Шестнайсета глава ЗОНАТА И УДЪЛЖАВАНЕТО НА ЖИВОТА

Шестнайсета глава

ЗОНАТА И УДЪЛЖАВАНЕТО НА ЖИВОТА

Желанието за по-дълъг живот е старо като самия жи­вот. От древните гърци до Понсе де Леон и многоб­ройните анонимни учени, които изпълват изследова­телските лаборатории по света, хиляди хора - някои почтени, други с, меко казано, съмнителни мотиви -са търсили начин да отдалечат колкото се може пове­че момента на смъртта. И действително историята на индустриализацията е придружена с увеличаване про­дължителността на човешкия живот; като се започне от двайсет и няколко години в Древен Рим, мине се през трийсет и няколко по време на Американската рево­люция, до четирийсет само преди стотна години и се стигне до почти осемдесет години средна възраст в на­ши дни.

Може ли моята диета да ни помогне да живеем по-дълго? Така мисля. Повечето специалисти смятат, че продължителността на живота на всеки животински вид е строго определена, независимо дали става дума за мухи или за човешки същества. Смята се, че човеш­кият живот може да продължи максимум 115 години и това се потвърждава през последните 100 000 години. Как мога да съм сигурен ли? Продължителността на живота на всеки вид се определя от съотношението на размера на черепа към общото телесно тегло. Тези мер­ки за хората не са се променили през последните сто хиляди години.

Но наистина ли са фиксирани тези граници? Ве­роятно, но пък е възможно да се приближим повече до този максимум. Учените вече откриха начин да увели­чат значително живота на животни, а всичко показва, че онова, което може да се направи за животните, мо­же да се направи и за хората. Каква е вълшебната фор­мула? Много просто: яжте по-малко.

Всъщност ако животното е подсигурено с всички основни хранителни съставки, които са му необходи­ми (в това число адекватни количества протеини и не­заменими мазнини), приемът на калории може да бъ­де намален с цели 40%. В резултат животното не само ще живее по-дълго - понякога до два пъти по-дълго -ами и ще бъде по-здраво, по-недосегаемо за болести­те и пораженията на възрастта.

Опитите с хранителни ограничения на животните се провеждат най-малко от шейсет години и почти ви­наги се увенчават с успех. Всъщност намаляването на калориите (но не и на жизненоважните макроелементи) е увеличило значително продължителността на живо­та на всеки животински вид, който е бил тестван - ка­то се започне от примитивните едноклетъчни орга­низми, обитаващи водоемите, и се стигне до дребни бозайници, като плъхове и мишки.

Сега се провеждат експерименти с ограничаване храната на някои от най-близките ни роднини - нечовекоподобни маймуни и шимпанзета. Макар все още да е прекалено рано, за да се твърди, че по-малкото ка­лории удължават живота им, изнесените до този мо­мент данни показват, че инсулиновата съпротива и ни­вото на кръвната захар при маймуните са намалели -два показателя за добро здраве.

Някои признаци навеждат на мисълта, че ограни­ченията в храната могат да увеличат човешкия живот по същия начин, по който увеличават и живота на ос­таналите животни. Населението на остров Окинава например, консумира със 17 до 40% по-малко храна от жителите на останалата част на Япония. При тях обаче сърдечните заболявания, инсултите и ракът са с 40% по-малко отколкото сред останалите японци. Ос­вен това Окинава е един от световните центрове на сто­летници - хора, които доживяват стогодишния си рож­ден ден и повече.

Съществуват още доказателства. През 60-те годи­ни екип учени от Испания съобщи за експеримент с две групи възрастни хора, живеещи в старчески дом. Ед­ната група се хранела „нормално", докато количест­вото калории на другата било ограничено. През след­ващите три години заболяванията и смъртните случаи сред „гладната" група били двойно по-малко, откол­кото сред другата група, чиито членове си хапвали на воля.

Тези откъслечни изследвания навеждат на мисълта, че ограниченията в храната могат да увеличат продъл­жителността на човешкия живот. Досега беше невъз­можно подобен експеримент да се направи достатъч­но продължителен и с възможност за достатъчен кон­трол, за да се отговори научно на този въпрос. Пред­полагаше се, че ще бъде много трудно да се намерят хора, готови да ограничат приема си на храна с 40% -т. е. почти на ръба на гладуването - дори за няколко седмици, камо ли до края на живота си.

Но прочутият експеримент „Биосфера" включи именно ограничения в диетата на хора. В него участ­ваха осем човека, които в продължение на една годи­на живяха съвсем изолирано. (Един от тях бе д-р Рой Уолфорд, уважаван изследовател и водещ авторитет в областта на изследванията на намаляване приема на калории, който сам ограничава значително собствената си храна.) През шестте месеца на изследването четирите мъже и четирите жени намалили приема си на ка­лории с 29%. През въпросния период у всички било от­белязано намаляване на кръвното налягане, холесте­рина и триглицеридите - същите промени като онези, наблюдавани при опитите с животни. (Всъщност тези промени са много сходни на промените, изпитани от болните от диабет II тип, когато следваха моята диета. Най-голямата разлика бе, че моите пациенти не тряб­ваше да живеят в биосфера.)

Но учените, провели въпросния експеримент, мис­лели калорийно, а не хормонално. Всъщност би било съвсем лесно да се проведе многогодишно изследва­не върху хора, стига да се хранят в Зоната. Озове ли се веднъж там "Човек, вече не са му нужни толкова много калории, за да остане завинаги. (И това се обяснява с факта, че моята диета им дава достъп до складирани­те телесни мазнини, от които те могат да черпят все по-ефективно.) Веднъж достигнал идеалните си про­центи телесни мазнини, той просто трябва да започне да добавя достатъчно количество мононенаситени маз­нини, за да поддържа тези желани проценти. Кало­риите, които получава човек, хранещ се в Зоната, всъщ­ност са същите, приемани при опитите с консумиране на 30-40% по-малко храна от обичайното. За средния човек това би означавало от 800 до 1200 калории дне­вно. Това може да ви се струва истинско гладуване, но аз ви гарантирам, че ако следвате правилата на моята диета, ще ви бъде трудно да изяждате всичката храна, необходима според правилата на Зоната.

Разбира се, не ви е нужно да чакате цял живот, за да започнете да се радвате на ползата, която ще ви до­несе тя. Още през втората седмица апетитът ви ще намалее, ще се освободите от желанието си за сладко, ще се концентрирате по-добре умствено и физически­те ви сили ще се увеличат. Храненето в Зоната не е рав­носилно на гладуване; това е хормонално правилната диета.

Нека да се върнем отново към опитите с консуми­рането на малко храна (но не и недохранване) и да ви­дим какъв ефект оказва това върху телата на опитните животни. Разберем ли смисъла на тези ефекти, ще ни бъде по-лесно да осъзнаем какво би означавало това за хората.

Част от успеха на ограничаването на калориите произлиза от факта, че смилането на храната и скла­дирането на излишните калории отнема много енергия, а самият процес произвежда свободни радикали. На­маляването на техния брой намалява скоростта на окисляване на клетките и по този начин се забавя проце­сът на стареене.

Както вече споменах, най-вероятната цел на излиш­ните свободни радикали са незаменимите мастни ки­селини, родителите на айказаноидите. Ако намалим броя на свободните радикали - нещо, което се пости­га автоматично с храненето в Зоната - смущенията в равновесието между айказаноидите ще станат по-малко.

Съществуват и други ползи, водещи пак до удъл­жаването на живота, които произлизат от намаляване количеството на консумираните въглехидрати. По-малкото въглехидрати означават намалена продукция на НГКП (напреднали гликозилатни крайни продукти), „боклуците", резултат от химическите кръстоски между излишните въглехидрати и протеините. Тези НГКП се прикрепят по места, където изобщо не им е мястото (артерии и ДНК в клетките), като нарушават функци­онирането им и по този начин ускоряват развитието на различни болестотворни процеси.

При хората най-добрият индикатор за наличието на подобни продукти е гликозилатният хемоглобин. Може би си спомняте, че в изследването ни с болни от диабет II тип, моята диета намали нивото на този вид НГКП с 20%.

Още по-важно е, че намаляването на количество­то на калориите и въглехидратите намалява отделянето на инсулин и свързаното с него свръхпроизводство на лоши айказаноиди. Смятам, че точно това е ключът към отличното здраве и дълголетието, отбелязани у животните, подложени на „гладната" диета.

Същото важи и за хората. Изследванията ми с бол­ните от диабет II тип показаха, че нивото на инсулина намаля с 30%, след като пациентите се храниха в Зоната в продължение на четири месеца - същите резултати, които може да очакваме от едни насочена срещу оста­ряването диета, плод на трийсетгодишни издирвания.

Това не е всичко. Спомнете си, че по-ниското ниво на инсулин води до намаляване размерите и масата на мастните клетки. Сред подложените на хранене със зна­чително намален брой калории плъхове не са остана­ли дебели. Хората, които се хранят в Зоната, също се отървават от излишните си мазнини. А това в крайна сметка означава по-дълъг живот за сърцето.

Сърцето е възнаградено и по друг начин. Сигурно си спомняте, че неговото здраве зависи от фактори ка­то кръвно налягане и приток на кръв, а те от своя стра­на се контролират от равновесието между добрите и лошите айказаноиди. Ограничаването на приема на ка­лории стабилизира кръвното налягане, което пък на­малява опасността от инфаркт и инсулт. Точно това става, когато достигнем Зоната и останем там зави­наги.

Същевременно продължителната намалена консу­мация на храна намалява значително нивото на холес­терина и триглицеридите, което от своя страна нама­лява риска от атеросклероза и поддържа кръвоносна­та система здрава и свободна от шлаки. Отново същия резултат получихме при изследването, при което бол­ните от диабет II тип се хранеха в Зоната.

Всичко това навежда на мисълта, че моята диета забавя стареенето и в същото време може да бъде след­вана с лекота. С това искам да кажа, че непрекъснато наблюдавам у нейните последователи същите резул­тати, отбелязани и при диетите с ограничаване броя на приетите калории, провеждани с животни (и съвсем ог­раничено -и с хора). Изводите се налагат от само се­бе си: подобрено състояние на сърдечносъдовата и имунната система, по-добър контрол върху инсулина - все последствия от подобрения контрол върху айказаноидите.

От всичко казано се стига до едно заключение. При­емането на по-малко храна помага на тялото да про­извежда повече добри, отколкото лоши айказаноиди -същият основен ефект, който произлиза от храненето в Зоната. Както вече казах, приемът на калории при следването на моята диета е намален значително. Но вместо да се впуснем в сложни изчисления на калори­ите - нещо, което не се постига почти никога в реал­ния живот - моята диета просто оставя намаляването на калориите на автопилот. С други думи, тъй като хра­ненето в Зоната контролира инсулина, глюкагона и айказаноидите, просто не ви е нужно да ядете толкова много.

Чрез моята диета вие ще осигурявате на организ­ма си всички необходими му хранителни съставки (как­то в опитите с ограничаване приема на калории), с адекватни количества протеин и намалени - на маз­нините. Това обаче ще предизвика много по-благотвор­ни хормонални последствия. В резултат ще можете да се радвате на всички ползи за здравето, които осигу­рява намаленият прием на калории, без обаче да тряб­ва да се чувствате вечно гладни, без дори да се налага да се откажете от много от любимите си храни. За кра­тък период качеството на живота ви ще се подобри забележимо. Погледнато в перспектива, благодарение на храненето в Зоната, един ден ще можете да изведе­те правнуците си да играят за първи път на топка или да държите ръчичките им, преди да ги изпратите за първи ден в детската градина.

„Чудесно" - бихте възкликнали вие. Та кой не иска да поживее по-дълго, стига тези допълнителни годи­ни да са здрави и активни? Помислете и за това обаче бихте могли да живеете по-дълго, дори без тези допъл­нителни години. Почти едни трета от живота ни пре­минава в сън. Той ни е нужен, за да възстанови и под­нови тялото ни за следващия ден. А ако успеете да ус­корите този нощен процес? Какъв би бил ефектът, ако нуждата ни от сън намалее и въпреки това се събужда­ме бодри и заредени с енергия?

Ако вече сте достигнали четирийсетте, напълно е вероятно да доживеете до осемдесет. Да речем, че спи­те с по един час по-малко всяка нощ през следващите четирийсет години. Това означава, че ще печелите по петнайсет дни допълнително функционален живот вся­ка година. Умножете го по четирийсет години и ще по­лучите 1,7 години функционален живот повече. (Ако на­уката успее да победи всички форми на рака, резулта­тът за увеличаване на живота ще бъде приблизително същият.) Нещо повече, вие разполагате с това допъл­нително количество живот точно тогава, когато ви е нужен най-много - в момента.

; Защо споменавам за това ли? Защото друго от бла­готворните влияния на живота в Зоната е намаляване­то на нуждата от сън с един-два часа дневно. Незабав­но удължаване на живота, постигнато по най-лесния начин.

Разбира се, дългият живот без добро здраве не е благословия, а наказание. Ключът е да поддържаме добро здраве и максимална жизненост дори на старини. Ограничаването в приема на храната при лаборатор­ните животни е довело именно до това. Макар да жи­веят по-дълго, те са по-здрави от своите роднини, ко­ито си хапват на воля. Мисля, че ако следвате пред­писанията, които ви давам, ще бъдете възнаградени със същото - по-дълъг живот, увеличена жизненост и най-големият дар от всичко - здраве.

Всичко това е възможно в Зоната!