1. Публичен сектор – същност и характеристика

Публичният сектор представлява система от държавни и общински институции, които управляват публичната собственост, осъществяват данъчното облагане, произвеждат и предлагат публични блага за използване от членовете на обществото.

Многообразната дейност на държавата и съществуването на публичния сектор създават представата, че те могат да решат проблемите, свързани с пазарното общество. Необходимо е да се подчертае, че държавата има подчинено място и роля в пазарното стопанство. Тя само коригира, допълва и обогатява действието на пазарния механизъм, но не го замества – частната собственост и пазарното саморегулиране запазват своето водещо място като движещи сили на стопанската дейност и подобряващи благосъстоянието на членовете на обществото.

По-важните особености на публични сектор се свеждат до:

• 
  удовлетворяване на публични потребности и интереси на гражданите за разлика от частния сектор;
  
• 
  охраняване на частната собственост и личните интереси на индивидите, което е обществена потребност;
  
• 
  обединяване и сплотяване на гражданите, независимо от техния статус в обществото, които се стремят да постигнат удовлетворителна защита на своите интереси в рамките на държавата.
  

Публичният сектор включва различни институции и организации, които произвеждат и предлагат публични, частни и смесени блага.

В условията на пазарно стопанство всеки индивид има право сам да избира какви публични блага да потребява, с цел да подобрява своето благосъстояние в зависимост от притежаваните от него материални и финансови средства. На практика съществуват отклонения от тази максима, произтичащи главно от субективните оценки на индивида.

Например родителите са в състояние да се допускат своето дете да посещава училище.

Това налага държавата, съобразно формираната ценностна система в обществото, да насочва избора на своите членове, като финансира средното образование и го превръща в публично благо, чието потребление е задължително за всички деца до 18-годишна възраст.

В други случаи държавата принудително може да ограничи потреблението на блага, като например забранява търговията наркотични вещества и увеличава цените на алкохолните продукти.

Държавата като институция определя и регулира на всеки етап от своето развитие вида и структурата на организациите в публичния сектор, предлагащи публични блага.
2. Същност и съдържание на управлението на публичния сектор.
Управлението като човешка дейност е формирано в процеса на общественото разделение на труда. В съответствие с непрекъснатите промени в икономическото и общественото развитие се усъвършенства и процесът на управление на организациите в публичния сектор.

При управлението на организациите в публичния сектор се прилагат редица подходи като: програми за подобряване качеството на обслужване на клиентите; внедряване на нови технологии за обслужване на гражданите; предприемачески програми; изменение на организационните техники и други.

Управлението на публичния сектор може да се определи като човешка дейност, насочена към ефективното използване на ограничените ресурси, с които разполагат публичните организации за постигане на техните цели.

От съдържателна гледна точка управлението на публичния сектор се характеризира със следното:

• 
  публичните организации предлагат публични услуги, които се определят от вота на средния избирател; тези услуги се предлагат безплатно или на цена, която често е под равнището на направените разходи за тяхното производство;
  
• 
  публичните организации имат строго диференциран предмет на дейност и задачи за изпълнение. Университетите и училищата предлагат публични услуги, за които са създадени. Те са специализирани институции и не могат да променят самостоятелно своя предмет на дейност, както това може да прави всяка частна фирма;
  
• 
  дейността на публичните организации в повечето случаи е подчинена на определени цели. Та се подчинява преди всичко на обществени интереси.
  
• 
  Организациите в публичния сектор са поставени в среда, оказваща противоречиво влияние върху тяхната дейност. Те са изолирани от конкуренцията на стоковия пазар, която изисква прецизен отчет на приходите и разходите за всяка стопанска организация;
  
• 
  Организациите в публичния сектор са подложени на всеобхватен контрол и отчетност Парламентът, съдът сметната палата, медиите, вътрешният контрол са звена от веригата на системен контрол върху тяхната дейност. На практика дейността на публичните организации се контролира от политици, потребители и др. Това от своя страна в известна степен оказва депресиращо влияние върху ръководителите на публичните организации, в резултат от което те се придържат към един формален, законовоустановен стил на работа и поведение;
  
• 
  Публичните организации се управляват от две групи ръководители: професионални администратори и специалисти –професионалисти в дадена област. Първите придобиват знания и умения чрез преминаване в различните етажи на бюрократичното държавно управление. Втората група са професионалистите, които проявяват желание за мениджърска кариера в тяхната дейност;
  
• 
  Публичните организации работят в условията на регламентирани вътрешни правила и бюджети. Ограничени са възможностите на ръководителите на различните нива на управление да стимулират двете работещи групи или да санкционират неработещите.
  

Основна структурна единица в обществото са организациите. Те играят съществена роля в обществото, изразяваща се в укрепване и развиване на обществените отношения. По този начин обществото и отделните негови структурни единици осъществяват поставените си цели.

Организациите в публичния сектор изпълнявант множество цели, което ги определя като сложни организации. Сложнастта им произтича не само от броя на целите, елементите и връзките между техните поделения, но и от присъствието на човека като носител на свои специфични цели, интереси и поведение.

Всяка организация в публичния сектор условно може да се раздели на две части:

• 
  оперативна;
  
• 
  административна.
  

Съвременното общество се характеризира с разнообразяване на предмета на дейност на организациите. За основа при изграждането им служи собствеността.

Съгласно Конституцията собствеността в страната е частна и публична. Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите, на други юридически лица и на гражданите.

Публичната собственост включва държавната и общинската собственост.

Тя служи за основа при изграждането на организациите в публичния сектор.

• 
  Обекти, които са изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България – подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища; водите; горите и парковете с национално значение и природните археологични резултати;
  
• 
  Имоти – държавна собственост, предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.
  

Имотите, които са публично-държавна собственост са основа за изграждане на организациите в публичния сектор.Освен това в него се включват и организации, които се изграждат на основата на частната държавна собственост – публични държавни предприятия, произвеждащи смесени и частни блага.

• 
  Горите и земеделските земи, определени със закон;
  
• 
  Кариерите и находищата на инертни строителни материали от местно значение;
  
• 
  Местните пътища, улиците, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;
  
• 
  Обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административното ползване на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението от съответната община.
  

Организациите от публичния сектор, произвеждащи и предлагащи обществени блага, функционират в областта на образованието, здравеопазването, културата, социалното осигуряване, социални грижи, полицията, пожарната защита и други.

Практиката показва, че организациите в публичния сектор на този етап се характеризират с голямо разнообразие на предмета на дейност и съществено се различават по отношение на управлението и финансирането от страна на държавата.

Тези тенденции ще се задълбочават и в бъдеще, защото потребностите на населението ще се разширяват и разнообразяват, което ще налага изграждането на съответните публични организации, предлагащи различни публични услуги.

Едната част от предлаганите публични услуги се използват колективно от населението. Тяхното консумиране не може да се индивидуализира. Типични услуги в това отношение са отбраната, сигурността, пожарната защита. Извършването им се финансира с бюджетни средства, събрани от данъците.

Съществуват и смесени публични услуги, при които потреблението им в определена степен може да се индивидуализира.

Основанието държавата да участва в извършването и предоставянето на делимите публични услуги е осигуряването и поддържането на социалната сигурност, а така също възможно по-високото здравно и образователно-квалификационно равнище на гражданите и обществото като цяло. Икономически целесъобразно и морално оправдано е гражданите да участват при заплащането на тези услуги поради персонифицираното им потребление.

Държавата/общината;

Потребителските такси, плащани от гражданите, непосредствени ползватели на услугите.

Участието на държавата при финансирането на организациите в публичния сектор е регламентирано.
4.2. Регулиране размера на потребителските такси за публични услуги.

Съществуват противоречиви мнения при използването на потребителските такси за заплащане на делимите публични услуги. Широко разпространена е хипотезата, че когато те са безплатни, потребителите са склонни към по-голяма консумация.

Потребителските такси за публични услуги дават възможност на потребителя да направи своя избор да заплати за услугата толкова, колкото ползи очаква от нейното потребление.

Като предимство на потребителските такси може да се посочи правото на избор от страна на потребителя, което те му позволяват. Когато той констатира, че заплаща по-висока потребителска такса в сравнение със стойността на получаваната услуга, той съответно напуска пазара на тази услуга. Това принуждава производителя публичната организация да намали потребителската такса или да подобри качеството на предлаганата от него услуга.

Потребителските такси са инструментът за повишаване на ефективността при предлагането на публични услуги. Потребителски такси на е желателно да се прилагат в случаите, когато тяхното въвеждане понижава значително благосъстоянието на потребителя.

Управлението на организациите в публичния сектор обхваща както фазата на създаването на публични услуги, така и тази на тяхното потребление. Във връзка с това е необходимо и да се определят и показателите за измерване на резултатите от дейността на организациите, а именно: икономичност, ефективност и ефикасност.

В развитието на човешкото общество възниква обективна потребност от контрол. Контролът съдейства да се усъвършенстват обществените отношения, да се укрепват социалните структури и да се защитават интересите на всички членове на обществото.

Прилагането на контрола позволява да се следят отклоненията от установените норми на поведение, да се отчитат правилността и законосъобразността на взетите и изпълняваните решения и предприетите в тази връзка действия.

Контролът е управленска дейност, която упражнява целенасочено въздействие за регулиране и оптимизиране на процесите в публичните организации.

Той е насочен към:

• 
  Управляващите субекти , т.е. органите за управление;
  
• 
  Управляваните обекти, т.е. тези към които е насочено управлението;
  
• 
  Предмета на управление – системата, в която се постигат определени резултати в различните обществени сфери – здравеопазване, образование, отбрана и др.
  

• 
  В зависимост от принадлежността на контрола той бива: държавен и обществен
  
• 
  В зависимост от мястото на обекта и субекта контролът е вътрешен и външен;
  
• 
  В зависимост от характера на контролните функции контролът бива независим, управленски и оперативен;
  
• 
  В зависимост от спецификата на обектите на контрол той бива – материален и документален;
  
• 
  В зависимост от етапа, в който се намират процесите, основните форми на контрол са: предварителен, текущ и последващ.
  

• 
  Органи за контрол с обща компетентност. Към тях се отнасят тези, които по право упражняват контрол като продължение на техните управленски функции – Народно събрание, Министерски съвет, общински съвет и др. С обща компетентност са и общите събрания на акционерите, както и други организационни форми с обществен или подобен характер. Те имат право и възможности да възлагат на специално определени от тях контролни органи и звена да извършват проверки или да упражняват контролни функции.
  

• 
  Законообразното и целесъобразно изпълнение на Държавния бюджет, бюджетите на общините и другите бюджети, приемани от Народното събрание.
  

С този контрол се цели да се постигне спазване на нормите за държавния бюджет и този на общините, като се гарантира пред данъкоплатците икономичното и ефективно изразходване на бюджетните средства.

• 
  Планови, съгласно приетия годишен план за контролната дейност;
  
• 
  Специални проверки за спазването на отделен закон;
  
• 
  Извънпланови – по конкретен случай.
  

Възлагането на проверките се извършва чрез заповед на Председателя на Сметната палата, като по негово предложение се и докладчикът за резултатите от проверката.

За резултатите от проверката се съставя акт за констатации, който се подкрепя с доказателства и се подписва от лицата извършили проверката.

След потвърждаването на констатираните нарушения при проверката Председателя на Сметната палата изпраща до Министъра на финансите и до ръководителите на публичните организации доклад с предложение за отстраняване на нарушенията, както и на причините и условията, довели до тяхното извършване.

Основната задача на държавния финансов контрол е предотвратяването, разкриването и възстановяването на вредите от констатираните нарушения. Този контрол обхваща финансовата дейност на:

• 
  Разпоредителите с бюджетни кредити на Републиканския бюджет и тези със средства по програми на Европейския съюз;
  
• 
  Органите, администриращи приходи в Републиканския бюджет;
  
• 
  Разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове, съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;
  
• 
  Разпоредителите с бюджетни кредити на общински бюджети и фондове;
  
• 
  Държавното обществено осигуряване, фонд „Безработица” и Националната здравно-осигурителна каса;
  
• 
  Юридически лица с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала, включително, когато са в процес на несъстоятелност, както и юридически лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество.
  

Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол осъществява одитната си дейност въз основа на годишен план, утвърден от нейния директор, който е задължителен за изпълнение. Администрацията на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол осъществява своите контролни функции чрез следните форми:

• 
  Вътрешен одит Той се извършва въз основа на заповед за възлагане, издадена от Директора на Агенцията, от Директора на териториалната дирекция или от упълномощени от тях длъжностни лица;
  
• 
  Делегиран вътрешен одитор Той извършва функциите на агенцията по отношение на системите за финансово управление и контрол има за задача да наблюдава и подпомага тяхното функциониране при взаимодействието им с административните структури;
  
• 
  Превантивен контрол С него се установява законосъобразността при поемането на задължения и извършването на разходи въз основа на оценка на риска или при констатирани нарушения на принципите за добро финансово управление и прозрачност.
  

Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол съхранява документите, съставени при извършване на контролната си дейност.Тя осъществява взаимодействие със Сметната палата, Националния Статистически Институт, Министерство на вътрешните работи

Данъчната и митническата администрации, Агенцията за призатизация, Агенцията за държавни вземания, Агенция „Бюро за финансово разузнаване”, Дирекция „Обществени поръчки” към Министерския съвети с органите на съдебната власт по определан начин на основата на съвместни споразумения за сътрудничество.
В прехода към пазарно стопанство все по-голяма значимост придобиват въпросите за ефективното използване на ресурсите и управлението на публичния сектор. Това наложи появата на нови пазарноориентирани идеи за промяна в организацията и управлението на публичния сектор.

За целта е необходимо публичните организации да използват някои подходи, които с успех се прилагат в частните фирми.

Публичните организации са поставени в условията на ограничени бюджетни средства, което ги принуждава да водят на точен отчет „какво” създават и с „какви” разходи го предлагат на обществото.

Повишаването на ефективността и отговорността в дейността на публичните организации налагат на настоящия етап да се адаптират някои от силните страни на пазарния механизъм. Във връзка с това е необходимо да се въведе пазарна дисциплина в дейността на публичните организации. По този начин ще се стимулира по-ефективното използване на публичните ресурси и съответно ще има по-големи ползи за обществото, което изисква и промяна в управлението на публичните организации

1. Публичните учреждения осигуряват услуги, които са дефинирани от вота на средния избирател, а не от търсенето и предлагането на пазара. Те се предлагат безплатно или по цена , която често е под разходите за тяхното производство. В този план дейността на публичните учреждения е политически управляван , а не пазарно детерминиран процес.

2. Бюджетните учреждения имат строго дефиниран предмет на дейност и задачи за изпълнение. Те са специализирани институции и не могат да сменят самостоятелно предмета на своята дейност , както това може да прави всяка частна фирма.

3. Дейността на бюджетните институции е почти винаги подчинена на няколко цели. Най-общо тя се подчинява на мъглявите и неопределени „ обществени интереси”. Количеството и качеството на техните услуги се балансира с предоставените ресурси за тяхното предлагане. Гъвкавостта в подхода на предлагането на публични услуги и обслужването на клиентите не трябва да бъде за сметка на равното им третиране.Професионалните оценки към създаването на публични услуги са необходими, но често политиците ги пренебрегват в името на интересите на своите избиратели и т.н.

4. Публичните учреждения са поставени в среда, която оказва противоречиво влияние върху тяхната дейност. Те са изолирани от силата на конкуренцията , която налага прецизен отчет на разходите и приходите от всяка стопанска операция. В същото време политически, икономически и социални фактори детерминират решенията на публичните учреждения. Често те са краткосрочно ориентирани, което е несъвместимо с ефективното управление в средносрочен период. Това поражда икономически загуби, които се калкулират като допълнителни разходи за създаването на публичните услуги.

5. В предлагането на публичните услуги липсва ужедневния пазарен тест, който изпитват стоките на частните фирми. Публичните услуги се консумират без достатъчно обратна връзка и оценка на техните потребители. По тази причина публичните учреждения и работещите в тях са безразлични към промените в предпочитанията на потребителите. В тях е закърняло чувството за промени и иновации в дейността съобразно потребностите на клиентите.

6. Учрежденията в публичния сектор са подложени на всеобхватна отчетност и масиран контрол. Парламентът , съда, сметната палата, дружеството за защита на потребителите и животните, масовите медии вътрешния иерархичен контрол са части от веригата на един непрекъснат и тотален контрол върху тяхната дейност. Практически , те се контролират от политиците, потребителите и професионалните групи в обществото. Това депресира мениджърите на публичните институции, поради което те се придържат към един формален стил на поведение.

7. Организационната структура на бюджетните учреждения се отличава с много отдели, които са йерархично интегрирани. Това създава бюрократична система на поведение: налице са много наредби за дейността, много усилия за събиране на необходимата информация, много усилия за събиране на необходимата информация, много усилия за координиране на дейностите между отделите. С една дума , бюрократичната организация води до загуби на работно време и ниска производителност на труда.

8. Бюджетните учреждения се управляват от две групи мениджъри: професионални администратори или специалисти-професионалисти в дадена област. Първите придобиват знания и умения чрез преминаване в различните етажи на бюрократичната държавна машина и политическия процес. Втората група са професионалисти( лекари, учители) които правят и мениджърска кариера в тяхната дейност. И едните и другите обаче страдат от професионални мениджърски знания и умения.

Публичните учреждения работят в условията на твърди вътрешни правила и бюджети. Ограничени са възможностите на мениджърите на различни нива да стимулират добре работещите или да накажат неработещите. Като следствие предприемчивостта и инициативата са епизодични факти, докато посредствеността и формализма са традиционен елемент в поведението на работещите в публичните учреждения.

Направеният анализ на административно-бюрократичния модел на управление на ресурсите в публичния сектор не е случаен. Всеки от посочените аспекти разкрива в определена степен тяхната неадекватност към новата система от ценности, която започна да се налага през 80-те и 90-те години в частния бизнес. Икономичност, ефективност , качество, грижа за потребителя, съвършенство в организационното поведение са ръководещи в поведението на частните фирми. Това обяснява появата на новите пазарно ориентирани идеи за промени в неговата организация и мениджмънт. Новият мениджмънт в публичния сектор заимства подходите и техниките на корпоративния мениджмънт. Това обаче не дава основание той да се отъждествява с него. Съществува фундаментална разлика в целевата функция на корпорацията и публичното учреждение като организационни единици.

Новият мениджмънт може да се дефинира като система от пазарно ориентирани подходи за управление на институциите и ресурсите в публичния сектор Той изисква промяна , както в организацията на публичните учреждения така и в цялостния модел на тяхното бюрократично управление.

Конкретно, според д. Фарнхам и С. Хортън , новият мениджмънт налага следните промени и подходи в дейността на публичните учреждения:

1. Използването на стратегически мениджмънт като подход за поставяне на целите и формулиране на политиката за тяхното достигане.

2. Промяна в структурата на организацията с цел да се отдели политиката от администрирането. Това може да се постигне чрез създаването на изпълнителни единици с делегирани правомощия за предоставянето на услуги , независимо дали те са вътре в учреждението или извън него.

3. Промяна в структурата на организацията с цел да се намалят йерархичните равнища чрез формирането на обособени единици с ясно определени задачи, предоставянето на права на мениджърите за тяхното управление, търсенето на индивидуална отговорност за достигане на възложените задачи.

4. Измерване на резултатите от дейността на обособените единици по отношение на критериите за икономичност , ефективност и ефикасност. За целта е необходима система от показатели, чрез които да се оцени как дадената организация изпълнява своите функции.

5. Промяна в културата на публичните институции в посока на ценностите, които налага съвременния мениджмънт: рационалност, перфектно отношение към клиента , собствен стил, характеризиращ институцията, поддържане на съотношението стойност за пари в предлаганите услуги. За това е необходимо публичните учреждения да са относително самостоятелни и да се управляват от професионални мениджъри.

6. Използването на мениджмънта на човешките ресурси , чрез които да се изостави колективния подход и колективната безотговорност в поведението на работещите в публичния сектор . Индивидуализирането на задачите и определянето на стимули за тяхното изпълнение създава отговорности и мотивация за ефективната работа на държавните служители. Това би облекчило и селекцията за професионалното и административно израстване на работещите в дадена публична организация.

7. Създаването на гъвкави, отговорни и учещи се от опита публични учреждения , които да насочат своята дейност към задоволяване на потребностите на своите клиенти. Това изисква центъра на тежестта в създаването на публичните услуги да се измести от страната на предлагането към страната на търсенето . Само тогава предлаганите услуги могат да задоволяват действителните потребности на клиентите като редовни граждани.

8. Заместването на традиционните отношения в публичния сектор , с договорната система между купувачи и продавачи. Чрез нея се фиксират равнище на цени, изисквания за качество и обема на доставките, както и отговорностите на двете страни по изпълнението на договора. Този подход може да се приложи както между отделните звена вътре в организацията , така и между нея и външни субекти.

Новият мениджмънт , като пазарно ориентиран подход към развитието на публичния сектор , изисква по-голяма самостоятелност в дейността на публичните учреждения . Това налага тяхната децентрализация и обособяване като самостоятелни единици, които се занимават с предлагането на публични услуги. На практика става въпрос за разграничаване на собствеността от управлението, което би позволило публичните учреждения да се управляват по модела на корпорациите. С други думи , собственика предоставя на професионални мениджъри при определени условия , правата и отговорностите на управлението на публичните организации и дейности. По-нататък, необходима е нова култура на работещите в тях, която се базира на принципите на икономичността, ефективността и качественото обслужване на клиентите. Без икономическа принуда обаче, публичните учреждения едва ли ще се променят. Ето защо е необходимо да се въведе в някаква степен конкуренция между тях и вътре в тях. Само тогава ще се задействат пазарните сили и механизми, които които биха осигурили по-ефективно и качествено предлагане на публичните услуги.

Очевидно ,новия мениджмънт пледира за поставянето на публичните учреждения в пазарни или квазипазарни условия, за да отговарят те по-адекватно на предпочитанията на потребителите.

Това изисква бюрократично изградените публични учреждения да се трансформират в децентрализирани и пазарно ориентирани единици. Промяната в организация обаче изисква и съответна мениджърска промяна: на мястото на сегашните или до тях трябва да застанат професионалните мениджъри.. По нататък трябва да се измени културата на публичното учреждение, неговият стил и манталитет на работещите в него. Ефективното и качествено задоволяване на потребностите на клиентите става първи приоритет в дейността на публичните организации. Ето защо новия мениджмънт изисква комплексна промяна в организацията , управлението и културата на публичните учреждения, за да станат те по-гъвкави, отговорни и ефективно работещи единици.

Днес новия мениджмънт на публичния сектор е не само съвкупност от идеи и политически намерения за промени . Той навлезе широко в практиката на редица страни , които използват много от неговите подходи и техники. Резултатите от тяхното приложение са особено важни. Чрез тях се тестират хипотезите за ефективност на приватизацията и регулирането, за покритието между стойността на публичните услуги и парите на данъкоплатците, за ефекта от квази пазарите и другите подходи на новия мениджмънт. Те служат като аналитична база за последващи рационални промени в дейността на публичните учреждения. В тази връзка представянето на резултатите от приложението на новия мениджмънт е необходимо по две причини: първо, да се разбере защо той стана доминираща политика за промени в публичния сектор и второ да се оценят неговите позитивни резултати и слабости.

Той има значение за конкретното представяне и възприемане на новия мениджмънт като теория и политика за пазарни промени в публичните дейности.

Констатира се ,че новия мениджмънт е повишил значително ефективността в предлагането на публичните услуги. Второ, процеса на вземане на бюджетни решения в текущ и дългосрочен, стратегически план е станал много по-рационален и гъвкав. Много публични институции вече дефинират своите дългосрочни и средносрочни цели и разработват безнеспланове за тяхното достигане. Трето, публичните учреждения са станали много по-отговорни и отворени към своите клиенти Те предоставят вече повече информация за своята дейност, за ресурсите , които използват и за качеството на услугите, които предлагат. Четвърто, ограничено беше влиянието на политиците, бюрократите и профсъюзите в организацията и управлението на публичните дейности.

Пето, в условията на мениджърската свобода публичните учреждения станаха по-гъвкави, предприемчиви и изобретателни в действията си. Традиционния , бюрократичен стил на поведение започна да се измества от пазарно ориентирана култура на организацията. Това

Повиши значително съвършенството в поведението на редица публични организации.

Новите подходи и техники за организация и управление на публичните дейности изискват политическа и обществена нагласа за реформи. Тя ще позволи на политици, учени, бюрократи-новатори и потребители да обединят своите усилия в търсенето и предлагането на ефективни решения за промени. Необходими са прозрачност и гласност в действията на публичните учреждения. За това може да допринесе Сметната палата ,която може да наложи одита „ стойност за пари на данъкоплатците”. В крайна сметка , по-ефективното предлагане на публичните услуги означава по-високо обществено благосъстояние.

1 .Стати Статев и Колектив, И К „ УНСС” , Икономика и публичен сектор. София.2002.