Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг

Ние ви описахме необходимостта от изучаването и овладяването на собственото астрално тяло. За изпълнението на тази важна задача на първо място са необходими душевно качество и ученичество - ново душевно качество, произлязло от Розата на сърцето и действащо в кръвта и нервния флуид, както и едно извънредно сериозно ученичество, което се доказва в едно действително жизнено състояние.

Новото душевно качество трябва да се изяви като нова мисловна хигиена, като нов, пречистен мисловен живот. Чрез мисловния живот човек има достъп до астралното тяло и го привежда в действие. Всяка мисъл причинява непосредствено астрално въздействие, което съответства напълно на вида, качеството, съдържанието и силата на мисълта. Следователно начинът на мислене е от най-голяма важност за качеството и запазването на цялата личност.

След това начало на мисловна хигиена най-важна е физическата и психическата организация на астралното тяло. Ученикът трябва да знае какво може и какво трябва да направи в това отношение. Защото чрез астралното тяло се освобождават етерите, а те строят и поддържат физическото тяло.

Чрез ново душевно качество материалното тяло на ученика става възприемчиво за впечатления, за астрални влияния от възвишен и свръхприроден вид. Това състояние закриля ученика от низши влияния. Поради все по-фината и по-висока вибрация на астралното тяло, за тези низши влияния ще става все по-трудно да попаднат в системата. Сериозното ученичество осигурява на кандидата една хармонична връзка с астралния аспект на Живото тяло на Духовната школа. Така в силата на Живото тяло ученикът превъзмогва лесно атаките, на които иначе, поради своите слабости, много трудно може да се противопостави.

Сега е важно ясно да разберете, че за онези, които се стремят към истинско обновление на живота в смисъла на Алхимичната сватба, освен едно съзнателно, добре насочено материално поведение, естествено е да притежават и едно астрално чисто жизнено поведение. Ако това астрално поведение не бъде приложено или това стане само отчасти, алхимичната сватба не може да бъде отпразнувана.

Тогава ученикът застава на една определена точка от своя път и не може да се придвижи повече нито милиметър.

Тогава той прилича на Пистис София, която се стреми да постигне нещо в ученичеството, но винаги бива победена от силите на еоните, което означава - от безкрайно сменящите се противоположни течения, действащи в астралното тяло. Тогава цялата четворна личност става тяхна жертва.

Алхимичната сватба, към която се стреми ученикът, е предпоставка за осъществяването на едно свързване от троен вид. Новородената душа, четворната личност и Духът трябва да се свържат в микрокосмичното поле в едно съвършено единство.

Ние вече обяснихме една важна част от подготовката за свързването на духа, душата и тялото и в предишните глави на Алхимичната сватба кандидатът вече достави доказателствата за тази подготовка:

1. новораждането на душата в него вече се е състояло;

2. той е станал достатъчно възприемчив, за да може да разбере и да реагира позитивно на гностичния призив към нов живот;

3. вследствие на това той е готов на жертви относно освобождаващия път;

4. той е доказал на практика, че желае да търси Храма на посвещение;

5. той е издържал изпита на седемте тежести.

Тогава следва влизането в Храма на посвещение и пълното запознаване с неговата структура и цел. Особеното астрално естество на един кандидат, на един сътрудник, намиращ се във взаимодействие със състоянието на астралния фокус на Братството, наречен в Алхимичната сватба „глобус", който винаги реагира точно на действителното състояние на земята, му посочва точно мястото на неговата работа. И както споменахме, в големите астрални работилници на Братството всеки облагороден за това сътрудник може подробно и отблизо да изучава цялостната работа и определената му в нея лична задача. За такова изучаване и ориентиране по пътя всички от време на време се срещат символично на една свещена тайна вечеря. Всички евентуално възникнали проблеми биват преценени и обмислени. За да се помогне на кандидата, който е напреднал като Християн Розенкройц до третия ден, в Алхимичната сватба по време на една такава вечеря се дават десет указания. Те са под формата на кратки разкази или загадки, които привидно служат за забавление.

Там например се разказва историята за двете сестри и орела и се поставя въпросът коя от двете сестри орелът обича повече. Едната сестра държи в ръка маслиново клонче, а другата няма такова. Орелът дава на втората сестра лавровото клонче, което държи в клюна си, но пожелава и получава маслиновото клонче, което първата сестра държи в ръката си, така че всяка от сестрите остава с убеждението, че орелът я обича повече от другата.

За да можете да разберете тази история, трябва първо да си спомните какво казахме вече по-горе за орела. Орелът е символ на новото жизнено състояние, чиято основа е душата. Той също е символ на абсолютно необходимата жизнена атмосфера на душата - Духовната душа, атмосферата, в която тя може да се издигне до най-възвишените висини. Двете сестри от нашия разказ бяха напълно насочени към орела, към Духовната душа. И двете обичат от сърце новото жизнено състояние. Сега обаче в тях се появяват така често срещаните въпроси, проблем от психологически вид: „Обичам ли достатъчно Душата?

Съвършено ли е моето себеотдаване на Душата? Може ли новата душевна сила да действа в мен достатъчно и да приеме образ? Добро ли е моето развитие? Кое жизнено поведение сега е най-добро, най-въздействащо?" Внимавайте сега какво се случва в разказа. Лавровото клонче е символ на живата, неувяхваща надежда, символ на постоянно и правилно насочен живот, на силата и оздравяването. Гносисът на предишните братства също така уважаваше лавровото дърво и употребяваше многообразно лавровото клонче при храмовите служби. Така и днес ние можем да намерим лавровото дърво на входа на бившата пещера за посвещение, наречена Витлеем, в селцето Усат в Южна Франция²⁵.

Но да се върнем на нашия разказ. Орелът - могъщият символ на нововъзстановената връзка между Духа и Душата, получава от едната сестра нейното лаврово клонче. Всичко, за което тя толкова горещо жадува, отива от нея към Живата душа, към Духовната душа, към орела.

И орелът приема нейната любов. Но същевременно той подарява лавровото клонче - надеждата, на онази сестра, която не притежава още нищо. С това всички, които изучават Алхимичната сватба, и онези, които се приближават до празника в залата на сватбата, биват поставени пред вечната истина, че Божията любов, която трябва да стане действителност в истинския човек, се дарява на всяко същество, че тя сияе над всички, без да прави и най-малката разлика между добри и зли.

Божията любов е над всичко и над всички. Тя е неделима. За нея няма повече или по-малко. Следователно, когато един човек е наистина новороден по душа, той може да живее според този прекрасен закон. Душата също излъчва любовта си абсолютно еднакво към всички. Тя не може иначе. Тя дарява непреходна надежда на всеки, който се нуждае от нейната помощ - на търсещия, на заблудения и съкрушения, както и на онези, които засега все още силно се противопоставят на нейното изискване за подновяване на живота. Душата никога не отслабва в своята любовна дейност, в служенето на Любовта. Тя чака, вярна до Вечността.

При това размишление върху Божията любов, която е над всичко и над всички, вие не бива да я смесвате с невежото, не само безполезно, но дори и вредно флиртуване на някои кръгове и хора. Божията любов, която всеки истински душевен човек излъчва еднакво към всички, помага на един човек, наказва друг, изправя единия и поваля другия.

Тя дава на всеки това, от което той се нуждае, в съвършено безлична загриженост. При това не съществува никакво егоцентрично намерение.

След всичко, което казахме досега за Божията любов, ние желаем въз основа на разказа за орела да наблегнем върху това, че първата предпоставка за овладяването на вашето астрално себе е абсолютната равномерност на вибрацията на цялото ви астрално тяло. Когато постигнете тази равномерност, вратата на алхимичната сватба се отваря широко за вас. Вие притежавате възможността за това. Самото астрално тяло е способно на това. За да стане по-ясно, ние ви напомняме, че астралното тяло има три свойства: на привличане, на отблъскване и на равновесие.

Третото свойство (което не бива да се смесва с неутралност или безразличие), е едно непроменливо, безлично, обективно, спокойно, динамично излъчване, което обхваща със съвършена равномерност цялото Божие творение. Ако успеете на базата на душевния растеж да постигнете това, във вас няма вече да стават сътресения, няма да ви разтърсват силни душевни вълнения с всичките им последици. Тогава вие ще застанете като светилник в големия Храм на Бог.

Ако този покой на астралната светлина не се намира във вас, вашето астрално вълнение се разделя на три аспекта. Тогава вие непрекъснато живеете в спор със себе си и с всичко, което се намира извън вас. Тогава вие търсите и привличате онова, което силно желаете и отблъсквате, т.е. борите се против това, което ви е противно или не ви харесва. Вие сте безразличен към всичко, което не ви интересува, което не обичате, към което вътрешно сте настроен враждебно. Тогава цялата ви личност ще бъде изтощена от един непрекъснат вихър от впечатления и влияния.

Ако вие, подкрепен от Душата, успеете да се издигнете до споменатото равновесие, до равномерност на астралната вибрация, вие ще привлечете, т.е. ще приемете съвсем естествено, и то без вълнение това, което е добро. Тогава лошото вече не може да проникне във вашата система.

Тогава няма да употребите и най-малката частичка енергия за нещо, от което не се нуждаете или не е достойно за вас, въпреки че сте свързан с него. Чрез астралното равновесие вие можете да постигнете едно поведение, което е в хармония с Планинската проповед. Тогава ще можете да обичате онези, които ви мразят. Така няма да се противите на злото и ще благославяте онези, които ви проклинат.

Това не се случва по личен, егоцентричен начин – защото по този начин едно поведение, отговарящо на Планинската проповед, не е възможно, а поради силата на естеството и благородството на Душата, чрез която всеки кандидат е способен на това.

Вторият разказ, който Християн Розенкройц разказва като отговор на първия, както и някои други от десетте разказа, сега ще бъде разбираем за вас. Когато астралното равновесие е постигнато, постоянно появяващите се диалектични загадки отпадат напълно: Кой има право на повече и кой - на по-малко? Какво трябва да правя и какво да не правя? Душата никога не се занимава с такива проблеми.

Остават още няколко въпроса относно съвместния жизнен път на двама души. Ние желаем да проверим дали останалите разкази могат да ни донесат разяснение и какъв съвет ще ни дадат те за съвършеното овладяване на астралното тяло, което трябва да бъде постигнато.

„Така е ", отговори трети, „ по-голямо приключение от това, което ми се случи, още не е разказано. Като младеж обичах една почтена девойка. За да постигна любовната си цел, аз помолих една стара бабичка да ме заведе при нея. Така се случи, че точно тогава дойдоха братята на девицата и като видяха, че сме тримата сами, така се разгневиха, че искаха да ме убият. Но понеже много им се помолих, накрая трябваше да се закълна, че ще взема всяка една от тях за жена за по една година. Кажете ми сега, господа мои, коя да взема първо, старата или младата? "

„Това все още е добре", отговори седмият, „когато имаш избор. При мен работата е друга. На младини обичах от цялото си сърце една красива и почтена жена и тя мен - също. Но поради съпротивата на нейните приятели ние не можахме да се оженим. Затова тя бе омъжена за един също така честен и приличен момък, който се отнасяше към нея с уважение и любов. Един ден тя получи непоносими родилни болки, които толкова я изтощиха, че хората я помислиха за умряла. Затова тя бе погребана с голяма траурна тържественост. Тогава си помислих: „ След като тази жена не ми принадлежеше приживе, то поне сега да я прегърна и целуна като мъртва. " Така аз взех със себе си моя слуга и той през нощта я изрови от гроба. След като отворих ковчега, аз я взех в прегръдките си, докоснах сърцето й и почувствах, че то леко трепна, след което движението му от моята топлина постепенно се усили, докато накрая разбрах, че тя е жива. Така я заведох в пълна потайност в къщата си. След като стоплих тялото й с една разкошна билкова баня, аз я доверих на майка си и след известно време съживилата се роди едно хубаво момченце. След два дни, тъй като тя много се чудеше, аз й разказах всичко, с молба в бъдеще да сподели брачното ложе с мен. Тя обаче много се натъжи, защото това би причинило мъка на нейния съпруг, който се бе отнасял към нея с много любов и уважение. Но така, както стояха нещата, тя смяташе, че дължи любов както на единия, така и на другия. След два месеца - тъй като трябваше да заминавам - аз поканих мъжа й на гости. Между другото го попитах дали би приел отново покойната си съпруга, ако тя би се върнала при него. Той потвърди, като плачеше със сълзи. Тогава аз доведох жена му заедно с момченцето, разказах му всичко и го помолих да признае моя брак с нея.

„Как така", отвърна онзи, „нима нямах никакви права?" Между нас избухна спор по въпроса. Повечето смятаха, че той е постъпил правилно. „Не", каза той, „аз му дарих и двамата - неговата жена и сина му. Кажете ми сега, драги господа, моето красноречие ли бе по-голямо, или това на мъжа? "

Сега ние се намираме пред една много трудна задача, а именно - да обясним въведението към тази глава на Алхимичната сватба. Ние не мислим, че при нашата работа за Духовната школа е трябвало някога да обясняваме поредица от така ясно говорещи любовни истории; но въпреки това не бива просто да подминем тази част от Алхимичната сватба. Освен това на вас, както се надяваме, бързо ще ви стане ясно, че в тези привидно любовни истории е скрит под повърхността на привидността един много дълбок смисъл. От този факт може да се заключи, че авторът на Алхимичната сватба трябва наистина да е имал много важни причини да скрие това, което определено не е за ушите на недостойните. Сега ние ще се опитаме да постигнем едно задълбочено разбиране на нещата.

Представете си, че една част от човечеството, ръководена от новото душевно състояние, успее да осъществи абсолютно равновесие на своите астрални сили. Освободена по този начин, Божията любов ще се излъчи отвътре върху всичко и всички като равномерно сияние. Както се подразбира от нашите предишни обяснения, като последица от това участниците в тази група ще реализират и докажат груповото единство. Защото чрез влиянието на Божията любов всички, които я приемат на базата на новото душевно състояние, ще бъдат свързани и сплотени в едно единство. Чрез това се развива едно съвсем друго отношение между двата пола - между мъжа и жената, които ще намерят своето истинско предопределение.

Следователно, когато един ученик унищожи астралния си хаос или, както се казва в Алхимичната сватба, - постигне познание в глобуса, и като душевен човек е запален в Божията любов и равномерното излъчване върху всичко и всички се появи, той застава пред един проблем, който се нарича добродетел. След любовта винаги следва добродетелта. Или по-добре казано: до любовта стои добродетелта. Затова в Универсалното учение се говори за Пътя на тайнствената добродетел. Това означава: когато това могъщо, ново състояние се пробуди в кандидата и тази нова сила на любовта получи власт над него, тогава от това произлиза една съвсем нова житейска практика, която може да се нарече добродетел. Тогава се появява един божествен закон, с чиято помощ и под чието ръководство любовта трябва да бъде излъчена, изявена и приложена. В природата на смъртта хората трябва да се съобразяват с правилата и ограниченията на този закон, ако желаят любовта да се превърне в благословия. Този закон е добродетелта, тайнствената добродетел.

Когато нещо е годно, то е добро. Добродетелният човек е един добър човек. Този закон на Добродетелта, между другото, изисква следното: никой няма право чрез постъпките си, независимо поради какви причини, да вреди на другия и да го огорчава. Никой няма право да причинява тъга и сърдечна мъка на другите, дори и ако при това изхожда от любов.

В Живото душевно състояние законът на Добродетелта е също така естествен, както и законът на Любовта. При природното състояние това не е толкова естествено, защото диалектичният човек се намира в едно извънредно сложно състояние на грях и объркване и в астралното му тяло цари хаос. Затова кандидатът, който живее още в природно роденото състояние и въпреки това е облагороден за сватбената зала, трябва да се съобразява ежедневно, дори ежечасно със закона на Добродетелта. Този закон на Добродетелта трябва да се закотви в цялата личност като една вътрешна спирачка за всички състояния на съществото. Този, който не може да борави със спирачката на добродетелта, може един ден да бъде унищожен или, както вече казахме, да нарани мнозина. Всяка грешка в това отношение си отмъщава. И ние спокойно можем да кажем, че точно проблемът за добродетелта е ахилесовата пета в човека.

Добродетелта намира приложение в много аспекти на живота и трябва да се докаже напълно в кандидата. Но най-важното при това е пълното регулиране на отношенията между мъжа и жената. Определящи норми за това регулиране трябва да бъдат любовта и добродетелта. Сега вие добре ще разберете защо не се впускаме в подробни обяснения на сложните обстоятелства и жизнени отношения, които се изявяват в смъртната природа, в полето на напрежение между двата пола, и върху които биха могли да се напишат хиляди кратки разкази. Това не е и смисълът на кратките разкази, които намираме в Третия ден. Ние сега ще се опитаме да обясним истинското им намерение.

Душевният човек - ние естествено изхождаме от тази база - търси по силата на съществото си колективна работа, той зависи от нея. Чрез Любовта, която е над всичко и над всички, тази взаимна работа е нещо естествено. Тя може да се отнася както до човечеството, така и до една раса, народ, група или дори до отделни хора.

Логосът е създал нещата така, че ако човечеството желае да придобие сила, то трябва да приложи „противоположната поляризация", т.е. взаимната работа между мъжете и жените трябва да се приложи в съвършено равноправие. Телата носители на мъжката личност имат различна поляризация от тази на женската личност. Мисловното тяло на мъжа е отрицателно поляризирано, а при жената - положително. Астралното тяло на мъжа е положително поляризирано, при жената - отрицателно. Етерното тяло на мъжа е отрицателно поляризирано, при жената - положително. Физическото тяло на мъжа е положително поляризирано, при жената - отрицателно.

От това следва, че за мъжа и за жената са необходими различни области на изява. Освен това се доказва, че точно чрез противоположната поляризация може да се постигне една добра взаимна работа, една уравновесеност в служба на свещеното Братство. Ако при това единият от половете прекрачи границите на своята област, тогава винаги възникват трудности и усложнения. Тогава мъжът става немъжествен, а жената - неженствена. Тогава работата върви трудно или дори се забавя.

Да дадем един пример. Понеже мисловното тяло на мъжа е отрицателно поляризирано, т.е. възприемащо, той е възприемчив за въздействия. Тъй като мисловното тяло на жената е положително поляризирано, т.е. излъчващо, женският разум е "по-разумен" в тази природа, но и по-ограничен. Астралното тяло на мъжа е извънредно огнено и динамично. Астралното тяло на жената е възприемащо и затова - отворено за влияния. Етерното тяло на мъжа е възприемащо, етерното тяло на жената, напротив - излъчващо, създаващо, докато при двете физически тела отново е обратно: при мъжа - излъчващо, творческо, при жената - възприемащо.

И при двамата излъчващият принцип е създаващ, а възприемащият принцип - раждащ. Поради отрицателно поляризирано си мисловно тяло мъжът в Гносиса е по-възприемчив за непосредственото излъчване на Духа, който е позитивен. Чрез своето положително поляризирано мисловно тяло жената в Гносиса е възприемчива за светлината и силата на Душата, която е негативна.

Затова Духът се смята за мъжки, а Душата - за женска. Затова Духът представлява бащиният аспект, а Душата - майчиният аспект. На това универсално учение за половете в течение на вековете бяха нанесени тежки щети. Така става ясно, че двата пола се нуждаят абсолютно един от друг и че трябва да работят взаимно с извънредна интелигентност, за да могат областите на техните задачи да си взаимодействат хармонично. Това взаимодействие трябва да се осъществи съобразно обяснените правила на любовта и добродетелта. В това отношение в света цари огромно объркване, от което за двете страни е възникнало неизказано страдание. Но ние не желаем сега да говорим за тях. Сега за вас е важно, въз основа на обяснението за противоположната поляризация при мъжа и жената, да подложите дълбоката мъдрост, скрита в него, на едно основно изучаване и изследване и да приложите тези знания във вашето жизнено поведение. На всеки мъж и на всяка жена е дадено да вземе участие във взаимната работа на голямата душевна общност. Това обаче няма нищо общо със земния брак и неговата проблематика, въпреки че едното не изключва непременно другото.

Накрая ние желаем да се спрем още върху това, че в

жизнения път на човека - и това всъщност е значението

на късите разкази и загадки в Алхимичната сватба - много кармични връзки са преплетени една с друга. С други думи, тези кармични връзки събират хората заедно и те са длъжни, в съответствие с това, да вземат решение и да реагират. При всички случаи пълноценният кандидат на гностичните мистерии ще вземе становище и ще се реши да действа, при което винаги ще подчини своя аз, все едно по какъв начин, на най-висшите интереси на отделните други личности или на общността, и то в съответствие с правилата на тайнствената добродетел.

Ако се съобразявате с този закон, цялото ви страдание относно една евентуална, ограничена жертва ще се превърне във възвишена, чиста радост. Защото вашето страдание е временно, но победата на Душата е вечна!

Междувременно започна благодарствената молитва.

Ние всички станахме, сити и доволни. Аз бих желал обслужването и храната винаги да са такива. След като се разходихме малко из залата, девицата ни попита дали желаем да започне сватбата. ,,Да, благородна и добродетелна девице", каза един. След това тя тайно отпрати нанякъде един паж, но продължи разговора с нас. Тя се държеше толкова свойски с нас, че аз си позволих да я попитам как й е името.

Девицата се усмихна на моята дързост, но не го издаде, а отговори: „ Моето име съдържа петдесет и пет и въпреки това само осем букви; третата е третата част от петата; ако се прибави след това към шестата, се получава едно число, коренът на което, събран със стойността на първата буква, вече е по-голям, отколкото самата трета, и е половината от четвъртата. После петата и седмата са еднакви, първата и последната - също. Те, събрани заедно с другите, се равняват на шестата, която е само с четири по-голяма от третата, умножена по три. Сега кажете ми, господине мой, как се казвам? "

Отговорът й беше достатъчно усукан, но аз още не се предавах и казах: „Благородна и добродетелна девице, не може ли да узная поне една единствена буква? „Да ", каза тя, „това е възможно". „Каква числена стойност има тогава седмата буква?", попитах аз. „Тя отговаря на броя на събраните тук господа ", отвърна тя. Това ми бе достатъчно и аз лесно открих нейното име. Тя остана много доволна от това и обеща, че ще ми бъдат разкрити още повече такива неща.