1. Кинематика и динамика на материална точка


Основно уравнение на класическата динамика



страница6/6
Дата08.03.2023
Размер314 Kb.
#116822
ТипЗадача
1   2   3   4   5   6
kinematika-i-dinamika-vyv-materialna-tochka
Основно уравнение на класическата динамика
Това е уравнението:

където a е резултантното ускорение, а F - резултантната сила.


Импулс на тяло. Обща формулировка на втория принцип на Нютон
Импулс
Импулсът на една материална точка е равен на произведението от масата и скоростта на тази точка:

Обща формулировка на втория принцип на Нютон:

Първата производна на импулса на дадена материална точка по времето е равна на резултантната сила, действаща върху нея.
Общата формулировка на втория принцип на Нютон се използва не само в класическата динамика, но и в релативистичната механика, когато масата на телата се изменя в зависимост от скоростта.


Трети принцип на Нютон
Силите, с които си взаимодействат две тела, са равни по големина и противоположни по посока, т.е.

Фиг.6
Обикновено едната от тези сили се нарича действие, а другата - противодействие. Ето защо третият принцип на Нютон може да се изкаже още в следния вид:
На всяко действие съответства равно по големина противодействие.


Гравитационни сили.
Закон на Нютон за гравитацията
Като обобщава резултатите от многобройни астрономически наблюдения, Нютон стига до извода, че небесните тела се привличат взаимно със сили, които имат същата природа, като силите, с които Земята привлича заобикалящите ни тела.
Тези сили се наричат сили на взаимно привличане или гравитационни сили, а явлението на привличане – гравитация.
Гравитационни сили действат между всички тела във Вселената. Те винаги са сили на привличане и не зависят от това в каква среда се намират взаимодействащите тела. Гравитация съществува и във вакуум.


Закон на Нютон за гравитацията
Ако телата представляват материални точки с маси m1 и m2 , а разстоянието между тях е r,

Фиг.7
Големината на гравитационната сила е правопропорционална на произведението от масите на взаимодействащите тела и е обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях, т.е.

където γ е гравитационната константа.
Стойността на гравитационната константа е определена експериментално от английския физик Хенри Кавендиш (1731-1810) през 1789 година и е:



Принцип за еквивалентност на инертната и гравитационната маса
Гравитационна маса
Гравитационната маса характеризира свойството на телата да се привличат (да участват в гравитационни взаимодействия).
Тя фигурира в закона на Нютон за гравитационната сила:

Инертна маса
Инертната маса характеризира свойството инертност на телата и участва във втория принцип на динамиката:



Принцип за еквивалентност на масите
С достатъчно голяма степен на точност е доказано, че гравитационната и инертната маса на всяко тяло са равни.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница