Четиринайсета глава РАКЪТ И ЗОНАТА

Четиринайсета глава

РАКЪТ И ЗОНАТА

Тази война роди впечатляващ арсенал от противоракови оръжия, в това число оперативната намеса, ра­диацията и противораковите лекарства. Тъжната исти­на е, че те влияят доста ограничено дори върху рано откритите случаи.

Защо става така? Отчасти защото, колкото и стран­но да ви се струва, раковите клетки не се различават чак толкова много от нормалните. Раковите клетки са просто антисоциални, тъй като не знаят кога да прес­танат да се разрастват. И, тъй като са толкова подоб­ни в биологично отношение на нормалните, те трудно могат да бъдат атакувани, без това да навреди и на едните, и на другите. Така че това е основна част от проблема: повечето от средствата, с които разполага­ме сега, не са достатъчно специфични или съвършени, за да различат нормалните клетки от техните ракови братовчеди.

В резултат на това повечето от противораковите оръжия са всъщност груби, тъпи инструменти. Хирур­гията може да отдели големите, концентрирани ту­мори, но е безсилна пред малките колонии от ракови клетки, които могат да се разпространят из цялото тя­ло и да породят образуването на нови тумори. Радиа­цията убива раковите клетки, но тя може да унищожи също така и здравите клетки в съседство, да не гово­рим за това, че потиска имунната система и кара па­циента да се чувства много зле. Противораковите ле­карства (химиотерапия) са мощни отрови, но тъй ка­то не са специфично насочени към раковите клетки, те тровят всъщност целия организъм. (Както беше казал един писател, лечението с химиотерапия му напомня­ло на „заливане на цялото игрище за голф с пестициди, за да се справим с няколко корена плевели.") Волфганг Вразидло, директор на лекарствените изследвания в из­вестната клиника „Скрипс" в Ла Джола, Калифорния, изразява мнението на много учени, като казва: „Всеки знае, че лекарствата за лечение на рака, с които раз­полагаме, не струват нищо."

Буквално всички специалисти са единодушни, че най-добрият начин да се преборим с рака е като вклю­чим във войната тялото на самия пациент. То единст­вено е създадено от природата да побеждава коварна­та болест посредством мощните оръжия на собстве­ната си имунна система. (Всъщност ракът може да бъ­де определен като заболяване на базата на имунна не­достатъчност, при което оръжията на имунната сис­тема са повредени или извадени от строя.) При това заболяване в имунната система като че ли се получава късо съединение и то дава възможност на раковите клетки не само да нарастват и да се размножават, ами и евентуално да се пръснат из други места в тялото. Когато ракът мигрира, т. е., когато се получат метастази, може да се смята, че играта е приключила.

Ето защо някои от най-новите и обещаващи противоракови лечения съсредоточават усилията си вър­ху задвижването на имунната система, така че да ата­кува рака; сега вече нападението е много по-точно от каквато и да било хирургическа намеса, медикаменти или радиация. За тази цел се използват създадени със средствата на биоинженерството протеини, които на молекулярно ниво призовават имунната система да се задейства.

Тези протеини - интерферони, интерлевкин II и ту­мор некрозис фактор например - стимулират взвод клетки на имунната система, известни като клетки-убийци. Те са като снаряд с топлинно насочване, като неуморно издирват ракови клетки, за да ги атакуват и унищожат.

На теория звучи добре - използват се протеини, рожба на биоинженерството, за да се стимулират войс­ките и да се изстрелят снарядите. Засега обаче резул­татите от този тип терапия, макар и окуражаващи, не са в никакъв случай впечатляващи.

Според мен това се дължи на факта, че тези тера­пии не се обръщат към най-мощния съюзник на имун­ната система - айказаноидите. Ракът, подобно на сър­дечните болести, е състояние, при което айказаноиди­те не са в равновесие. Най-добрата стратегия за борба с рака е тази, която позволява на тялото да предотврати свръхпроизводството на лоши айказаноиди, които от своя страна потискат имунната система.

От средата на 80-те години научните изследвания доказват, че айказаноидите играят голяма роля при раз­витието на рака. Както вероятно сте се досетили, зли­те герои и в тази пиеса са лошите айказаноиди и те са цяла войска. PGE₂ потиска имунната система, като въз­препятства дейността на клетките-убийци и в резултат те не могат да се преборят с болестта. Друга група ло­ши айказаноиди, известни като липоксини, също нама­ляват активността на клетките-убийци.

Други лоши айказаноиди, левкотриените, помагат на раковите тумори да изградят нови кръвоносни съ­дове, които да ги хранят. (Този процес е известен като ангиогенезис.) Друг клас лоши айказаноиди, наречени хидроксилатни незаменими мастни киселини, прово­кират метастазите - потенциално смъртоносната спо­собност на рака да се разпространява из цялото тяло.

За разлика от сърдечните заболявания, при които и добрите, и лошите айказаноиди играят своята роля, ракът очевидно е резултат от неудържимата продукция на лоши. Следователно целта при лечението и профи­лактиката, на рака е да се ограничи максимално про­изводството на лоши айказаноиди, като се намали до минимум запасът от арахидонова киселина.

За да демонстрирам връзката между свръхпроизводството на арахидонова киселина и рака, аз напра­вих малко изследване, като използвах изрязани тумо­ри от различни видове рак у хора. Смлях туморите, из­влякох мастните киселини и направих анализ на съдър­жащите се в тях активирани мастни киселини. (Спом­нете си, че сред активираните незаменими мастни ки­селини добрите айказаноиди се изграждат от DGLA, а лошите - от арахидонова киселина. Следователно съ­отношението между DGLA и арахидонова киселина в раковите клетки може да се окаже най-важният фактор за довеждане на нещата до щастлив край.)

Резултатите са дадени в Таблица 14-1.

Както виждате, колкото по-агресивен е съответният тип рак, толкова по-малко е DGLA в сравнение с арахидоновата киселина. (Злокачествените тумори на панкраса са едни от най-агресивните от познатите досега.) Това означава, че колкото по-агресивен е туморът, тол­кова по-голям потенциал има да произвежда лоши айказаноиди.

Нека помислим върху следното: практически всич­ки видове рак създават уникална прикриваща система, благодарение на която имунната система не усеща при­съствието им. Как става това? Посредством свръхпродукцията на лоши айказаноиди от арахидонова кисе­лина. Това дава на раковата клетка изключително сред­ство за самозащита и за неконтролируемо разраства­не и размножаване.

Оттук следва, че ако наклоним равновесието в пол­за на добрите айказаноиди, то ще се отрази положи­телно върху лечението на рака. А това постигаме чрез най-мощното лекарство: храната.

Таблица 14-1

Аз пък винаги съм се опитвал да открия зрънцето истина във всяка една от тях, нещо, което може да се обясни от хормонална гледна точка и да се приложи за по-голям брой хора.

Да вземем макробиотиката например. Тя привли­ча значителен брой последователи, в това число и сред раковоболните, и става основа за множество подобни невероятни истории с щастлив край. Зад всички тези твърдения обаче като че ли се крие наука. Така напри­мер през 1993 година в „Списание на американския ко­леж по храненето" бе публикувано изследване върху из­ползването на макробиотичната диета при лечението на болни от рак на панкреаса. Петдесет и два процен­та от нейните последователи били все още живи след една година, докато броят на оцелелите в другата гру­па, която не променила начина си на хранене, бил ед­ва 10%. С други думи, макробиотиката увеличава с 500% шансовете за оцеляване, поне в период от една година.

Ако отстраним философиите на Ню Ейдж (Новата епоха), които съпровождат често макробиотичните ди­ети, ние ще се убедим в способността им да влияят вър­ху айказаноидите. Първо, тази диета е бедна на маз­нини, следователно намалява значително запасите от незаменими мастни киселини Омега 6. По този начин тя изпълнява първото условие на един здравословен, противораков начин на хранене: намаляване количес­твото на приеманите мазнини. А това означава по-мал­ко арахидонова киселина и по-малко лоши айказаноиди.

Второ, макробиотичната диета е богата на активи­рана мастна киселина Омега 3, АПК. Морските зелен­чуци обаче не са обичайно явление за западната кухня, нито пък са по вкуса на западняка. Така или иначе, тя отговаря и на второто главно условие за една здравословна противоракова диета - тя е богата на АПК. А това в крайна сметка означава, че тялото ще произвеж­да дори още по-малко арахидонова киселина.

Следователно макробиотичната диета ограничава количеството на градивния материал на лошите айказаноиди. За нещастие тя обаче е богата на неблагоп­риятни въглехидрати, особено зърнени храни. Както си спомняте, те повишават нивото на инсулина, а това оз­начава повече лоши айказаноиди. Това вече нарушава третото правило за здравословно хранене - намаля­ване нивото на инсулина - и следователно ограничава много ползата, която бихме могли да извлечем от уве­личения брой на айказаноидите.

Това е същото, като да направим две стъпки нап­ред и след това да се върнем една назад. Наистина нап­редък има, но недостатъчен, особено когато става ду­ма за болест като рака.

А вегетарианството? Строгите вегетариански ди­ети са бедни на мазнини и това означава по-малко ло­ши айказаноиди, поради намаляване приема на маст­ни киселини Омега 6. Равновесието обаче се нарушава от прекалено големите количества въглехидрати, ко­ето означава повече инсулин и следователно - повече лоши айказаноиди. В същото време стриктното веге­тарианство не осигурява изобщо или съвсем малко АПК, а оттам намалява драстично способността да по­тискаме образуването на арахидонова киселина.

В крайна сметка излиза, че вегетарианството е рав­носилно на правене на една крачка напред и две - назад. Следователно тя е по-малко препоръчителна от макробиотиката за болните от рак.

А сега да се обърнем към диетата, препоръчвана от Американското раково общество. Нейният неуспех се дължи на същите причини, довели до неуспеха на диетата на Американската сърдечна асоциация. И двете са прекалено богати на въглехидрати и по този начин и двете предизвикват увеличаване нивото на инсулина. В същото време количеството на мазнините е изключително голямо - и следователно и това на мастни ки­селини Омега 6. Което пък означава прекалено много арахидонова киселина и оттам - лоши айказаноиди. Вестите са еднакво неприятни както за сърдечно, така и за раковоболните.

Първият е просто ограничаване на калориите. Ще разгледам ефекта от намаляване на калориите върху удължаването на живота по-подробно в последната глава, а сега ще кажа само, че, поне при животните на­маляването на калориите, комбинирано с правилно съ­четаване на хранителните съставки, е далеч по-ефек­тивно от което и да било лекарство за профилактика или лечение на рака.

Намаляването на приема на калории се отразява благотворно в борбата срещу рака благодарение на два механизма. Първо, по този начин се ограничава ниво­то на инсулина и, следователно, и на лошите айка­заноиди, които стимулират нарастването на туморите. Второ, едновременно с намаляване на калориите на­малява и количеството на мазнините. Както при всяка бедна на мазнини диета, това на свой ред прави зна­чително по-малко консумираните наситени мазнини, които биха могли да доведат до инсулинова съпротива. Същевременно това означава и по-малко мастни ки­селини Омега б, които биха могли да се превърнат в лоши айказаноиди.

Не по-маловажно за побеждаване рака при живот­ните е фактът, че ги хранят с рибено масло, богато на АПК. Защо е толкова ефикасен този подход? Защото АПК ограничава активността на ензима делта 5 дезатураза, който превръща DGLA (градивния материал на добрите айказаноиди) в арахидонова киселина (градив­ния материал на лошите айказаноиди). Колкото пове­че е АПК, толкова по-малка е активността на делта 5 дезатураза. Колкото по-малка е активността на делта 5 дезатураза, толкова по-слабо е производството на арахидонова киселина. Колкото по-малко арахидоно­ва киселина има, толкова по-малко ще бъдат лошите айказаноиди. Намаляване производството на лоши ай­казаноиди е тайната за предотвратяване, ако не за ле­куване, на рака при животните.

Твърдо съм убеден, че идеалната диета за раково-болните е тази, която свежда до минимум създаване­то на лоши айказаноиди, като намалява нивото на арахидоновата киселина. Подобен начин на хранене би трябвало да има четири основни характеристики: мал­ко мазнини (следователно намаляване приема на на­ситени мазнини и линолеова киселина) и много АПК; адекватни количества протеин, за да се избегне увреж­дането на мускулите; и контрол върху равновесието между добри и лоши айказаноиди посредством под­държане на подходящо съотношение между консуми­раните при всяко хранене протеини и въглехидрати.

Коя диета изпълнява всички тези условия? Вече зна­ете отговора. Диетата, която ще ви отведе в Зоната. Съществуват обаче известни различия между начина на хранене, който могат да следват повечето хора, и варианта, замислен специално за болните от рак. Бол­ните от рак би трябвало:

1. Да изключат напълно червеното месо, яйчните жълтъци и дреболиите от менюто си. (Това се изисква също и от макробиотиката.)

2. Да намалят до съвсем малки количества приема на незаменими мастни киселини Омега 6. (Тук отново изискванията съвпадат с тези на макробиотиката.)

3. Мазнините, които консумират, да бъдат предим­но мононенаситени и от рибено масло, като се има предвид, че сьомгата е главният източник на АПК. (И тук сме единодушни с макробиотичната диета, с тази разлика, че ние не използваме морски зеленчуци.)

4. Да добавят АПК във вид на допълнителен при­ем на рибено масло, непременно молекулярно дести­лирано. Разумно би било допълнителният дневен при­ем да бъде около 1 000 мг АПК. (Това е в съответствие с макробиотичната диета.)

5. Да намалят общия брой на калориите, но да оси­гурят достатъчно протеин, за да избегнат загуба на крехка телесна маса.

6. Да поддържат стриктно съотношението от 3 г протеини за всеки 4 г въглехидрати при всяко хранене.

7. Повечето от въглехидратите, които консумират, да бъдат от плодове или богати на целулоза зеленчуци.

Очевидно, когато става дума за лечението на рак, микробиотичната и моята диета имат доста общи неща. Последната обаче се справя много по-добре с ограни­чаване производството на арахидонова киселина, а сле­дователно -и с броя на лошите айказапоиди. Освен то­ва тя се изпълнява много по-лесно от макробиотич­ната. Зоната и нейната диета е най-добрата защита за всеки болен от рак.

Историята, която ще ви разкажа, напомня много вълшебните истории, които се предават от уста на уста, но тя показва силата на моята диета и то в борбата й с една от най-опасните форми на рака: тумор в мозъка.

През юли 1993 година Джуди Джоунс получи апоплектичен удар, който в началото взеха за инсулт. На­правените шест месеца по-късно изследвания устано­виха, че Джуди има всъщност два тумора в главата, из­раснали един върху друг. Биопсията от декември 1993 година показа, че и двата тумора са злокачествени. Направиха й спешна операция, но тя успя да премахне само единия и част от другия тумор.

През април, след приключване на радиотерапията, изследваха Джуди на скенер, за да преценят големината на останалия тумор и да могат да следят евентуално­то му бъдещо нарастване. Половин година по-късно, при следващото подобно сканиране, лекарите били доста учудени. Туморът не само се бил смалил; той из­глеждал мъртъв - напълно неочакван, а може би и не­чуван резултат. Единственото, което могли да й кажат, било: „Елате пак догодина."

За Джуди Коледата на 1994 година беше малко по-различна от предишната. Седмицата преди празници­те тя работи цели петдесет и шест часа, за да даде въз­можност на колегите си да пазаруват. А след това спо­дели с мен, че не се е чувствала така добре от пет го­дини насам.

Животът в Зоната е най-добрата ни защита от рака.

Но почакайте за момент. В изследване от 1994 го­дина, публикувано в „Списание на Американската ме­дицинска асоциация" се докладва, че вероятността за заболяване от рак на гърдата се определя не от коли­чеството мазнина, което консумира една жена, а от ко­личеството на телесните й мазнини. Оказва се, че пъл­нотата е по-голям рисков фактор от случаите на вече заболели членове на семейството. И това би трябвало да бъде един от най-големите страхове на медицинс­ката общност, тъй като и жените, и мъжете в Америка стават все по-дебели и по-дебели. А това означава, че рискът от рак.на гърдата се увеличава за тях с напред­ване на времето, също като при бомба с часовников механизъм.

Вече знаете, че пълнотата означава повишено ни­во на инсулина; това от своя страна води до намаля­ване количеството на циркулиращите из тялото жиз­неноважни протеини, които свързват половите хор­мони, особено естрогена. Тези протеини действат ка­то биологична система за разнасяне на лекарства; те се свързват със свободния естроген, така че той не мо­же да се свърже с естрогенните рецептори в гръдните тъкани. Ако количеството на тези толкова важни про­теини намалее, тогава естрогенът може да си взаимо­действа на воля с рецепторите в гръдните тъкани. А то­ва може да стимулира нарастването на евентуалните тумори в гърдата.

Кой е най-съвременният подход за профилактика от този вид рак? Да се дава на особено рисковите гру­пи пациенти противотуморното лекарство тамоксифен. Той възпрепятства свързването на свободния естроген с рецепторите в гръдните тъкани.

Мисля, че съществува далеч по-добър начин за то­ва: да се повиши нивото на свързващите се с естроге­на протеини като се намали нивото на инсулина. По този начин си осигурявате още един съюзник в борбата против рака на гърдата - с намаляването на ин­сулина, намалявате и пълнотата. Следователно може­те даже да се отървете от един от най-големите риско­ви фактори, водещи до развиване на рак на гърдата.
КАХЕКСИЯ
Както знаете, раковите образувания са ненаситни. Те се хранят за сметка на тялото, като го лишават от нуж­ните хранителни съставки. В резултат то започва бав­но да умира от глад. В медицината това явление е из­вестно като кахексия.

За да влошат още повече нещата, много от съвре­менните начини на лечение на рака разрушават способ­ността на храносмилателната система да абсорбира храната. Резултатът от това е хроничното недохран­ване. Смята се, че 40% от болните от рак не умират от рак. Те умират от глад, резултат от лечение, чиято цел е била да ги излекува.

Би трябвало да съществува лесен начин за размя­на на ролите. На простоватите хора (като мен самия) им се струва очевидно, че единствената полезна хра­нителна стратегия при лечението от рак е тази, при ко­ято караме от глад да умре ракът, а не тялото. Но как да постигнем това? Е, всеизвестно е, че раковите ту­мори се развиват най-добре в анаеробно обкръжение (при липса на кислород) и процъфтяват при наличи­ето на високо ниво на въглехидрати. Следователно би трябвало да задушите туморите с диета, която увели­чава запасите от кислород и същевременно ги кара да умират от глад, като ги лишава от любимите им въгле­хидрати. Това се постига със следване на моята диета.

В крайна сметка тази проста, безопасна и здравос­ловна стратегия не само ще помогне за спасяването на раковоболните от кахексия и недохранване, а и ще въз­станови благоприятното равновесие между айказаноидите, което е най-добрата защита от всички видове рак, в това число и от рак на гърдата.

И това е напълно вярно; най-доброто оръжие във войната срещу рака не са хапчетата, билките, вълшеб­ните отвари или ужасната противоракова терапия. Най-доброто оръжие за лечение (и профилактика) на рака, е храната, която консумираме.