A land emerging from my memories
Изтегляне 375.73 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Калапот
БИБЛИОТЕКА КРАЕЗНАНИЕ № 3
ЗЕМЯ В ПРОСТРАНСТВАТА НА СПОМЕНА Поселищно-географски проучвания в Драмското поле MACEDONIAN SCIENTIFIC INSTITUTE BLAGOEVGRAD BRANCH Аtanas Mechkarov A LAND EMERGING FROM MY MEMORIES A geographic survey of the Drama Region АТАНАС МЕЧКАРОВ ЗЕМЯ В ПРОСТРАНСТВАТА НА СПОМЕНА Поселищно-географски проучвания в Драмското поле Македонски научен институт – София Филиал – Благоевград 2004 год. ИЗДАВА СЕ С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА: Редакционна колегия на БИБЛИОТЕКА КРАЕЗНАНИЕ: Йордан ВАНЧЕВ, отговорен редактор Иван КОЧЕВ Валентин КИТАНОВ Димитър ШАЛЕВ Димитър ТЮЛЕКОВ, секретар Атанас Мечкаров, автор МНИ – филиал Благоевград ISBN 954 – 8187 – 64 – 7 УВОД
През пролетта на 1942 г. от проф. Ив. Батаклиев ми бе възложена семинарна работа: да направя антропогеографски проучвания на селищата в северозападната част на Драмското поле. Интересът, който се събуди у мен още в първия момент, бе голям. Това се дължеше на причината, че този край беше част от новоосвободените наши земи и че на мен се пада случай да ги посетя. От друга страна знаех, че ще отида между хора, които в миналото са били ратници в борбите за българщината. Тези неща бяха достатъчни, за да подготвят в мен необходимото желание за работа, което е първото условие за добър резултат в подобен случай. От трета страна очаквах и много трудности, предвид на новосъздаденото положение в тези земи, но това не ме плашеше, защото съзнавах, че работа без трудности няма. Почти всички селища, които цитирам, съм посетил. Картата, с която си служех при проучванията, е гръцката в мащаб 1: 100 000, която е най-добрата за нашата област, макар че има и някои недостатъци. Дължа да изкажа моята най-голяма благодарност на всички, които ме улесниха в научната ми работа, особено на г.г. учителите и кметовете на селата, през които минах. Благодаря и на г. Васил Миков, директор на Археологическия музей, за разчитането на монетите, които му занесох. Това е моята първа работа и не си правя илюзията, че е нещо изключително. Тя може да бъде дотолкоз ценна като нещо ново, доколкото в рамките на едно студентско изследване за кратко време би могло да се съберат материали за тази слабо позната област. Старал съм се да дам нещо свое, но не можех да не се възползувам и от литературата, която е извънредно оскъдна, писана за този край. Може би това е най-непознатата част от нашите земи: никакви изследователи, никакви пътешественици не са минали през нея и ако нещо се среща тук-таме, то е съвсем бегло и случайно. При такова положение може да си представим колко е трудна подобна задача. От гръцкия режим – никакви данни, каквито и да било, не можах да намеря: една голяма празнина стои за времето на този режим, прекаран от нашите селища. Всичко е оскъдно и недостатъчно. Но казах по-горе, че този край в миналото е бил център на голям кипеж и тук българщината в борба с гръцкия пристъп се е проявила най-силно от целия район. Струва ми се, че тези неща са достатъчни, за да се напише моята работа. Надявам се с това да съм изпълнил очакванията на моите г.г. професори, а едновременно и обещанието, което съм дал пред здравите българи, запазени тук. Не трябва да се забравя още от първия момент, че в края, за който ще говоря, има много запазени българи и те са като остров всред голямото море от гърци. От много места у нас се говори, че в тези земи няма българи, че всичко е гръцко население, но никой не си е направил труда да се отмести от широкия път, който прекосява тези земи и да отиде в селата. Българският елемент е запазен изключително в селата, в градовете той е съвсем незначителен. В наши дни тука се извършва процес, който е естествена последица от последните събития и наново тези земи ще приемат своя вековен български народностен лик. І. ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИ ОТНОШЕНИЯ 1. Орохидрографски преглед на Драмското поле и оградните му части Преди да започна истинската си работа, ще се опитам да осветля съвсем накратко всички ония неща от физико-географска страна, които ще ни обяснят създадените взаимоотношения между тях и антропо-географските такива. Отпечатъците, които са наложили тия взаимоотношения, тука проличават много ясно и цялата област носи техния белег. Макар че краят, който съм проучил, съставя една малка част от голямото Драмско поле, ще бъда принуден на места да говоря за цялото. Това още повече се налага, защото без общия поглед не могат да се разберат отделните му части. В Приморска Македония, като се започне от най-западната нейна граница и се стигне до източната ù, едно след друго се редят обширни полета, които много си приличат по своя генезис и форма. Драмското поле е последното от тази редица, без обаче да се мисли за някаква рязка граница, наложена от природните фактори, между него и сливащата се Тракийска равнина. Това физико-географско единство е много ясно и за граница и дума не може да става. Драмското поле отвсякъде е заградено с планини, които много ясно го очертават. На запад то се отделя от съседното нему Сярско поле чрез един тесен пролом, в който е врязана реката Ангиста. От тук на север с постепенно издигане се загражда от Серския Боздаг или Змийница планина. Обаче, когато човек попадне в това поле, пред погледа му веднага се налага импозантната снага на Кушница планина, която го огражда от юг. Със стръмни склонове тя се спуска непосредствено до самото поле, като от него се отделя чрез разсед, който се подновява и в днешно време. На изток от Бродската река и от Черногорския проход Узунджата се издига висока островърха планина, която е почти успоредна на Шарлия планина и Сенгеловската (Рупел планина) и е много по-висока от тях. В тази посока тя достига до дълбокия пролом на р. Места и до Родопите. Цялата тази масивна планина загражда полето от север: това е Драмски Боздаг или Мраморица планина. Скалите, от които се състои тя, са главно мрамори, варовици и гранит, които придават на веригата карстов характер. По средата ù се издига къжеловидният връх Щудер, от който веригата поема почти в източна посока. Тази планина е стръмна, гола и поради карстовия си характер е създала условия за много пещери, а хидрографските отношения отговарят на самия терен. На североизток Мраморица планина постепенно се снишава, мраморите изтъняват, като на тяхно място се показват гранитите от Доспатския плутон. Сред този пресечен терен са се запазили стари форми, между които е и старото корито на р. Места, а днес тя е задълбана в стръмна долина, която не е нищо друго, освен един антецедентен пролом. Този пролом на югоизток продължава в мраморна маса, която откъм Бяло море се ограничава със стръмен разседен откос. Тази планинска група, която няма особено име, завършва полето. Планинският блок на североизток преминава незабелязано в разклоненията на Доспат планина, която в тази посока изтънява. Така заградено отвсякъде и ясно ограничено, Драмското поле има формата на един разтегнат четириъгълник, който много наподобява формата на съседното Серско поле. През Роданската синорогенеза на мястото на днешното поле е потънал един блок, като на негово място се е образувало езеро. Следи от това езеро са дебелите утайки и добре развитите абразионни повърхнини, които са запазени, защото са върху окарстен мрамор. През време на предвюрмските движения, изразили се в повсеместно издигане на околните планини, североизточната част на полето е била подета и издигната. В тези издигнати езерни материали са се врязали реките, които идат от северната страна, в дълбоки долини. Като резултат от всичките тези процеси в североизточния дял се е образувала пресечена хълмиста земя, включена между високата ограда на планината и котловинното дъно. Общо за Драмското поле може да се каже, че е равно. От Мраморица планина и Змийница са образувани наносни къжели, които са под високите части и където водата, не можейки да се попие от мрамора, е създала условия за повърхностно изтичане. Този режим на падащите води тук е създал много особени форми, които се засилват и от карстовия терен. Мраморица планина се отделя от полето също с разсед, но различен от този на Кушница планина. Този разсед има типична западно – източна посока и е доста стар, като е създал формата на стръмен откос, запазен и до днес и осеян с окарстени мрамори, които са били абразирани от споменатото Драмско езеро. Като се имат пред вид всичките тези черти на релефа, ще може лесно да се обяснят хидрографските особености на полето, особено на повърхностно течащите води. Този мраморно-варовиков състав на оградните планини е създал условия да се образуват многобройни пропасти и въртопи от дъждовната вода в почти всички планини. Също така има образувани и пещери, каквато пещера се намира над с. Дреново и която открай време е обърната в светилище. Цялата хидрографска мрежа е приспособена към самия терен и носи всички белези на една карстова местност. По високите варовикови части на Мраморица се срещат много дупки, образувани от дъждовната вода. През зимата те се навяват със сняг, който, като се превърне в лед, се запазва за дълго време през годината. Но най-типично е изразен режимът на повърхностно течащите води. В северните поли на Мраморица се намира Зърневската (Елеската) котловина, която се извисява над морското равнище от 610 до 630 м. Това поле е карстово, всичката вода в него се попива и при село Елес потъва в един понор, като в южните склонове на Мраморица, при село Калапот, от една пещера излиза наново. Тези извори са известни под името “Панега”, те дават началото на река Драматица, която от пролома си надолу се нарича Ангиста. Река Драматица е дълга 66 километра с басейн от 2074 м2, тя пресича цялата област и със своята постоянна вода може да стане голям стопански двигател. По проучвания, които са правили наши инженери, над с. Просечен ще бъде прокаран голям напоителен канал и така ще се напоява цялото Драмско поле. Това ще измени коренно стопанската структура на този край и ще има неоценими благоприятни последици. При селото Туркохор излиза от земята също така голям карстов извор с дебит около 2 000 л./сек., който дава веднага началото на едноименна река. В самия град Драма бликат големи карстови извори, които местното население нарича "Варвара". И на много още места по периферията на полето се срещат такива. Всичката вода, която се попива от голямата снага на Мраморица планина, излиза долу в равнината като карстови извори. Тия подпочвени води, със своя постоянен режим, са наложили много ясно отпечатъка си върху терена. Когато повърхностно стичащата се вода не може да се попие изцяло, създават се условия за повърхностно изтичане, като се образуват суходолия, в които се натрупват много влачени кластични материали. Особено характерни суходолия има между селата Височен и Плевня, както и между Плевня и Просечен. Човек на пръв поглед би помислил, че се намира пред една току-що пресъхнала река, което впечатление се засилва през топлия летен сезон. Но след внимателно проучване се разбира, че тук си има работа със суходолия по причина на петрографския състав на мястото и на валежния режим, които наподобяват типичните средиземноморски “фиамари”, образувани върху окарстена местност. От общия орохидрографски преглед може да се извади заключение, че тези два фактора са тясно свързани и от взаимодействието им са се получили ясно изразени морфоложки форми, а както ще се види по-нататък, това се е наложило и върху човешката дейност. 2. Геоложки и петрографски строеж В този край специални геоложки проучвания не са правени. Може би неголямото различие в това отношение не е могло да привлече любознателния учен, а най-вече това се дължи на изолираността и невъзможността доскоро по политически причини тук да се правят изследвания. Обаче ще се опитам да кажа нещо в това отношение, като избягна да повтарям онова, казано в предишната глава.
3. Климат Имайки пред вид, че областта, за която говорим, спада към южните земи или както ги наричаме “Беломорски”, ще разберем, че климатическите условия рязко се отличават от тези във вътрешността. В селищата, които посочих, никъде не са водени метеорологични наблюдения; само в селата Алистрат и Просечен е имало дъждомерни станции допреди няколко години с редовни измервания, обаче, за голямо съжаление, днес няма и помен от получените данни – всичко е загубено. По своето географско положение и като част от Приморска Македония, която има за южна граница Бяло море, районът се намира под средиземноморското климатично влияние. Тук, това климатично влияние има по-отслабен вид и не е в напълно типичната си форма. Годишната амплитуда на температурата е много голяма, което е в резултат не толкова на високите летни температури, колкото на ниските зимни. Годишният ход е сухо, почти бездъждовно лято и дъждовна зима. Ние няма да се спираме да обясняваме на какво се дължи това, защото би отнело доста място. Професор Д. Яранов причислява тези земи не към същинските средиземноморски, в които отделните климатически отношения са много ясно изразени, а както той ги нарича: “Това са второстепенни медитерански области с преходен климат, който клони много повече към чистия средиземноморски, отколкото към средноевропейския, който по планините на Балканския полуостров се вмъква съвсем близо до морето”. Значи тука от взаимодействието на чисто медитеранския климат и влиянието, което идва от северната континентална въздушна маса, се получава по-слабо изразен средиземноморски климат, в който ходът на отделните климатически елементи си има своите стойности и годишни особености. Валежи: Като се направи едно сравнение между валежите в старите предели на страната и тук (говоря за цялото Драмско поле), на първо време се остава с впечатлението, че те са много по-малки от тези в старите предели. Обаче ако се разгледат наличните карти за валежите, ще видим, че те съвсем не са по-малки, а даже надминават някои стойности от вътрешността. От картите на Renier и на Mariolopoulas-Livathios се установява, че средният годишен валеж в значително по-голямата част от Приморска Македония се движи между 500 и 600 мм, като точно тук, в областта, която е предмет на изучаванията ми, тази сума достига до 700-800 мм. Ние не разполагаме с подробни данни за валежните отношения, което се отнася еднакво за цялата област. За град Драма, който е най-близката станция до нашите селища, средните количества за годишния ход на валежите за интервала от 1932 – 1941 години са следните: І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. 6 47 51 49 43 58 37 26 24 76 45 89 607 От тези данни, въпреки че са за едно много кратко време за валежния режим, може да се извадят известни заключения. Споменах, че литературните данни за климата на тази област са оскъдни; само гръцките климатолози Mariolopoulas-Livathios в своя атлас дават за периода 1894-1929 г. редуцирано данните за валежи, което е една добра ориентация, за да се установи годишният им ход. Приблизителните месечни валежни суми за град Драма са: І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. 72 60 50 75 65 70 47 40 41 50 70 100 740 А приблизителните сезонни валежни суми са: І-ІІІ ІV-VІ VІІ-ІХ Х-ХІІ ХІІ-ІІ ІІІ-V VІ-VІІІ ІХ-ХІ
Много лесно се вижда от тези цифрови данни, че валежните количества намаляват през студените месеци – от ноември до март включително, както и тяхното увеличение в същата посока от май до септември включително. Съпоставяйки всичките данни, които дадох, веднага се определя годишният ход на валежите, като през зимата имаме максимум валежи, а минималните валежи се случват през лятото – юли или август. А това не е нищо друго, освен което казахме в началото при определянето на средиземноморския климат – максимални валежи през зимата, а минимални – през лятото. Ако бихме искали да сравняваме тази област с вътрешността, то тук никъде не бихме намерили ход на валежите, по който тя да се различава коренно. Ако се приеме определението на Ficher, че под 20 мм валеж характеризира един типично средиземноморски сух месец, то от таблицата се вижда, че няма нито един сух месец за град Драма. Тъй като данните са съвсем недостатъчни, при повече такива ще забележим, че освен установения главен максимум на валежите през зимата и главен минимум през лятото, от таблиците за сезонните валежи се вижда, че съществуват и други вторични max и min. Един вторичен максимум се очертава около април-май, а един вторичен минимум – през януари-март. Причината за това се дължи на континенталното влияние, което иде от север, както и на средиземноморското климатично влияние, което се проявява в тези земи с вторичния максимум през есента и вторичния минимум през лятото. Следователно тук става едно преплитане на тези две климатични влияния и което в различните сезони се проявява различно. Разбира се, както подчертахме, тези неща не са присъщи на чистия средиземноморски климат, който има рязко изразен зимен максимум и летен минимум. Специално за северозападната част на Драмското поле, над което се издигат доста високи планини (а знаем, че планините предизвикват при изкачването им влажните въздушни маси да се кондензират), имаме по-равномерно падане на валежите, което още повече нарушава средиземноморския характер на тези земи. От всичко, казано до тук за валежите, можем за извадим заключение, че нашата област спада към средиземноморското климатично влияние, но в най-северните му дялове много рядко настъпват суши, които да траят цял месец, както и много рядко се случва да има месец с под 20 мм валеж. Температура: Като вземем пред вид географското положение и топографските условия на това поле, ще видим, че то не се различава в температурните си отношения от цялата Беломорска област. Съществуващото общо убеждение за големи суши тук би се оправдало повече по отношение на големите горещини, които настъпват понякога. Но това се отнася не толкоз за изключително високи максимални, но краткотрайни температури, а за високи температури през отделни месеци и за годишни температури. Изотерма 15°С минава през Драмското поле и от тук през Серското – за Солунското. Приблизителната температура на въздуха за времето от 1900-1929 за отделните месеци е: І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Ср. год 3,4 5,1 8,1 12,5 19,2 22,5 25,1 25,5 21,2 16,1 10,2 6,6 14,6 Тези цифрови данни са за редуцирана надморска височина на станцията (град Драма), която се намира на 97 м. н. в. Като се вземе пред вид истинската надморска височина, ще стане ясно, че средната температура на Драма е доста ниска. За северозападната част това още по-чувствително ще е изразено, защото селищата са до самите поли на планините, а те им оказват своето влияние. Изобщо средната годишна температура на Беломорска Тракия и Приморска Македония се движи кръгло между 14° и 16°, което в сравнение със стара България /10°-13°, Петрич – 3,5°/ не е много голяма. Средният месечен минимум се случва през януари, а средният месечен максимум през август. През миналата зима на 1941-42 год. са измерени незапомнени до тогава температури: –15°С, което е рекордно за тази област, а студът е нанесъл доста големи повреди на субтропичната растителност (говоря за цялото Драмско поле). Следователно не са изключени и тук силни застудявания, които в по-западните части на Приморска Македония са довеждали и до замръзване на Солунския залив. Все пак тук през лятото настъпват силни горещини, които поради затвореността на цялото поле стават понякога просто непоносими. И ако в старите предели най-горещите месеци са юли и август, то тук от май нататък започват жеги, които през следващите месеци се засилват и продължават чак до към септември. Тези жеги се засилват и от големите суши, които настъпват през това време. Годишната температурна амплитуда е над 20°С и като се вземе южното положение, то тази част ще бъде причислена към умерено-континенталните земи. Индексът на сухота за град Драма е: І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. 64 48 33 40 27 26 16 14 16 23 41 72 30 Понеже град Драма спада към местата с най-голям валеж, то и индексът на сухота е между най-големите. Emanuel de Marton в своята климатична класификация определя областите с индекс между 10 и 30 с почти умерено изтичане; обаче в местата с индекс между 20 и 30 е изключен напълно ендорличния елемент. По формулата на Кьопен нашата област спада в Csa ; т.е. мезотериен, умерено топъл климат с лятно засушаване и с максимална средна месечна температура, по-голяма от 22°С. Ясно е от всичко казано, че макар и не в типичната си форма на средиземноморските области, лятната засуха се проявява и тя е най-характерната черта за тези места. Тук се чувства непосредственото влияние на Средиземно море, макар и слабо. Валежите имат своя ход, като континенталното влияние се отразява и на тях, и на температурата. Тъй като тези два основни климатични елемента са най-важните за характеризирането на дадена област, то аз се спрях и повече на тях; за останалите ще спомена по нещо накратко и което ще допълни общата картина на нашата изучавана област: Ветровете в различните годишни времена духат от различни посоки. От север, през прохода, през който минава шосето за Неврокоп, през зимата идва студен вятър. Духащият от северозападната част вятър се нарича от населението “калапота”, защото иде откъм село Калапот. Той се спуска от високите части на планинската ограда и се явява като “фьон”, който през зимата разтопява снега. От югоизточната страна, откъм морето, духа топъл вятър, който е наситен с водни пари и носи най-често дъждове. Той се нарича от местните жители “лодос” и се проявява най-често през пролетта. Селата, които се намират по западната страна, често се посещават от ветрове, които идват откъм Сяр, като местното население ги нарича “правец”. Освен тях през лятото по периферията на полето има условия за образуване на планински ветрове. През деня нагретите въздушни маси в полето почват да се плъзгат нагоре към склоновете на планината и към 5-6 часа след обяд, поради постепенното изстиване на земната повърхност, се смъкват надолу, като внасят една освежителна прохлада в задушната котловина. Тези ветрове по оградните части се чувствуват много осезателно и са наложили своя отпечатък върху живота на хората. Големи снеговалежи тук няма. Снегът рядко се задържа за по 2-3 дни, но изминалата зима е изключение в това отношение. Годишните дни със снеговалеж са над 20 и колкото се отива п̀о̀ към север, те се увеличават, но все пак не са много. Градушки падат много рядко, защото пътят на циклоните е далеч от тук. За влажността на въздуха може да се каже, че намалява от морето в посока на север и поради оградните планински вериги. Годишният ход на влажността не е еднакъв, като колебанията са изразителни и минимумът се пада през късното лято. Годишната облачност е по-малка от всяка друга българска земя. Най-ясно е времето, когато духат ветрове от север и облитат високите планини, където освобождават своята влага. Когато духнат ветрове откъм Бялото море, всичко се покрива с облаци, като над самото поле се разстилат ниски нимбуси. След като разгледахме всички климатични елементи, ние можем да причислим тази земя към периферната част на средиземноморската климатична област. Тъй като Драмското поле отвсякъде е заградено с планини, от практично гледище то има благоприятно положение за стопанството, което създава богати възможности. 4. Почви
Знаем, че почвите на дадено място в общи линии са в пълна зависимост от петрографския състав на терена и от климатичните елементи. Те са по правило продукт от взаимодействието на тези елементи, като не говорим за човешкото въздействие. Имайки пред вид физико-географските предпоставки на нашата област и нейните теренни особености, въпросът за природата на почвите става веднага ясен. Върху варовиковата ограда на тази част от Драмското поле, повърхностно течащите води свличат всичкия материал на изветрелия мрамор-жълтозем, който не е сегашно образувание. Когато достигне до по-ниските части, той се размесва със слабо хумусните скелетно-варовити почви, които много наподобяват на рендзините. Цялата периферия на Драмското поле е с такива скелетни почви, върху които се ражда прочутият драмски тютюн. Тази почва е много рохкава и лесно се обработва и по своя “якалийски” тютюн е ненадмината. В по-ниските части на самата равнина от разливането на водите се е отложил алувий, който подсилва самата основна почва. През времето на плиоцена, когато е имало други климатични условия, върху варовиковите и мраморни скали се е образувала червенопръстница (terra rossa). В чистия си вид обаче тя никъде не се е запазила, защото е била измита и се е примесила с други изветрителни материали, като цялата тази периферия се е запълнила с левантийски и кватернерски наслаги. Важно е да се отбележи, че тази почва се обработва с лекота, която се допълва и с климатическите условия. Това предлага много богати стопански възможности, които човешката дейност от край време оползотворява. ІІ. БИОГЕОГРАФСКИ ОТНОШЕНИЯ 1. Природна растителна покривка Професор Д. Яранов разделя тези земи във фитогеографско отношение на две: средиземноморски в по-ниските части и средноевропейски в по-високите, като съвсем малки части от планините, които ограждат споменатите земи, могат да се причислят към алпийския регион.
2. Животински свят За някакво особено голямо разнообразие в това отношение не може да се говори. Животинският природен свят тук е още по-оскъден, отколкото растителния.
ІІІ. ПОСЕЛИЩНО-ГЕОГРАФСКИ ОТНОШЕНИЯ 1. Кратък исторически преглед на селищата и поселищните отношения в миналото. А/ Предисторическа и ранно-историческа епоха От физико-географския преглед може да се извади заключение, че това поле със своите благоприятни условия за живот ще да е привличало още в най-ранни времена човешкото заселване. Въпреки всичките тези предпоставки, които ни навеждат на подобни заключения, не са намерени почти никакви следи от стария и новия палеолит, а също и от следващите ранни етапи на човешката история. Херодот споменава за наколни жилища в езерото Тахино, което не е много далеч от тук, но сигурни следи от стари жилища в Драмско не са намерени. Това се дължи на слабото научно изследване на този край, където не са правени почти никакви разкопки. По думите на жителите на тези места са намирани (при разни случаи на копане) стари предмети, които са указание за ранно човешко заселване, за което, както споменах, са налице условия. За най-стари жители на тези места историята сочи траките. Още много векове преди християнството да излезе на човешката сцена, те вече са се настанили тук. Тъй като са били мирен елемент и са се занимавали със земеделие, скотовъдство, рударство и лов, условията, които предлагала тази област, напълно са били използувани от тях. Траките живеели задружен живот, организирани в племенни държавици, като достигнали до силна военна организация. Само така са могли да отблъсват опитите за проникване към вътрешността от страна на гръцките търговски колонии, които се намирали по беломорския бряг. Точно тук – към град Драма (Дробескус), тракийците избили 10 000 гръцка армия, дошла откъм стара Гърция, за да завладява техните земи и с това пресекли агресивните им намерения. Въпреки всички пристъпи от гръцка страна за асимилиране на тракийското население, те не са успели повече от това да им предадат някои неща от своята по-висока култура. Повече данни съществуват за македонското и римското господство. Фактът, че тази покрайнина се е намирала в близост до големи крайморски градове, от които и до днес има останали следи и която не е далеч от важния път Via Egnatia, ни навежда на мисълта, че тук е имало вече основани селища. Римляните, които са известни в историята като големи колонизатори в земите, които са завладявали, разредяват тракийското население и гъсто заселват плодородното поле. Днес се срещат развалини от крепостни стени над с. Грачен, което със своето разположение на западния ръб на полето ще да е служило за наблюдателно място. От находищата, които са намерени при случайни разкопки, напълно се потвърждава стратегическата принадлежност на тези градища, а и самото име на селото ни навежда на подобно обяснение, което се потвърждава и от преданията, разказвани от самото население. В село Дреново се намериха монети от времето на Филип и Александър Македонски, а това показва, че селището е съществувало оттогава. Откриха се при това село и монети от римско време, от І-ви век – император Траяна, също и от ІІ до ІV в. сл. Хр. Една желязна гривна, римски стил, от ІІІ-ІV век след Хр., която навярно е служила за украшение, е намерена в село Дреново. При село Алистрат са открити мраморни надгробни колони от гръцки произход, с надписи. Като се вземат пред вид и многобройните фрагменти от счупени калени съдове, ясно се заключава, че римската колонизация здраво е държала богатата покрайнина. С въвеждането на християнската религия старото тракийско население съвсем се претопило от римляните и това засилило техния елемент. Но мирното и годно за работа време на Балканския полуостров се нарушило, защото от ІІІ в. сл. Хр. от север започнали да прииждат нови племена. С тези нашествия се сложил край на могъщата Римска империя и от тук насетне нейният упадък тръгнал успоредно с варварските нашествия отсам Дунава. Тези неканени гости опустошавали цветущите провинции и задигали всички материални богатства, създавани от местното население. През ІІІ в. сл. Хр. готите оплячкосали целия край, като даже обсадили град Солун. Най-голямата демографска промяна предизвикали славяните, които в VІІ в. сл. Хр. вече здраво са се настанили по тези места. Завареното тук старо население било отчасти избито, прогонено или напълно погълнато от постоянно прииждащите славянски маси. Между р. Струма и р. Места, т.е. включително и в нашата покрайнина, се заселили славяни от племето смоляни. Още при началното навлизане на славяните из тези земи, гърците не поглеждали с добро око на това и се опитвали да ги привлекат на своя страна. Както всички славянски племена и те (смоляните) не са били много свързани в едно и със своята разпокъсаност рискували да бъдат асимилирани от засиления гръцки елемент. Така най-южно заселилите се славяни изчезнали завинаги в общата гръцка маса, а нашата област била покорена от силната българска държава, в която славяните претопили прабългарския елемент и от VІІІ в. имаме общ славянобългарски или български народ. Трябва да се знае добре, че с придаването на цялостен български народностен облик на тази област започнала и борбата с гърците, която всъщност била схватка на живот и смърт между славянството и гърцизма. От наличните стари документи личи, че населението е имало самостоятелно свое епископство, което е било подчинено на митрополита във Филипи. За отношенията в тези земи през Средновековието, което съвпада с Първото и Второто български царства, може да се каже, че това била неспирна борба между българи и гърци, като в нея българското население винаги недвусмислено е изразявало своята воля да бъде включено в границите на българската държава.
В/ Турското владичество и промените, които настъпват в поселищните отношения и етнографския състав на населението Турските нашествия на Балканския полуостров от ХІV в. насам засегнали най-чувствително тази област. От тук минавал пътят на завоевателите към север и запад и като изходна зона тя претърпяла големи промени. Когато дошли турците, цялото българско население се разбягало из планините, оставяйки своите села и имоти на произвола на нашествениците. Мнозина от това население били избити, други откарани в плен, трети побягнали по островите из морето. Най-важното е, че когато турците завладели тези места, те заварили компактна българска маса с напълно обособени свои народностни отношения. Голямата промяна настанала със заселването на турския елемент, при което турците-юруци със своите стада останали по високите планински части. Долу, в равнината, се създали много чифлици, имената на които и до днес са запазени. В тях населението, което не било избягало, се задължавало да работи ангария на своите господари срещу известни привилегии. Гърците, които не могли да понесат това, съвсем изчезнали, поради което главен християнски елемент си останали българите. Заедно с колонизирането на преселници-турци започнало и насилствено потурчване. Обаче здравият български елемент избягал в планинските части, откъдето само чакал сгоден момент, за да се спусне наново към своите стари поселища. От ХV в. насам в турската империя настанало спокойно време и забягналото население започнало да слиза от планините – било като отделни работници към бейските чифлици, било като съдружници на пастирите-юруци, които със своите стада зимували в равнините. Започнал процес на ново заселване на нашата област от българския елемент, който временно напуснал своите жилища. С упадъка на турската държавност започнали наново смущения в тези земи. Особено през освободителната Руско-турска война (1877-78 г.г.), поради симпатиите и явно проявените чувства към своите братя в България, местните жители били подложени на масов терор от турски башибозук, подклаждан и засилван (както ще видим в другата глава) от гръцката пропаганда и от патриаршията им. Важното, което трябва да се знае, е, че за нашите селища българският елемент е бил всякога мнозинство – както пред турците, така и пред гърците, които почти ги е нямало тук. Големият български прираст, дължащ се на високата раждаемост, е увеличавал броя на населението, което още повече е засилвало стремежа на селяните от високите мървашки села да слизат в полето да търсят препитание и след това да остават тук завинаги. Българската колония в град Драма, който приличал напълно на един турски град, се е поддържала изключително от населението, което идвало откъм северната страна, т.е. откъм нашата изучаема област. Какво е било населението по народност в началото на ХІХ век личи от следната таблица: № Име на селото Народност Брой на населението Българи Гърци Турци Власи Други
Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 375.73 Kb. Сподели с приятели:
|