ХРОНИЧНА УМОРА
За хората с автоимунни заболявания най-голямото облекчение е да се освободят от умората. Може ли храненето в Зоната да помогне на пациентите, чиято умора е причинена от вирусни инфекции, или дори при умората, за която няма видима причина? Отново отговорът очевидно е „да".
Мисля, че много свързани с умора състояния може би са започнали с една или друга вирусна инфекция. На тази мисъл ме навеждат в голяма степен артритът и множествената склероза, макар засега все още да не са изолирани вирусите-виновници. Очевидно при СПИН, факторът, причиняващ умората, е вируса на HIV. Синдромът на хроничната умора е друго заболяване, характеризиращо се с постоянна умора, при което причината като че ли отново е вирусна.
Явно съществува връзка между вирусите, продължителната умора, активираните мастни киселини и айказаноидите. Изследвания, проведени в Държавния университет в Охайо например, показват, че при страдащи от хронична умора пациенти, прекарали мононуклеоза (вирусна инфекция), дълго след това е провокирана способността на тялото да произвежда ГЛК и следователно - айказаноиди.
При друго клинично изследване, проведено в Университета в Глазгоу, при пациентите с поствирусен синдром на умора, на които се давали допълнително активирани мастни киселини, уморяемостта намаляла значително в сравнение с хората от контролната група, на които давали капсули плацебо. Този доклад, подобен в много отношения на нашата работа със заразените от HIV, навежда на мисълта, че причинената от вирусна инфекция умора може просто да е следствие от дългия ни престой извън Зоната.
Помислете си за грипа и за това колко уморени ви кара да се чувствате. Хроничната умора е като да си болен непрекъснато от грип. Тялото притежава известна способност да се бори с вредата върху айказаноидите, причинена от вирусната инфекция, но тази способност не е безкрайна. Изчерпи ли се веднъж тази резервна способност за създаване на айказаноиди, настъпва умората. И тя ще продължи, освен ако нещо (ново лекарство, смяна на начина на хранене или просто късмет) не се намеси, за да промени това състояние.
Тъй като умората очевидно е свързана с вирусните инфекции, може би ще се наложи не само да следвате моята диета, а и да приемате малки дози активирани мастни киселини. Запомнете: тяхната добавка е сравнително бърз начин да влезете в Зоната. Но ако използвате единствено активираните мастни киселини, границите на Зоната ще се променят непрестанно. Затова ако същевременно не се храните в Зоната, ще се налага да променяте непрекъснато количествата и пропорциите помежду им. При следването на моята диета границите на Зоната са далеч по-статични и определени, така че ще ви се налага да правите много по-редки и по-малки промени, за да живеете постоянно там.
Показателна в това отношение е историята на един от моите съседи, прочут физиотерапевт в района на Бостън. Преди около две години го видях да ходи около блока, което беше наистина необичайно, тъй като той бе маратонец. На всичкото отгоре дишаше тежко. Попитах го как се чувства. „Ужасно" - отвърна той.
Обясни ми, че през последните шест месеца изпитвал невероятна умора. Не можел да стои буден по време на семинарите и заспивал на волана на автомобила си, ако карал повече от четирийсет и пет минути. С две думи, животът му се бе превърнал в кошмар. Беше направил всички възможни изследвания, но единственото, което успели да установят в най-доброто Бостънско медицинско заведение било, че нивото на холестерина му било леко увеличено.
Казах му, че това ми прилича на хронична умора, което никой от лекарите никога не бе споменавал пред него. Прибрах се у дома и му дадох няколко от експерименталните десертни блокове, които използвах за пациентите-диабетици, няколко капсули с активирани мастни киселини и план с обяснения на моята диета. Казах му, че ако следва този режим, само след седмица умората му ще намалее значително.
Той ме изгледа така, както вероятно майката на '' Джак е изгледала сина си, когато донесъл в къщи вълшебните бобчета, които получил за продажбата на семейната крава. Каза обаче, че е толкова отчаян, че колкото и глупаво да му се струва, ще опита.
След четири дни се появи отново и заяви, че не бил сигурен дали е истина или си внушава, но вече започнал да се чувства по-активен. Седмица по-късно заведе семейството си в Дисниленд, като се въртеше неуморно около децата си. И дори когато децата вече били готови да се върнат в хотела и да се строполят от умора, моят съсед ги замолил да направят още една обиколчица. С това приключи хроничната му умора.
Сподели с приятели: |