Агресията и насилието в училищната възраст

…………………….. ……………..

……………………

град…………., 200.. г.

На работното място, в семейството, в училище и на улицата ние често сме свидетели или сме включени под някаква форма в преднамерени актове на агресия, стремим се да избегнем, да провокираме или да разрешим собствените си или нечии проблеми, а реалният живот на всеки човек и на обществото като цяло е сложен и противоречив процес, в който агресията и насилието встъпват като важен фактор. Ако внимателно се проследи историята на човечеството, ще видим, че войните, безсмислените разрушения и жестокостите са неизменни нейни спътници. Насилието и страхът трайно се настаняват във всекидневието на хората. Няма друго живо същество, което така последователно и безсмислено да унищожава себеподобните си, както човека в своята кратка история.

Какво представлява човешката агресивност? Вродена ли е тя? Неизменен спътник ли е на човешкия живот? Може ли човекът да бъде по-добър и по-състрадателен? Начинът, по който теоретиците разглеждат агресията и насилието, претърпява интересна еволюция. В съвременните изследвания на човешкото агресивно поведение преобладаващо е схващането, че агресивно поведени има единствено, ако е налице мотив (потребност, цел, намерение).

Според някои теории агресията е основно явление у всяко живо същество и е свързана с инстинктите.

Традиционните схващания третират като агресивно такова поведение, при което чрез определени действия са нанесени щети на друго лице - физически или психически. Съвременните трактовки ни доказват, че при хората всички възможни действия могат да получат смисъла на враждебност. Бездействието също може да бъде агресивно мотивирано.

Независимо дали е желана или не, агресията е реалност в нашия живот и усилията на специалистите-психолози, психотерапевти, педагози и социолози са насочени към разкриване на корените на това явление и намиране на адекватни начини за противодействия.

Насочих се към темата за агресията и насилието в съвременната социокултурна ситуация, защото тези явления се настаняват все по-трайно в нашето и на децата ни ежедневие и заплашват да се превърнат в бедствие, за чиято сериозност много от нас не си дават сметка.

Затова целта ни е да изследваме агресивността и насилието в училищна възраст и да се очертаят техните характеристики, както и техният социален аспект. Задачите, които си поставихме са:

1. Да се проучи основната литература по темата и да се направи критичен анализ.

2. Да изследваме отношението към агресията и насилието при деца от начална училищна възраст, учители и родители.

3. Да изследваме личностната агресивност на ученици от горна училищна възраст.

4. Да изберем набор от методи за изследване отношението към агресията и насилието и личностната агресивност.

5. Да обобщим резултатите от получените данни и да очертаем социалната значимост на агресията и насилието в съвременната ситуация.

Обект на нашето изследване са ученици от 3 и 4 клас на СОУ “Дора Гебе” гр. Добрич, родителите на същите ученици, учители от СОУ “Дора Габе” гр. Добрич, ученици 10 клас от същото училище и ученици от различни училища в града, регистрирани в Детска педагогическа стая при Първо РПУ гр. Добрич.Предмет на изследването ни са механизмите пораждащи агресия и насилие в училищна възраст.

Широко по обем и богато по съдържание, понятието агресия (лат. aggressio) в тълковния речник се представя така:

Въоръжено нападение от една или група държави срещу друга държава за заграбване на територия, за икономическо или политическо подчиняване.

Настъпление, нападение (51,с. 32).

В класическите определения за агресията акцентът пада върху:

Агресивност - специфична форма на поведение, което се изразява в демонстрация на неприязън, а понякога и на груба сила спрямо другиго, с намерение да му се причини вреда или болка.

Фрустрация - състояние на човека, в което той се чувства излъган в своите очаквания, лишен от възможност поради външно или вътрешно препятствие да постигне силно желана цел; най-често се проявява в някаква агресивна форма (47, с. 65).

Представата за насилие е неясна и с много оттенъци. Хетерогенната структура и разновидностите й удостоверяват, че са пострадали хора и вещи. Класическото определение за насилие е следното:

- прилагане, употреба на груба сила, натиск по отношение на някого, за да бъде принуден да направи нещо;

- груба сила приложена вместо сръчност, умения, вещина (57, с. 501).

Към понятието насилие трябва да причислим и понятията:

Жестокост - качество на личността като поведение, което се реализира чрез агресия.

Малтретиране - държа се зле с някого, който зависи от мен.

Ако обобщим двете понятия, то насилието над човека е израз на незачитане на неговата личност и има за цел да му причини страдание. В съвременното тълкуване на проблема насилието се определя като "духовна болест".

Според речника по психология агресивно действие е общо, неспецифично понятие за действие и постъпки, при които се нанася вреда на други лица чрез извършване на нападения върху тях; а агресивно поведение е вид нападателно поведение,в широк смисъл всяко експанзивно, упражняващо принуда върху едно или множество лица, поведение.

Анализът на понятията дава възможност агресивността да се разглежда като разрушително поведение. Всяко агресивно поведение е свързано с причиняването на вреда или болка. Това може да бъде обида, присмех, иронично подхвърляне, унищожаваща индивида подигравка, физическа болка, телесно увреждане, убийство и т.н.

Всеки агресивен акт води до определен резултат, който е от голямо значение. Сам по себе си обаче резултатът все още не може да определи какво точно е поведението. За да бъде едно поведение агресивно, необходимо е още и наличие на съзнателно намерение за причиняване на зло или болка. В съдържанието на агресивността се включва: злонамереност, независимо дали ще се увенчае с успех или ще пропадне, и предизвикване на нещо неприятно.

Съществуват различни видове агресия. Тя може да бъде: