Зърнените култури

Таблица6
5.3.1 Себестойност на пшеница по статии на калкулация

Производствената себестойност на пшеницата се е намалила с 117,51 лева променяйки се от 272,14 лева на 154,63 лева или през 2008 г. се наблюдава спад в стойността на разходите от 11,74% спрямо 2007 г. Намалението се дължи на промяната на разходите по отделните статии.

Особено голямо увеличение се наблюдава при изплатените ренти, където фактическото изменение е в рамките на 89 327 лева или 229,81% спрямо базисната 2007г.

Незначително увеличение има при вложените в производството препарати за растителна защита, където фактическото изменение спрямо 2007 г. е 1 574 лв., а относителният им дял се е увеличил от 6,55 % на 7,76 %, което е 0,31 % от общите разходи за 2007 г.

По отношение на останалите материали се наблюдава икономия, която за горивата е 17 681 лева или 27,53%, за торовете тя е 84 653 лева или процента на фактическо снижение е 79,17 %, а за резервните части с 3 063 лв. или с 43,96 %.

Спад се наблюдава при амортизациите – 46,80%, а причината за това е промяната в засетите площи с пшеница през 2008 г. / 5170 дка/ - спрямо 2007 г . засетите площи с пшеница са с 3 316,900 дка по-малко.

Разходите за заплати са се намалили с 10 376 лева или процента на фактическото изменение е 36,14% спрямо 2007 г. Разходите за социални осигуровки са се намалили с 3 418 лв. Най-общо трудовите разходи се формират от броя на персонала и средната работна заплата, така че може да се проследи количественото влияние на тези два фактора:

Таблица7
Разходи за работна заплата на персонала във „Атанасов грейн” ЕООД

От Таблица 3 става ясно, че разхода за заплати се е увеличил като с 18,32%. Количественото влияние на изменението на средно списъчния брой на персонала в производството с един човек е:

Съкращението на персонала в цеха с 5,55% води до икономия 30,31 пъти по-голяма от общия преразход на разхода за заплати.

Под факторен анализ се разбира определена методика за изучаване и измерване въздействието на факторите върху величината на резултативните показатели.Чрез детерминираният факторен анализ можем да остановим влиянието на факторите върху величината на резултативния показател.

За анализиране на промяната във величината на резултативния показател-себестойността на единица продукция – пшеница - под влияние на факторните показатели-количество произведена продукция и разходите за производство на продукция са използвани данните от следната таблица:
Таблица8
Анализ на разходите на „Атанасов грейн” ЕООД за производство на пшеница

Себестойност на единица продукция (пшеница 2008г)= 454 541.70 : 2 939.83 = 154.615 лв. на тон

Себестойност на единица продукция (пшеница 2007г)= 515 072,50 : 1 892,68 = 272,14 лв.на тон

От изчисленията се вижда, че себестойността на произведената продукция се е снижила с 117,525 лв. на тон

За да установим влиянието на двата факторни показателя е необходимо да изчислим Първи условен показател(ІУП),който е равен на:

ІУП=(Разходите за производство на продукция – пшеница - от отчетната година):(Количеството произведена продукция – пшеница - през базисния отчетен период)

ІУП= 454 541,70 : 1 892,68 = 240,157 лв

За да установим влиянието на промяната в стойността на факторния показател- разходи за производство на продукция върху резултативния показател-себестойността на продукцията правим следните изчисления:

ΔСеб на единица продукция = 240,157 - 272,14 = - 31,983 лв

От това можем да направим извод,че промяната в стойността на разходите от 515 072 лв. на 454 541,70 лв. или намалението им с 60 530,80 лв. води до намаляване на себестойността с 31,983 лв на тон

За да установим влиянието на промяната в стойността на факторния показател-количество произведена продукция правим следните изчисления:

ΔСеб на единица продукция =154,615 - 240,157 = -85,54лв

От това можем да направим извод,че промяната в стойността на количеството произведена продукция – пшеница - от 1 892,680 т. на 2 939,830 т или увеличението му с 1 047,150 т води до намаление на себестойността на единица продукция с 85,54 лв . на тон

От горепосочените изчисления можем да направим извод,че по-голямата промяна в стойността на факторния показател-разходи за производство от тази на количеството на произведената продукция се отразява благоприятно върху резултативния показател в посока на неговото намаление.,което и следстие и от промяната в стойността на количеството произведена продукция(увеличението и с 1047.15т.).

Налице е по-висока себестойност на декар с 27,23 лв или увеличение от 60,70лв. на87,93лв на декар през 2008 година.Това се дължи на повишението на разходите както следва:

Разходите за ренти са се увеличили от 5лв на 25лв. за декар,което според нас е благоприятно като тенденция.

Разходите за тор са се увеличили от 14,2лв на 23,5лв за декар

Разходите за препарати също са се увеличили от 4,21лв на 7,43лв на декар.

Причина за увеличението на последните два разхода са поскъпването на техните единични цени.

Въпреки отчетената по-високата себестойност на декар на пшеницата-от 60,72лв. на 87,93лв на декар трябва да изясним обаче ,че именно стопанската 2008г. е по-благоприятната за предприятието.Това се дължи на отчетения повече от двойно по-висок добив на пшеницата през отчетната година ,а именно увеличението му от 223кг на 568кг на декар,което като количество е значително над средното за района..Така на пръв поглед завишената на декар себестойност е снижена с 117,51 лв на тон.Този факт се дължи на една от многото особености на селското стопанство,а именно неговата зависимост от природните условия,които през 2008 година бяха благоприятни за доброто развитие на земеделските култури.Спазвайки навреме всички агротехнически мероприятия и увеличавайки качеството и количеството на използваните препарати на декар. Прилагайки своята предварително изработена стратегия в съчетание с независещите от него благоприятни климатични условия селскостопанският производител отчете своите рекордни за страната добиви и се превърна в един от водещите конкуренти в Добруджанския край.

Решението на фирмата да продължи отглеждането се подкрепя и от следните факти:

През 2008 България е изнесла около 1,3 милиона тона пшеница, което е рекордно висока стойност за такъв кратък период от време. Това приблизително съответства на годишните доставки на пшеница в предишни сезони и показва увеличение на експортните възможности на страната, въпреки липсата на значителни инвестиции в пристанищната инфраструктура.

Основната част от доставяната на външните пазари пшеница е с ниско качество. Около 840 хиляди тона са изнесени за ЕС и 440 хиляди тона за страните от Общността. Почти всичката пшеница за износ от Румъния (около 112 хиляди тона), е изнесена извън ЕС, най-вече в Пакистан.

Потенциалът за износ на пшеница се изчисляват на повече от 2 милиона тона. Действителният обем на доставките ще зависи от търсенето и експортните възможности за транспортиране през българските пристанища.⁴⁸
Заключение

Според нас насоките към по-рентабилно производство т.е понижаване себестойността на декар и увеличаване добивите от декар могат да бъдат групирани в следните направления:

• 
  Категорията на земята е от съществено значение за високите добиви.За предпочитане е тя да бъде първа категория,да бъде равна и чиста от камъни и други образования.
  

• 
  Големите парцели над 1000декара на едно място също поевтиняват всички агромероприятия ,които се извършват.
  

• 
  Близостта на обработваемата земя до зърноплощадката и зърнобазата на арендатора е също фактор който намалява разходите.
  

• 
  Добрата инфраструктура-добри пътища и комуникации също облекчават и поевтиняват обслужването.
  
• 
  И не на последно място местоположението на арендованата земя като цяло т.е на колко километра е склада на зърно до пристанищата-Варна,Балчик и Констанца и на колко разстояние е от товарните Ж.П гари.
  
• 
  Неотложни мерки за подобряване на земеползването, възстановяване и повишаване на почвеното плодородие.⁴⁹
  

• 
  Свеждане до минимум уплътняването на почвите и свързаните с това вредни последствия⁵⁰
  

Наред с много други методи,като начин за намаляване на вредното въздействие на ходовата система на машините върху почвата специалистите предлагат т.нар. ,,мостове земеделие’’.Същността на този метод на отглеждане на земеделските култури се състои в използването на конструкция,наподобяваща мостов кран,която се движи по релси или бетонни пътеки.Работните органи се монтират върху стойка, която може да се премества по цялата ширина на напречната греда и се спуска и повдига ,в зависимост от вида на извършваната земеделска операция.Задвижването на цялата конструкция ,на стойката и на самите работни органи (когато са активни ) се осъществява от електродвигатели ,захранвани от стационарна електрическа мрежа или мобилен електроагрегат (трактор с монтиран върху него електрогенератор).

По наше мнение гореизложената идея е почти нереализируема в близко бъдеще, понеже предполага по-нетрадиционно мислене от страна на селскостопанските производители.

Друго наше предложение за оптимизиране на разходите в селското

стопанство е внедряването на специално разработена за конкретното предприятие ЕRP система ,с която се постига автоматизиране на процесите в дейността