ХРАНЕНЕ И РАК: ЖИВОТИНСКИЯТ ПРИМЕР
Макробиотиката, вегетарианството, диетата на Американската ракова асоциация се използват от години с надеждата да предотвратяват и лекуват рака при хората, но успехът им, в най-добрия случай, е доста ограничен. При животните обаче се срещат два подхода в начина на хранене, които, както вече е доказвано многократно, имат мощен противораков ефект.
Първият е просто ограничаване на калориите. Ще разгледам ефекта от намаляване на калориите върху удължаването на живота по-подробно в последната глава, а сега ще кажа само, че, поне при животните намаляването на калориите, комбинирано с правилно съчетаване на хранителните съставки, е далеч по-ефективно от което и да било лекарство за профилактика или лечение на рака.
Намаляването на приема на калории се отразява благотворно в борбата срещу рака благодарение на два механизма. Първо, по този начин се ограничава нивото на инсулина и, следователно, и на лошите айказаноиди, които стимулират нарастването на туморите. Второ, едновременно с намаляване на калориите намалява и количеството на мазнините. Както при всяка бедна на мазнини диета, това на свой ред прави значително по-малко консумираните наситени мазнини, които биха могли да доведат до инсулинова съпротива. Същевременно това означава и по-малко мастни киселини Омега б, които биха могли да се превърнат в лоши айказаноиди.
Не по-маловажно за побеждаване рака при животните е фактът, че ги хранят с рибено масло, богато на АПК. Защо е толкова ефикасен този подход? Защото АПК ограничава активността на ензима делта 5 дезатураза, който превръща DGLA (градивния материал на добрите айказаноиди) в арахидонова киселина (градивния материал на лошите айказаноиди). Колкото повече е АПК, толкова по-малка е активността на делта 5 дезатураза. Колкото по-малка е активността на делта 5 дезатураза, толкова по-слабо е производството на арахидонова киселина. Колкото по-малко арахидонова киселина има, толкова по-малко ще бъдат лошите айказаноиди. Намаляване производството на лоши айказаноиди е тайната за предотвратяване, ако не за лекуване, на рака при животните.
Твърдо съм убеден, че идеалната диета за раково-болните е тази, която свежда до минимум създаването на лоши айказаноиди, като намалява нивото на арахидоновата киселина. Подобен начин на хранене би трябвало да има четири основни характеристики: малко мазнини (следователно намаляване приема на наситени мазнини и линолеова киселина) и много АПК; адекватни количества протеин, за да се избегне увреждането на мускулите; и контрол върху равновесието между добри и лоши айказаноиди посредством поддържане на подходящо съотношение между консумираните при всяко хранене протеини и въглехидрати.
Коя диета изпълнява всички тези условия? Вече знаете отговора. Диетата, която ще ви отведе в Зоната. Съществуват обаче известни различия между начина на хранене, който могат да следват повечето хора, и варианта, замислен специално за болните от рак. Болните от рак би трябвало:
1. Да изключат напълно червеното месо, яйчните жълтъци и дреболиите от менюто си. (Това се изисква също и от макробиотиката.)
2. Да намалят до съвсем малки количества приема на незаменими мастни киселини Омега 6. (Тук отново изискванията съвпадат с тези на макробиотиката.)
3. Мазнините, които консумират, да бъдат предимно мононенаситени и от рибено масло, като се има предвид, че сьомгата е главният източник на АПК. (И тук сме единодушни с макробиотичната диета, с тази разлика, че ние не използваме морски зеленчуци.)
4. Да добавят АПК във вид на допълнителен прием на рибено масло, непременно молекулярно дестилирано. Разумно би било допълнителният дневен прием да бъде около 1 000 мг АПК. (Това е в съответствие с макробиотичната диета.)
5. Да намалят общия брой на калориите, но да осигурят достатъчно протеин, за да избегнат загуба на крехка телесна маса.
6. Да поддържат стриктно съотношението от 3 г протеини за всеки 4 г въглехидрати при всяко хранене.
7. Повечето от въглехидратите, които консумират, да бъдат от плодове или богати на целулоза зеленчуци.
Очевидно, когато става дума за лечението на рак, микробиотичната и моята диета имат доста общи неща. Последната обаче се справя много по-добре с ограничаване производството на арахидонова киселина, а следователно -и с броя на лошите айказапоиди. Освен това тя се изпълнява много по-лесно от макробиотичната. Зоната и нейната диета е най-добрата защита за всеки болен от рак.
Историята, която ще ви разкажа, напомня много вълшебните истории, които се предават от уста на уста, но тя показва силата на моята диета и то в борбата й с една от най-опасните форми на рака: тумор в мозъка.
През юли 1993 година Джуди Джоунс получи апоплектичен удар, който в началото взеха за инсулт. Направените шест месеца по-късно изследвания установиха, че Джуди има всъщност два тумора в главата, израснали един върху друг. Биопсията от декември 1993 година показа, че и двата тумора са злокачествени. Направиха й спешна операция, но тя успя да премахне само единия и част от другия тумор.
Не е нужно да казвам, че тази Коледа не бе радостна за Джуди. През следващите шест седмици тя бе подложена на радиоактивно облъчване, въпреки че повечето онколози не очакваха някакъв успех, тъй като заболяването бе много напреднало. Болната обаче направи още нещо. През януари започна да следва моята диета.
През април, след приключване на радиотерапията, изследваха Джуди на скенер, за да преценят големината на останалия тумор и да могат да следят евентуалното му бъдещо нарастване. Половин година по-късно, при следващото подобно сканиране, лекарите били доста учудени. Туморът не само се бил смалил; той изглеждал мъртъв - напълно неочакван, а може би и нечуван резултат. Единственото, което могли да й кажат, било: „Елате пак догодина."
За Джуди Коледата на 1994 година беше малко по-различна от предишната. Седмицата преди празниците тя работи цели петдесет и шест часа, за да даде възможност на колегите си да пазаруват. А след това сподели с мен, че не се е чувствала така добре от пет години насам.
Животът в Зоната е най-добрата ни защита от рака.
Сподели с приятели: |