Втора глава НАПЪЛНЯВАНЕТО НА АМЕРИКА

Втора глава

НАПЪЛНЯВАНЕТО НА АМЕРИКА

Ние храним животните с бедно на мазнини зърно, ко­гато искаме да напълнеят. А какво трябва да консуми­рат хората, за да напълнеят? Същото: големи количес­тва бедно на мазнини зърно. Така че ако ядете повече от всякога тестени изделия и хляб (и двете произвеж­дани от зърно) и продължавате да трупате килограми, сетете се за хранения със зърно добитък, преди да сед­нете пак пред голяма чиния със спагети.

лечението на болестни състояния, свързани с наднор­меното тегло, през 1986 година са отделени 39 мили­арда долара.)

Но как да се постигне тази цел? Посланието на учените, специалистите по хранене и на правителство­то, беше просто: американците трябваше да консуми­рат по-малко мазнини и повече въглехидрати. Именно така, според тях, човек можел да отслабне.

Вече тече петнайсетата година на този експеримент и не е нужно да бъдем кой знае какви специалисти, за да разберем, че не е преминал успешно. Напротив. Фак­тите показват, че, макар да са намалили драстично ко­личеството на приеманите мазнини, днес американците са по-дебели от всякога.

Това е тъжната истина; и дори продължават да пъл­неят. Неотдавнашно изследване на учени от Нацио­налния център по здравна статистика към Центъра по контрол на заболяванията и профилактика показва, че броят на възрастните американци с наднормено тегло е бил една четвърт от населението в периода от 1960 до 1980 година и внезапно скача до една трета от об­щия брой за периода между 1980 и 1991 година. Това означава увеличение с 32% на броя на затлъстелите са­мо за десет години. Ако сърдечните заболявания или ракът на гърдата например се бяха увеличили с 32% за същия период от време, щеше да се обяви извънредно положение. (Всъщност, както ще докажа по-късно, след още десет до двайсет години, това увеличаване на броя на затлъстелите хора ще доведе до увеличаване и на броя на заболелите.)

Изследователи от Националните институти по здравеопазването неотдавна разкриха, че през послед­ните седем години, докато приемът на наситени маз­нини и холестерин намаляваше, теглото на средния американец се е увеличило с пет килограма!

- Шокиращо! - възклицаваха участващите в изслед­ването учени. - Напълно неочаквано.
И наистина очевидно нещо съвсем не бе така, как­то трябва. Ако се храним „здравословно" с по-малко мазнини и холестерин, защо тогава пълнеем?

Прямият въпрос заслужава и честен отговор: пъл­неем, тъй като много от хранителните „закони" са по­грешни.

В допълнение, много от модерните съвременни препоръки са объркващи. Ако сте чели повечко за те­зи диетични формули с ниско съдържание на мазнини и високо - на въглехидрати, рядко ще се натъкнете на съгласие - дори сред специалистите - за това колко точно „ниско" и колко - „високо".

Престижният Комитет по въпросите на здравето й начина на хранене към Съвета за национални изслед­вания препоръчва американците да набавят 30% от необходимите за деня калории от мазнини, 55 или по­вече процента - от въглехидрати, особено от т. нар. „сложни" въглехидрати като тестени изделия и хляб.

Но когато списание „Кънсюмър рипортс" - висо­ко уважавано и авторитетно издание - помоли шейсет и осем специалисти по въпросите на храненето (някои от които членове на споменатия по-горе Комитет по въпросите на здравето и начина на хранене към Съвета за национални изследвания) да дадат мнението си, по­лучените отговори бяха най-различни. Дадените пре­поръки варираха между ограничаване на мазнините до 20% процента от калориите на дневната дажба и неяс­ното „повече от половината" калории за деня от въг­лехидратите.

Ами протеините? Комитетът към Съвета за наци­онални изследвания ни съветва да „се придържаме към умерената им консумация". Какво ще рече „умерена консумация"? Кой знае това? Междувременно „Кън­сюмър рипортс" твърди: „Не се притеснявайте за про­теините. Повечето американци приемат поне толкова протеини, колкото са им нужни."

Тези различия объркват хората, които искат прос­то да разполагат с точни цифри. Объркването обаче тепърва започва. Даденият тук пример с публикацията на списанието е само едната, консервативната страна на широкия спектър препоръки за употреба на бедни на мазнини и богати на въглехидрати храни. От другата страна стоят хората, които аз лично наричам „ради­калите на малкото мазнини". Предвождани от покой­ния Нейтан Притайкин, автора на „Програмата на Притайкин за това как да се храним и да спортуваме", тези диетици препоръчват едва 5 до 10% процента от днев­ните калории да идват от мазнините, 10 до 15% - от протеините и останалите 75 до 85% - от въглехид­ратите. Нищо чудно, че средният американец е така объркан.

Но объркването, причинено от тези противоречи­ви препоръки, е само един от проблемите. Най-голе­мият от тях е ужасният парадокс: хората приемат все по-малко мазнини и стават все по-дебели! Нито един медицински авторитет няма да се наеме да твърди, че с натрупването на прекомерни количества телесни маз­нини ставате по-здрави. От всичко това може да се нап­рави само едно заключение и то е доста плашещо: бед­ната на мазнини и богата на въглехидрати диета може да се окаже опасна за вашето здраве.

За да разберем защо става така, трябва да поглед­нем по нов начин на храната. Трябва да разберем връз­ката между приеманата от нас храна и възможността да живеем в Зоната. Ако не се намирате в Зоната, едно от най-значимите последствия може да бъде непрекъс­натото натрупване на телесни мазнини, дори да не кон­сумирате почти никакви мазнини.

А за да погледнете по нов начин на храната, ще ви запозная с някои факти, част от които може да ви из­ненадат.

• Консумацията на мазнини не ви прави дебели. Напълнявате заради начина, по който вашето тяло отго­варя на излишъка от погълнатите въглехидрати. Въз­можностите на тялото да складира излишните въглехидрати са ограничени, но то може с лекота да ги пре­върне в излишни мазнини.

• Трудно е да се отслабне просто с намаляване на ко­личеството приемани калории. Консумацията на по-малко храна и загубата на килограми не вървят задъл­жително ръка за ръка. Нискокалоричните, богати на въглехидрати диети пораждат в тялото ви серия от биохимични сигнали, които ще ви изведат от Зоната и ще затруднят използването на складираните мазнини за получаване на енергия. В резултат на това ще дойде момент, след който просто ще престанете да отсла­бвате.

• Диетите, чиято основа са ограничаването на избо­ра и намаляването на калориите, обикновено нямат успех. Хората, подложени на ограничаващи диети се уморяват от постоянното чувство на глад и лишение. А щом престанат да ги спазват, веднага възвръщат пре­дишните си килограми (предимно като увеличено ко­личество телесни мазнини), а след това са недоволни от себе си, задето не са проявили достатъчно воля и самодисциплина.

• Отслабването няма почти нищо общо с волята. Нуж­на ви е информация, не воля. Ако промените онова, ко­ето ядете, няма да е необходимо да се притеснявате за неговото количество. Ако се придържате към зоносъобразния начин на хранене, можете да ядете доста­тъчно, за да не изпитвате глад и въпреки това да се из­бавите от излишните мазнини - без да броите непре­къснато калориите или грамовете мазнина.

• Храната може да бъде добра или лоша. Пропорци­ите от макроелементи - протеини, въглехидрати и маз­нини - в поглъщаната храна са ключът към стройната фигура и оптималното здраве. Ако не разберете пра­вилата, които контролират мощните биохимични ре­акции, причинени от храната, никога няма да се озове­те в Зоната.

• Оказваният от храната биохимичен ефект е посто­янен през последните четирийсет милиона години. Всички бозайници, в това число и човекът, реагират в ос­новата си по един и същ начин на храната. Тези реак­ции са консервирани генетически по време на еволю­цията и е малко вероятно да се променят в близко бъ­деще.

Заключение: ключът към избавянето от излишните маз­нини не е в пресмятането на калориите, а в достигане­то на Зоната. Веднъж озовете ли се в Зоната, излишни­те мазнини се стопяват буквално автоматично. Но за да отидете там и да останете в нея, първо трябва да разберете разликата между загуба на килограми и за­губа на мазнини.

ЗАГУБАТА НА МАЗНИНИ И ЗАГУБАТА НА КИЛОГРАМИ
Храненето, подобно на религията, е нещо наистина интимно. Много хора вярват сляпо, че целта им е да намалят теглото си с определени килограми, без да се интересуват кое всъщност отслабва. Затова нека изяс­ним едно нещо: има огромна разлика в това откъде ид­ва намаляването на килограмите.

Затлъстяването не е просто натрупване на кило­грами. То е натрупване на излишни телесни мазнини. Следователно достигането на идеалното тегло не оз­начава просто да се отървем от част от килограмите си. То означава да се освободим от излишните мазнини.

Тежестта на тялото се определя от множество фак­тори - съдържание на вода, на мазнини, мускули и структурни компоненти (кости, сухожилия и т. н.). За Да опростим нещата, ние ще разглеждаме тялото като система, състояща се от два елемента: чисти мазнини от една страна и крехка телесна маса (всичко останало) от друга. Вашият процент телесни мазнини е просто количеството съдържаща се в тялото ви мазнина разделено на вашите килограми (Всички мазнини: Всички килограми = % телесни мазнини).

И така, когато пожелаете да изчислите идеалните си килограми, вече не търсите някаква мистична цифра. Вашето идеално тегло е просто съответният процент телесни мазнини за здрав мъж или жена. Прието е за мъжете телесните мазнини да бъдат 15% от общото тегло, а за жените - 22%. (По-голямата цифра за же­ните отразява генетичните различия между мъжа и жената.)

(Старите, наложили се таблици за идеалните килог­рами от 1959 година - които оттогава непрекъснато са променяни и осъвременявани и то все в посока към на­маляване на килограмите и на които не отговаря поч­ти никой от жителите на Америка - са дадени в При­ложение VII.)

Къде се нарежда съвременният американец по то­зи показател? Средният днешен американец от мъжки пол има 23% мазнини, а средната американка - 32%. Това означава, че средният мъж в тази страна е с 53% по-дебел от своя идеал, а средната жена - с 50% по-дебела от нейния. Американците са без никакво съм­нение най-дебелата нация на тази планета.

Защо е толкова висок процентът на мазнините у нас? Защото специалистите, които ни казват какво да ядем, не разбират истинската връзка между начина на хранене и загубата на мазнини. По-точно, те не са на­ясно как телесните мазнини се влияят от макрохранителното съдържание на приеманите от нас храни.

Кои са макро съставките на храната? Много просто: протеините, въглехидратите и мазнините.

Това схващане може да ви се стори несериозно. Разбира се, че храната се състои от протеини, въгле­хидрати и мазнини - това го учим всички още в пети клас. Истината обаче отива много по-дълбоко. Рабо­тата е там, че всеки път, когато се храните, тези макросъставки предизвикват хормонален отговор във ва­шето тяло. Тази реакция пък от своя страна определя колко мазнини ще складирате. Да знаем как да конт­ролираме въпросните реакции, в това е истинската сила на храненето и следователно - вратата към Зоната и в частност към отслабването.

А сега нека да разгледаме една по една тези макросъставки.

За нещастие, мнозина даже нямат понятие какво представляват тези съставки. За много хора това са сладкишите и тестените изделия. Попитайте ги какво представлява даден плод или зеленчук и те най-веро­ятно ще отговорят, че си е плод или зеленчук, сякаш са отделен тип храна - тип, който могат да консуми­рат в неограничени количества, без да пълнеят.

Е, това може и да ви изненада, но всичко спомена­то дотук - и сладкишите, и тестените изделия, и пло­довете, и зеленчуците - са въглехидрати. Въглехид­ратите са просто различни форми на прости захари, свързани в полимери - нещо като годна за консума­ция пластмаса.
Разбира се, всички се нуждаем от определено ко­личество въглехидрати в своето меню. Тялото трябва да ги приема непрекъснато, за да храни мозъка, който използва глюкоза (форма на захарта) като основен енергиен източник. Мозъкът е един истински ненасит­ник за глюкоза и консумира над две трети от циркули­ращите в кръвта въглехидрати, когато не извършваме физическа дейност. За да изхрани този ненаситен кон­суматор на глюкоза, тялото приема непрекъснато въглехидрати и ги превръща в глюкоза.

Всъщност положението е малко по-сложно, откол­кото изглежда на пръв поглед. Неизползваните ведна­га от тялото въглехидрати ще бъдат складирани под формата на гликоген (дълга верига от свързани помеж­ду си молекули глюкоза). Те се складират на две места: в черния дроб и в мускулите. Натрупаният в мускули­те гликоген не може да бъде използван от мозъка. Само онзи, складиран в черния дроб, може да се разгради и да се изпрати обратно в кръвния поток, така че да под­държа нужните за правилното функциониране на мо­зъка нива на захарта.

Способността на черния дроб да съхранява въг­лехидрати под формата на гликоген е много ограни­чена и те могат лесно да се изчерпят за десет-дванайсет часа. Следователно резервите от гликоген в черния дроб трябва да се подхранват непрестанно. Именно за­това ядем въглехидрати.

Въпросът, който никой досега не си е направил тру­да да зададе, е следният: какво става, когато приемем прекалено голямо количество въглехидрати? А ето и отговора: способността на тялото да ги складира, не­зависимо дали в черния дроб или в мускулите, е край­но ограничена. Човек може да натрупа средно триста-четиристотин грама въглехидрати в мускулите си, но не може да прибегне до тях. В черния дроб, където въглехидратите могат да бъдат преобразувани в глю­коза, могат да се съхраняват едва шейсет до деветде­сет грама. Това е равностойно на приблизително две чаши варени макарони или на три сладки десерта от типа на „Сникърс"; толкова е цялата ви резерва за под­държане правилното функциониране на мозъка.

Щом се попълнят всички възможни складове за гликоген в мускулите и черния дроб, въглехидратите ня­мат друг избор, освен да бъдат превърнати в мазнини и да бъдат складирани в мастните тъкани. Накратко, макар самите въглехидрати да не съдържат мазнини, излишъкът от тях в крайна сметка се превръща в излишни тлъстини.

И това не е най-лошото. Всяко богато на въглехид­рати ядене покачва рязко нивото на глюкозата в кръвта. За да се приспособи към това рязко покачване, панк­реасът отделя хормона инсулин, който пък на свой ред понижава нивото на глюкозата в кръвния поток.

Проблемът е там, че този хормон в основата си е свързан със складирането на резерви в организма; не­говата задача е да превръща излишните въглехидрат­ни калории в мазнини в случай на евентуален бъдещ глад. Следователно инсулинът, стимулиран чрез изли­шъка от въглехидрати агресивно допринася за натруп­ването на мазнини.

С други думи, когато консумираме прекалено мно­го въглехидрати, чрез инсулина изпращаме послание до тялото (по-точно до мастните клетки), което гласи: „Складирайте мазнини."

Но почакайте, тепърва ще стане още по-лошо. Уве­личеното количество на този хормон не само кара тя­лото да съхранява въглехидратите във вид на мазнини, а и да не освобождава вече складираните. По този на­чин става невъзможно да използваме собствените си мазнини като източник на енергия. Следователно из­лишните въглехидрати в храната не само ни карат да напълнеем, ами и да си останем пълни. Вредата е дво­яка и може да се окаже фатална.

С други думи, прекалено многото въглехидрати оз­начават и прекалено много инсулин, а многото инсу­лин ви извежда от Зоната. А щом не сте в Зоната, следователно трупате излишни тлъстини и не можете да се избавите от тях.

Това е в общи линии въглехидратната картина. А сега нека разширим фокуса. Ключът към натрупване­то на мазнини е скоростта, с която въглехидратите нав­лизат в кръвния поток, тъй като именно това контро­лира количеството отделян инсулин. Стомахът е в ос­новата си непретенциозна цистерна с киселина, която поема всички въглехидрати - независимо дали са във вид на пръхкав оризов сладкиш, рафинирана захар, моркови или тестени изделия - и ги разлага на прости захари, които могат да се абсорбират. Онова, което от­личава различните въглехидрати, е скоростта, с която те навлизат в кръвния поток.

До 1980 година никой не си правеше труда да си зададе точно този въпрос - за различното темпо, с ко­ето навлизат в кръвта различните типове въглехидрати. Когато този проблем бе най-сетне изучен, изводите трябваше да преобърнат с главата надолу много от до­сегашните схващания на специалистите в областта на храненето. Кой знае как предполагаемите „прости" захари като фруктоза навлизаха в кръвния поток мно­го по-бавно от уж „сложните" въглехидрати като раз­личните тестени изделия. Този факт е от огромно зна­чение за онези, които са решили да влязат в Зоната.

Скоростта, с която въглехидратите навлизат в кръв­ния поток е известна като „гликемичен индекс". Кол­кото по-нисък е той, толкова по-ниска е скоростта на абсорбция. Колкото и невероятно да ви се струва, ра­финираната захар има по-малък гликемичен индекс от зърнените храни. Въглехидратът, който се оказа с един от най-високите индекси - т. е., който навлиза най-бър­зо в кръвния поток - е един от най-горещо препоръч­ваните продукти на много програми за отслабване: пръхкавият оризов сладкиш. Нещо повече, той има много по-висок гликемичен индекс дори от сладоледа, който се смята за най-големия неприятел на желаещи­те да отслабнат или да запазят килограмите си хора.
От какво се определя гликемичният индекс? Ос­новните фактори са: 1. структурата на простите заха­ри в кръвта, 2. съдържанието на разтворими влакна (или целулоза) и 3. мастното съдържание. Към послед­ното ще се върна след малко; нека най-напред да по­говорим за първите две.

Как структурата на простата захар влияе върху ско­ростта, с която тя навлиза в кръвния поток? Спомнете си, че всички „сложни" въглехидрати трябва да бъдат разложени на прости захари, за да могат да се абсор­бират. Всички въглехидрати, които поглъщаме, се оп­ростяват до три вида захари; всяка една от тях има раз­лична молекулярна структура и именно тя в крайна сметка определя темпото на навлизане в кръвния по­ток. Глюкозата е най-често срещаната от тях, следва­на от фруктозата и галактозата.

Глюкоза съдържат зърнените храни, тестените из­делия, хлябът, закуските на зърнена основа, нишесте­то и зеленчуците. Фруктозата се съдържа предимно в плодовете. Галактозата е част от млечните продукти. Но, докато всички тези прости захари се абсорбират бързо от черния дроб, само глюкозата може да попад­не директно в кръвния поток. Именно поради това бо­гатите на глюкоза въглехидрати като хляба и тестени­те изделия буквално се изстрелват от черния дроб об­ратно в кръвния поток, докато галактозата и фрукто­зата, които първо трябва да бъдат преобразувани в глю­коза в черния дроб, навлизат по-бавно в кръвта.

Особено за фруктозата процесът е изключително бавен. Именно поради това, макар да са съставени от прости захари, съдържащите фруктоза въглехидрати (предимно плодове), имат много нисък гликемичен индекс, сравнени със съдържащите глюкоза и галактоза въглехидрати.

А целулозата? Целулозата (която е несмилаем въг­лехидрат) не се абсорбира и следователно не влияе пря­ко върху инсулина. Тя обаче действа като спирачка на скоростта, с която другите въглехидрати навлизат в кръвния поток. Колкото по-високо е съдържанието на целулоза на даден въглехидрат, толкова по-бавно се аб­сорбира той. Отделете целулозата от него и темпото ще се увеличи. Следователно целулозата е важен фак­тор за контролиране на скоростта, с която тялото пог­лъща въглехидратите. Тя действа като бариера и пред­пазва прекаленото нарастване на темпото на поглъща­не на въглехидратите. (Между другото атомните реак­тори имат подобен ограничител, предпазващ от потен­циално опасното ускоряване на реакциите.)

Ето защо добилото напоследък популярност пра­вене на сокове (т. е. отделянето на целулозата от пло­довете) е истинска катастрофа. По този начин просто се премахва контролиращата бариера (в случая - це­лулозата) от въглехидратите, което означава, че те нав­лизат прекалено бързо в кръвния поток.

Това принуждава панкреаса да произвежда големи количества инсулин. И докато понижава нивото на кръ­вната захар, той в същото време „нарежда" на тялото да складира мазнината и да я пази в това състояние.

Следователно прекалено многото високоглекимични въглехидрати не само могат да станат причина да напълнеете, ами и да не ви позволят да се отървете от излишните мазнини. Пълен списък на гликемичния ин­декс на въглехидратите е даден в Приложение VIII. С помощта на тези прости правила ще може да опреде­ляте дали гликемичният индекс на даден въглехидрат е висок или нисък. Почти всички плодове (с изключе­ние на бананите и сушените плодове) и почти всички богати на целулоза зеленчуци (с изключение на мор­ковите и царевицата) са нискогликемични въглехид­рати. Всички зърнени и нишестени храни и тестени из­делия са високогликемични въглехидрати.

Колкото и да е иронично, високогликемични въг­лехидрати като зърнени храни, хляб и тестени изделия са основата на новата и, както се предполага, здравос­ловна „хранителна пирамида", построена от американ­ското правителство. Точно те обаче предизвикват отделянето на по-големи дози инсулин, а както вече раз­брахте, по-високите нива инсулин са причина да напълняваме.

Следователно, ако се опитвате да отслабнете, пог­лъщането на прекалено много въглехидрати, особено високоглекимични - и последващото увеличаване ни­вото на инсулина - ще даде точно обратния ефект. Вместо да изгаряте вече складираните мазнини, вие до­бавяте към тях нови. Вместо да отслабнете, вие напълнявате още повече.

Може би ще пожелаете да се съобразите с този факт следващия път, когато посегнете към сладкишите.

ПРОТЕИНИТЕ - ПРЕНЕБРЕГВАНИЯТ МАКРОЕЛЕМЕНТ
Ако се приеме, че въглехидратите са положителния ге­рой в съвременната хранителна митология, лошите са двама - мазнините и протеините. Нека да поговорим първо за протеините. Причината да си спечелят така­ва печална слава е фактът, че два от най-популярните източника на протеини, червеното месо и млечните продукти, съдържат също и големи количества наси­тени мазнини. А те не са полезни за здравето.

Но вместо просто да намалят или да забранят кон­сумацията на тези два вида протеин, някои от модер­ните съвременни диети поставят всички представите­ли на тази група под един знаменател и ги заклеймя­ват всичките. Това е пример как заедно с мръсната вода се изхвърля и бебето. Неотдавна придобитата ло­ша слава на протеините - и свързаната с нея препоръ­ка да се свежда до минимум тяхната употреба - е пре­калено силна реакция, водеща в неправилна посока.

Протеините са основата на живота. След водата, именно те се срещат в най-големи количества в наше­то тяло. Половината от сухата ни телесна маса - в това число по-голямата част от мускулната маса, кожата косата, очите и ноктите - е съставена от протеини.

Протеините са основната структурна съставка на клетката и на ензимите, без които тяхното функциони­ране е невъзможно. Дори имунната ни система е със­тавена предимно от протеини. Аминокиселините - тух­лите, изграждащи протеините, са основата на живота.

Съществуват двайсет вида жизненоважни амино­киселини. Девет от тях, известни като незаменими, не могат да се синтезират от човешкото тяло и трябва да се набавят чрез храната. Ако те не навлизат постоян­но в тялото, темпото на създаване на нови протеини се забавя и в изключителни случаи спира напълно. Сега вече разбирате защо е толкова важно всекидневно да си набавяте адекватни количества от тях. Трябва да осигурявате постоянно тухлите, нужни за изграждане­то на нови протеинови формации. Без тухли не може да построите стени.

Добре тогава, след като протеините са толкова важ­ни за поддържането на живота - и щом излишъкът от въглехидрати ни прави дебели - защо тогава да не ядем много протеини и съвсем малко въглехидрати? Това няма ли да ни помогне да се отървем от излишните мазнини?

Всъщност богатите на протеини и бедни на въг­лехидрати диети са основа на много програми за бър­зо намаляване на килограмите. Типичният им девиз е: „Яжте колкото си искате протеини и мазнини, но неп­ременно намалете драстично въглехидратите."

На пръв поглед тези програми създават добро впе­чатление. Почти всеки, който ги изпробва, в началото отслабва действително. За нещастие тези хора губят ки­лограми не оттам, откъдето трябва.

Истината е, че тези богати на протеини диети за бързо отслабване предизвикват ненормално метаболично състояние, известно като „кетозис". Това става тогава, когато запасите от въглехидрати в черния дроб не са достатъчни да посрещнат нуждите на тялото и мозъка. (Спомнете си, че даже когато са пълни, чернодробните складове съдържат малки количества въглехидрати) След като изчерпи тези запаси, което става след по-малко от двайсет и четири часа от началото на подобна нисковъглехидратна диета, тялото се обръща към своите запаси от мазнини за енергийните си нужди. „Чудесно, - ще кажете вие. - Та нали точно то­ва искаме?"

За нещастие често не се получава точно така. Про­цесът на преобразуване на мазнините в енергия се про­валя при една бедна на въглехидрати, кетогенна диета. В резултат клетките ни започват да произвеждат ненор­мални биохимикали, наречени „кетонни тела".

Тялото не се нуждае от тях. И прави отчаяни опи­ти да се избави от кетоните посредством учестено ури­ниране. Това от своя страна води до отслабване - в на­чалото - но то се дължи в голямата си част на загуба­та на вода. Става така, че богатата на протеини диета в крайна сметка не се справя с повечето от излишните ни мазнини.

При тези богати на протеини диети не отслабваме там, където трябва. И това все още не е най-лошото. Ако на дадено хранене погълнете прекалено много протеини, нивото на инсулина ще започне да се по­качва, тъй като тялото не се нуждае от излишните ами­нокиселини в кръвта. И какво ще направи по-голямо­то количество инсулин? Ще помогне в превръщането на излишните протеини в мазнини.

Неотдавна направени изследвания откриха, че бо­гатите на протеини кетогенни диети могат да предиз­викат такива промени в мастните клетки, че да ги нап­равят десеторно по-активни при натрупването на маз­нини, отколкото са били преди прилагането им. Така че, след спирането на диетата, продължавате да тру­пате мазнини с ужасяваща скорост.

Прибавете и инсулина към цялата вреда. Тялото не е глупаво. Когато му се наложи да се справя с богата на протеини и бедна на въглехидрати диета, то си казва:„Хей, аз не съм вчерашно. Мозъкът има нужда от въг­лехидрати, за да функционира, следователно ще започна да разграждам мускулна маса и ще превърна голя­ма част от нейния протеин във въглехидрати." Сигурно ще отвърнете: „Това е прекрасно; мога да си позволя да изгубя малко мускулна маса, докато стане ред да за­почна да губя мазнини." Но не забравяйте - поради уве­личеното ниво на инсулина, мазнините ви не се стопя­ват с очакваната и желана скорост и дори в крайна сметка се достига до положение, след което няма да отслабвате повече.

Сега, след като знаете всичко това, вече ви е ясно защо повече от 95% от хората, отслабнали някога бла­годарение на богати на протеини, кетогенни диети, след това си връщат килограмите и дори напълняват. Защо? Нима всеки, който е опитвал някога програма за бър­зо отслабване, е безволев и мекушав? Аз лично не мис ля така. Просто въпросните диети са предизвикали трайни промени в мастните им клетки - промени, ко­ито гарантират засиленото натрупване на телесни маз­нини в бъдеще.
ФОБИЯ КЪМ МАЗНИНИТЕ
Коя е думата, всяваща най-голям ужас в американския хранителен речник? МАЗНИНИ. Никъде в света тази фобия не е толкова голяма, както в Съединените щати, и никъде другаде хората не са така дебели. И докато американците боготворят въглехидратите като спаси­тели на човешкия род, мазнините се смятат за прате­ници на ада.

Казах го вече, ще го повторя отново: мазнините, които трупаме, не са следствие от мазнините, ко­ито ядем. Нещо повече - и то е дори още по-шокира­що - трябва да консумираме мазнини, за да се отървем от излишните мазнини.

Това твърдение звучи като диетична ерес, но то си има своите научни доказателства. През 50-те години на нашия век Кекуик и Поуан от Лондонския универ­ситет в Англия публикуват епохално изследване. Те пос­тавят пациенти на нискокалорична (1 000 калории), но богата на мазнини диета. Мазнините осигурявали 90% от калориите. И какво се случило? Въпросните паци­енти отслабнали значително. Когато същите хора би­ли подложени на богата на въглехидрати диета (90% от калориите се доставяли от въглехидрати) при същия брой калории, до отслабване не се достигнало. Смай­ващо.

Съществуват и по-съвременни доказателства. Спо­мнете си, че модните богати на въглехидрати диети не помагат на хората да отслабнат, макар съдържанието им на мазнини да е изключително ниско. В разработе­ната от мен диета, водеща към Зоната, мазнините за­емат изключително важно място; всъщност те са би­охимичният ключ, който в крайна сметка възпрепятс­тва натрупването на излишни мазнини. С други думи, при моята диета консумирате мазнини, за да се отър­вете от мазнините.

И така, какво става, когато пълните хора започнат да спазват водеща към Зоната диета, съчетаваща упот­ребата в подходящи пропорции на протеини, въглехид­рати и мазнини? През 1992 година проведох контрол­ни изследвания, за да отговоря на този въпрос. За тях използвах 91 човека - 63 жени и 28 мъже - на възраст между 25 и 55 години. Всички те бяха здрави и нор­мални, но леко пълни. (Средният процент телесни маз­нини беше 29% за жените и 20% за мъжете - т. е. мал­ко под средното ниво за американците от съответния пол, но повече от идеалното.) Това бяха класически американци - хора, които с цената на всякакви усилия, Упражнения и диети, не могат да се освободят от из­лишните 2,5 до 5 килограма. Както можете да си пред­ставите, не беше особено трудно да събера нужните Доброволци.
Какво очаквах? Отслабване средно с половин ки­лограм седмично. (Генетически е невъзможно да сва­лите повече от 0,5 - 0,75 кг телесни мазнини на сед­мица. Може да изгубите повече килограми през този период, но това вече няма да бъдат мазнини, а предим­но вода и мускулна маса. Това е причината хората, под­ложили се на програма за бързо отслабване, да изглеж­дат толкова изтощени - загубата на мускулна маса.)

Първо определих количеството протеини, които щеше да приема всеки един участник в изследването. (Както ще стане дума по-късно, това количество е раз­лично за отделните индивиди.) След това накарах все­ки да се храни по пет пъти дневно - три основни яде­нета и две леки закуски. Всяко едно хранене съдържа­ше подходящите пропорции и количество протеини, въглехидрати и мазнини, които да ги отведат в Зоната.

Резултатите от това шестседмично изследване (по­казани в таблица 2-1) оправдаха очакванията ми: же­ните отслабнаха средно с по 3,5 кг, малко повече от по­ловин килограм седмично. Крехката им телесна маса си бе останала същата, следователно отслабването бе­ше напълно за сметка на мазнините. Процентът маз­нини в тялото им намаля средно от 29 на 26% - т. е. телесните им мазнини бяха с 11% по-малко отколкото в началото на експеримента.

А сега да пристъпим към статистическия анализ. Статистиката ни казва каква е вероятността при пов­тарянето на даден опит да се постигне същия резултат. Статистически успешен е онзи опит, който може да се повтори буквално 95 пъти от всеки 100 (и следовател­но има р-фактор по-малък от 0,05). Р-фактор е веро­ятността резултатите да се дължат на случайността. Колкото по-малък е р-факторът, толкова по-голяма е вероятността същите резултати да се възпроизведат при друг подобен експеримент. Този фактор показва, че резултатите не са случайни.

Какво казва статистиката за това контролно изс­ледване при жените? Р-факторът е по-малък от 0,0005.
Накратко, според статистическите изследвания, ако съ­шият опит бъде повторен 10 000 пъти, ще получим съ­щите резултати 9 995 пъти.
Таблица 2-1

ЗАГУБА НА МАЗНИНИ ПРИ ХОРА С ЛЕКО НАДНОРМЕНО ТЕГЛО

при проведения през 1992 г. контролен опит

Още по-важно, и мъжете, и жените не изгубиха крехка телесна (мускулна) маса. Отслабването беше единствено за сметка на мазнините. Какъв е изводът? Дори да не сте успели с нито една от другите програ­ми за отслабване, ако се вярва на статистиката, имате почти стопроцентова гаранция за успех с диетата, во­деща към Зоната.

Запомнете две основни истини, които ще ви осигу­рят трайна загуба на килограми при спазването на та­зи диета: 1. Погълнатите мазнини не са виновни за нат­рупаните в тялото ви мазнини; и 2. Трябва да консу­мирате мазнини, за да се отървете от телесните си маз­нини. Да, това е в противоречие с всичко, което сте чу­вали за диетите и отслабването, но аз ще ви обясня ка­къв е механизмът.

Наистина е съвсем просто: всичко зависи от това, как вашите хормони отговарят на консумираната от вас храна. Колкото повече знаете за тази реакция, толкова по-голяма става вероятността да попаднете в Зоната. А озовете ли се веднъж там, притесненията ви, свър­зани с излишните килограми, ще останат в миналото.

Но вратата се отваря и в двете посоки. Хормонал­ната реакция, подбудена от приетата храна, може да бъде както най-големият ни съюзник, така и най-ужас­ният ни кошмар.