в. Психологически теории в криминологията

Рязко засилва самостоятелните психологически изследвания. През този период в САЩ се разработват първите психологически тестове които веднага се прилагат и спрямо престъпниците.

1. 
   Обективен детерминизъм на психиката.
   

Четвъртия тип отговаря на меланхоличния темперамент – висока физическа активност , бавна смяна на настроенията.

За криминологията учението за обективния детерминизъм на психиката има значение за разработване теорията на личността главно на престъпника и жертвата , вкл. И за криминалната и виктимологична типология. В основата на учението на Павлов стои принципа на невризма .

2.Антична психология – неин основател е Карл Густав ЮНг 1875 – 1961 които извежда два рязко различни типа психика , наречени “ интроверсия и екстраверсия “според ориентацията на човека към данните които му доставя външния свят.

3.Теория за психоанализата и детерминацията на престъпността . Най изразен психологизъм в обяснението на престъплението , поведение се съдържа в теорията на Зигмунд Фроид 1856 – 1939г. и последователите му . Фроид поставя въпроса за не съзнаваното в психологията ,разбирайки че съзнателните признаци съвсем не изчерпват човешката психика. Поради това възниква необходимост от признаване на псих.процеси които протичат независимо от съзнанието. Учението на Фроид преминава през 3 те периода на развитие.

І ви период се характеризира с господство на идеята за пенсексуализма . Всяка проява на здравия човек се обуславя от неговото либидо. Фроид разработва концепцията за несъзнаваното , пред съзнаваното и съзнаваното като решаващо значение отдава на на несъзнаваното базирано на първичния инстинкт. На тази плоскост развива възгледа че всички психически процеси по своята природа са несъзнавани. В основата на несъзнаването той поставя в либидото, превърнато от него в обща детерминанта на човешко поведение. Но Фройд не отрича възможността породения в не съзнаването психичен акт да премине в по горна с/ма включително и в съзнание . През този подход Фроид е силно повлиян от архаичните фантазии и според него всяко човешко поведение е подчинено на сексуалния нагон , като доминиращи са принципите на удоволствието и неудоволствието – това всъщност е пенсексуалността.

Фроид изследва и механизмите за решаване на вътрешния конфликт водещ до извършване на престъпление. Според него това е и конфликт м/у тотем и табу които са причина за поведение . Табуто е външно наложена архаична забрана , а удоволствието от нарушаването й е дълбоко в не съзнаваното на психиката.

-Втория подход се рахактеризира с откриването на Едиповия подход като доминиращ, поведението фактор . ТОй се основава на старогръцкия мит за Едип и Йокаста и се изразява в несъзнателния стремеж да се убие бащата , за да се осъществи ницест с майката т.е убиеца да се ожени за вдовицата на своята жертва. Деецът е воден от своето либидо / несъзнателно и импулсите от най ранното детство ,когато за малкото дете майката е била обект на инцест , а бащата - агресор.

Третия тип е доминиращ от идеята за действената роля на нагона към смъртта – първичния нагон за живот не е нищо друго освен нагон към смърта.”

Основното в учението на Фройд , запазено и от последователите му е детерминизиращата роля на либидото . Но макар и то безспорно да е важно не може да се приема за всеобща причина на човешката активност,включително и социалната.


19в. Социологически теории в криминологията. Теория за аномията. Теория за диференциалната асоциация.

Теорията за аномията – възниква в края на 19 в. И е първата социологически ориентирана теория за обяснения на престъпното поведение и престъпността. Нейн основоположник е Емил Дюркхаим / 1858 – 1917 и неговите възгледи бележат първия преход от развитието на тази теория . Тук аномията трябва да се разбира като откъсване на човека от обществото / от средата му / това се нарича аномична ситуация. Така според него основен фактор за девиантно / отклонение , вкл. Престъпно / поведение е липсата на хармония в отношенията м/у индивида и държавата . Той издига индивида в култ и смята че д-вата е длъжна да създава и гарантира правата на отделната личност. Солидарността и социалната сплотеност е в основата на обществения живот. А в основата на обществената структура стои семейството , където индивида се възпитава и му се внушава умереност.

Самоубийството постепенно заема основно място в теорията на Дюркхаим като основният му труд по темата е “Самоубийството – социологичен етюд” Дюркхаим е детерминист. Той приема че самоубийството се определя от външни за индивида причини ,които упражняват хората , а не от вътрешни своиства . Той търси и изучава социалните измерения на това явление.

Дюркхаим е убеден че общото може да съществува нормално само при социална сплотеност , а социалната дезорганизация е факторът които я разрушава .За него социалната дезорганизация е фактор които я разрушава . За него аномията е именно състояние на дезорганизираност когато около индивида настъпва пълен крах. Той разграничава два вида аномия :

1. Икономическа – когато е нарушен нормативния ред установяващ относително мах. ниво на материално състояние на обществените класи.

2. – семейна – когато е нарушен семейният порядък , осигуряване баланс във взаимоотношенията .

В анализа си за самоубийствата Дюркхаим отхвърля индивидуалната ........ и посочва като основана причина за суициодно поведение социалната среда. Той разграничава 4 типа суициодни прояви : суицидни .

1. Егоистично самоубийство - когато индивида осъзнава пълната си изолация от вторичните социални групи / първичната е обществото/ .Изолацията е по скоро самозащита в следствие на егоизма и индивидуализма определящи поведението на индивида. Обикновено то се наблюдава при трудно приспособими хора . Дълбоката причина е социалната дезинтеграция.

2.Алтруистично самоубийство – когато индивида е изключително привързан към определена идея или дело на което е посветен. Дюркхаим ги свързва с древните обичай : самоубийство на робите при смърт на господаря, но в съвремения свят такива са случаите на самоубийци камикадзе.

3.Аномично самоубийство – това има голямо криминологично значение. Свързано е с кризис ни периоди и коренни промени в обществото. Промените дезорганизират индивида , някои загубват досегашното си социално положение , чувства се напълно изолирани . Тези самоубийства са характерни в сферата на търговията.

4. Фаталистично самоубийство – то е резултат от засилен контрол на непосредствената групо към която принадлежи индивида. Този външен натиск понякога става непоносим и индивидът използва самоубийството за да се освободи.

Робърт Мертън в края на 30 те год. на ХХ век дава нов тласък на теорията на аномията, като това е съвременния етап от развитието й . Тук вече аномията се възприема като безнориативност .

В условията на нарастнала и изменила се престъпност Мъртън приема че аномията е присъща на всяко човешко общество и чрез ная може да се обясни детерминацията на социалните девиации. Според него престъпното поведение е резултат от една страна , противоречието м/у културата и социалната структура и от друга - на използваните средства за постигане на социалните културни цели.

Девиенат е този които се отклонил или изцяло се е откъснал от културната група към която принадлежи.

Според Мъртън аномията може да се отпредели като състояние което възниква в ситуация на рязко разминаване м/у кулутурните норми и културните цели , от една страна и от друга възможностите на индивиде да постъпва в съоотвествие с тях. В условията на тези сложни адаптации се разграничават няколко типа адаптация.

2.Иновация - индивидът възприема културните условности но не и средставата за дотигането им / престъпност на белите яки/

3. Ритуализъм – индивидът приема институционализираните средства , но не и целите – той се отказва от тях или ги свежда до степен която позволява те да бъдат постиганити с позволените средства .Насочвайки се към свои различни от културните цели индивидът внимава да не се компрометира но това не му носи удовлетворение. Само приспособеността му го предпазва от девиантно поведение и само рамките на този самоконтрол опасността от криминализиране на личността

4.Ретротизъм / оттегляне / тази адаптация има голям криминогенен потенциал. Индивидът отрича и целите и средствата в следствие на пълно отчуждение от обществото. Такива са алкохолиците , наркоманите, психопатите и др. като в тази среда властва такава аномалия.

5 метеж - индивидът се отказва от целите и средствата като не ги смята за задължителни и едновременно възприемат нови цели и средства. Когато инстиционалната с/ма се превърна в преграда за узаконяване на културните цели и средства нужни за достигане на желания стандарт, възниква условия за метеж. Тази адаптация характерна за хората които искат да изменят обществото и за това често мотивите им са политически.

Така според Мертън трябва да се приеме че натискът на социалната група /култура / предразполага към аномия и с това към девиантно поведение. Степента на предразполженост при всеки човек е различна и е в пряка зависимост от принадлежността му към единна друга група.

След мъртън определение на аномия дава и Е Съдърланд : “Лицето се превръща в деликвент поради преобладаващо въздействие на становищата подкрепящи нарушаването на закона над становището покривителстващи спазването му.”

2.Теория за диференциалната асоциация - тя е изгладена като нова теория за престъпността от Едуин Съдърланд в трето му издание на “ Принципи на криминологията “ Теорията е изцяло социологическа и осн.идея на Съдърланд е че престъпното поведение се заучава , а не е вродено. Теорията е базирана на 9 – те хипотези на Съдърланд .

1. хипотеза - престъпното поведение се научава . Научаването е процес които по форма съвпада с процеса чрез които се усвоява социалнопозитивното поведение в средата.

2.Хипотеза – престъпното поведение се научава в интера... с други лица в процеса на общуването . Системното престъпно поведение е процес на връзка с тези които извършват престъпления.

3 хипотеза - основаната част на научаването на престъпното поведение се осъществява в групи с близки личностни отношения.

4 хипотеза – когато престъпното поведение се учи , наученото включва : - техника за извършването на престъплението, които понякога са сложни или прости ; б / специфичната насока на мотива цели рационализации и отношения. Съдърланд приема че възможността отделен човек да възприеме престъпното поведение зависи от честотата и интензивността на контактите с модели на това поведение .

5 хипотеза – специфичната насока на мотиви и цели се научава от правните кодекси като благоприятни и неблагоприятни. Тук се имат предвид само отклоняващите се мотивации а не техниките на поведение.

6 хипотеза – човек става правонарушител поради това че дефинициите благоприятни по отношение на нарушаване на закона, превъзхождат тези които са неблагоприятни спрямо нарушаване на закона / конфликта на култури/

7 хипотеза деиференциалните асоциации могат да варират по честота трайност приоритет и интензивност. Това е основният принцип на теорията в които се дава определението й . Преди всичко това е честотата на позитивните или негативни контакти с образи на поведение. Трайността на връзките е моделите на поведение има особено значение за качването . По продължителните престъпни асоциации /контакти осигуряват по бързо усвояване на криминалното поведение. Приоритетът на криминал.асоциации определя доколко те имат лично значение за личността .Интензитетът за Съдърланд е позитивно оценяване на степента на дадено поведение , но само доколкото личността се стреми към неговото усвояване. колкото е по висок престижът на източника на комуникация толкова по позитивна е оценката за дадения модел поведение.

В същност тази хипотеза утвърждава социалната дезорганизация като осн; причини за системното девиантно поведение вкл. И престъпноста.

8 хипотеза - процесът на научаване на престъпното поведение е резултат от асоциацията / връзките / с криминални и антикриминални образци вкл. Всички механизми , които се вкл. При всяко друго обучение.

9 хипотеза - въпреки че престъпното поведение е изява на осн. Потребности и ценностни с/ми то не се обяснява чрез тях , тъй като не престъпното поведение е изява на същите потребности и ценности . Този принцип се оттнася до особеностите на мотивацията.

20.в. Конфликт на културите.Субкултура и престъпност . Теория за сигматизацията . Теория за дрейфа.
1.Теория за конфликта на културите – тя за разлика от другите социални концепции се основава на социалната психология и социално психологическите механизми на формиране на личността на престъпника.

Конфликта възниква при стълкновение на интереси на различни групи. Интересът на групата изисква всички нейни членове да ги отстояват за да може групата да оцелее. Това зависи от привързаността на човека към групата. Престъпникът се идентифицираа с групата чиито членове са обеденинили от желанието за извършат престъпления.

Торстън Селин обосновава тезата че този конфликт всъщност е конфликт на културните ценности и че в основата на престъплението е конфликта на културите. Според него криминогенният фактор са именно противоречията породени в една среда в която различните поколения са носители на различни ценности. Т.Селин е повлиян от високата престъпност на децата от имигрантски семейства и търси обяснение във високата конфликтност в имиграционната среда. Той проследява живота на детето от италиански сем и сложните взаимоотношения със семейството от една страна и с американското училище от друга страна. При равни възможности Селин отбелязва дискриминационното отношение на учителите към имигранта. На тази база той разграничава две форми на конфликт на културите .- пъвичен в най близко обкръжение и вторичен основава се на дискириминацията проявявана спрямо определени групи от населението.

Теорията на конфликта на културите се използва за обясняване на големите различия в престъпната активност на лицата от различните културни средства / вкл. По раса ,етнос религия / .Според : 1 Селин се извършва трансмисия на нормите от една социална група в друга поради респекта на промулгирани от държавната норма.

2.теория за субкултурите и престъпността - интензивните изследвания в/у субкултурата започва с Ф.Тестър които изучава младежки престъпни банди в Чикаго. Той има много последователи сред които А.Коен.

-А.Коен допуска че при разрива м/у социални цели и средства за тяхното достигане настъпва преход от аномия към девиантно поведение. Основния тезис от които тръгва Коен е че човек се развива в собствената си среда: Групата от равни на него или в криминални групи, чиито ценности са по усточиви и с това се определят дълготрайността на групата. Той изследва културната на криминалните групи, като изходния въпрос занего е кои са причините за съществуването на криминални банди сред децата от нишите класи на американското общество и кои причини не са нещо необходимо или целенасочено . Той търси отговора в съдържанието на деликвентната субкултура , тай като най често девиантното поведение се среща сред децата от нишите класи на големите градове. Отхвърляйки утилитарния характер на престъпното поведение т.е преследването на някакъв финансов успех той стига до извода че причината е в самата субкултура. Детето е работническата класа от раждането си е обречено да ъбде в низините без възможност да успяване стандарти на други класи. Деликвентната субкултура е “явно и пълно отрицание на стандартите на средната класа “. Обратната реакция т.е. пълното оричане на ценностите на средната класа се проявява когато детето разбере че възможностите да се издигне в соц. Струкктура са обречен и това поражда страх.В престъпната група се чувства по добре. Самото й създаване е колективен изход от безнадеждното положение на низшите класи.

- У Милър е по краен от Коен , той смятаче престъпната субкултура по правило е част от ценностите на нисшите класи.

- Кл.Шоу и Х. Макей акцентират в/у изключително криминогената роля на сем.,съседска среда и тази на улицата. Основнията за възникване на престъпни младежки банди са няколко :

А/ ежедневнието на нъпланолетните трябва да е част от криминалната дейност на възрастните с които са в една соц.група.

Б/ контакта с възраастните престъпници , особено ако те упражняват контрол над непълнолетните ,ускорява усвояването на нормите и ценностите на субкултурата.

Теорията за деликвентните субкултири - според нея човекът се оказва затворен в собствената е си среда от раждането си и всички опити да премине битието си са обречени под въздействието на соц.среда той остава престъпник.

3.Теорията за етигматизацията – в нейната основа стои възгледа на Дж.Мийд за символичния интеракционизъм - индивидът усвоява опит посредством социални символи , най вече вербална комуникация и така изгражда самосъзнанието си. Мийд следва формулата “ младият правонарушител се превръща в лош защото бива определян като лош” това е механизмът на стигматизизирането , поставянето на печат в/у определено лице като престъпник.

Анализът на вторичната девиантност разкрива механизмите на престъпната кариера на лицето . Според теорията за стегмантизацията причината за това е социалната реакция спрямо извършеното престъпление възбуждането на нак.преследване и съд.процес особено ако е публичен.

Схема на стигматизирането на Лемерт :

1. 
   Първична девиация - санкция
   
2. 
   Нова първична девиация - -----по сериозна санкция и отчуждение
   
3. 
   Следваща първична девиация ---- криза в търпението на санкциониращия която
   

санкциониращите .

като реакция на стигматизирането и наказа правонарушителя като такъв

нието .

Така стигматизацията се очертава като фактор водещ до престъпност и за това трябва да бъде избягван чрез търсене на идеи за хуманизиране отношението към престъпника. Тази теория има голямо практическо значение за усъвършенстване контрол над престъпността.

Водещо име в областта на тези идеи е Д.Матза .Според него в сложното съвременно общество младежът не е принуден да избира м/у нормалното и престъпното поведение. А именно поради усложнената структура и противоречивост на обществото той може без особен риск да “дрейфува” м/у позволеното и забраненото поведение. Много хора особено от ниските класи дрейфуват успешно разчитайки на снизходителност от страна на полицията и правосъдието. Основанието е че ниския им социален статус се приема като смекчаващо отговорността обстоятелство. Младежите които са придобили вече този опит се чувстват улеснени да продължават да “дрейфуват “

Механизма на дрейфа се използва и от престъпните групи . Разчитат на незначителната публичност на гангстерските банди и дейността им, като отговорността за действията на отделно лице или група се прехвърля на друг.


21. Теория за икономическия детерминизъм.

Иконом.детерминизъм като водеща идея за обясняване на престъпността представлява самостоятелен проблем в криминологията. Привържениците на иконом.детерминизъм поставят в основата на обществения живот и живота на индивида икономическия фактор. Според тях той има господстваща роля , а всички останали второстепенна поради това че са породени от взаимовръзките м/у икономическите явления.

1.Марксистката теория за престъпността - тази теория на К.Маркс и Фр.Енгелс , Ленин за престъпността дава обяснение за възникването , същестуването и ликвидирането на престъпността като соц.явление. В основата на общественото развитие е материалното производство – икономическото развитие на обществото , начинът на производство и размяна. Историческия материализъм разглежда производството на материални блага като единство от :

а/ производителски сили – средства за производство, създадени от обществото и най вече оръдия на труда , хората които ги привеждат в действие с цел производство на материални блага използвайки опита и навиците.

б/ производствени отношения - отношенията м/у хората в процеса на производство. Към тези отношения се отнасят формите на собственост в/у средствата за производство, произтичащото от това положение на соц.групи и техните взаимоотношения.

Така формулираната като основа на общественото развитие иконом. База оказва активно въздействие в/у правото и правните отношения в/у възгледите на хората за закон законно и противозаконно за изграждане на институциите които прилагат правото.

В този смисъл е формулирано и учението на Марк за иконом.база в/у която издига правнаат и политическата надстройка.

Основополагащо значение има разбирането за самата същност на човека като част от общото , а оттам и за учението за престъпника. Марк пише “ Същността на човека е съвкупност от всички обществени отношения”

-Творчеството на Ленин е нов етап в марксистката теория но в основата си остава учение за базата надстройката . Престъпността както и другите надстроечни явления има класов характер, а коренната причина за нея е в “нарушаването на правилата “ “ в експлоатациите на масите следователно престъпността ще бъде премахната с премахване на тази причина което може да стане само при комунизма. Идеите на Ленин за борба с престъпността в последствие заляга в основата на съветската превантивна и наказателна политика.

Вилем Бонгер е първият кримонолог – марксист които се опитва да изгради пълна теория за престъпността. Престъпленията са антисоциален акт , отражение на господстващия морал, а престъпността е детерминирана от икономиката. Класовото разделение на обществото прави една класа зависима от друга само защото последната притежава средствата за производство .

Капиталистичното производство деморализира личността и обществото и така мизерията и цикличните иконом. Кризи раждат престъпността.

22 в. Неокласическа икономическа теория за престъпността / Г.Бейкър/ Теория за благоденствието като причина на престъпността.