Първа глава ЖИВОТЪТ В ЗОНАТА

Първа глава

ЖИВОТЪТ В ЗОНАТА

Случвало ли ви се е понякога всичко да върви като по мед и масло? Събуждате се в прекрасно разположение на духа и тялото, изпълнени с енергия. Тръгвате за ра­бота и непрекъснато откривате свободни пространства, които ви позволяват да се промъкнете сред натоваре­ното движение в пиковия час. А след това, независимо дали работите зад бюро или в полето, разрешението на проблем, който едва вчера ви се е струвал непре­одолим, идва като че ли от само себе си.

Изпълнявате задълженията си ефективно, привид­но без никакви усилия. В следобедните занимания с те­нис (или джогинг, или аеробика) се чувствате леки и неуморни. Когато вечерта се приберете, децата ви пос­рещат с радост - дори синът ви, който в момента е в пубертета и е окачил халка на носа си - и когато се спречкват отново, както си му е редът, вие разрешава­те спора със спокойствие и мъдрост, достойни за Со­ломон. След вечеря, вместо да се отпуснете като пар­цал пред телевизора, разполагате с още толкова енер­гия, че сте готови да отидете на дискотека.

Може и да не сте си го помислили, но най-вероят­но сте били в Зоната - онова мистериозно, но напъл­но реално състояние, в което вашият мозък и тяло ра­ботят заедно и дават най-доброто от себе си. Обикновено чуваме за Зоната, когато става дума за спорт от висока класа: тук някой бейзболист се кълне, че може да преброи шевовете на летяща с 90 мили в час топка; там пък баскетболист виждал халката на мрежата два пъти по-широка, отколкото е в действителност; на един гимнастик пък гредата му се струвала широка като улица.

В Зоната съзнанието е спокойно и в същото време - крайно съсредоточено и нащрек. Тялото е гъвкаво, силно и като че ли неуморимо. Човек се намира почти в еуфория. Нищо не може да го разсее, а времето ся­каш се движи грациозно в темпото на бавен валс.

Легендарният футболист Пеле може би е описал най-добре Зоната: „Изпитвах странно спокойствие, -пише той в книгата си „Моят живот и прекрасната иг­ра", - нещо като еуфория. Струваше ми се, че мога да бягам цял ден, без да се уморя, че мога да дриблирам край когото и да било от техния отбор или около всич­ки заедно, че дори мога да премина през тях. Имах усещане, че не мога да пострадам. Това бе наистина много странно чувство, което изпитвах за първи път. Може би е било просто увереност, но аз съм чувствал увереност много пъти, без да изпитвам подобна непобедимост."

Повечето спортисти - даже онези от нас, които се изявяват само през почивните дни - са изпитвали то­ва почти трансцендентно състояние поне веднъж в жи­вота си и преживяването е незабравимо. Но в Зоната няма нищо мистично. Тя е действително метаболично състояние, което може да бъде достигнато от всеки и поддържано през целия му живот.

Какво представлява Зоната? С две думи, това е метаболично състояние, в което тялото работи с макси­мална ефективност. Извън Зоната, животът е такъв, ка­къвто го познаваме - понякога ни възнаграждава за усилията, в повечето случаи ни изпълва с усещане за безпомощност със своите объркващи проблеми, про­пуснати възможности и болести, по-големи или по-малки. Влезем ли в Зоната обаче, животът става по-ле­сен и по-добър. В това състояние ще се радвате на оп­тималното функциониране на тялото си, на увеличе­ната си енергия и физическа издръжливост, на засиле­ната си способност за умствено съсредоточаване и про­дуктивност, ще се освободите от усещането за глад.

В Зоната проблемите не изчезват, но начините, по които могат да бъдат разрешени, стават по-очевидни. Умората и безразличието се изместват от енергичност и високо ниво на компетентност. Отслабването (което всъщност би трябвало да се нарича загуба на мазнини) за повечето хора е една уморителна, безполезна борба. В Зоната обаче то става безболезнено, почти автома­тично.

Животът в Зоната води до значителни подобрения в здравето. Малките здравословни проблеми, които из­мъчват всички ни - настинки, грип, алергии - като че ли започват да ни спохождат все по-рядко. А когато това все пак стане, те не са така мъчителни. И някои от най-сериозните хронични болести на нашето съв­ремие - сърдечните и ракът, например - почти със си­гурност ни отминават. И ако все пак ни сполети това, в Зоната тяхното лечение е много по-успешно.

Пребиваването в Зоната всъщност може да се пре­върне в основа на нов вид нискоструваща и въпреки това високоефективна реформа в здравеопазването, реформа, при която всеки сам поема отговорност и се грижи за собственото си тяло, като го поддържа в със­тояние на непрестанно добро здраве.

Разберете ме правилно. Аз не говоря просто за „до­бро здравословно състояние" - широкоупотребяван сред медицинските кръгове израз. Това не е нищо по­вече от липса на болест. Зоната отива по-нататък. Тя ни води към оптималното здраве.

И така, как да стигнем до Зоната? Досега хората, които бяха най-добре запознати с нея - спортните психолози и треньорите на елитни спортисти - изпол­зваха различни техники, в това число и медитация,дихателни упражнения, визуализация и релаксация. Много от тях бяха взаимствани не само от традицион­ната западна психология, а и от религиозните схваща­ния и бойните изкуства на Далечния изток. Но когато тези техники все пак са помагали на атлетите да дос­тигнат Зоната, то това е ставало най-често случайно и не е можело да бъде повторено винаги във всеки же­лан момент, независимо от упоритите усилия.

Очевидно психологията може да ни помогне да по­паднем там само случайно. Какво може да направи по този въпрос фармакологията, т. е. лекарствата? Добре документирани са опитите на елитни спортисти да пос­тигнат високи резултати чрез използване на различни усилващи нивото на енергията лекарства, особено анаболни стероиди и хормони на растежа, дори допинг. Те обаче са заплашени от вероятността рано или къс­но да платят много висока цена за върховите си пос­тижения, понякога дори живота си.

Нито психологията, нито фармакологията могат да ни дадат сигурен начин за достигане на Зоната. По­някога те действат, но в повечето случаи са безсилни.

Има само един път, които можем да изминем по собствена воля към Зоната. Тази техника ще ви позво­ли не само да се озовете там, ами и да останете през целия ден, седмици и месеци без прекъсване. Тази тех­ника включва употребата на най-мощното и достъпно лекарство, с което разполагаме - храната.

Точно така; няма никакви вълшебни отвари, хап­чета, билки или мантри. Истината е следната: всеки път, когато отворите уста, за да се храните, вие кандидатствате за получаване на пропуск към Зо­ната. За да го получите обаче, трябва да се отнасяте към храната като към лекарство. Трябва да консуми­рате храната контролирано и в подходящите пропор­ции - сякаш става дума за вкарвано във вената съдър­жание на банка от система. Достигането на Зоната е въпрос на технология. Тя се базира върху принципите на приемането на лекарства, които развих по време на кариерата си като учен-изследовател.

Да вземем компютрите например; ако натиснете верния клавиш, можете да се радвате на чудесата на съвременната технология. Ударете грешен клавиш и компютърът, в най-добрия случай, няма да изпълни ко­мандата ви. Начинът на хранене, който трябва да спаз­вате, за да достигнете Зоната, е също така прецизен, както компютърната техника.

И както при използването на компютъра, за дос­тигането на Зоната се изисква да следвате определени правила. В началото правилата на хранене може да ви се сторят сложни, но, според мен, започнете ли веднъж да ги прилагате, ще откриете, че са лесни за изпълнение.

Проблемът е там, че повечето от нас се ръководят от неверни правила - използват неподходящи храни или, което е не по-малко зле, нужните храни в непод­ходящи пропорции. И в резултат ние никога не можем да се озовем в Зоната. Изпълнявайте правилата и вхо­дът ви е осигурен. Това е науката.

Какво ще спечелите като следвате тези правила ли? Ще се сдобиете с всичко необходимо за достигане на Зоната. Ако спазвате правилата и не излизате от гра­ниците на тази диетична технология, скоро ще стане­те неин постоянен жител. И ще бъдете възнаградени с увеличаване на енергията, на жизнеността и качество­то на всичко, което правите - в работата, в спорта, в личните отношения - до такава степен, че ще остане­те смаяни.

Ако това ви се струват приказки, достойни за Но­вата епоха (Ню Ейдж), знайте, че се лъжете. Това е при­ложението на биотехнология от двайсет и първия век за разрешаване проблема на двайсетия век - как да по­вишим ефективността на човешкото тяло.

Ако наднормените килограми - или носенето на не­добри гени, какъвто е и моят случай - ви карат да се притеснявате за състоянието на сърцето си, сега ще на­учите прекрасни новини. През последните няколко го­дини тази техника на хранене излекува хора, страда­щи от кардиомиопатия - трагично и с неизбежно фа­тален край сърдечно заболяване. То води до постепен­ното отслабване на сърдечния мускул, което намаля­ва способността му да изпомпва кръв. И в крайна смет­ка сърцата на тези пациенти просто спират да работят. За тази болест няма лечение; засегнатите от нея са из­правени пред ужасен избор: да им бъде присадено дру­го сърце или да умрат.

Стив Кърсън беше сред тях. В края на седемдесет­те години Стив беше един от най-силните и всяващи страх нападатели в Националната футболна лига на Съединените щати, участник в Супер Боул с отбора на „Питсбърг Стийлърс". През 1989 година, на трийсет и тригодишна възраст, той заболял от кардиомиопатия. Обхванала го толкова силна хронична умора, че дори изкачването на един етаж се превърнало в истинско предизвикателство за него. Шансовете му за оцелява­не били толкова малки, че бил записан в списъка за ча­кащи за трансплантация на сърце пациенти с надеж­дата, че подходящият донор ще се появи преди собст­веното му сърце да е спряло напълно.

Междувременно той вече не можел да извършва буквално никаква физическа дейност. През следващи­те три години приемал експериментално какви ли не лекарства, които трябвало да подобрят сърдечната му дейност. Състоянието му обаче не се подобрило. Ки­лограмите му се покачили до сто и петдесет. Човекът, който само допреди няколко години карал защитни­ците от всеки отбор в Националната футболна лига да се изпотяват, сега изпитвал затруднение дори при из­хвърляне на боклука.

През 1992 година Джон Колб, бивш съотборник на Стив и настоящ треньор, ме запозна с него. Когато му разясних ползата, която носи водещата към Зоната диета, той бе заинтригуван, но и изпълнен със скеп­тицизъм. Но беше също така и отчаян, тъй като три­годишното лечение в най-добрите медицински заведе­ния в Питсбърг не беше подобрило състоянието му.

Стив започна да следва неотстъпно правилата. За осемнайсет месеца с него станаха забележителни, поч­ти невероятни промени. Теглото му се върна към нор­малните си сто и двайсет килограма, а процентът на телесните му мазнини сега беше по-малък, отколкото по време на дните му като състезател в Националната футболна лига. Силата му се възвърна. Издръжливост­та му, намаляла до степен да се превърне в инвалид, сега беше с 50% по-голяма от тази на средния амери­канец на същата възраст, макар сърцето му все още да не бе напълно излекувано. И най-хубавата вест - зачер­кнаха името му от списъка на чакащите за трансплан­тация на сърце хора. Той се ожени и сега се готви да живее дълго.

Историята на Стив е необичайна, доколкото кардиомиопатията е рядко срещано сърдечно заболяване.
Но щом спазването на тази диета може да помогне на страдащ от кардиомиопатия, помислете само какво би могла да стори за по-често срещаните сърдечни забо­лявания - атеросклероза, високо кръвно налягане и ви­соко ниво на холестерина.

Има и още нещо. Животът в Зоната води до под­държане на постоянно ниво на инсулина, така че е по­лезен при лекуването на диабет. Нека да разгледаме случая с Крис Кириазис.

Когато се пенсионира и заживя в Палм Дизърт, Калифорния, той би трябвало да е един щастлив човек. В крайна сметка, като директор на отдела за европейски маркетинг на Ай Би Ем, бе ръководил двайсет хиляди човека и бе допринесъл за доминиращото положение на своята компания на европейския пазар.

„Златните години" на Крис обаче не бяха чак тол­кова златни. Той не само бе болен от диабет, ами стра­даше и от високо кръвно налягане. Вече бе получил един сърдечен удар и имаше рак на бъбрека. „През 1992 година - писа ми по-късно той, - аз тежах сто двайсет и два килограма, кръвното ми налягане без лекарства беше 220/120, кръвната ми захар беше повече от 200 мг/дл, десният ми бъбрек бе отстранен заради рака, а левият ми бъбрек показваше признаци за наличие на абнормални клетки."

Днес, след две години хранене според правилата за достигане на Зоната, Крис пише: „Тежа осемдесет ки­лограма, кръвното ми налягане е 125/75 без никакви медикаменти, кръвната ми захар е 70-90 мг/дл, няма никакви признаци за предишната ми диабетична ретинопатия, а левият ми бъбрек е напълно изчистен от ракови клетки. Заедно с цялото си семейство аз ви бла­годаря, че подновихте паспорта ми за живот. Благо­дарността ми... е наистина безкрайна."

Сърдечните заболявания и диабетът са два от най-сериозните здравословни проблеми за нашата страна. Но ползата, която допринася моята диета, отива по-далеч. Достигането на Зоната оказва благотворно въздействие върху много други болестни състояния като артрит и дори „умствени" заболявания като депресия и алкохолизъм. То може да облекчи забележително хро­ничната умора и да възстанови енергията, особено ако страдате от синдрома на хроничната умора, от пред-менструален синдром или дори сте заразени с вируса на HIV. Освен това съществуват впечатляващи теоре­тични основания, които ме карат да вярвам, че разра­ботената от мен диетична технология може да бъде най-добрата ни защита срещу рака, като не само ни предпазва от неговото развитие, а и като прави вече по­явилите се тумори по-уязвими на атаките на естестве­ните защитни сили на нашия организъм и по този на­чин увеличава ефекта от противораковите медика­менти.

Разбира се, състояния като сърдечни болести, рак и диабет са само едната страна - тъмната - на медала. Светлата е възможността да се радваме на по-добро здраве, умствени способности и изяви във всички об­ласти на живота, благодарение на престоя си в Зоната.

Нека вземем за пример отборите по плуване при Станфордския университет. Треньорите - Ричард Куик на жените и Скип Кени на мъжете, се смятат за едни от най-добрите в света в своята професия.

С тях ме запозна един общ приятел. Разказах им за работата си във връзка със Зоната и приложението й при сърдечноболните. Заинтригува ги възможност­та въпросната диета да се отрази положително върху изявите на техните плувци. Тъй като Олимпийските иг­ри през 1992 година наближаваха, те ме помолиха да се занимавам със спортистите.

Останалото е история. На Олимпиадата в Барсе­лона станфордските плувци спечелиха осем златни ме­дала. Оттогава и мъжкият, и женският отбор са наче­ло в странната, като спечелиха националните купи на плувните шампионати през 1992, 1993 и 1994 година.

Най-важното, качеството на живота и на Ричард, и на Скип, се е подобрило значително. И двамата ме уверяват, че разполагат с повече енергия и се радват на по-добра умствена концентрация и спокойствие в една нелека, напрегната професия. И, както казва Ри­чард: „Не мога да си представя, че някой би пожелал да излезе от Зоната и да се върне към предишния си начин на живот."

Ричард се изрази съвсем точно: постоянният прес­той в Зоната в крайна сметка ще ни помогне да пос­тигнем най-универсалната от всички цели - да се рад­ваме на по-дълъг, по-здрав и по-задоволителен живот.

През последните петнайсетина години водещата „мъдрост" в областта на храненето - възприета от пра­вителства и министерства, научни екипи и отделно пра­ктикуващи личности - призоваваше да консумираме бедни на мазнини и протеини и богати на въглехидра­ти храни. Тази формула доби достатъчно голяма по­пулярност, за да създаде десетки, радващи се на огром­на популярност вариации на темата и да изпълни по­лиците на нашите супермаркети с бедни на мазнини и богати на въглехидрати продукти; да не говорим, че ни изпълва с чувство за вина и тревога, когато не се хра­ним така, както са ни казали. Още по-лошо, благода­рение на тези диети често ставаме дори още по-пълни, макар да сме следвали с религиозен фанатизъм всич­ки указания.

Ако сте с наднормено тегло, вие сте обречени да си останете такива. Още по-лошо, ако следвате някои от тези модни диети, рискувате да си докарате сериоз­ни и дори заплашващи живота ви болести. Тази книга е замислена като поправка, като противоотрова на пог­решните хранителни съвети, които, макар и давани с най-добри намерения, не само няма да ви помогнат да отслабнете, но и ще ви попречат да се радвате на мак­симално добро здраве.

Объркването и безсилието карат американците да се страхуват от храната; каквото и да ядат, положени­ето като че ли става по-лошо и по-лошо. Хората имат отчаяна нужда да повярват, че начинът на хранене е най-добрият път към един по-здрав и по-продуктивен живот. Именно това искам да им дам с този труд: един нов, по-прост и по-добър начин на хранене, основан върху науката, а не върху интуицията; път към вашето ново и по-добро аз. Защо да правим живота си по-труден? Той е изпълнен с много повече радости в Зо­ната.

В Осма глава ще намерите самата диета, ключът, който ще ни покаже как да живеем в едно почти еуфо­рично метаболично състояние, известно като „Зоната". В тази програма храните се съчетават така, че да под­държат благоприятно хормонално равновесие, особе­но между инсулина, глюкагона и суперхормоните, на­речени айказаноиди.

Следващите глави обясняват защо всичко казано Дотук е вярно - това и още много други неща. Онези от вас, които искат да започнат веднага и да разберат как и какво да ядат, може би ще пожелаят да преско­чат направо до Осма глава и да се върнат след това към обясненията.