„ Парламентарна монархия
Изтегляне 49.22 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съдържание Увод …………………………………….………………………… 3 - 4 Парламентарна монархия …………………………………….. 4 - 12 Заключение ……………………….……………………………... 13 - 14
- Използвана литература ………………………………………… 15 Увод
| Великотърновски университет ,,Св. Св. Кирил и Методий“ РЕФЕРАТ Тема: „ Парламентарна монархия.“ Учебна дисциплина: Функции на държавата в сигурността Преподавател: Проф. дн Тодор Георгиев Галунов Изготвил: Инна Емилова Драгова Национална сигурност – Първи курс Фак. Номер- 2207010715 19.03.2023 г. гр. Велико Търново Съдържание Увод …………………………………….………………………… 3 - 4 Парламентарна монархия …………………………………….. 4 - 12 Заключение ……………………….……………………………... 13 - 14 Използвана литература ………………………………………… 15 Увод Монархическата система е претърпяла редица модификации с течение на времето, докато не се превърне в парламентарен модел, който познаваме. Феодалната монархия се е характеризирала с много разпръсната власт. По този начин благородниците, които подкрепяли царя, имали голяма способност за действие на тяхната територия. С края на Средновековието и началото на модерната епоха възникват абсолютни монархии, чиято централизация на властта е тотална, както и тяхната деспотичност и липса на демокрация. В Европа, в резултат на Френската революция и през 19 век, абсолютната монархия е изкоренена. В резултат на това парламентите се консолидират и поемат властта, автономията и кралските правомощия, като по този начин възниква конституционната монархия, в която кралят притежава изпълнителна власт, оставяйки одобрението на законите на Камарата на представителите. И накрая, през двадесети век възникват сегашните парламентарни монархии. Въпреки че елиминирането на монарха като фигура на тежестта е бавен и ръководен процес в Англия от седемнадесети век, едва през двадесети век се предприема стъпката да се даде на краля напълно второстепенна роля. Монархиите биват 3 основни вида в зависимост от статуса на монарха в конституционната система, обема и характера на неговите правомощия, взаимоотношенията между монарха и останалите институции. Тези три вида са следните: абсолютна монархия, конституционна монархия и парламентарна монархия. При абсолютната монархия монархът е съсредоточил публичната власт в свои ръце. Абсолютната монархия е изградена въз основа на принципа на монархическия суверенитет, при което монархът освен, че има възможността да преоформя конституционния модел по негово желание, монархът притежава законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Тези власти при абсолютната монархия биват реализирани на практика не от самият монарх, а от органи, на които той делегира власт. Конституционната монархия се нарича още дуалистична монархия. За да имаме конституционна монархия е необходимо наличието на конституция, следователно монархът вече не може самостоятелно по своя воля да променя конфигурацията на институциите. Тази монархия се нарича дуалистична, защото имаме два стълба на тази система – монархът като титуляр на изпълнителната власт и парламента като титуляр на законодателната власт. При парламентарната монархия монархът е една номинална институция, която притежава по-скоро морално-политически възможности за въздействие върху политическия процес и съвсем минимални конкретни правомощия за намеса в текущото управление. Парламентарната монархия, за разлика от абсолютната, е много разпространен модел в целия свят. Именно върху парламентарната монархия ще се фокусирам в изложението по долу. Изтегляне 49.22 Kb. Сподели с приятели:
|