Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг


Изпълнението на присъдите (I)



страница11/16
Дата07.05.2018
Размер3.11 Mb.
#67733
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

Изпълнението на присъдите (I)

Ние установихме, че четириетажното скеле в градината на Първия храм на Братството е една проекция, един жив символ на истинското богочовешко състояние. Който желае да постигне това състояние, трябва да отговаря на известни изисквания от вътрешно естество. Той трябва да е в състояние да изпълни седемте изисквания на истинското ученичество на Златния Розенкройц, т.е. да може да издържи седемте тежести.

Ако не може да отговори на тези изисквания, това означава, че за този човек времето на истинското ученичество още не е настъпило. Храмът на посвещението - съответното астрално преходно поле, се закриля при всички обстоятелства от седемте лъча на Духа. Затова всички, които попадат по различни причини в споменатото астрално поле, но не са достойни за него, се изгонват. Начинът на това изгонване зависи напълно от личното, вътрешното състояние на натрапниците.

Сега ние ще се опитаме да анализираме по-отблизо намерението и въздействието на присъдата и изгонването, така както ги описва Алхимичната сватба. Естествено намерението и фундаменталната готовност на Универсалното братство е да поздрави и да приеме в Храма на посвещението всички дошли. За универсалния закон на Любовта, който окриля Тройния съюз на Светлината, това е естествено. Въпреки това, противно на своето желание, любовта трябва да се съобразява със закона, на който е основано Царството, а именно - със закона на Духа, който съдържа също и Любовта. Но от гледна точка на тази жизнена сфера е естествено, че никой не бива да бъде третиран по-строго, отколкото е необходимо за неговото спасение и поучение, и че всяко връщане (все едно от какъв вид) се извършва толкова меко, колкото е допустимо от изискванията.

В сцената на изгонването вниманието ни се насочва първо към групата на натрапниците, които са били подведени, подтиквани от алчност или стремеж към слава и почит. Те биват наречени императори, крале и благородници. Вие знаете, че съществуват псевдо-розенкройцерски братства, на които само името има нещо общо с истинското розенкройцерство. Тези измамници много лесно спечелват последователи, защото предлагат на хората високопарни титли, сложни символи, служебни отличителни знаци и дипломи. Членовете на подобни групи в един определен момент заживяват напълно под форсираното себевнушение, че са се издигнали много високо, отишли са много далеч и са станали твърде възвишени и значителни.

При това те биват експлоатирани и повредени психически, защото получават от своите така наречени „посветители" указания за всевъзможни упражнения. Поради своите фалшиви ментални представи за една прекрасна и възвишена цел, те стават астрално възприемчиви за полето на истинското Братство. Но оттам ги връщат, ясно защо.

Но те имат право да напуснат свободно. И понеже процесът на изпъждането е един много вътрешен въпрос и се осъществява най-вече по време на сън, тяхното гражданско достойнство не пострадва ни най-малко. Законът на Любовта обаче изисква те да се завърнат в делничния си живот различни от преди (т.е. променени), защото са били измамени от лоши злосторници. Затова те получават списъка на пречистващите писания, респективно биват подложени на тях. Вие трябва да разглеждате този процес на пречистване трезво и езотерично-научно. Това не е някаква странна операция, а е просто така: Когато някой недостоен проникне в астралното поле на Братството, той бива пречистен от астралния огън, на който не може да издържи. Неговото жизнено състояние бива пречистено.

По този начин е възможно някой беден съблазнен човечец да се събуди в едно безкрайно по-добро състояние от това, което е имал преди лягане. При едно такова пробуждане в своя обичаен свят той открива, че интересът му към псевдо-розенкройцерското братство е изчезнал в значителна степен: хватката на съблазняването е разтворена и измамниците имат една жертва по-малко. Но недостатъкът на такова лечение се състои в това, че поради многото изживени страхове и изстрадани разочарования той не се осмелява повече да търси и изживява своето време в природата на смъртта и загубва интереса си за освобождение и позитивни резултати.

Чрез манипулациите на съответните шарлатани безброй хора получават големи увреждания за цял живот. Това е един от най-големите грехове, които могат да се извършат. Той е по-страшен от телесно убийство - това е убийство на душата, на съзнанието.

Нека сега отново поемем нишката на нашия разказ. Пречистени чрез списъка на пречистващите писания, съблазнените повече няма да изпадат в същите грешки. Преди да си отидат, на тях им бива заповядано да оставят в градината на Храма някаква скъпоценност за изплащане на своите жизнени грехове.

В светлината на обясненото дотук може би ще разберете и това: ордените и другите знаци на отличие, които се раздават от фалшивите братства, често са откраднати амулети. Те имат формата на предмети, свързани със свещени сили, и по тях има изписани свещени имена. Ако разбирате дори и съвсем малко от това, ще ви стане ясно, че тези неща не са безопасни за съответния човек. С тяхна помощ се развързват сили, чиито въздействия са твърде опасни, ако човек не е в състояние да ги владее чрез вътрешни качества или ако не се е научил да ги употребява според тяхната същност по истинския начин. Затова измамените трябва да върнат тези орденни знаци, които в действителност са били откраднати.

Ако размислите достатъчно добре върху казаното досега, би трябвало да ви се е изяснило колко извънредно опасна е природата на смъртта, в която всеки доверчив човек е многократно застрашен от опасността да стане жертва на измамници. Така че без помощ животът тук би станал много бързо невъзможен.

Затова чрез милостта на Братството на Свещения Граал, което има за цел спасението на света и човечеството, често цялата жизнена атмосфера се пречиства. Затова в текста на присъдата, който се прочита от девицата в градината, се споменава Вулкан, на когото господарят на Храма предава всички фалшиви съчинения за унищожение. Вулкан е символ на вътрешното слънце, на големия астрален огнен център на свещената Универсална слънчева система. От него излиза едно могъщо, пречистващо излъчване, което до известна степен се употребява от Тройния съюз на Светлината за закрила на тежко обремененото, невежо човечество. Толкова може да се каже за изпълнението на присъдата на осъдените съблазнени.

Остават онези, които са проникнали в светилището с помощта на черно-магически и други негативни действия. Осъдените от една друга група се отстраняват, след като биват съблечени голи и освен това жигосани. Накрая се наказват закоравелите измамници - телесно или със смърт, и то с меч, с въже, чрез удавяне или бичуване.



По този начин сега градината на Храма бива очистена напълно и се възвръща към своя възвишен, чист покой. Най-накрая остават само онези, които са издържали елементарния изпит за годност - тези, с които процесът на посвещение може да продължи.

,, Онези, които снощи се оттеглиха доброволно, трябва да бъдат пуснати на свобода, без да заплатят за това. Накрая изпечените измамници на народа, които не издържаха нито една тежест, ще бъдат наказани телесно или със смърт - според случая, а именно: чрез меч или примка, чрез вода или пръчки. Тези присъди трябва да се изпълнят без милост, за пример на другите. "

На това място нашата девица счупи своя жезъл. След това другата, която прочете присъдата, наду своята тръба и пристъпи с голяма почтителност към онези, които се намираха зад завесата. Аз не мога обаче да се стърпя да не съобщя на читателя нещо относно броя на нашите пленници. Имаше седем, които бяха издържани една тежест; двадесет и един - по две тежести; тридесет и пет - по три; тридесет и пет - по четири; двадесет и един - по пет; и седем, които бяха издържали по шест тежести. Между тези, които бяха стигнали до седмата тежест, но не бяха я издържали, беше този, когото аз бях откупил. Освен това имаше и още много, които не можаха да издържат нито една тежест. Само неколцина обаче бяха успели да се справят с всички тежести.

Всичко това бях изчислил и записал прилежно в моя бележник, докато те стояха пред нас. Много учудващо беше и това, че измежду всички онези, които бяха издържали до едно определено число тежести, нямаше нито един, който да прилича на другите. Защото независимо от това, че - както вече казах - издържалите три тежести бяха тридесет и пет, то един бе издържал първата, втората и третата тежести, друг - третата, четвъртата и петата, третият - петата, шестата и седмата и така нататък, така че от всичките сто двадесет и шест души, които бяха намерени за прекалено леки, нямаше и един, който да е равен на друг. Аз може би щях да преброя всичките с техните тежести, но времето не ми стигна и се надявам, че по-късно това ще бъде съобщено със съответните обяснения.

Господата останаха много доволни от тази присъда, защото при първоначалната строгост те не се бяха надявали на такава мекота. Затова те дадоха много повече, отколкото бе поискано от тях, и положиха всички верижки, украшения, злато и други ценности - всичко, което носеха със себе си - и се сбогуваха с почитание. Въпреки че на кралската прислуга беше забранено да се подиграват на оттеглящите се, някои шегаджии не можаха да се въздържат. То и без друго беше за смях как помилваните гледаха да изчезнат колкото се може по-бързо, без да се оглеждат и обръщат. Някои от тях помолиха да им се изпратят обещаните каталози и уверяваха, че ще постъпят с книгите си както е угодно на Негово Величество. Това им беше обещано още веднъж.

На портала всеки получи питието на забравата, за да могат да забравят случилото се.

След това си заминаха онези, които бяха решили доброволно това. Те бяха пуснати заради добросъвестността им, но без право да идват още веднъж по този начин. Но в случай, че на тях (това важеше и за другите) им бъде открито нещо повече, те щели да бъдат отново приети като добре дошли гости.

Междувременно бяха започнали със събличането на останалите, като на всеки се извършваше различно наказание според вината. Някои биваха събличани и изпратени голи, но читави; други биваха изхвърлени навън с камбанки и звънчета, трети пък - изгонени с камшици.

Накратко, имаше толкова много различни видове наказания, че аз не бих могъл да ги изброя. Най-после дойде ред и на последните. С тях се занимаваха най-дълго, защото преди едни да бъдат обесени, други - обезглавени, трети пък -удавени, и останалите да бъдат умъртвени по всякакви начини, измина доста време. При изпълнението на тези наказания сълзите ми наистина течаха не заради мъките, които те, без съмнение, бяха заслужили поради дързостта си, а при мисълта за човешката слепота, ставаща причина да се занимаваме винаги и отново с това, което е забранено за нас още от грехопадението.
Изпълнението на присъдите (II)

Накрая, изпечените измамници на народа, които не издържаха нито една тежест, ще бъдат наказани телесно или със смърт - според случая, а именно: чрез меч или примка, чрез вода или пръчки. Тези присъди трябва да се изпълнят без милост, за пример на другите. Тук се споменават четири форми на наказание, които според случая могат да бъдат изпълнени или всички заедно, или в различни комбинации. Както знаете, тези най-тежки форми на магичното право биват предхождани от следните наказания: събличане и изгонване гол, и освен това жигосан. Нека сега да видим какво означава всичко това.

„Да си гол" е един символ, който често се употребява в Библията. Казва се например: „...че всички се намират голи пред Бог", което означава, че всички душевни движения, всички въжделения на сърцето и всички съображения на разума, които се намират в човека, могат да се видят от посветения наблюдател. Ние всички сме голи пред величието на Духа. Но това не бива да се разбира като наказание.

Друго е, когато установим, че един човек в изява - т.е. личността в един микрокосмос - в зависимост от зрелостта на своя живот, развива различни качества.

На основата на наследствените фактори и на кармата, които действат заедно с подсъзнанието, човек се сдобива с качества. Възниква един определен тип с различни добри и лоши възможности. Всички органни структури, като жлезите с вътрешна секреция, нервните възли (плексусните кръгове), сърцето, главата и слънчевият сплит се променят напълно в съответствие с тези възможности и качества. Помислете по-нататък за етерното тяло, астралното тяло и различните жизнени флуиди. Тогава вие ще имате пред себе си цялостната личност на човека в изява, облечен във всичките му одежди.

Следователно, от научно-езотерична гледна точка дрехата на човека представлява, между другото, съвкупността от възможностите и качествата, които притежава, които е придобил и които водят до изява на неговия тип, на неговия вид.

Съществуват хора с твърде съмнителни „дрехи". Но има също и такива, които, по силата на „дрехата", която „носят", могат да се нарекат многообещаващи. Дори и ако тази „дреха" е замърсена и повредена поради неправилна употреба и незнание, при много от тях може да се каже: „Възможностите са налице".

Така наречената „дреха" може да се нарече скъпоценна, защото е изтъкана от всички животи на личности, съществували в един микрокосмос. Това е един продукт, който е на възраст няколко милиона години и винаги е бил пазен в съкровищницата на ауричното същество.

Нека сега да разгледаме случая с измамниците на народа, за които се говори в Третия ден, т.е. този човешки тип, който може би е съблазнил и по описания вече начин е довел до нещастие безброй хора. Вие можете да бъдете сигурни, че тези измамници притежават много силен личен магнетизъм и една извънредно богата „дреха". Чрез своето кармично минало те са заредени с много сили и възможности. Ако не употребяват тези възможности по единствено правилния начин, те, естествено, представляват смъртна опасност за хората. Те разполагат с големи знания, извънредни сили и съответни възможности. В резултат на това те могат да бъдат или благословение, или смъртна опасност.

Когато човек изхожда от егото, от материята, от аз съм, т.е. от обикновеното природно рождение, той винаги употребява своята „дреха", за да засили своя аз, за да се обогати материално и да се нареди за сметка на другите. Това е белегът на природно родените. Посредством огромното кармично съкровище, свързано с истинския природнороден, егоценричен тип, съответният човек става това, което в Алхимичната сватба се нарича „измамник на народа".

Подобни хора са извънредно болни. Те са напълно увредени физически и психически. В своята жизнена среда те заемат ръководни позиции, но вследствие от повредата на „дрехата" си са в състояние да завлекат мнозина в бездната, без светските авторитети да забележат това и без да могат да бъдат обвинени и осъдени от светското правосъдие, нещо повече - без дори да осъзнават своите злодеяния.

Ето защо правораздаването на Тройния съюз на Светлината, т.е. на Свещения Граал, на Катарите и Розенкройцерите, се поставя в една ярка и ясна светлина. Това правораздаване не означава наказание. Защото какво означава в светлината на нашето обяснение да бъдеш изгонен „ гол "?

Представете си един такъв психически увреден човек: от една страна той е един твърд като камък егоист, а от друга страна разполага като резултат от миналото си с една разкошна „дреха", пълна с възможности за развитие. Може ли да се допусне той да вреди на човечеството? Може ли да се поеме тази отговорност по отношение на човечеството и на самия болен? Разбира се, че не.

Затова, когато такива хора попаднат веднъж в сферата на Тройния съюз на Светлината, в астралната сфера на Братството (а рано или късно всички такива попадат там), те биват „съблечени" чрез магичния пречистващ огън на тази астрална сфера, което означава, че личността бива освободена от цялото си кармично минало. Една опасна за човечеството егоцентрична личност, свързана с богато кармично минало, е ненормално и безотговорно състояние. Затова връзката между кармата и личността се прегаря чрез астралния огън в слънчевия възел или в една или повече от седемте мозъчни кухини. В този случай личността се предоставя на самата себе си, на нейния природно роден вид и стойности. Тогава тя вече не е в състояние да предизвика особено големи щети, във всеки случай – не по-големи отколкото тези, които причиняват обикновените хора. Това означава да бъдеш „изгонен гол".

Не намирате ли, че това така наречено наказание е един действителен акт на любов, който предпазва всички хора и особено болните, причиняващи страдание и вреда на другите? При това трябва да се знае, че неутрализираната кармична дреха не се унищожава. Това не е възможно.

Затова никога не може да се изключи възможността един такъв „измамник на народа" в даден момент да получи обратно своето наследство, правото си на първородния, но тогава разбира се - в служба на човечеството.

Сега ние желаем да обясним накратко за съществуването на един духовен закон, на който Братството има право интелигентно да сътрудничи като изпълнител на Божия Съвет.

Съобразно описаното, присъдата бива увеличена или намалена - според случая. „Изгонен гол и жигосан" означава, че съответният личностен човек не само бива кармично „съблечен", но освен това бива и жигосан, и то в един извънредно важен център на природно роденото тяло; така че това родено от природата тяло не излиза недокоснато от предизвиканите от самото него последици, а продължава да носи трайни следи от тях. Следователно „жигосване" означава претърпяване на астрални смущения в личността с всички съответни последици в материалното тяло.

Наказанието с меч се отнася до едно смущение в кръвта чрез усилване фактора на глутена, което се причинява чрез едно по-дълбоко потъване в материята. Наказани чрез въже, т.е. чрез обесване, биват лъжците, при които по-висшите творчески сили на шийната чакра се блокират напълно или отчасти. Наказанието чрез вода означава смущения в дихателната система, премахване на връзката с етерната сфера и нисшите астрални полета (атмосферата се символизира с елемента вода). Наказанието с пръчки, или бичуването, означава телесни недостатъци и слабост.

Бихме искали съвсем съзнателно да съкратим по възможност тази част от обяснението на наказанията. Това няма стойност, а и ние нямаме желание да се задълбочаваме в причините и примерите на тези болести. Важно е само да ви обясним, че за закрила на човечеството съществува един Духовен закон, който във всички области наказва всяко душевно убийство или опит за това. Универсалното братство, като служител на Бог, играе много важна роля при тази закрила чрез разпространение и оживотворяване на чистите астрални полета.



Градината, която преди това беше претъпкана е хора, бързо се опразни, така че в нея останаха само войниците. След като всичко това се беше случило и бяха изминали около пет минути в тишина, появи се един красив, снежнобял еднорог със златна лента на врата, на която бяха гравирани някакви букви. Той се приближи до кладенеца и падна на колене, сякаш искаше да окаже почит на лъва, който стоеше на кладенеца толкова неподвижно, че го бях взел за изкуствен.

Лъвът незабавно вдигна голия меч, който държеше в лапите си и го пречупи в средата, така че парчетата, ако си спомням добре, паднаха в кладенеца. След това той рева толкова дълго, докато един бял гълъб не му донесе в човката си едно маслиново клонче, което лъвът погълна незабавно и се успокои. Еднорогът също се върна и застана на мястото си.

После нашата девица ни поведе по витата стълба на скелето надолу и ние отново се поклонихме пред завесата. Всички трябваше да измием главите и ръцете си в кладенеца и в същия ред да изчакаме дотогава, докато кралят, минавайки през един таен вход, влезе отново в покоите си, след което и ние бяхме отведени със специална музика, блясък, разкош и приятни разговори на предишните си места. Това се случи приблизително в четири часа след обяд.

Девицата ни назначи по един паж, за да не скучаем твърде дълго. Те не само че бяха облечени изящно, но бяха много начетени и говореха така умно на всевъзможни теми, че ние имахме причина да се засрамим. На тях им бе заповядано да ни разведат из двореца (но само на определени места) и съобразно нашите желания да улеснят възможно най-много престоя ни. Девицата се сбогува с нас, уверявайки ни, че ще дойде на вечерята, за да отпразнуваме тържественото окачване на тежестите. Тя ни помоли да изчакаме търпеливо идването на утрешния ден, когато ще бъдем представени на краля.

След като тя се раздели с нас, всеки се посвети на това, което го интересуваше най-много. Едни от нас разглеждаха красивите плочи и дори се опитаха да ги нарисуват, като се чудеха какво може да означават странните знаци, които се намираха върху тях. Други отново се подкрепяха с ядене и пиене. Аз и моят другар се оставихме на моя паж да ни развежда из двореца и направихме една обиколка, за което цял живот няма да съжалявам. Освен многото великолепни антики, на мен ми бе показана и кралската гробница, от което аз научих повече, отколкото е написано във всички книги на света. На това място се намираше и чудната птица Феникс, за която преди две години бях издал една специална книжка.

Аз взех решение да напиша също и за лъва, орела, грифона, сокола и другите с надеждата, че тези писания ще бъдат полезни на някого, както и да издам един отделен трактат с приложена скица и надписи. Жал ми беше, че моите събратя пропуснаха да видят тези безценни съкровища, но същевременно размислих, че вероятно такава е била Божията воля.
Еднорогът, лъвът и гълъбът

Естествено е, че всички сериозни кандидати за алхимичната сватба, които отговарят на поставените от Духа изисквания, в даден момент се чувстват вътрешно напълно освободени от всички драматични вълнения, свързани с правораздаването на везната, за които вече ви разказахме. Те влизат в тишината и спокойствието на духовната чистота, в покоя, който Иисус, нашият Господ, дарява на всички, които го следват, в мира на единството с Духа.

Едва тогава действителните цели на истинското ученичество могат да се освободят и осъществят.

Затова ние четем за снежнобелия еднорог със златната огърлица, за лъва като пазач на чешмата и за белия гълъб с маслиновото клонче в човката. Може би познавате тези символи. Еднорогът, лъвът и гълъбът са висшите символи на Огнения триъгълник, на Trigonum Igneum на класическите розенкройцери. Те се отнасят до трите основни лъча на Седморния дух. Когато този Огнен триъгълник гори в кандидата, той е достоен да влезе в Храма на посвещението. Защото този триъгълник отваря кандидата за целия Седморен дух.

Библията говори по различни начини за еднорога. Така в книгата Числа се казва: „Божието веселие е като това на еднорога". А в прекрасната книга на Йов четем: „Мислиш ли, че еднорогът ще ти служи и ще остане до твоите ясли? Можеш ли да го впрегнеш за оране или ще бранува той полетата зад тебе?" А в Псалм 29 се казва: „Гласът на Господа строшава кедри, да, Господ строшава ливанските кедри. Прави ги да скачат като теле, Ливан и Сирион - като млад еднорог. Гласът на Господ разцепва огнени пламъци".

Тези цитати ни показват, че еднорогът е символ на висшето духовно съвършенство, на насочения към единствената цел (затова „еднорогов") стремеж. Еднорогът е снежнобял и носи на врата си златна огърлица, както се разказва. Тук вниманието ни се отправя към пречистената, ръководена от Духа нова воля, запалена от първия лъч на Седморния дух, от първия аспект на Огнения триъгълник.

Който наистина е запален от Божия Дух, изхожда от едно ново състояние на волята, която е отправена към една единствена цел. Който притежава тази нова воля, разполага с божествените сили. Такъв човек ще разбере, че еднорогът му служи като вътрешно качество.

Вие поставяте от време на време едно бреме на раменете на вашата воля и се опитвате да й възложите определени задачи. Тогава си казвате: „Отсега нататък ще предприема това или ще оставя онова." По този начин вие се борите против себе си. Не правете повече това, защото с този метод никога няма да успеете.

Но ако във вас новата воля е родена наистина от душевно качество и от ново жизнено поведение, тогава „еднорогът ще остане до твоите ясли", както казва Библията, което означава, че тогава волята ви спонтанно ще служи действително на Бог и ще определя цялото ви жизнено състояние. Това важи също и когато сте в спящо състояние и нямате директен контрол върху вашата личност.

Дори и тогава новата воля ще определя вашите пътища и действия, защото е съгласувана напълно с вашата задача, с Пътя, по който трябва да вървите, с процеса, който трябва да осъществите.

Тогава вие ще сте впрегнали еднорога, за да изорете браздите. Вие знаете, че в една изорана земя се правят бразди, в които селянинът посява зърното. Следователно тук става дума за един нов, съвършено подреден живот.

Когато новата воля е запалена във вас, цялото ви жизнено състояние ще отговаря на един хармоничен и здрав ред. Волята е могъщ огън. Затова човекът, чиято воля е запалена от Божия Дух, притежава воля, от която Гласът Божий извиква на живот огнени пламъци, пълни с власт и слава.

Волята е най-грандиозният магичен инструмент на човека. Ако волята не е запалена в Духа Божий, вие никога няма да можете да достигнете до практиката на гностично-магичната дейност.

Символът на лъва също е възвишен в своята изява. Той представя универсалната, всеобхватна Божия любов. Затова лъвът е символ на втория лъч на Седморния дух

Който притежава еднорога, ще притежава естествено и силата на лъва. Защото Бог е Любов. Вие без съмнение познавате символиката на лъва. Ние ви напомняме примера от Откровение, гл.10: „Извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове." Това означава, че когато Божията любов може да се изяви в един човек, в същото време там присъства и Седморният дух.

Тук е необходимо да обърнем вниманието ви на факта, както правят това Библията и всички свещени писания, че фалшивата любов също може да бъде изразена чрез лъва като символ. Тук ние нямаме предвид вълненията на чувствата чрез симпатия и антипатия, с известните от тях резултати и ограничения, а така наречената „любов", която се влачи през света като съскащо змийско тяло, като змийската отрова на живота в смъртната природа, на която някои хора толкова много приличат. Те имитират Божия Глас и показват най-мили усмивки, но възнамеряват да извършат убийство, а именно - убийството на някоя човешка душа.

Когато душата се убие или осакати, това винаги означава също така и телесно убийство. Защото когато душата на един човек е унищожена, тялото трябва безвъзвратно да рухне. Тогава този човек се разболява, не е вече в състояние да поддържа тялото и умира преждевременно.

Като аспекти на Trigonum Igneum ние отбелязахме: първо еднорога - като символ на запалената в Бог воля, с отправената към една точка, към една цел концентрация, и като втори аспект - лъва, който обгръща тази концентрация с Универсалната любов. Който е запален в Божия Дух, бива докоснат, проникнат от тази всичко изпълваща любов. От този момент нататък основният тон, хранителната почва за цялото съществуване е любовната сила на вечността.

Следователно, когато кандидатът на гностичните мистерии, приближавайки се до Храма на посвещение, след всички астрални вълнения в граничната страна, премине границата и влезе в спокойствието и тишината на Розовата градина, съвсем естествено е, че еднорогът влиза в тази градина и оказва уважение на лъва - пазача на чешмата, защото Божията воля и Божията любов са основите на тази градина. Тук появата на еднорога символизира отхвърлянето на всички природни насочености на човека, влязъл в Розовата градина.

Лъвът държи един гол меч в лапите си. Когато еднорогът - запалената в Бог Воля - влиза в градината на посвещението, лъвът счупва меча на парчета и го пуска да потъне в кладенеца, в извора на водата, като доказателство за това, че огънят на присъдата вече е отклонен и че сега вече работата на алхимичната сватба може да започне. Един могъщ лъвски рев се издига нагоре като ликуващ вик.

В отговор на този рев долита един снежнобял гълъб с маслиново клонче в човката си. Вие знаете, че гълъбът винаги е бил символ на Духа. Помислете само за реката Йордан, където Иисус, нашият Господ, прие Духа, който в образа на гълъб, се спусна над Него. Гълъбът с маслиновото клонче е символ на третия лъч на Седморния дух, на активната интелигентност, която изцяло се доверява и отдава на Бог, на лъча, чрез който Огненият триъгълник (Trigonum Igneum) става съвършен. Гълъбът представлява тук интелигентното жизнено поведение, което при всички обстоятелства служи на истинския, Божия мир. Делото трябва да бъде осъществено в мир и чрез мир. Затова гълъбът носи с човката си маслиновото клонче на лъва. Така Божият мир се спуска над градината.

Вижте тази прекрасна мъдрост и тази голяма красота ясно пред себе си: Едната страна на триъгълника се образува от Огъня на волята, другата – по-ясната, сияйна Светлина на мира. В Гносиса огънят се символизира чрез мъжа, а светлината - чрез жената. А основата на триъгълника като свързващо звено е вторият лъч - лъча на Универсалната любов. Не е ли логично, че един такъв триъгълник трябва да гори от сила? Това е Trigonum Igneum! Сега ще разберете и думите от Откровението, гл. 11: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни (символ на числото девет - числото на човечеството), облечени във вретища (дрехата на покаянието, дрехата на жертвата за света и човечеството).

Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята. И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им."

Тази голяма магия се е изявила както при всички предшестващи братства, така и при Младия гносис. При всички гностични братства нейният белег винаги е бил и е, че вътрешното ръководство излиза от един призван за това мъж и една призвана за това жена. Те образуват издигащите се страни на триъгълника, носени от втория лъч на Седморния дух. Това е неприкосновеното свидетелство на Универсалния логос, Огненият триъгълник, който бива поставен в смъртната природа пред бога на този свят.

Силата на Гносиса се състои в това, че двете маслинови дървета винаги и отново се появяват: Огънят – първият лъч, и Мирът, който надминава всеки разум - третият лъч, в силата на Божията любов - вторият лъч.

Затова Младият гносис, съответстващ напълно на този белег, който му е даден, е една истинска гностична Мистерийна школа. Затова за сериозните ученици важат думите от „Римляни" (11:17-24), където се казва, че те са като клони, които според естеството си принадлежат към дивите маслинови дървета, но сега, противно на природата си, са присадени на гностичното маслиново дърво.

Гълъбът долита и донася на лъва едно маслиново клонче, което той поглъща объркан, но после се успокоява. Еднорогът също се връща на своето място. Разбирате ли този странен, мистериен език?

В истинската градина на Братството, в Мистерийната школа, всеки, който има правото да влезе в нея, бива поверен на представителката на третия лъч - на Универсалната любов и нейната сила, след като представителят на първия лъч е създал възможността за това. Така дивите и пречупени маслинови клони биват отнети от бога на този свят и присадени на гностичното дърво. Фактът, че в градината на Братството се намира една чешма, не ни учудва, защото изворът винаги е символ на вечно изявяващите се радиации на мъдростта и силата на Универсалния Дух. Затова в Откровение, гл. 21 се казва: „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота."

Затова чрез Младия гносис непрестанно текат Мъдрост, Любов и Сила, затова той е един жив извор на божествена вода, в който всички, които са отворени за това, могат да измият своите глави и ръце. Затова в по-нататъшния текст се казва: Всички трябваше да измием главите и ръцете си в кладенеца и в същия ред да изчакаме дотогава, докато Кралят, минавайки през един таен вход, влезе отново в залата си, след което и ние бяхме отведени със специална музика, блясък, разкош и приятни разговори на предишните си места.

Кой е кралят, за когото се говори тук? Необходимо е да се разбере и това, за да можете още по-ясно да осъзнаете колко близо до вас се намира съдържанието на Алхимичната сватба.

Храмът на посвещение, който ни се описва в книгата, е напълно подобен на Живото тяло на Младия гносис. Той е едно поле на духовно развитие, което произлиза от Универсалната верига и е свързано много тясно с нея. Затова в това поле действа самият Дух, изхождайки от седмия аспект, от полето на възкресението - Златната Глава. И от името на Духа, или на Краля, там присъстват еднорогът, лъвът и гълъбът - Trigonum Igneum, персонифициран чрез ръководителите на Вътрешната школа, за да поздравят в градината на Братството с „Добре дошли" всички, които като ученици са облагородени за това, и заедно с тях да направят Живото тяло голямо, една група от равностойни членове в Гносиса - един за всички, всички за един.

При всяка необходима дейност в Живото тяло винаги се изявява самият Дух. И тогава всички представляващи Го лъчи, служители и служителки, изпращат към всички аспекти на Живото тяло едно мощно течение от светлина и сила, след което Духът отново се отдръпва в областите на Златната Глава, полето на възкресението. След тази духовна „баня" всички кандидати се оставят на собственото им състояние, за да могат да осъществят личния алхимичен процес на превръщане. Но въпреки това те всички се намират в особено положение, защото имат правото да присъстват в гностичното Живо тяло, в дома на Братството. По отношение на това те са сами, но никога не са изоставени. В това особено положение на милост те имат правото и задължението да осъществят великото дело. Това положение е един акт на милост, защото всеки кандидат, който има правото по този начин да присъства в Живото тяло, винаги, когато е полезно и необходимо, има възможността да извика помощта на самия Дух. Затова в текста се казва:



Девицата се сбогува с нас, уверявайки ни, че ще дойде на вечерята, за да отпразнуваме тържественото окачване на тежестите. Тя ни помоли да изчакаме търпеливо идването на утрешния ден, когато ще бъдем представени на Краля.
Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница