279 подготвим за едно непредвидено явление, когато не знаем какво е то и откъде се е появило? Как да се подготвим за катастрофата, когато не знаем какво да очакваме и как да действаме? Като оставим разума настрана и се обърнем към мъдростта на тялото, колкото и бавен и мъчителен да е този процес.
Тялото реагира много по-бързо от ума.
Когато всичко около нас се разпада, възприятията ни изчезват и ние пристъпваме към действие.
Древните рефлекси, еволюирали в течение на стотици милиони години, за да станат автоматични и ефикасни, могат да ни предпазят в критични моменти, когато се парализира и мисленето, и способността да възприемаме. В такива ситуации тялото се подготвя за всички потенциални възможности.
251
Най-напред ние се вцепеняваме. След това
рефлексите преминават в емоции, което е следващият етап на възприятие: Това нещо страшно ли е? Или е нещо полезно? Нещо, с което трябва да се преборя? Или нещо, което мога да пренебрегна? Не знаем обаче как (и кога) можем да определим това. В този момент се намираме в състояние на повишена готовност. В кръвообращението нахлуват кортизол и адреналин. Сърдечният ритъм се ускорява. Дишането се учестява. С ужас осъзнаваме, че усещането за компетентност и пълнота ни е напуснало – било е само сън. Разчитаме единствено на своите физически и психологически ресурси (ако изобщо ги имаме), които съхраняваме точно за такива моменти.
Подготвяме се за най-лошото – или за най-доброто. Настъпваме яростно педала на газта и едновременно с това натискаме спирачката. Крещим с всички сили или се смеем. Изпитваме отвращение или ужас. Плачем. И тогава започваме да изучаваме хаоса, разделяйки го на части.
Но да се върнем на измамената съпруга, която се чувства отчаяна и усеща необходимост да разкрие цялата истина – пред себе си, пред сестра си, пред най-добрата си приятелка, пред случаен непознат в автобуса. Или пък потъва в мълчание, като премисля случилото се отново и отново, но напразно.
Какво Сподели с приятели: