1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право


Въпрос 27: Възникване на юридическото лице



страница9/19
Дата09.04.2017
Размер2.95 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19

Въпрос 27:
Възникване на юридическото лице.
Системи на възникване.
Преобразуване на юридическото лице.

Източник:


Павлова, М. Гражданско право, Второ преработено и допълнено издание


1. Системи на възникване на юридическото лице
Юридическите лица възникват по ред, установен от повелителни правни норми. в зависимост от това какви юридически факти трябва да бъдат осъществени, за да възникне едно юридическо лице, са налице четири системи:
1) разпоредителна
2) разрешителна (концесионна)
3) нормативна
4) заявителна (регистрационна)


I. Разпоредителна система
При разпоредителната система юридическите лица се създават с властнически акт – акт на краля или на парламента, но най-често на изпълнителната власт. По този ред възникват юридическите лица на публичното право.

II. Разрешителна система
Въз основа изключително на тази система възникват юридическите лица пред първата половина на XIX век. При нея инициатива за създаване на юридическо лице поемат субекти на частното право, които желаят да участват в него, но необходимо условие за възникването му е разрешение от държавен орган, обикновено такъв на изпълнителната власт, след преценка за целесъобразност на образуването му.

III. Нормативна система
Възприемането на нормативната система се налага поради масовото възникване на търговски дружества, при което държавата не е в състояние да преценява целесъобразността на всяко едно от тях. Системата датира от втората половина на XIX век. Отначало се прилага само при възникване на юридически лица на търговското право, а по късно и по отношение на юридически лица с идеална цел.
За тази система е характерно, че с нормативен акт се определят предпоставките за възникване на юридическите лица, техните органи и дейност.
Нормативната система има 2 разновидности:
чиста нормативна система
Юридическото лице възниква, когато се спазят изискванията на закона, без да е необходимо издаването на властнически акт от държавен орган.
заявително-нормативна (нормативно-контролна) система
При нея се упражнява контрол за законосъобразност на учредяването на юридическото лице и то се регистрира като нововъзникнал правен субект в специални книги.

IV. Заявителна система
Тази система допуска създаване на юридически лица, за които няма обща нормативна уредба, при условие, че в учредителния акт се регламентират целите, органите и дейността им, и се направи искане за тяхната регистрация пред компетентни държавни органи.
Тази система е най-либерална. Тя се прилага във Франция и Швейцария при създаване на юридически лица, които не си поставят за цел реализиране на печалби чрез търговска дейност.


2. Възникване на юридическото лице според българското законодателство
У нас най-широко прилагана е нормативно-контролната система. Въз основа на нея възникват преобладаващият брой корпоративно устроени юридически лица – търговски дружества, кооперации, сдружения с нестопанска цел.
При съблюдаването й се осъществява фактически състав, който обхваща 2 елемента:
волеизявленията на учредителите
регистрация

волеизявленията на учредителите
Образуването на юридическото лице започва с учредителен акт, който обхваща волеизявленията на правните субекти, които желаят да станат членове на бъдещото юридическо лице. Те се наричат учредители. Възможно е законът да изисква минимален брой учредители.
Съдържанието на волеизявлението на учредителите се отнася до:
вида на юридическото лице
състава на първите му органи
устава, ако законът изисква такъв
Волеизявленията на всички учредители трябва да се покриват по съдържание. Тези, които не са съгласни с останалите по някой от изброените въпроси, не могат да бъдат учредители на юридическото лице.
По своята правна същност волеизявленията на учредителите представляват многостранна правна сделка, насочена към обща цел – създаване на нов правен субект. Учредителното събрание е техническо средство за осъществяване на тази сделка, а не орган на бъдещото юридическо лице.
За някои юридически лица е задължително да имат устав – например кооперациите, сдруженията с идеална цел, някои търговски дружества. Уставут най-общо трябва да съдържа:
наименование и седалище на юридическото лице
предмет на дейност (при ЮЛ, извършващи стопанска дейност) или цели и задачи (при останалите ЮЛ)
условия за приемане на членове
права и задължения на членовете
органите на ЮЛ и правомощията им
ред за разпределяне на печалбите и загубите
основания за прекратяване на членството и на самото ЮЛ
Съдържанието на устава зависи от вида на ЮЛ и неговата дейност.

регистрация
Вторият елемент от фактическия състав на нормативно-контролната система е охранително производство за регистрация на ЮЛ. То се открива по искане на лицата, включени в представителния орган на бъдещото ЮЛ, и към него следва да се приложат писмени доказателства, от които личи, че са спазени законните изисквания за учредяването.
Искането за регистрация се разглежда от 3-членен състав на окръжния съд по седалището на бъдещото ЮЛ. Съдът упражнява контрол за законосъобразност на учредителния акт.
При уважаване на искането въз основа на съдебното решение ЮЛ се вписва във фирмения регистър при същия съд. От този момент възниква ЮЛ като правен субект, освен ако в специална правна норма не се изисква за възникването му обнародване на регистрацията в Държавен вестник. В такива случаи обнародването на регистрацията има конститутивно значение за възникването на юридическото лице.
Вписванията в други регистри (например Информационен регистър) на ЮЛ нямат значение за възникването им като правни субекти.

У нас се прилага и разрешителната система – за някои корпоративно устроени юридически лица, например банките, сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват религиозна или религиознопросветна дейност, и др.


Фактическият състав за създаване на ЮЛ тук включва:
волеизявленията на учредителите
разрешение от орган на изпълнителната власт (МС, Управителния съвет на БНБ за банките и др.)

Компетентният държавен орган преценява целесъобразността на учредяването – има ли нужда от проектираното ЮЛ и дали учредителите са създали условия за осъществяване неговата дейност. При тази система също регистрацията има конститутивно значение за възникването на ЮЛ и се извършва по същия начин, както при нормативно-контролната система.


По разпоредителната система у нас възникват държавните ЮЛ – с властнически акт на орган на изпълнителната власт.


3. Белези, чрез които се индивидуализира юридическото лице
Всяко юридическо лице има индивидуализиращи белези, с помощта на които то се отличава от останалите правни субекти. Това са:
I) наименование
Това е словесното обозначение на ЮЛ, под което то участва в правния живот, извършва правни действия, участва като страна в различни по отраслова принадлежност правоотношения.
Наименованието се определя, доколкото законът допуска това, свободно от лицата, които създават ЮЛ, но то трябва да бъде подчинено на 3 основни принципа:
принцип на изключителност (наименованието трябва да е годно да отличи ЮЛ от други правни субекти от същия вид)
принцип на истинност (в наименованието не бива да се включват такива елементи, които могат да заблудят трети лица относно вида, целите, предмета на дейност и т.н. на ЮЛ)
принцип на предметност (името трябва да включва указания за вида на ЮЛ и естеството на неговата дейност)
Наименованието на ЮЛ се вписва в акта на създаването му и може да бъде изменяно с акт на органа, който може да преобразува ЮЛ.

II) седалище
Това е пространствената връзка на ЮЛ с населеното място, където се намира неговото управление (по смисъла на ЗЛС).
Правното значение на седалището е аналогично на местожителството при физическите лица.

III) предмет на дейност или цели на ЮЛ с идеална цел
Предметът на дейност се определя според вида на фактическите и правните действия, които ЮЛ извършва (например търговия на едро и дребно, банкови операции, застраховане, превози и т.н.).
При ЮЛНЦ законодателят изисква в уставите им да бъдат посочени целите на дейността им – политически, синдикални, научни, спортни, религиозни и т.н.

IV) вътрешноустройствени актове
В тях се определят органите и взаимоотношенията между тях, цялостната структура на ЮЛ с неговите вътрешни поделения и техния правен статут, съдържанието на членствените права и задължения и др.
Някои от корпоративно устроените ЮЛ трябва да имат устав, но вътрепноустройствени актове имат и някои ЮЛ–учреждения. Тези от тях, на които законодателят предоставя автономия при управлението им, приемат правилници за устройството и дейността си. Такива са ВУЗ-овете по силата на Закона за автономията на ВУЗ.

V) гражданство
ЮЛ, които се създават в България, по силата на българското законодателство имат българско гражданство. За чуждестранни ЮЛ законодателството предвижда допълнителни изисквания за откриване на филиали в страната ни.

VI) регистрация
Чрез вписването на ЮЛ в съответните фирмени регистри при окръжните съдилища се дава гласност на последните и възможност на всеки заинтересуван субект да черпи информация за тях.
Освен това, спрямо добросъвестните трети лица вписаните в регистъра обстоятелства се считат за отговарящи на истината и отношенията им се уреждат в съответствие с тях и тогава, когато вписаните обстоятелства не отговарят на истината. Обратно, обстоятелства, които са осъществени и са подлежали на вписване, ако това не е сторено, за третите добросъвестни лица те се считат несъществуващи.


4. Преобразуване на юридическото лице
Преобразуването или реорганизацията на ЮЛ се състои във внасяне на промени в правното му положение, при което дейността му се запазва. Промяната може да се отнася до:
правноорганизационната форма и вида на собствеността, която ЮЛ притежава
отделните индивидуализиращи белези – наименование, седалище, предмет на дейност, вътрешна структура и т.н.

Преобразуването настъпва като резултат на определени юридически факти:


при корпоративно устроените ЮЛ то обикновено става с решение на върховния орган (ОС)
при ЮЛ-учреждения то става с решение на органа, който е компетентен да ги учреди

Понастоящем най-актуално е преобразуването на държавни фирми и предприятия в еднолични търговски сружества. Решенията за това преобразуване се вземат от държавните органи, които имат право да упражняват държавната собственост – МС и министри или отделни ведомствени ръководители.

Налице са 4 традиционни форми на преобразуване:
I. Сливане
При сливането от 2 или повече ЮЛ, които загубват качеството си на правни субекти, възниква ново ЮЛ, към което преминават дейността на слелите се субекти и техните права и задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се ЮЛ.

II. Вливане
При вливането едно ЮЛ поема дейността, правата и задълженията на друго или други ЮЛ, които прекратяват съществуването си като отделни правни субекти. Поемащото ЮЛ е универсален правоприемник на влелите се в него.

III. Разделяне
Разделянето е преобразуване, при което едно ЮЛ престава да съществува, поради това, че неговата дейност и имущество се разпределят между 2 и повече нови ЮЛ, които възникват в резултат на разделянето. Всяко от тях е частен правоприемник на прекратеното поради разделянето ЮЛ. С акта на разделянето се определя кои права и задължения и към коя дата преминават към всеки от нововъзникналите правни субекти. Те отговарят солидарно за правните задължения на прекратеното.

IV. Отделяне
Отделянето води до възникването на едно или повече нови ЮЛ, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващото ЮЛ, което не се прекратява, а продължава своята дейност заедно с нововъзникналите. Последните са частни правоприемници на това, от което се отделя имуществото. В акта за отделянето се описва кои права и задължения към кое ново ЮЛ и към коя дата преминават. Независимо от това, нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно за задълженията на своя праводател, възникнали преди отделянето.

Разгледаните форми на преобразуване на ЮЛ са свързани с промени в тяхната правосубектност – настъпва прекратяване на ЮЛ, но тяхната дейност продължава, като се поема от нововъзникнали или съществуващи правни субекти.




Въпрос 28:
Прекратяване, ликвидация, несъстоятелност, заличаване на юридическо лице

Източници:


1. Павлова, М. Гражданско право, Второ преработено и допълнено издание
2. Закон за юридическите лица с нестопанска цел, последна актуализация – ДВ брой 105 от 22. 12. 2006 г.
3. http://www.econ.bg


1. Прекратяване на юридическо лице
Прекратяването на ЮЛ може да се съпътства от прекратяване на дейността му. То може да бъде последица от правен акт на орган на юридическото лице или на държавен орган, които са компетентни да преобразуват ЮЛ.
Прекратяването може да настъпи автоматически на основание, предвидено в акта на образуването му, например:
изтичане на срок
изчерпване на предмет
постигане на целите и др.

ЮЛ може да бъде прекратено с властнически акт на съд в изрично предвидените в специални нормативни актове случаи. Това става, когато:


дейността на ЮЛ противоречи на повелителни правни норми
то не отговаря на задължителни изисквания за минимален брой членове, за минимален установен капитал и др.
изпаднало е в несъстоятелност


2. Ликвидация на юридическо лице
Ликвидацията е производство, което се провежда във връзка с прекратяване на ЮЛ, за да се ликвидира имуществото му поради прекратяването му като правен субект.
Правни норми за ликвидация се съдържат в Търговския закон и в Закона за кооперациите. Разпоредбите на първия се прилагат и при ликвидация на ЮЛНЦ.
Ликвидаторите се назначават по 2 начина:
от орган на ЮЛ
от съда, когато прекратяването се постановява със съдебно решение

Имената на ликвидаторите се вписват в съответния съдебен регистър, където е вписано ЮЛ.


Ликвидаторите представляват ЮЛ само заедно и имат правата и задълженията на изпълнителните му органи.
Ликвидаторите съставят баланс към момента на прекратяване на ЮЛ и доклад, която пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и предоставят счетоводен отчет и доклад за дейността си пред ръководния орган на ЮЛ, който се произнася по приемането на началния баланс, годишното приключване и освобождаването от отговорност на ликвидаторите. Те носят такава за причинените от тях вреди.
Ликвидаторите са длъжни да поканят кредиторите на ЮЛ да предявят вземанията си. Ликвидаторите трябва да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да осребрят останалото имущество и да удовлетворят кредиторите. При спорни задължения, разпределение може да се извърши, след като се даде обезпечение на кредитора. Вземания, които не са били предявени, въпреки уведомяването, се влагат в банка на името на кредитора.
Имуществото, което остане след удовлетворяване на кредиторите, може да се третира по 2 начина:
разпределя се между участниците в ЮЛ
предава се на държавата или общината, ако това е изрично предвидено в закона

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на ЮЛ. Решението за заличаване се обнародва в ДВ, когато учредяването е подлежало на обнародване.




3. Несъстоятелност на юридическо лице
Това е съдебно производство на универсално принудително изпълнение за съразмерно удовлетворяване на кредиторите на ЮЛ, спряло плащанията си. Производството започва по искане на ЮЛ или на кредитор.
Обявеното в несъстоятелност ЮЛ се поставя в особено положение. Неговите права на разпореждане и управление са ограничени. Вместо него действа назначено от съда лице синдик, което има задължението да установи актива и пасива на ЮЛ, да превърне имуществото на ЮЛ в пари и да заплати задълженията към кредиторите.
Когато активът не покрива задълженията, ЮЛ изплаща задълженията според поредността на привилегията, като остатъка разпределя съразмерно между останалите кредитори. През времето на несъстоятелността не се извършва друго принудително изпълнение. Производството по несъстоятелността се извършва под надзора на съда.


4. Заличаване на юридическо лице
Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на ЮЛ. Решението за заличаване се обнародва в ДВ, когато учредяването е подлежало на обнародване.


Въпрос 29:
Правоспособност и органи на юридическото лице


1. Видове правоспособност на юридическото лице
I. Специална правоспособност
Тя преобладава до края на XIX век. И до днес е характерна за онези ЮЛ, които не развиват стопанска дейност, насочена към реализиране и разпределяне на печалби между членовете им.
При този вид правоспособност ЮЛ може да встъпва като страна само в такива правоотношения, които са свързани с предмета му на дейност или с целите и задачите, които то преследва. Правните действия, които не са свързани с дейността му, ако са извършени от органите му, са недействителни – не пораждат правни последици.
Специалната правоспособност е гаранция, че предоставените на ЮЛ имуществени средства ще се използват от неговите органи само за целите, за които е създадено.

II. Универсална правоспособност


При този вид правоспособност е възможно ЮЛ да бъде носител на всякакви права и правни задължения с изключение единствено на тези, за които се изисква субектът да бъде човешко същество.
Възприемането на тази правоспособност се налага поради нецелесъобразността на ограничаването на правоспособността на ЮЛ в търговското право.


2. Режим на правоспособността на българските юридически лица

ЮЛ в търговското право
У нас до 1988 всички ЮЛ са били с ограничена, специална правоспособност. При стопанските организации тя се е означавала като “планова правоспособност” – името им се обосновава на икономическата им функция като изпълнители на държавния стопански план. Изхождало се е от погрешния възглед, че планирането не допуска конкуренция, при която неоправдано се изразходват сили и време.
Ограничаването на правоспособността на стопанските организации – ЮЛ, се е прилагало чрез определяне техния предмет на дейност и установяване на правилото, че договорите, които не са свързани с този предмет на дейност, са нищожни.
Постепенно теорията и практиката доказват, че специалната правоспособност на ЮЛ, които произвеждат стоки или реализират услуги на пазара, е пречка за рентабилната търговска дейност.
Понастоящем ЮЛ на търговското право се ползват с обща правоспособност. Предметът на дейността им може да се разширява с решение на съответен техен компетентен орган. Но дори и да не е променен изрично, правните действия, които са свързани с него, са действителни и обвързват ЮЛ.

ЮЛ извън търговското право
Юридическите лица, извън тези на търговското право, обаче имат специална правоспособност. Те се създават, за да осъществяват определени функции или за да постигнат определени цели. По отношение на тези ЮЛ няма забрана да осъществяват в определени размери и стопанска, доходоносна дейност – тя представлява един от източниците им за набавяне на средства за основната им дейност. Именно основната дейност обаче е определяща обхвата на правоспособността на тези ЮЛ. Изоставянето от тях на основната им дейност или цели ще бъде неправомерно и ще се санкционира.

ЮЛ още с възникването си придобиват правоспособност и дееспособност, пораси което от самото си начало са пълноценни участници в правния живот.




3. Органи на юридическото лице
Органите на ЮЛ осъществяват неговото управление. За разлика от държавното или местното управление, то не представлява властническа дейност. Органите на ЮЛ нямат властнически правомощия. По изключение някои от тях имат двойствено положение, т.е. са признати за държавни органи:
министри
общински съвет
председател на общински съвет
ректор на ВУЗ и др.
Управлението следва да се отличава от непосредствената стопанска, административна и др. дейност, която се осъществява от ЮЛ чрез неговите ФЛ, които се намират в трудови или гражданскоправни отношения с него.

Управлението се състои във вземане на решения за организацията и ръководството на дейността на ЮЛ, в действия по осъществяването на тези решения, по контрол и санкциониране на нарушителите. Към управлението се отнася и дейността по формиране волята на ЮЛ във връзка с извършване на правни действия спрямо друго правни субекти, както и самото извършване на такива действия.

Органът на ЮЛ представлява едно или повече ФЛ, които са овластени и обвързани според закона и вътрешния устройствен акт да извършват определени действия на управление от името на ЮЛ. Органът не е отделен правен субект като състав от ФЛ, той е част от ЮЛ, поради което не може да влиза в правоотношения с него. Такива правоотношения може да има между отделните ФЛ от състава му и самото ЮЛ.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница