Активно дълголетие
Глава V ХРАНЕНЕ И ПОТООТДЕЛЯНЕ Как да регулираме теглото си
Изтегляне 5.17 Mb.
|
Свързани:
ПЕДАГОГИЧЕСКА-ХАРАКТЕРИСТИКА
| Глава V
ХРАНЕНЕ И ПОТООТДЕЛЯНЕ Как да регулираме теглото си Първобитният човек се е хранил през неравни интервали от време. Затова на природата се наложило така да конструира механизма на използването на храната, щото всички хранителни вещества да не се усвояват наведнъж от клетките, а известна част да се оставя «за черни дни». Запасите трябвало да се поместват колкото е възможно по-близо до онези места, където хранителните вещества се всмукват в кръвта, и колкото може по-далеч от мускулите, които изразходват тези вещества. Такова място се оказали червата, около които във вид на гроздове се събират мазнините, най-добрият пазител на енергията, и областите на корема, бедрата, шията, лицето — там, където мускулите се съкращават най-рядко и най-слабо. Сега, за да си представим ярко картината на храненето, да нарисуваме една диаграма (фиг. 18), на която по вертикалата е нанесен ръстът на човека, а по хоризонталата — времето на закуската, обеда и вечерята. В идеалния случай за непълнеещия човек диаграмата на неговото тегло през денонощието би трябвало да има формата на пунктираната линия. В началото на закуската той е гладен. Теглото му е по-ниско от средното, отбелязано с пунктирана линия. След закуската теглото се покачва над средното равнище. По-нататък за сметка на потреблението на енергия теглото започва да намалява и стига до средното равнище. До обеда организмът трябва да превърне в енергия и онази част от хранителните вещества, която се е отложила във вид на мазнини след закуската. По време на използването на запасите от организма човек усеща глад. От диаграмата се вижда, че ако човек пристъпва към новата трапеза, без да е огладнял, теглото на тялото и запасите от тлъстини ще започнат ежедневно да се увеличават и човек ще започне постепенно да пълнее, което е опасно за здравето, трудоспособността и дълголетието (фиг. 19). Изхождайки от това, можем да формулираме основните правила на храненето и гладуването. Първо. Не сядайте на трапезата, докато не усетите силен глад. В този пункт аз не съм съгласен с онези, които препоръчват редовното хранене по часове независимо от това, дали стомахът е препълнен с несмляна храна или е празен. Другояче стои въпросът с хората на физическия труд. Те трябва да се хранят редовно, защото винаги сядат на трапезата с чувство на здрав апетит. Следващите правила не се отнасят за хората на физическия труд. Второ. Цялата трапеза трябва мислено да се раздели на три фази. Първата фаза е утоляването на силния глад, втората е насищане. Аз ставам от стола, когато бих могъл с не по-малък апетит да изям още толкова. Има и трета фаза — преяждане, когато след насищането се дояжда каквото е останало още вкусно по чинията или когато роднините ви уговарят да изядете още едно късче. Тази фаза здравият човек на умствения труд трябва да изключи напълно от навиците си. Аз се придържам към такъв начин на хранене и за ужас на роднините си и на лекарите диетици ям два пъти по-малко от околните. Затова пък организмът ми се научи да използва по-голямата част от приетата храна. Аз нямам излишни тлъстини и поддържам стабилно «римско» тегло — ръст 180 сантиметра минус 100, т. е. 80 килограма. При такова хранене аз съм твърде зает с умствен труд, силен съм физически, занимавам се с физкултура, старая се всеки ден да бягам по три километра, през лятото играя тенис, а през време на почивката си в Крим през ден правя походи по 15 километра. Всяка година аз провеждам по едно или две седемдневни гладувания по следната система: Вечерта преди първия ден на гладуването се прави клизма с вода на стайна температура. На следното утро тази процедура се повтаря. След клизмата се прави нормалната ежедневна утринна гимнастика изразходи а пеша По това време се появява чувството на глад. Но вместо закуска аз изпивам 1—2 чаши преварена вода. Водата изпълва стомаха и чувството на глад изчезва. През целия ден трябва да се продължава трудовата дейност така, както се е вършило до гладуването. Щом се появи чувство на глад, отново и отново изпивам по една чаша преварена вода. Като излизам от къщи, вземам една туристическа манерка с вода. Така трябва да се живее през всичките 7 дни на гладуването: всеки ден клизма вечер и сутрин и вместо храна — вода по 10—12 чаши на ден. Водата промива организма и премахва чувството за глада. Строго се забраняват каквито и да са лекарства или приемане на храна, чай, захар и пр. Една чаша чай свежда ползата от гладуването на нула, защото предизвиква отделяне на стомашен сок; а при съблюдаване на посочените по-горе условия на третия ден той престава да се отделя и организмът започва да изяжда своите клетки. Кои преди всичко? Обикновено на този въпрос се отговаря: тлъстините. Не е вярно! Преди всичко организмът изяжда болните клетки. Затова става излекуването на болестите. Ако по време на гладуването се появи слабост, трябва колкото може по-скоро да се направи извънредна клизма. Храненето трябва да се започне на осмия ден така: През първия ден — сокове, кисело мляко, извара, чай, малко захар. На втория ден се прибавят варени зеленчуци и сухари. Всичко това се приема в малки количества през всеки 2—3 часа. На третия ден допълвам менюто си с варено пиле, картофи и ориз. По-нататък следва нормално хранене. Дажба за нормалното хранене Искам да разкажа кои продукти избягвам или употребявам в минимални количества. Всеки продукт с мая предизвиква ферментация в червата. Затова аз се старая да подражавам на южните нации, които предпочитат пресните питки без мая. Избягвам да употребявам големи количества животински мазнини от всякакъв вид, които съдействат за развитието на склерозата. Те могат да се заменят с растително масло — слънчогледово, царевично или маслинено. Вместо мляко предпочитам всички негови бактериални производни — кисело мляко, кефир, сметана, извара. Варено месо и варена риба — в умерено количество. Повече зеленчуци и разни каши. Американските биолози препоръчват суровите зеленчуци и плодове (настъргани) в количество 20о/о от ежедневната дажба. Считам за полезно да изпивам през деня не по-малко от 7—8 чаши течност за разреждане на кръвта. Отдавна съм изключил от дневната си дажба месния бульон, защото той се усвоява зле от черния дроб. Не бива да се забравя за ползата от витамините. Приемайте по един грам аскорбинова киселина4 на ден, шипки и пр. Сол и захар употребявам умерено; добре е, ако е възможно да се замени захарта с мед, макар и в малко количество. Аз считам солта и захарта за белите врагове на човека. Човек трябва да следи извънредно внимателно функцията на червата си. Още в първия ден на прекъсването трябва да им се помогне, като се вземе вечерта таблетка ревен или половин чаша слабителен чай. Така може да се избягнат много тежки заболявания, настъпващи поради нашето невнимание. В края на този раздел искам да разкажа за един много интересен експеримент, направен от мен, и за това как той завърши. Замислих се веднъж защо кравите и всички преживни животни претриват цял ден и цяла нощ тревата между плоските си зъби, а лъвовете, тигрите и всички хищници не дъвчат месото и го гълтат на цели парчета? Отговорът се оказа много прост. От храната, изядена от животното, може да се всмуче в кръвта само онази част, която е йонизирана или дисоциирана, т. е. смляна. За дисоциацията на въглеводите (трева, сено) се изисква присъствието на основи, отделяни от слюнчевите жлези. Но тяхната концентрация в устата на кравата е много ниска, поради което въглеводите трябва да бъдат претрити до колоидно състояние. Затова отначало кравата яде бързо, натрупва храна, а после спокойно и дълго я претрива със слюнка, гълта я в първия стомах5, оригва я и отново я претрива дотогава, докато не бъде завършен процесът на дисоциацията; след това тя окончателно преглътна храната във втория стомах. А белтъците (месото) се разграждат в присъствието на солна киселина, отделяща се в стомаха на хищниците. Но ние помним, че основата неутрализира киселината. Ако тигърът дъвчеше месото и го размесваше с основа от слюнката, киселината в стомаха би се неутрализирала от основата и месото би преминало в червата в недисоциирано състояние; това би завършило с ферментация в червата, с образуване на газове и с отравяне на организма. Като си представих всичко това, аз реших, че съм направил голямо откритие. Не бива на едно сядане да се ядат и белтъци, и въглеводи. Едните трябва да се гълтат, а другите дълго да се предъвкват. Затова е противопоказано да се яде сандвич — хляб (въглеводи) и месо (белтъци). Между другото аз реших, че човешкият род е бил погубен от оня първи първобитен дивак, който е изял парче печено .месо заедно с първата царевична питка. За да събера материал по въпроса за разделното хранене, отидох в библиотеката и взех дебелия том под заглавие «Институт за разделно хранене» на доктор Замхау. В предговора се излагаха приблизително същите доводи, до които аз стигнах самостоятелно. По-нататък в книгата се предлагаха много фотографии на древни старци преди и след лечение с разделно хранене, конто след лечебния курс започнали да бягат и да играят тенис. Лицата им ставали подмладени. В предговора на книгата беше посочено също, че към разделното хранене трябва да се преминава много бавно и постепенно. В противен случай онези антитоксини, които нашият организъм изработва за борба с ферментацията на смесената храна в червата, умножавайки се по инерция, могат да предизвикат отравяне на организма и висока температура. Като се запознах с всички тези съвети, аз постепенно преминах на разделно хранене. Резултатът беше главозамайващ. Откъде се появиха нови сили! Бодрост! Жкзнерадостност! Подмладеното, цъфтящо от здраве лице с румени бузи! Но, - в условията на нашия живот да се осъществи абсолютно строго разделното хранене е невъзможно. Затова още след първото нарушение на диетата моят организъм, в който бяха спрели да се отделят антитоксини, не се справи с отравянето, температурата ми се повиши до 40° и аз не бих написал тази книга, ако не бяха ми направили незабавно промиване на стомаха и на червата. След това аз не се решавах да препоръчам някому разделното хранене. Оттук трябва да се направи извод, че далеч не всяка теория е полезна за човека, че е необходима щателна и широка предварителна проверка на животни. Изобщо по въпроса за храненето трябва да се ръководим от известното правило — да ядем само тогава, когато сме гладни, и да ядем възможно по-малко. Колко часа сън са полезни за човека Когато човек се събуди и остане в леглото още малко, чувства леко неразположение или слабост и му се струва, че ако полежи още съвсем мъничко, силите ще се върнат и ще настъпи бодрост. Не вярвайте на тези измамни чувства! Колкото по-дълго човек лежи, без да спи, толкова повече губи сили. В литературата има много данни за това, колко часа сън са необходими за възстановяване на силите. Сочи се, че, от една страна, по време на сън клетките се зареждат с електрозаряди и с помощта на артериалната кръв добре се очистват от млечна киселина и от други отпадъци на обмяната на веществата и на окислението; и това е полезно. А, от друга страна, при лежане в леглото в клетките постепенно се натрупва шлак, което е вредно. Ето едно от многото противоречия, които ни съпътстват през целия ни живот. За броя на часовете полезен сън мненията са различни. Едни сочат 8 часа, други (американският изследовател Едисон) — 5 часа. Аз считам, че най-добра почивка и самочувствие осигуряват 6—7 часа сън, не повече. Но трябва да се помни, че по света не съществуват не само два пръста с еднаква рисунка на кожата. Няма еднакви хора по отношение особеностите на организма. Затова всеки трябва сам, по експериментален път да установи минималното време за сън, което му е необходимо за възстановяване на силите. Изтегляне 5.17 Mb. Сподели с приятели:
|