Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг

Всички кандидати, които бяха претеглени и не бяха намерени за прекалено леки, получиха правото да изживеят вътрешните събития при кладенеца на Живата вода. Те се намират вече по един съвсем нов начин в Светилището на посвещението. След всички подготовки сега те са изправени пред големия процес на гностичното себеосъществяване.

Вие трябва добре да осъзнаете, че дворецът, в който се намират кандидатите и се извършва себеосъществяването, като представа трябва да бъде изцяло свързан с това, което ние наричаме Живо тяло в Мистерийната школа. Това вече го обяснихме. Затова вие не бива да търсите навън Храма на посвещение на нашия Баща, Брат Християн Розенкройц, а вътре в Школата. Може би някои от вас досега са разбирали понятието „живо тяло" като символ на нашата работа и нашата групова среда. Но сега обърнете внимание на следното: Живото тяло е нещо много повече.

Който е издигнат в Trigonum Igneum, в Огнения триъгълник, знае това. Когато неговите вътрешни очи се отворят, той може да се наслаждава на привилегията също като Християн Розенкройц да се запознае и изследва чудесата, възможностите и съкровищниците на Живото тяло. Вие може би се питате как е възникнало Живото тяло, дали ние сме го създали, евентуално с група сътрудници, което в действителност е невъзможно. При по-нататъшното четене на Алхимичната сватба се вижда съвсем ясно, че дворецът, за който говорихме, е много стар и че в него се крият вековни съкровища. Следователно на вашия въпрос може да се отговори, че Живото тяло на Младия гносис е много ново, много свежо, но същевременно и много, много древно. Досега в Школата ние винаги сме обяснявали, че Живото тяло е едно работно място, чието начало бе положено през 1924 г. Тази работа беше започната от няколко души и бе продължена от една растяща група. Така с течение на времето полето на Школата все повече се концентрираше, засилваше и увеличаваше възможностите си, докато накрая се свърза с Духа, който се изяви в Златната Глава, в полето на възкресението.

Всичко това е напълно вярно. Но това, което трябваше да премълчим досега, беше факта, че от момента, в който Младият гносис се свърза напълно с Универсалната верига и прие наследството на предшестващото ни братство, като на двамата духовни водачи на съвременната Духовна школа бе поверено гросмайсторството, на Младия гносис бе поверен освен това и класическият Храм на посвещение, който се пази като прототип в Универсалната верига. Това означава, че всичко, което може да служи на мира и свободата, на изявата и истинското развитие на човека и през всички времена се е утвърдило от опит като добро, живее като идея на Духа и неговата астрална изява, като сила в могъщото жизнено поле на цялата Универсална верига. Всичко това никога не може да изчезне. С течение на столетията всяко следващо братство е прибавяло от опит и страдание нещо ценно към това нечувано богатство.

Когато един Млад гносис се издигне над борбите във времето и успее да развие Живото си тяло и да застане в светлината на новото утро, между него и Храма на посвещение на Универсалната верига се създава магнитен контакт. Тогава съкровището на древните постепенно се спуска в Живото тяло на новоприетия член на Веригата, и то в зависимост от по-нататъшното развитие на светлинната сила на Младия гносис, докато те напълно се вместят концентрично едно в друго и по този начин се обединят в едно. От този момент нататък цялата Универсална верига, включително и най-новият член, се намират във света, но не са от света. Тогава всичко, което Универсалната верига е била и ще бъде, може да бъде познато от всеки, достоен за това.

Който извърши голямата подготовка, която обяснихме в предишните глави, влиза с нашето Живо тяло едновременно и във всички съкровищници на спасението на цялата Универсална верига. Затова се казва:

...след което и ние бяхме отведени със специална музика, блясък, разкош и приятни разговори на предишните си места. Това се случи приблизително в четири часа след обяд.

Девицата ни назначи по един паж, за да не скучаем твърде дълго. Те не само че бяха облечени изящно, но бяха много начетени и говореха така умно на всевъзможни теми, че ние имахме причина да се засрамим. На тях им бе заповядано да ни разведат из двореца (но само на определени места) и съобразно нашите желания да улеснят възможно най-много престоя ни.

Който влезе така в Живото тяло, което същевременно е Живото тяло на цялата Универсална верига, ще разбере, че това влизане не може да стане по друго време, освен около четири часа следобед.

„Кога трябва да стане срещата?" - „Около четири часа следобед", гласи отговорът. Разбирате ли езика на строителите? Когато слънцето на вашия подготвителен път на развитие се е издигнало до пладне и след това удари четвъртият час, Универсалното тяло се отваря за вас. Четири е числото на съвършенството и същевременно - на четириъгълника за строежа. То показва, че е положена една нова основа, а именно единствено възможната основа - самият Дух. Само на тази основа може да бъде построена вечната постройка, стигаща до небето, истинската кула на спасението, която винаги е била имитирана по безброй начини. Спомнете си само легендата за Вавилонската кула.

Затова Божието Име, Името на Духа, който е единствената основа на истинското строене, се пише от незапомнени времена с четири букви, като магически символ за ключа към Духа. В древния Египет Хермес Трисмегист се наричаше Thot. Англичаните обозначават Духа като Lord, на френски - с Dieu, на немски - Gott, на холандски - Неег. Следователно, ако вие попитате: „Кога ще вляза като виждащ и чуващ в Живото тяло?", отговорът може да бъде само един: „Около четири часа следобед."

За Християн Розенкройц този момент беше настъпил. В разказа за неговото влизане вниманието ни се отправя преди всичко към кралската гробница, при което, както казва Християн Розенкройц, аз научих повече, отколкото е написано във всички книги на света. Тази кралска гробница представлява цялото духовно и астрално наследство на Универсалната верига.

Нека сега, от всичко написано върху това в книгата, да извадим нещо, което е в състояние да ви създаде една представа за това какво може да се научи и изживее в Универсалното тяло.

Да вземем например птицата Феникс, орела, грифона и сокола - четири мистерийни животни, също като вече обяснените еднорог, гълъб и лъв. Начинът, по който са обозначени тези мистерийни животни тук, създава впечатлението като че ли става дума само за една незначителна забележка, но посветеният със сигурност знае за какво става дума.

Нека да започнем с огнената птица Феникс. Християн Розенкройц я споменава веднага след влизането си в кралската гробница - той говори за прекрасния Феникс.

Тази птица е живият символ на възкресението от мъртвите. През изминалите векове този символ намери израз по най-разнообразни начини. Гностиците на всички времена също го употребяваха много често. Огнената птица може да се види на много гностични каменни паметници, за да изобрази факта, че вечността винаги ще се издига сама от пленничеството на времето. Затова разберете дълбокия смисъл на думите, че сте призван към свобода, към възкресение от вашата природна смърт. Затова първото, което откривате при вашето влизане в кралската гробница, е Феникс - превъзмогването на смъртта. Силата на вечността, самата Огнена птица, е едно с цялото Универсално живо тяло.

Символът на птицата Феникс винаги е привличал към себе си най-голямо внимание, особено това на романтиците. Ето защо съществуват толкова легенди, които се отнасят до Едната истина. Стара юдейска легенда разказва за една нечувано голяма птица, която понякога се появява на земята. Тя лети над океана, а главата й докосва небето. Сега вие ще разберете докрай тази легенда. Защото птицата Феникс - голямата възкресителна сила на Вечността, е знакът на древното Универсално живо тяло на Универсалната жива верига, която бе образувана в праисторическите времена, като започна с Първото братство, изявило се до времето на Младия гносис: една могъща светлина, една могъща сила, една кралска птица Феникс, която лети над земята, стои над океана и с главата си достига до най-високите небеса.

Това тяло и тази сила винаги се спускат над земята, свързвайки земята и небето като могъща стълба, по която могат да се изкачат всички, докато дойде крайната победа и последният търсещ намери Едната светлина.
Орелът, грифонът и соколът

Ако продължим нашите размишления върху четирите мистерийни животни, за които се говори в Третия ден, то сега идва ред на орела.

Символичните значения на орела са много. В Библията и в Универсалното учение непрекъснато се говори за кралската птица. Така орелът, който лети на голяма височина, често символизира елемента въздух. Освен това, той се използва също и като символ на Дух-Душата и Живота. Той олицетворява също жизнената и волева сила.

Петолъчната звезда също е знак на орела. Знаем още, че сярата също се споменава във връзка с орела. Накрая, и четвъртото евангелие, евангелието на Йоан, свидетелства за него. Ние сега ще се опитаме да намерим истинското значение на тези символи.

Всяко тяло диша. Всяко създание, от най-нисшето до най-висшето, се нуждае от атмосферна субстанция за поддържане на своята система. Това важи за всяка изява на фундаменталната природа, за цялата вселена. Затова орелът - царят на въздуха, е символ на владетеля на елемента въздух, на жизнения елемент, необходим на всяко същество.

Следователно орелът символизира жизнената сила, необходима на всеки кандидат на гностичните мистерии, за да може да живее в Универсалното живо тяло. В нашата Школа ние обикновено наричаме тази незаменима жизнена субстанция Гносис.

Гносисът е това, което е необходимо за вашата душа, за вашето душевно състояние, за вашето душевно новораждане. Той е атмосферата на Универсалното живо тяло, т.е. атмосферата, която трябва да се научите да употребявате и от която трябва да живеете.

Ако при вървенето по Пътя това ви се удаде чрез себеотдаване, тогава вашата душа е готова да влезе в Универсалното живо тяло и да живее в него микрокосмически и екзистенциално. Тогава вие се издигате нагоре в жизненото тяло и владеете съвършено, като орел новия елемент, от който трябва да живеете. От това следва, че орелът е символ на Новата душа и на Новия живот.

Ние вече говорихме за Новия гносис, който бе построен и осъществен „отдолу". Естествено е, че преди да се извърши едно такова строително дело, трябва да се намерят строители. Те обаче не падат просто така от небето, а винаги са призвани от Гносиса и то по много положителен и динамичен начин.

Преди да може да се започне с новия строеж, естествено налице е само Универсалната верига, възвишеното Универсално тяло, което се е оттеглило в областите на чистата астрална субстанция. Когато започне строенето на Младия гносис и се окаже, че са налице определено жизнено състояние, известна вибрация, жизнена и волева сила, тогава изведнъж орелът се стрелва от небето като мълния надолу и улучва в сърцето съответния сътрудник с един нечуван удар.

Може би разбирате какво се случва? Изведнъж всичките атмосферни възможности на Универсалното тяло, физически осезаеми, сякаш се дават на разположение на сътрудника. Образува се една връзка между работника долу и Братството горе, което означава - и една връзка между Универсалната верига и възникващия Млад гносис, една връзка, която намира израз в личността на призвания за това сътрудник. Работникът, „улучен" по този начин от орела, от силата на първия лъч, никога няма да претърпи поражение.

Той винаги е в състояние да доведе работата до добър край, когато изхожда от базата на Универсалната любов, доверявайки се на втория лъч на Седморния дух и остане верен на своето призвание. Ето по какъв начин Младият гносис бе включен в Универсалната верига като достоен член. От този момент нататък Живото тяло на Младия гносис се сля напълно с Универсалното живо тяло.

По-нататък е ясно, че в Универсалната верига, а с това също и в Живото тяло, в което сега е приет Младият гносис, Седемте лъча на Духа напълно присъстват. Затова сияещият Седморен дух е една неотменима съставна част от новата, чиста астрална атмосфера. Затова всеки лъч на Седморния дух е представен от една петолъчна звезда, която е символ на орела. Така става ясно, че в Универсалния гносис седемте звезди, седемте пентаграма, представляват знака на Гросмайстора на Ордена и вследствие на това - също и знака на живата Дух-Душа, която държи в ръката си седемте звезди. Сега сигурно разбирате защо съществува връзка между орела и пентаграма.

Всяко едно от четирите Евангелия притежава собствен характер. Специално евангелието на Йоан се различава по особен начин от останалите три. Това евангелие е гностично като никое друго. То диша съвършено жизнената атмосфера на Гносиса и е произлязло напълно от Универсалното живо тяло. Затова то се намира във връзка с дихателното поле на Гносиса и следователно - с орела.

Грифонът - следващото мистерийно животно, което Християн Розенкройц видя в кралската гробница, до известна степен също е така лесно за обяснение. Понякога то се използва в хералдиката. Това животно се представя в горната част на тялото като орел, в долната - като лъв, има островърхи уши и дълга, подобна на змия опашка. В една приказка се казва, че животното има остри нокти и две могъщи крила.

По-голямата част от тези приказки идват от Изтока. Там грифонът, между другото, е пазач на златото, ковчежник. Затова той е посветен на слънцето, което изгрява от изток. Погледнато символично, всички, които поемат по Пътя, се обръщат на изток - към страната на изгряващото слънце. Там се намира несравнимата светлина. Но човек трябва да мине покрай ковчежника, покрай грифона! Грифонът се нарича освен това и „пазач на Светлината, която още никога не е осветявала земята или морето". Вашите деца сигурно са чели приказки за птицата грифон. Тя е символ на закрилящата сила на Универсалното живо тяло, на пазача на съкровищниците на спасението, в които не може да проникне никой, чиито ръце не са свещени. Тази закриляща сила е орел с орела и лъв с лъва и е огнена като слънцето.

По-нататък се говори за сокола. Соколът се използва като символ на смъртното, което е свързано с безсмъртното. Затова той е символ на египетския кръст, на вертикалното, свързано с хоризонталното. Сега може би разбирате защо това мистерийно животно се споменава от Християн Розенкройц накрая. Защото соколът обяснява същностната цел на Универсалното живо тяло. Защо Гносисът ви кани да влезете в Живото тяло? – Защото то е големият Храм на посвещение, където се изявява Духът, за да превърне всичко нисше във висше, при което смъртното се поглъща от безсмъртното.

Според разказите, в старите египетски мистерийни храмове е имало два кръщелни купела. Единия бил украсен с главата на сокол, другият - с главата на едно друго мистерийно животно. Водата се изливала едновременно от двата купела върху кандидата. Едната струя означавала смъртта, която трябвало да се изпита в доброволно себеотдаване; другата струя посвещавала кандидата в новото жизнено състояние. Така това двойно кръщение означавало: „Да умреш, за да живееш" или с думите на Иисус, нашия Господ: „Който изгуби живота си заради мен, ще го намери".

Всички братя и сестри, които са изживели това могъщо превръщане, ликували накрая с думите: „Боже мой, Слънце мое, Ти изля Своето сияние върху мен."

Според Библията Христос изрича на кръста думите: „Eli, Eli, lama sabachthani", което означава: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?"

Не е ли това едно съществено изопачаване на евангелието, което бе извършено от църковните глави? Защото първоначалният текст гласи: „Eloi, Eloi, lamah asabvthani", което значи: „Елохим, Елохим, вие изляхте вашето сияние върху мен", или „Елохим, Елохим, как ме прославихте!"

Ако „преработващите" Библията, които черпеха от старите херметични писания, бяха позволили на Иисус, нашия Господ, да изрече тези класически думи, това щеше да бъде доказателство, че цялото евангелие е взето от класическата херметическа философия. Създателите на новата църковна религия искаха да предотвратят това, особено поради обстоятелството, че гореописаният храмов ритуал с двата кръщелни купела често се среща в старите египетски изображения.

Така можем да разберем защо в Алхимичната сватба Йохан Валентин Андре говори за това в много забулена форма. По онова време за него съществуваше само тази възможност за упражняване на теологичната професия, за да може да излее с по-голяма сила своята любов върху човечеството и да извърши тази отговорна работа. По онова време една обществена гностична дейност не беше още възможна и можеше да се предприеме само в пълна тайна и с много малки групи. В своята функция на теолог и служител на държавната църква, а с това също и на старите църковни водачи, той не можеше да разкрие тази грешка.

Но той го направи в Алхимичната сватба за посветените, и то като насочи вниманието към сокола. Нека и на вас да ви се даде един ден заедно с посветените на всички столетия да кажете: „Боже мой, Боже мой, Ти изля върху мен Своето сияние".

Ние се запознахме подробно с мистериите, които Християн Розенкройц откри в гробницата, т.е. с птицата Феникс, еднорога, лъва, орела, грифона и сокола. Те са могъщи символи на съвършено новото жизнено състояние, което се разкрива за Християн Розенкройц по време на третия ден. Това са символи от кралската гробница, за която човек не бива да мисли като за един църковен двор, както нашият текст правилно набляга. Сега става необходимо да ви обясним как трябва да разбираме всичко това.

Казва се, че всъщност влизането в гробницата на Храма е забранено, за да не може да бъде видяно онова, което се намира вътре. Това означава, че всичко, което Християн Розенкройц вижда там, принадлежи към скритото, тайното знание на Универсалното братство. Това е едно знание, което принадлежи само на онези, които имат право на това, които по силата на своето жизнено състояние наистина могат да влязат в гробницата и да се ориентират философски за всичко, което по-късно ще се случи. Затова авторът на Алхимичната сватба, въпреки че е забранено, дава, макар и много завоалирано, някои указания, които се отнасят до гробницата.

Той прави това първо, за да бъде от полза на онези, които са прекрачили границата; второ, защото авторът знае, че скоро каталогът на кралската библиотека, който се намира в гробницата, ще бъде публикуван. Това означава: той знае, че ще дойде време, когато някои неща от това знание ще трябва да се открият, за да се помогне на онези, които сякаш се намират с гръб до стената на една напълно чужда, смъртоносна действителност и трябва да се осмелят да направят един скок над бездната, за да попаднат в освобождаващия живот.

Ние вярваме също, че имаме правото да повдигнем малко воала, който забулва тези съобщения. Човечеството е навлязло в епохата на всеобщ упадък. В един такъв период Универсалното братство предприема едно велико дело, за да се опита с извънредни усилия да спаси колкото се може повече същества. Да се спаси една човешка душа от сигурна гибел е възможно само когато тя оживее чрез Духа и тръгне по Пътя в триединство. Това е триединството от дух, душа и тяло, при което тялото може да бъде един достоен и приспособим инструмент в служба на Духовната душа.

И така, там се намират шестте мистерийни животни и една кралска библиотека, която съществува още преди Реформацията. По-нататък - една голяма книга, каквато Християн Розенкройц още никога не е виждал, и която съдържа един план на всички фигури, зали и портали на големия Храм, всички текстове, тайни и т.н., накратко – един преглед на всичко, което може да се види в Храма. В нашия текст повече не се дават подробности. Казва се само, че във всяка книга от библиотеката се намира портрет на автора, и че много от тях е трябвало да бъдат изгорени.

Ние вече ви говорихме за двете астрални полета, между които се намира като преходна област Храмът на присъдата и Храмът на посвещението. Първото астрално поле е това на смъртната природа, чийто вид напълно се свързва с природно роденото същество на обикновеното човечество. Това е полето на огледалната антиприродна сфера, която е изпълнена с безбожност. Второто астрално поле е това на Свещената земя - едно поле на чистотата. То се различава от първото преди всичко по това, че притежава много по-висока вибрация. Нашата планета е обгърната от повече астрални полета. Един от белезите на тези гюлета е, че всички те се отличават едно от друго по броя на трептенията.

Какво представлява едно астрално поле? Какво е, най-общо казано, астралната субстанция? Тя се състои от астрални атоми. Това е прасубстанцията, космическата коренна автономност, която се среща навсякъде в космоса, това е един факт, поради който класическите розенкройцери казваха: Не съществува празно пространство.

Едно астрално поле представлява концентрация от такива астрални атоми. Навсякъде в пространството се намират концентрации от прасубстанция, в началото обикновено в кълбовидна форма. Едно такова поле възниква чрез сила. Такава сила например е една идея. Всяка мисловна светкавица предизвиква концентрация от астрални атоми.

А това означава, че една поредица от идеи представлява вече една нечувана сила. Атомите на прасубстанцията са извънредно чувствителни и реагират непосредствено, защото произхождат от фундаменталната природа, от строителното вещество на целия Универс.

Следователно, всеки човек образува около себе си астрално поле, което съответства на неговия манталитет. Всеки притежава мисловен живот и свое специфично астрално поле, свое астрално тяло, което отговаря на този мисловен живот. То е от същия вид и качество. В определени моменти то заема образа на излъчената идея и дори образа на този, който излъчва идеята. Атомите на прасубстанцията са извънредно пластични и мигновено се оформят в съответствие със силите, които ги движат.

От време на време, например през нощта, когато материалното тяло спи, астралното тяло заема образа на вашето същество. Тогава с право може да се говори за астрално тяло. По време на будното състояние астралното тяло обгръща материалното само като концентрация от прасубстанция.

Сега сигурно ще разберете, че вибрационният тип на вашето астрално тяло определя кои сили привличате или отблъсквате. Закрилящият и отбранителен елемент на вашето астрално поле е винаги вибрационният фактор.

Следователно, ако вашият манталитет, вашият мисловен живот е от високо качество, с висока стойност, ако мислите ви са действително чисти, тогава астралното ви тяло получава една по-висша вибрация. Колкото по-чисто и възвишено е вашето мислене, толкова по-висока вибрация получава астралното ви поле. Ако например в този момент мислите ви се издигнат, ако заедно с нас мислите за духовните течения на алхимичната сватба и се чувствате свързан с тях, астралното ви тяло веднага ще получи по-висока вибрация и вие ще изпитате тяхната чистота. В същия момент вие ще станете безчувствен, недостижим за всички противни на тази вибрация и по-ниско трептящи влияния и ще можете да приемете само това, което съответства на вашия моментен вибрационен фактор.

Следователно, ако се издигнете - и това важи специално за учениците като група - в една по-висока астрална вибрация, ще развиете една отвореност за излъчванията на Братството. Това всеки може да разбере. Така вашата евентуална свобода зависи изцяло от вас. Чрез чисто и ново жизнено поведение, което трябва да се опира на душевното качество, вие можете постоянно да издигате вибрационния фактор на вашето астрално тяло. Само по този начин можете да напуснете всяко по-ниско стоящо поле и да влезете в по-висшите полета от астрална чистота и там да се наслаждавате на плодовете им. Така става ясно, че вървенето по Пътя не е нищо друго, освен едно развитие като последица от повишаването на астралния вибрационен фактор на вашето същество чрез ново жизнено поведение, чрез постоянно, ново насочване.

Учениците на една гностична школа, които още не разбират това, често стават жертва на колебанията на вибрационния си фактор и на съответните последици поради непрекъснатите промени в своето жизнено поведение: в един момент се намират във вътрешно равновесие, в следващия - в най-голямо напрежение, нервност или злина. Чрез това непостоянство те нанасят на астралното си тяло големи щети. Те го разрушават и цялата им личност страда от последиците. От тези непрекъснати колебания страдат също и етерното тяло, а чрез него - и физическият организъм. Помислете за последиците от гнева. Това е една от най-ужасните болести, от които човек може да страда.

Когато казваме: ,Чрез поведение от пречистващ вид можете да повдигнете вибрацията на астралното си тяло", ние повтаряме само една окултно-научна формула, която е позната на всяко окултно общество. Но внимавайте в това, което сега допълваме: Това ново поведение трябва да бъде последица от едно ново душевно качество и да бъде поддържано от него. Защото всеки един его-човек със силна личност (това означава - със силна воля и порядъчна доза позитивност) може да вземе решение за едно ново жизнено поведение, все едно от какъв вид. Примери за това има повече от достатъчно. Всичко, което извършите с твърда решителност на волята, има за резултат повдигане на вибрационния фактор и причинява затварянето на едно вибрационно поле и отварянето на друго, по-високо поле.

Но ако желаете да постигнете резултатите, описани в Алхимичната сватба, тогава само едно просто волево решение няма да може да ви помогне. Защото астралната отвореност в гностичния смисъл трябва да отговаря на седем условия, да издържи седем тежести.

Затова един окултно-научен стремеж със съответно поведение ще отвори за его-човека със сигурност само огледалната сфера и нейните имитации. Защото само новото душевно качество и свързаните с него развития могат да доведат ученика до себеотдаване, да го освободят от егото и да му помогнат да постигне съвършена ендура.

Който живее от душата, не познава вече себеутвърждението, а се отдава напълно в служба на Бог и човечеството. Такъв човек познава страданието и жертвата на Кръста и Розата. Който по този начин е умрял според егото, може да влезе в гробницата на Храма на посвещение. Той намира пътя към върха на кулата, за да се издигне оттам в Новото астрално жизнено поле.