14 юли 2008 г.
ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ,АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ
Съдържание:
В. Труд 1
В. Българска армия 2
В. Земя 3
В. Монитор 8
В. Дневник 14
В. 24 часа 21
В. Пари 25
В. Сега 36
В. Новинар 41
В.Стандарт 42
В.Телеграф 44
13.07.2008 г., с. 5
Капон: Дайте доклада за пътния фонд
„Има съмнения защо трябва да бъде засекретен одитният доклад за изразходените европари от пътния фонд", заяви вчера във Велико Търново независимата депутатка Мария Капон. Тя съобщи, че търговете, които са провеждани, са публични, а парите са на данъкоплатците и трябва да се изразходват при максимална прозрачност.
Според нея обаче данните в доклада говорели за пълната деградация на българската администрация и за хаоса, който тя създава. „Посочва се, че няма архив, договори и анекси към тях. Липсват реални връзки между пътния фонд и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Има липси на подписи върху тръжни документи. Излизат свързани лица и фирми. Липсва информация какво е предприел министърът", коментира още Капон.
Тя е категорична, че разсекретяването на одитния доклад и предоставянето му на медиите няма да навредят на прокуратурата, а дори ще подпомогнат работата й. Мария Капон съобщи, че тя и нейни колеги са поискали да бъдат направени допълнителни счетоводни проверки във ведомството. Във въпросния доклад нямало и записани конкретни имена на политици. Упоменати били единствено периоди, в които са ставали нарушенията, твърди депутатката.
Веселина АНГЕЛОВА
14.07.2008 г., с. 4
Спортна зала с 10 000 места в „Младост"
Спортна зала с 10 000 места, в която ще могат да се правят и концерти, ще бъде изградена в столичния жк „Младост"-4, обяви вчера главният архитект на София Петър Диков. Планът за застрояването на общинския терен бе одобрен на сесия на градския парламент в четвъртък. Залата щяла да е готова до 2011 -2012 г., а изпълнителят - избран с конкурс. Срещу изграждането частникът щял да получи право на строеж за друг терен с 80 000 кв. м разгърната застроена площ.
Общината ще предприеме и действия, за да си върне собствеността на стадион „Юнак", както и на площите и тротоарите пред хотел „Рила" и заведенията там, които сега са държавни, каза още Диков.
14.07.2008 г., с. 4
„Софийски имоти" - за продан до месец
Общинската фирма „Софийски имоти" ще е готова за приватизация до месец, съобщиха от новия Съвет на директорите за „Труд".
Сега се извършвал анализ на дружеството, а след това документите щели да се внесат в общинската агенция за приватизация. „Градският парламент трябва да реши каква ще е процедурата и дали фирмата ще се приватизира нацяло или имот по имот", обясни изпълнителният директор Александър Шопов. Решение за продажбата на „Софийски имоти" има от около 7 г.
Дружеството разполагало с 235 имота. За 98 обекта имало сключени 145 договора за наем. Останалите не били отдадени, тъй като за някои от тях имало съдебни спорове за собствеността, други били в крайни райони без нужната инфраструктура.
Докато чака съветниците да решат бъдещето на фирмата, бордът планира няколко социални инициативи. Дружеството е готово да изгради върху свои терени, да оборудва и дари на общината 9 детски градини с близо 1000 места. Списък с терените бил внесен за разглеждане в кметството. Местата били в „Студентски град", „Младост", „Надежда", „Люлин", фирмата обмисля да предостави на общината и 4-5 терена в центъра за изграждане подземни или надземни паркинги.
Нов общински театър можело да отвори врати скоро на терен от 900 кв. м, собственост на „Софийски имоти". Дружеството е готово да участва|в проекта, който бил по инициатива на кмета Бойко Борисов и Съюза на артистите. Теренът за театъра бил до Евангелистката църква срещу Булбанк.
Вангелина МИХАЙЛОВА
14.07.2008 г., с. 15
МАРШРУТНИ ПРОМЕНИ
Поради пропадане на пътното платно на ул. "Божан Ангелов" в ж.к. Младост 4, считано от днес до 7 септември т.г. маршрутът на автобусна линия 76 е променен, както следва (в посока център): от ул."Филип Аврамов" по ул. "Александър Паскалев", ул. "д-р Атанас Москов" и по маршрута си двупосочно.
В променения участък автобусите спират двупосочно на ул. "Александър Паскалев" в района на ул. 412. Това съобщи пресцентъра на Столична компания за градски транс-
порт.
Поради преасфалтиране на ул. "Ал. Пушкин" между бул. "Цар Борис трети" и ул. "Даскал Стоян Попандреев" до 31.07.2008 г. се забранява влизането на пътни превозни средства по западното пътно платно на ул. "Пушкин" в посоченото каре. Движението на автобусите от линия 107 и останалото движение ще се извършва двупосочно по източното пътно платно на улицата, като ще бъде осигурено пропускане на движението през напречните улици.
14.07.2008 г., с. 7
Заплакала е гората...
Речено е: „Кажи ми какви са ти приятелите, за да ти кажа какъв си". Нека перефразираме тази народна мъдрост към днешните ни политици. „Кажете ни какво произвеждаме, за да знаем в каква държава живеем".
Преди около половин век произвеждахме главно селскостопанска продукция. Нашите плодове, зеленчуци, млека, сирена, кашкавал бяха толкова вкусни и висококачествени, че се търсеха в цял свят. Бяхме прочута аграрна държава. Сетне, без да зарязваме земеделието си, се захванахме с индустриализация. Отново постигнахме огромни успехи. Малко преди да гътнем тоталитаризма, бяхме на второ място в света по производство на електрокари, мотокари, електротелфери. Заслужено се фукахме, че сме нация - техническа. МК „Кремиковци" беше на второ място в Европа, т.е. бяхме и „нация - металургическа". За производството на нашите дискове за запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора лично Бил Гейтс даде най-висока оценка. Той предрече, че скоро ще станем водещи в това производство сред европейските страни. Нашата оръжейна промишленост беше една от най-добрите в света, строяхме ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, АЕЦ-ове, каскади, с голямо усърдие. Спазвахме завета на Ленин: „Комунизъм, значи съветска власт плюс електрификация на цялата страна."
Произвеждахме много еленергия. Даже изнасяхме ток, но баш до „светлото комунистическо общество" не успяхме да го докараме. Но минахме през „нормално", „развито" и „зряло" социалистическо общество... България беше „огромна строителна площадка". Бяхме „строителна нация". Изграждахме Девня, магистралите „Хемус" и „Тракия", заводите във Видин...
Да не изброявам всичко. Ще спомена само, че по данни на Световната банка за 1988 г. България беше на 27-мо място в света, националният ни брутен вътрешен продукт се изчисляваше на 7500 долара. За сведение Гърция, Испания и Португалия тогава имаха БВП около 4000 долара. Сега България е с 3000 долара, а Гърция, Испания и Португалия с по 13 000 долара...
Няма друг начин!
Какво произвеждаме?
Най-много произвеждаме партии и партийни лидери. Произвеждаме коалиции. Изграждаме агенции, комитети, комисии, неправителствени организации. Различни фондации, охранителни фирми... Произвеждаме нови и нови данъци. Нови или реставрираме стари компромати. Произвеждаме безсмислени реплики и дуплики в НС, които се слушат от 7 депутати в празната зала по време на парламентарен контрол. Произвеждаме корупции в особено големи размери. Показни или битови убийства, изнасилвания, издевателства, отмъщения...
Бяхме Народна Република България. И тогава правителството ни беше коалиционно. Коалицията беше между БКП и БЗНС. На принципа 8 на 3 за БКП. Липсваше петицата между тях. Турци, роми и т.н. влизаха във властта или парламента, като се вместваха в редовете на БКП или БЗНС. И тогава не се правеха референдуми. Но може би за камуфлаж имаше „всенародни обсъждания на тезисите на др. Т. Живков за по-нататъшното развитие на..." Обсъждахме на задължителни събрания новия кодекс на труда и т.н.
Така на практика дори много повече показно, отколкото реално се осъществяваше основният принцип, че в Народна Република България „цялата власт произтича от народа..."
Сега сме само Република България!
Но каква: Република?
Живеем по законите на банановите републики. Обаче тъй като не произвеждаме банани и не може да се наречем Бананова република. Може би сме МПРБ (многопартийна Република България). Или КРБ (корумпирана Република България). А защо не и СРБ (Сексуална Република България)? Последното може би е най-точно. Вземете партньорите от тройната коалиция. Постоянно се дебнат как да се прекарат един друг. От своя страна управляващите пък гледат как да прекарат сиромасите с нови и по-високо данъци, такси, цени на ток, парно, транспорт... Ами вземете медиите! И печатни, и електронни. Те преливат от сексуални и порно снимки, изяви, изявления. Не упреквам колегите журналисти, които демократично и добросъвестно отразяват подобни събития. Въпрос на пазарна икономика. Проблемът е, че тази порно инвазия има застрашителни последствия. Неслучайно онзи ден „Европейската комисия отчете, че половината от 15-годишните българи имат проблеми с четенето и едва сричат". Става ни страшно ясно! Защо тийнейджърите да се мъчат да четат, да учат, да усвояват някаква професия? Покажи си голото тяло във вестник, списание, телевизия и ако някой баровец те хареса - „пей сърце". Вместо да работиш за жълти стотинки - ставаш му любовница. И получаваш пари, апартамент, кола, вила и дори яхта. Въпросът е колко милиона синковецът е откраднал от Република България.
Защото стотици милиони могат да се откраднат безнаказано само от Република България. Дори да те хванат - ще те уволнят. Може и да започнат някакво досъдебно производство, но то ще продължи поне колкото тридесетгодишната война.
Я открадни, излъжи или завлечи с 50 долара някоя силова групировка или наркобос?! Веднага ще ти отрежат носа, ушите и пръстите. Ще те отвлекат или показно ще те убият.
За съжаление всекидневно се убеждаваме в това. Защото природата не търпи празни пространства. Когато в една държава има слаба управленческа и съдебна власт, веднага се появяват силови групировки..И колкото повече съдебната и управленческата власт отслабват, толкова силовите групировки стават по-влиятелни, по-мощни, по-богати. И изземат функциите на правителството и съдебната власт.
Коалицията 3-5-8 не успя да спре, дори не успя да забави този зловещ процес. Напротив! Тя го доразви и задълбочи. По ирония на съдбата има една такава игра на карти. Казва се „Три, пет, осем". На разговорен език тази популярна игра се нарича „Блато". Та ние вече сме в „Блатото". Не от Брюксел, от Марс, Венера или Юпитер да ни изпратят вежливи препоръки или елегантни космически емисари, не можем като Барон Мюнхаузен да се самоизмъкнем от Блатото. Помните ли как баронът лъжеше своите наивни слушатели:
- Веднъж попаднах в едно блато. Отникъде никаква помощ. Все повече затъвах. И тогава хванах със собствените си ръце собствената си коса и така, дърпайки се чрез косата си нагоре, успях да се измъкна от блатото.
Вече никой не вярва във фантазиите на сладкодумния барон. Още повече че всекидневно четем, слушаме и виждаме как най-корумпираните най-много говорят срещу корупцията. И един друг се заплашват със съд. Има и изключения, но те само потвърждават общото правило.
Всеки от нас знае поне десетина човека, които с единия крак са във властта, с другия в някаква силова групировка или сива икономика. Или той голям началник, а брат му, жена му, зет му и т.н. собственици на фирми, които обслужват неговото ведомство. Под прикритието на криворазбрана демокрация управляващите абдикираха от своите управленчески и контролни функции. Щом един партиец (независимо от коя партия) стане министър, първата му работа е да си намери „обръч от фирми", с които да сключи договори, фирмите да поемат неговите високоотговорни задължения и обязаности. А министърът само да ходи на срещи, коктейли, да дава интервюта или предизборни обещания. И когато безчинствата на някоя от тези фирми прескочи всякакви граници, той да застане пред малкия екран и като божа кравичка да рече:
- Аз не мога да се мешам в работите на фирмата. Това си е фирмена политика.
Преди около месец медиите раздуха онзи скандален случай с някакъв полковник от НАТО, на когото някакво такси му взело по 7 лв. на километър. Пълен грабеж!
- Такава е политиката на фирмата. Няма нищо незаконно - отговарят достолепно съответните органи.
А кой даде лиценз на тази фирма? Не може ли да се каже: „Максималната цена на таксито у нас е 60 ст./км. Който иска повече, няма право да носи отличителните знаци на нормалните таксиметрови фирми. Нека си сложи пиратско знаме - череп и кости. И е длъжен винаги да предупреждава клиента: Нашата фирма взима 10 пъти повече, но за това пък...
Клиентът да прецени. Иначе е измама от особено големи размери. Но законът закриля измамниците, а не потърпевшите. Сетне се разбра, че има много измамени от тази фирма. Но никой не пише за тях и не ги закриля, защото тези потърпевши не са полковници от НАТО.
Преди седмица разбрахме, че кайсиите от Силистра се изкупуват по 10-15 ст. от производителите. В София се продаваха между 1,50 и 2,50 лв. Това не е ли гавра с труда на тези, дето създават благата? Не може ли производителят да бъде защитен? Съответното министерство да обяви: „Минимална изкупна цена на кайсиите - 0,80 лв. Прекупвачите да сключат договори до... След тази дата ще предложим този прекрасен ароматен и здравословен плод на чужди фирми". Все ще се намерят умни хора по света да се снабдят с прочутите кайсии, от които могат да си направят прочутата силистреска ракия. Нека всеки от прекупвачите да печели по 10-20 ст. на килограм. От 10 ст. до 2 лв. има много мегдан за много прекупвачи, транспорт и т.н. Но трябва да има мярка. Във всички демократични държави се защитават творците на благата, а не техните рекетьори. Става дума не само за плодове, зеленчуци, мляко и т.н.
Може би понеже става дума за Добруджа, неволно си спомних за стареца от произведението на Йовков, който мечтаеше пред Индже войвода: „Дано се намери някой юнак, който да ни стриже. И да ни дои. Но поне от вълци да ни пази".
Индже войвода се зае с тази мисия. Без да стриже и дои народа. И народът му се отблагодари с прекрасната народна песен: „Заплакала е гората все за Индже войвода..."
Много от горите в България вече изчезнаха. Едни ги запалихме умишлено. Други изсякохме и продадохме като дървен материал. Но мечтата на електората за личности, които да го пазят от вълци, още е жива.
Сред политиците трудно ще намерим такива. Те доказаха, че не могат да защитават своите предизборни обещания, своите идеологически идеали, камо ли да се грижат и защита ват сиромасите.
Тогава защо да гласуваме за партии, които са подчинени на различни финансови или силови групировки? Направо да си гласуваме за босовете от подземния свят. Не е необходимо да издържаме цели министерства, които нищо не сътворяват и създават. Само чакат указания от някой бос. Нека самият бос да си стане министър. И така и така един държи енергетиката. Друг - строежите на пътища и магистрали. Трети...
Ще речете, че е смешно. А сега не е ли смешно? Колко милионери има в ИБ на БСП? Това е все едно в щаба на Спартак, водача на първото антиробовладелско въстание, да е пълно с робовладелци.
Ами щом един убеден социалист стане мултимилионер, да напусне ИБ на БСП и да отиде при Костов. Или да се оттегли от политиката и да подпомага социално слабите.
А може и по-просто. Абдикиралите управници отново да дебаркират във властта. Да се захванат яко със своите управленчески и контролни функции. Да забравят комисионите. Да заработят мъжки, а не все да хленчат, че нямат власт, нямат права, нямат време. Имат достатъчно време, ако се съсредоточат главно върху задълженията си, за които са избрани, назначени и получават заплати. А не като влъхви да шетат във всички области на живота и цялото медийно пространство.
И понеже написаното стана много тягостно, позволете да завърша с поредната шега, която народът сътвори тези дни за свой любимец.
Половин час преди да стане белята с боеприпасите край София, кучето пазач надушило аварията. Успяло да скъса синджира и веднага тръгнало да търси Бойко Борисов, за да може Генералът пръв да пристигне на местопроизшествието. Но горкото кученце не знаело къде в момента е лидерът на ГЕРБ. Дали играе футбол или тенис. Дали язди кон. Дали организира дамски клуб, дали някъде си вдига рейтинга. Дали дава интервю, или участва в полемика. Кученцето се отчаяло. Почнало да скимти и плаче, защото не си свършило работата.
Добре, че Б'ат Бойко има много привърженици. Та щом избухнали първите снаряди, някой му се обадил по мобилния телефон. И кметът на София бил един от първите на местопроизшествието. Както е един от първите и по рейтинг според социолозите.
Любомир ЯНОВ
Снимка на 2 колони - Хан Аспарух
14.07.2008 г., с. 24
Искаме дa оставим диря
казва Драгни Драгнев, председател на гражданско сдружение „Св. Георги Победоносец", и очаква нови спомоществователи за строящия се православен храм във Велико Търново
Драгни Драгнев е роден през 1942 г. във Велико Търново. Завършил е ВИИ „Карл Маркс". От 1979 до 1981 г. е бил председател на общинския народен съвет в старопрестолния град. В годините след големите обществени промени отново е избиран за кмет.
Сред многото инициативи, осъществени през неговото управление с личното му пряко участие, е спектакълът „Звук и светлина". Именитият режисьор Въло Радев става художествен ръководител на авторски екип, който сътворява приказната история на Велико Търново. Величието на Търновград с гордост се демонстрира пред многобройните туристи, а заедно с тях и гражданите могат да преживяват безброй пъти внушителната картина.
Международният фестивал за традиционни и модерни изкуства е очакван тук с все по-голям интерес от година на година.
Поради историческия си характер, огромното наследство, което продължава да се открива в района, Велико Търново е обречено да се развива като културен център. Това е огромна ниша, смята Драгни Драгнев. Индустрията на града трябва да бъде туризмът и основна тема в него е културният туризъм. Връщането към корена и модерното му осмисляне от съвременниците е нещото, към което търновчани трябва да се стремят, убеден е бившият дългогодишен градоначалник. В контекста на тази перспектива самият той стои начело на инициатива, за която очаква последователи.
Контактите между България и Русия са в нов етап и е нормално православието да бъде един от новите символи на българо-руските отношения, споделя търновчанинът. Негово преосвещенство Великотърновският митрополит Григорий дава идея за храм и кметът Драгнев го подкрепя веднага.
Правят първа копка в деня на Второто Възкресение - 27 април 1997 г. Руските гробища е гражданското име на мястото на храма „Възкресение Христово" с крипта и параклис „Св. Георги Победоносец". Изборът не е случаен. Тук е имало руски лазарет, в който са докарвани ранени войници от Елена и от други места в района на тежки битки през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Починалите воини са ги погребвали на място.
Край главния път София-Варна, между кварталите „Кольо Фичето", „Бузлуджа" и „Никола Габровски", в съседство с огромен търговски комплекс, учебни заведения, болница. От всяка гледна точка уникално място. Парк-оазис го наричам, въодушевено разказва Драгни Драгнев.
Когато господин кметът тогава полага ъгловия камък, ген. Пешлеевски е началник Строителни войски, обещава, че ще строи черквата в града, където е завършил средното си образование. Изливат темелите. Драгнев не бива преизбран на поредните избори, а ген. Пешлеевски е сменен. Строежът остава в основите. След 8 години застой бившият кмет оглавява и регистрира в съда гражданско сдружение „Св. Георги Победоносец", Великотърновският митрополит Григорий го благославя и започва дарителска кампания. И така до първия етап. Някои от извършените неща бяха компрометирани, почнахме от нула. Намерихме строител. С парите на дарителите, те са над 60, успяхме да вдигнем сградата до покрив. През тази година искаме да направим куполите и покрива и ако можем, парадното стълбище.
Едно време бях първият, който посети Твер, разказва бившият кмет. Потърсих символите на побратимяването с нашия град. Първо, Твер е стара столица на Руското княжество и, второ, недалеч от него, в имението Сахарово, е погребан ген. Гурко, нашият освободител. Там има паметник. Ние бяхме инициатори и почнахме да правим и параклис.
Побратимяването стана във Велико Търново през 1997 г. в присъствието на руския посланик Леонид Кересте-джиянц и председателя на Думата. След това ходих в Русия. Открих магазин „Велико Търново" в Твер и започнаха нашите много интензивни контакти. И затова нашите побратими се отзоваха. Направиха три огромни куполни кръста, единият е позлатен. Съхраняват се в Метрополията в града.
Регистрирахме филиал на сдружението в Москва, за да набира средства за строежа. Първите двама руски посланици - Александър Авдеев и Леонид Керестеджиянц, направиха лични дарения. Тази година на Великден тук беше консул от руското посолство и обеща, че една от първите визити на бъдещия посланик ще бъде в Търново. Защото той се впечатли от това, което видя.
Впрочем от първата копка всяка година на Възкресение Христово, на втория ден на Великден, гражданското сдружение и владиката раздаваме специално изработени дарителски грамоти на всички дарители. Прави се служба на открито. Идват много хора.
Арх. Теофил Теофилов, който направи и „Св. Четиридесет мъченици", е автор на проекта. Също е бил кмет на Велико Търново, почина наскоро и сме определили един кът в преддверието на бъдещата черква в негова памет.
Ще има стопанска част, една зала, която ще бъде развита в това пространство. Руската част - крипта, черква с олтар, иконостас и всичко друго. Горе е българската част. Храмът ще бъде наситен с реликви, открити на територията на Велико Търново, продължава своя разказ радетелят за православен храм, символ на българо-руските отношения.
Надяваме се тук да стане силно посещавано място, затова е предвидено и много голям паркинг. В Търново идват много туристи и ако всяка руска група минава оттук, хората палят свещички и така дават своята лепта, ще бъде добре. Русите са отзивчи, щом стане реч за история, за солдати, за духовност.
Драгни Драгнев е убеден, че идеята е толкова значима, че заслужава по-широка подкрепа.
Когато бъдат завършени куполите, с кръстовете, всичко бъде изрисувано, ще бъде много внушително, въодушевено разказва Драгни Драгнев.
Снимка на 2 колони - Освещаване на кръстовете, дарени от побратимения на Велико Търново руски град Твер за бъдещия храм
Снимка на 2 колони - Историческото място - Руските гробища, избрано за храма „Възкресение Христово" с крипта и параклис „Св. Георги Победоносец"
Снимка на 2 колони - Проектът на храма от арх. Теофил Теофилов. Обектът ще струва около 1,2 млн. лв.
Снимка на 4 колони - На паметната плоча четем: „Дедамъ и отцамъ павшим за освобождение Болгарш в 1877-1878 и. П Армейски Корпусь Руской Армии 1922 г.
Каталог: press -> July 2008press -> Конкурс за първи и втори филми, Големите пет, Киното днес, Киното утре, Ново българско кино, Балкански конкурс и други. За девети път ще бъде присъденаpress -> Пресинформация – 28 февруари 2012 16-и международен филмов фестивалpress -> Търговски дела в окръжен съд- пазарджикpress -> Европейска комисия Съобщение за медиитеpress -> Тема: здравеопазванеpress -> Обществени и политически нагласи октомври 2014July 2008 -> 17 юли 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектураJuly 2008 -> 10 юли 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура
Сподели с приятели: |