A land emerging from my memories



Изтегляне 375.73 Kb.
страница2/2
Дата28.07.2017
Размер375.73 Kb.
#26714
1   2
Калапот 2500 660 30 2190
5. Егри-дере 1080 100 60 12 1370
6. Горенци 950 950
7. Грачен 420 420
8. Пъртово 150 150
9. Туркохор 132 40 172
10. Просечен 160 800 480 Цигани 50 2930
11. Кобалище 350 36 Цигани 20 730
12. Плевня 2140 Цигани 12 2152
13. Височен 1150 250 Цигани 12 1412
14. Дреново 38 220 600

Много ясно се вижда, че народностният състав на населението е чисто български, въпреки че гръцката пропаганда била много силна. Когато през 1912 г. тези земи са били заети от нашите войски, изключително преобладаващият елемент са били българите. След Балканската война повече от половината от турското население избягало, като само една малка част от него останала.


Че този край до въпросните събития е имал в народностно отношение чисто български облик, се вижда от поменика, намерен в манастира при Кутница планина. В този поменик са посочени имената на всички българи от околните села, за да се споменуват при черковните служби. Ясно и видно е от чисто българските имена, че българите са били компактната маса. Те са населявали главно полите на Боздаг и са опирали до р. Драматица, като по левия ù бряг не е имало българи.

Г/ Гръцко проникване и борбата между


българи и гърци

Както се вижда от прегледа на народностното заселване по тези места, гръцкият елемент се е ограничил само около морето. Още в стари времена атински гърци са се заселили около Кутница в малки селски колонии. Привлечени от златните находища, те започнали да се занимават с рударство.


През тракийския период, както споменахме, те направили опити за навлизане във вътрешността, но били жестоко поразени от тракийското население и така се ограничили само в поселищата около морския бряг. По-късно, когато по време на римското господство се създали по-благоприятни условия за тях с въвеждането на християнството, гърците засилили позициите си между р. Струма и р. Места.
Въпреки силното културно влияние на византийската държава, тя не е могла да претопи гъстата и здраво уседнала славянска маса, която винаги е оказвала силен отпор. През Първото и Второто българско царство, тези земи винаги са се стремили да бъдат във владенията на българските царе. Гърцизмът се засилил едва към края на ХVІІІ век, т.е. от започването на гръцкото Възраждане. Поставени при по-благоприятни условия от икономически и културен характер, гърците провеждали систематичен натиск за навлизане навътре. Това разширяване на влиянието на гърцизма вървяло бързо чак до 1872 год., когато се основала българската Екзархия. Този значим исторически момент в развитието на българското племе тук изиграл решаваща роля за запазване на народностния дух на местното българско население.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век сред гърците се наложила идеята на тяхната мегаломания – да имат духовна власт над всички християни от полуострова и да образуват велика гръцка държава. Като първа задача на тези свои намерения те си поставили за цел да наложат широко гръцкия език и култура, а това да доведе към фактическо асимилиране на българската народност. Гърците открай време поддържали тезата, че македонското население води произхода си от елинската раса и само под влиянието на българската държава то се научило да говори на български език. Затова те го наричали „българогласно”.
Южната половина на Драмското поле постепенно започнала да минава на гръцка страна, но тук, в селищата, които са предмет на моите проучвания, те са срещнали много силен отпор от будното население, което, начело със своите учители, свещеници и местни първенци, започнало борба на живот и смърт.
Към края на ХVІІІ в. разни разбойнически шайки разграбили и опустошили голямото гръцко село Мосохополис, което било в центъра на гърцизма със свое училище, община и развита култура. Жителите на това село се разпръснали и дали начало на гърцизма в много други населени места.
Българското население през това време живеело мирно по своите села без училища, но със запазен роден език, бит, песни и обичаи. Гърците насочили своите усилия и към тия чисто български села, за да ги привлекат на своя страна. Най-напред те наложили своята пропаганда около Кутница и оттам тя започнала да се разпростира все по̀̀̀̀ на север към нашите села. Скоро селищата, които били оттатък р. Ангиста попаднали напълно под гръцко влияние и днес на юг от тази река българи почти няма; запазени са само отделни топографски имена и имена на родове, които да напомнят, че някога българският елемент е стоял здраво тук. В етнографската карта, която прилага към своя пътепис из тези места Васил Кънчов, много ясно се вижда как р. Ангиста служи за граница между двете народностни групи.
Когато се провеждала тази политика на погърчване, едно икономическо условие помогнало за това начинание и то е, че във втората половина на ХІХ век в цялата област започнало да се налага тютюневото производство, което с добрата си цена обещавало облаги за населението. Научавайки за този лесен начин на живот, от гръцките острови започнали да идват масово работници, които се настанявали из селата по Кутница и с това засилвали влиянието на гърцизма. Много българи решавали да изпращат своите деца в техните училища и те, вследствие на изкусните гръцки методи, скоро се превръщали в гърци и така постепенно се заличавало българското им съзнание. По-възрастните оказвали по-голяма отпора, но системното и постоянно дружене с гръцка среда въздействувало и на тях и те преминавали в противния лагер. Трябва да се знае, че и турската власт винаги е помагала на гърците, защото те много умело действували и представяли работата в светлина, която на тях била угодна.
Въпреки тези условия, които благоприятствували гърцизма, когато в 1872 г. се дал нов тласък на борбата за църковни и просветни свободи, българският елемент тук е бил напълно запазен в компактна маса, готова за битка на живот и смърт. Всички села, които са предмет на моята работа, взели дейно участие и сдружението против гръцката патриаршия било много силно.
Първо дало сигнал за открита борба село Плевня, където селяните изгонили със сопи гръцкия владика. Начело на подетата борба стояли учителите и свещениците, които с голяма жар отстоявали народните права. Всички селища на север от Драма започнали да си отварят училища и да се пее на български в църквите. Гръцката патриаршия претърпяла пълен неуспех, целият край стоял здраво зад Екзархията. Това накарало гръцкият митрополит в Драма да промени средствата си за борба и да започне да клевети пред турците видни българи, че уж прибирали комити, че се бунтували. Въобще, пуснали в ход старите гръцки методи, които добре познава целият български народ и на които са станали жертви хиляди наши синове.
От 1903 до 1908 г. гърците провели един небивал терор срещу здравото българско население, като всички простени и непростени средства били пуснати в ход. България, разбира се, не гледала безучастно: паметни ще останат борбите на тези села, начело със техните духовни водачи, срещу бесния пристъп на гърцизма. С идването на турския Хуриет (1908 г.) гръцкият духовен терор понамалял, но борбата против българите не престанала нито за момент. Нашите селяни постоянно прииждали от север и заливали долу полето, което представлявало и реална възможност за силен отпор срещу гръцката патриаршия.
Трябва да се подчертае, че откакто почнала гръцко-българската разправия, най-мирното и най-силно оръжие на гърците в борбата им срещу нас е било училището. Разбира се не по онзи начин, с който би трябвало едно училище да въздейства върху околната среда, а именно – широкото мирно насаждане на култура, а чрез вулгарното насилствено налагане на чужда идея върху едно население, което дълбоко и силно държи на своята самобитност. Отлъчвайки почти насилствено от българската съдба младежи, те ги възпитавали в свои школи, за да им бъдат в услуга за преследваната цел. В голямото село Алистрат е бил отворен мъжки пансион, в който да постъпват като ученици млади българчета. Имало е и обратни резултати, когато тези гръцки възпитаници са вършили точно противното, осъзнали се в своята голяма заблуда. Какво е било населението в нашите села през 1908 г. личи от следната таблица:

№ Име на селото Народност Брой на населени-


ето
Българи Гърци Турци Власи Арнаути Общо
1. Просечен 2020 480 2500
2. Туркохор 125 125
3. Кобалище 350 350
4. Плевня 1850 1850
5. Височен 1080 1370
6. Дреново 500 500
7. Скрижево 1680 1680
8. Алистрат 3100 100 3200
9. Карлуково 1197 1197
10. Калапот 2500 2930
11. Егри-дере 997 997
12. Горенци 825 825
13. Грачен 320 320

Ясно е, че българите са почти единствени и може да си представим каква е била борбата. Това е било сблъсък на две племена: и гърци, и българи са съзнавали неговата голяма важност и затова той се е водил безпощадно. За да се види какво значение са му отдавали гърците, ще цитирам един откъс от рапорта на Драмския гръцки митрополит до гръцкото правителство: "…гърците трябва да знаят къде да отровят изворите на реките и къде един ден ще се произведе по тези македонски страни великата племенна война между двете племена, славянското и гръцкото". По-нататък продължава: “...без да мисля, че казвам нещо ново и без да мисля със самоувереност, че предугаждам бъдещето, предсказвам, че ако някога в полето на Филипи са се сблъскали големите войски и се е решила съдбата на Брута и Касия, така пак в същото поле, което представлява продължение от най-голямото в цяла Македония Серско поле и което граничи на север с планината Урвил /Боздаг/, населена с българи, а от юг планината Пангей, населена с гръцко население, ще стане голямото стълкновение на тези две племена".


Доколко гърците са предвиждали нещата, това ние можем да кажем днес. В началото на Балканските войни българският елемент тук е бил много силен, гръцките училища нямали успех и били заменяни с български. Понеже от тази война започнали големите промени в народностния състав на населението, ще дам общо какъв е бил броят му в навечерието на войната за цялата Драмска каза:

 българи християни – 24 000 души;


 българи мохамедани – 18 000 души;
 турци – 40 000 души;
 гърци – 6 700;
 власи – 1 600;
 албанци – 40 души;
 цигани – 3 000 души;
 разни – 980;
 всичко – 94 320 души.

Като се има предвид, че това се отнася за цялата Драмска каза, в която спадат селата от южната страна, където гърците са повече, то за нашите села можем да кажем, че са чисто български.

Д/ Промени в народностния облик
след войните 1912-1918 г.

При завоюването през 1912 година на Югоизточна Македония от българските войски настъпиха големи промени в народностния състав на населението. Поради известното вековно настроение между турци и българи, при тогавашното положение много ясно бе, че то ще засегне най-напред турците. Близо една трета от градското турско население избяга в Мала Азия, а също така се изселиха и от някои села. С гръцкото население не се случиха почти никакви промени, защото то беше нищожно малцинство, а и от друга страна българската власт се държеше много толерантно с него.


През 1913 г., по време на гръцко-българската война, много от нашите села пострадаха. Населението, знаейки за терора на гърците, започна да напуска своите селища и да отива отвъд границата. Нямаме сведения за броя на избягалото население, но той не ще да е много голям, защото повечето са предпочитали да търпят терора, отколкото да напускат родния си кът. Друга част се пръснала из горите, а трета се настанила из гръцките села, където имали свои сродници-гърци. Въпреки това българският елемент остана пак грамадно болшинство в сравнение с гърците.
При новото завземане на тези земи през миналата голяма война от нашите власти, много от избягалите жители се завърнаха по старите си места, а заедно с тях слизаше и население от Мървашките села, дошло да търси по-добро препитание. Но нещата след нещастната за нас война съвсем се промениха. При новото завземане от гърците, голяма част от населението беше изтребено, а друга забягна в България и се получи едно общо намаляване на българите. Въпреки това, до 1920 г. процентът на българите и този на турците стои по-високо от броя на гърците. През 1920 година българите в цялата Драмска околия са били 28 195 души или 38%, а гърците – 17 658 или 28.8%. Пак като се има предвид, че тези цифри са за цялата Драмска околия, а нашите села винаги са били компактни, ще стане ясно, че през посочената година в тези села гърците не са били много увеличени.
От 1922 година насам вече народностният български облик започна силно да се променя, поради известните насилствени изселвания на българското и турското население, като на тяхно място гръцкото правителство настаняваше разни неосъзнати в своята национална принадлежност народи от Мала Азия, Кавказ и Турция.
Тези "гърци" здраво заседнаха във вековните български огнища и наложиха голяма промяна в поселищните, етнографски и икономически отношения. През 1928 година за цялата Драмска околия имаме българи 8931 (9.2 %) и гърци 87 288 (89.6 %). Това бяха годините, от които насам, до преди една година, се мислеше, че тези земи са напълно обезбългарени. Жалко е, че няма никакви данни за годините на гръцката колонизаторска политика, за да видим какво е било процентното състояние на българите спрямо другите народности.
Преброяването, където проф. Д. Яранов направи в тези земи през 1942 година сочат, че тук съвсем не е изчезнал българинът, а и от моите лични проучвания можах сам да се уверя в това. Господин проф. Яранов дава българи 12 216 души /10.0 %/ за цялата Драмска околия, а за гърците – 107 384 /88.5 %/ население.
Наистина, в северозападната част на Драмското поле се е запазила една здрава ядка от българи, докато долу в равнината за български елемент почти не може да се говори. Ще изброя по ред по колко българи има във всяко посетено от мене село, които данни ми бяха дадени от общинските власти и са близки до истината :

№ Име на селото Народност Брой на населението


Българи Гърци Турци Власи Арнаути Общо
1. Дреново 620 70 690
2. Височен 700 1834 2534
3. Плевня 2885 800 3685
4. Просечен 230 6770 7000
5. Кобалище 160 1640 1800
6. Калапот 920 650 1570
7. Карлуково 864 1326 2190
8. Горенци 3500 1150 1500
9. Пършово --- 80 80
10. Егри-дере 380 1460 1840
11. Скрижево 420 710 1130
12. Грачен 250 230 480
13. Алистрат 520 4605 5125
14. Туркохор
56
724
780

Всичко 8355 22019 30374


Както се вижда от горните числа, макар че гърците са болшинство, все пак българският елемент след толкова години на усилена асимилация не е съвсем загубен, както се мислеше и мисли от някои. В голямото село Плевня българският елемент е значително повече от гръцкото население, това село открай време е било крепост на българщината. В наши дни тука стават големи промени в етническия състав на населението. След освобождаването на този край от германците и установяването на българската власт, много от гръцкото население избяга, било поради стари прегрешения към българите, било от омраза към българската държава. Тази голяма ненавист към българската власт се изрази в безсмисленото Драмско въстание през есента на 1941 година, което взе доста жертви. То се прояви най-вече в полските села и подбудите му са бяха чисто шовинистични, без някакъв по-дълбок смисъл.


Най-важното, което трябва да се каже за тази обезбългарена област е, че откъм старите предели на страната започна да се стича изгоненото от тука население и наново да се заселва по своите стари родни огнища. Успоредно с това върви и настаняването на нови преселници, което е предоставено на новоучредената Дирекция за заселване на Беломорието. Това е една много разумна и навременна политика на българската държава, защото само с планомерна работа ще се постигнат желаните резултати. Правят се големи улеснения на всички заселници в тези земи, като и чиновниците ще се оземляват с имоти. Отново вековната област ще приеме своя народностен български облик и с това ще се даде силен тласък за бързото икономическо развитие на нашата държава към топлия юг.

2. Сегашни поселищни отношения

А/ Възникване, имена и развой на селищата

Селищата, които се намират в северозападните оградни части на Драмското поле, не образуват една заседна покрайнина и не е известно да носят някое специално име, както например съседната “Зъхна” или тази на север, която се нарича “мървашки села”. Наистина, тук имаше налице доста признаци за едно обособяване, но не се е стигнало дотам, че да се именува с отделно име.


Всичките села, които изброявам в работата си, са разположени по периферията на полето, а други са в ниските му части. Те имат дълга история в своя поселищен живот, който не е изучен почти от никого и който съдържа ценен материал. Заедно с многото промени в народностните отношения като последица настъпват и промени в развоя на селищата. Когато идват турците, те налагат промяна в строежа на къщите по свой собствен стил, гърците – също, като така се стига до днешното безразборно смешение.
Докато през турското владичество тези села са запазвали все пак своята българска особеност било в строежа на черквите, било в строежа на къщите, то през времето на техния режим гърците са се стремели с всички средства да заличат всяка една черта на някакво самостоятелно българско проявление. Това е напълно наложено в равнината, където се създадоха села по нов образец с настаняването на заселниците-гърци на мястото на изгонените българи.
Много от селата при военните събития през 1912-13 год. бяха изгорени било отчасти, било напълно. Плевня беше изгорено наполовина, будното село Скрижово до основи, Калапот – също. А в селата Алистрат, Егри-дере и др. пострадаха само къщите, които са на привърженици на българската Екзархия. След преминаването на тези размирни години, изгорените и срутени къщи бяха наново поправени и така се закрепи видът им.
Имената на нашите села са почти всички топонимни, само някои от тях имат патронимен произход. Дряново носи името си от обстоятелството, че някога в околностите му е имало дрянови дървета. Турското му име е “Казалджик”, т.е. “дрянка”. Село Височен пък води името си от височината до селото, на която се намира манастирчето “Свети Илия”. Плевня иде от “плевня, харман”, защото е възникнало покрай плевните на селяните. Просечен иде от “просека, проход”, т.е. от този проход, който се намира над селото и по който минава пътят за Неврокоп. Горенци се нарича така, защото е построено на “горнище”, т.е. на високо. И другите села в своето име крият най-вече някоя особеност от топографските условия, която по етимологичен път е стигнала до днешното име.
През 1938 год. гърците преименуваха почти всички села с нови имена, които между населението не са си пробили път и за нас са маловажни. Интересното е само това, че те са ги наричали пак по някоя тяхна особеност, а пък на други села са дали съвсем произволни имена. Новото име на с. Дренково е “Монастираки”; види се по това, че има много останки от черквици в околността му. Село Плевня е било преименувано на “Петруса” и т.н. Както казах, тези имена не са се наложили и днес, след установяването на нашата власт, селата се именуват със старите им български имена от преди 1912 год.
Нашите села са възникнали много отдавна. Като си припомним от физико-географския очерк на Драмското поле, оградните части, по които са разположени селата, имат един окарстен характер, в който се крият много особености, на първо място режимът на водата. А пък от най-ранно време още човек се е стремял да построи своето жилище там, където има вода в изобилие и тя не пресъхва. На тази вода дължи своето съществувание и самият град Драма.
Заедно с тези съображения се налагат и ред преимущества от стопански, транспортни и други страни и с оглед на тях идва и заселването. По данните, които можах да събера, много от селата имат голяма възраст, като водят началото си от предисторическата епоха. Те са били основани предимно заради своето удобно стратегическо разположение. Такова е развитието на споменатото вече село Грачен, основано през македонско време заради командващото му положение над Драмското поле. Днес се срещат доста монети или керамични парчета от тези стари времена и при едни основни проучвания биха могли да се установят интересни неща. От многото развалини в землищата на почти всички села може да се види, че това са останки от някогашния развой на селата. Най-напред види се, че те са били застроени на едно място, но идват години и времена, когато биват нападнати от разбойници или чума (за това се говори от стари хора, пък има и писмени извори) и за да се запази селото, то се разпръсва из околността.
През първата половина на ХІХ век тези места на два пъти са опустошавани от чума и много от турското население измира, защото със своя голям фатализъм приема страшната напаст като дело на съдбата и не взема мерки за спасение. Напротив – българският елемент напуска селата си, разпръсва се към гористите места и когато опасността е вече преминала, наново се прибира.
До 1912 год. почти не са настъпвали някакви съществени промени в развоя на селата, като всичко е в стила на турското строителство, с тесни калдъръмени улички, високи джамии, от които са се провиквали всяка сутрин мюзеини. Балканската и Европейската войни донесоха други елементи в развоя на селата, като на мястото на изгорените къщи се построиха нови. Гръцкият режим направи вулгарно смешение на старото с новото, без да се вложат някакъв план и добър замисъл.

Б/ Положение и големина на селищата



Положението на едно селище е от голямо значение и още с първото му основаване то се взема пред вид. Разположението се определя спрямо различни природни фактори: реки, планини, пътища и т.н. Всичките тези обуславящи дадено село условия се гледа да бъдат най-благоприятни за него. В някои случаи, въпреки най-доброто желание на неговите основатели, то може да е и с неблагоприятно положение, което все пак има своите причини.
Нашите села с оглед на горните условия са със следното разположение: спрямо пътищата имат сравнителни предимства, не са отдалечени много от главните артерии и понякога те минават през тях. И точно тези села, през които минава главният път, са се развили най-добре и са най-големите. Така например най-голямото село Просечен /7 000 жители/ се намира на кръстопътя за Неврокоп и Сяр. Този кръстопът е направил това село почти като град и то е най-голямото в Беломорието. Също село Алистрат, което има над 5 000 жители, е разположено на пътя Драма – Сяр, минаващ през него, като цялото му развитие се определя от този път.
Топографското разположение на селата е обусловено от физико-географските особености, които са използувани най-добре за човешките дейности. За забелязване е, че от двете страни на полето – северната и западната, селата са наредени почти на еднаква надморска височина – от 200 до 280 м. В това обстоятелство ще да се крие причината, че от тази височина нагоре се издигат склоновете на оградните планински части и няма условия за стопанисване на земята; и както ще видим – работната земя на всички села се простира по посока на полето. Всъщност чисто стопански причини са наложили това разположение на селищата.
По своето местоположение селата могат да се класифицират във следните групи:
 селища върху равнината – Просечен, Туркохор и Кобалище;
 селища върху последните равни части на полето, предхождащи към планината или както е в северната част – върху разседния откос на полето с равнината –Дреново, Височен, Плевня, Карлуково, Егри-дере и Алистрат;
 селища върху наносни къжели – Горенци, Пършово и Грачен;
 селища в планината – Калапот и Скрижово.
По отношение на водната мрежа селищата имат доста изгодно положение: почти през всяко от тях минават планински рекички, по които са построени селските воденици. Реката Драматица, която идва от Зърневското карстово поле, протича ниско долу в полето и се ползува за поливането на градините и за водопой на селските говеда.
От по-голямо значение за населението са изворите, от които се черпи вода за пиене. Всяко село има добри чешми със студена вода и колебания в режима им не настават по причина на окарстения характер на терена. Кладенците тук са непознати за населението, водата е повърхностно изтичаща.
За климатичното положение можем да кажем, че то е най-приятното, защото сравнително невисокото им разположение и липсата на ридове пред тях позволява доброто им огряване от слънцето и лесното им проветряване. Никъде в поселищното развитие на селата не се споменава за местене от едно място на друго поради климатични причини.
По брой на жителите си селата могат да се групират така:
 4 села от 2 500 до 7 000 жители – Просечен, Алистрат, Плевня и Височен;
 6 села от 1000 до 2 500 жители – Кобалище, Калапот, Егри-дере, Горенци, Скрижово и Карлуково;
 3 села от 100 до 1 000 жители – Туркохор, Дреново и Грачен;
 Пършово – 110 жители.
За отбелязване е, че селата са с малко къщи, а имат много жители. Това се дължи на голямата раждаемост и на запазеното родово семейство, най-вече между българите. Ще направя една забележка, че цифрите, които давам за броя на къщите, а най-вече тези за населението, са вече остарели и трябва да се отнасяме внимателно към тях. Това се дължи на причината, както вече споменах, че тук болшинството от населението е гръцко, а през месеците юни, юли и август то масово напуска селата си като отива в стара Гърция, а най-вече в Германия. И това явление има масов характер – цели влакове с мъже, жени, деца от Беломорието (предимно от Драмска околия) заминаваха за Германия.
Причините за това са доста особени и дълбоки и които по ред съображения ми е неудобно да изтъкна. Заедно с изселването на гръцкия елемент, тук постоянно идват заселници от вътрешните предели на страната и се настаняват в оставените от гръцкото население къщи и имоти. Освен това, Дирекцията по заселване на Беломорието е започнала строеж на нови жилища за тях във времето след моето проучване. За съжаление не може да се каже нищо за тези строежи – по какъв план стават, какъв вид имат къщите и ред други неща, интересни от географска гледна точка. Това ще бъде работа при бъдещи проучвания на тези селища и дано нещата тогава бъдат по-други.

В/ Тип и физиономия на селищата



От краткия исторически преглед за развоя на селата видяхме, че още при първото им заселване те са били от събран тип, който при различни обстоятелства се е променял. При чумни епидемии те са се групирали. Днешният тип на всичките наши села е събран. Заселената площ е доста малка и имаме едно сбиване на къщите. За събирането на селата има ред причини.
През турско време, когато животът не е бил в голяма сигурност, се е налагало къщите да бъдат събрани, за да може да се осигури задружност при отбиване на опасностите. Освен това и самите топографски условия не са позволявали разширяването им, понеже теренът не е пригоден за по-крупно застрояване на къщите. Никъде няма по тези места разпръснати махали и няма да има – най-вече заради физико-географските дадености.
Физиономията на селата не се е изменила много от турско време насам, с изключение на чисто полските села Просечен и Туркохор, в които има настанени много гръцки бежанци и където къщите са нови, но построени без план. Всичките останали села имат ориенталска физиономия с тесни калдъръмени улички.
Къщите са предимно от камъни, които са в изобилие тук и са измазани с вар. Характерно е, че в голямото село Плевня почти половината са покрити с керемиди и каменни плочи и това дава особено пъстър изглед на селото, гледано от птичи поглед. Поради какви причини това е така направено, не можах да науча, но изглежда, че те се крият в природните условия.
Просечен, което е най-голямото в Беломорието със 7 000 жители, има напълно изглед на град – къщи нови, пазарен център, дюкяни и пр., но със с
в

Изтегляне 375.73 Kb.

Сподели с приятели:
1   2



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание