Взаимодействието между физическите и финансовите стокови пазари

Описаните по-горе мерки ще спомогнат да се гарантира, че нарастващите инвестиционни потоци са по-прозрачни, с по-голяма отчетност и с по-малка способност да нарушават функционирането на стоковите пазари. Комисията признава обаче, че необходимо по-добро разбиране на взаимодействието между физическите и финансовите стокови пазари. В този контекст Комисията ще:

• 
  продължава да анализира процесите, протичащи на финансовите и физическите стокови пазари, за да се подобри разбирането на връзките между тях, ще подкрепя подобни усилия, полагани понастоящем на световно равнище (Г-20, IOSCO (Международната организация на комисиите по ценни книжа—МОКЦК), IEA (Международната агенция по енергетика—МАЕ), FAO (Организацията на ООН по прехраната и земеделието—ФАО, UNCTAD (Конференцията на ООН за търговия и развитие), ОИСР, МВФ и т.н.);
  
• 
  насърчава по-нататъшните подобрения в прозрачността и достъпността на информацията за физическите стокови пазари, включително с посредничеството на съответните регулатори и институции, за да се гарантира правилното функциониране на тези пазари.
  

Извън процесите, свързани с нестабилността на цените и взаимодействието между физическите и финансовите стокови пазари, въпросът за физическите доставки на суровини остава от съществено значение. През 2008 г. Комисията поде инициативата за суровините³⁰ (ИС), с която бе изготвена интегрирана стратегия за поемане на различните предизвикателства, свързани с достъпа до неенергийни и неселскостопански суровини.

ИС се основава на три стълба: осигуряване на равнопоставеност в достъпа до ресурси в трети държави; поощряване на устойчивото предлагане на суровини от европейски източници, повишаване на ресурсната ефективност и насърчаване на рециклирането. Част от стратегията е необходимостта от вписването на активната дипломация в сферата на суровините в по-общите политики спрямо трети държави като застъпването за човешките права, доброто управление, решаването на конфликти, неразпространението на оръжия и регионалната стабилност. В този раздел се разглеждат резултатите към настоящия момент от определянето на суровините от изключителна важност и резултатите в областта на търговията, развитието, изследванията, ресурсната ефективност и рециклирането. В раздел 5 се разглеждат следващите етапи.

4.1. Определяне на суровините от изключителна важност

Заедно с държавите-членки и заинтересованите страни Комисията набеляза 14 суровини на равнище ЕС (вж. приложението) и разработи прозрачна, новаторска и прагматична методика за определяне на понятието „изключителна важност“³¹.

Суровините от изключителна важност са тези, които се характеризират с особено голям риск от недостиг на снабдяването през следващите 10 години и които са особено важни за веригата за създаване на стойност. Рискът по отношение на снабдяването е свързан с концентрацията на производството в много малък брой страни и със слабата политическа и икономическа стабилност на някои от доставчиците. В много от случаите този риск се засилва от слабата заменяемост и ниските нива на рециклиране. Стабилността на снабдяването често е важно за целите на политиката в областта на климата и за техническите иновации. Например редкоземните метали са от изключителна важност за производството на високоефективни постоянни магнити във вятърните турбини и електрическите превозни средства, каталитичните конвертори за автомобили, печатните платки, оптичните влакна и високотемпературните суперпроводници. ЕС зависи изцяло от внос, а през 2009 г. 97 % от световното производство е в Китай. Същевременно в момента не съществуват икономически жизнеспособни методи за рециклиране или замяна на редкоземните метали.

Работата по определянето на суровините от изключителна важност разкри също нуждата от по-качествени данни и знания и необходимостта от редовно актуализиране на списъка със суровини, за да се вземат предвид пазарните процеси, техническия прогрес (например литий, хафний и никел) или новата информация за отражението на дадена суровина върху околната среда. Благодарение на тази дейност се стигна до заключението, че политическите мерки не следва да се ограничават изключително до суровините от изключителна важност.

От 2008 г. насам бяха постигнати редица успехи в областта на търговската политика. Бе съставена търговската стратегия на ЕС за суровините и бе публикуван първият годишен доклад³². Към настоящия момент в трите основни области могат да бъдат отчетени следните резултати:

• 
  предложените от ЕС търговски правила относно ограниченията на износа (включително забрани, квоти, мита и неавтоматични разрешителни за износ) във всички двустранни или многостранни преговори от значение в тази област (например в Споразумението за свободна търговия с Корея и разпоредбите относно митата при износ, налагани на редица суровини, сред които дървесина, в контекста на приемането на Русия в СТО);
  
• 
  по отношение на правоприлагането Комисията продължи да се бори с бариерите главно чрез диалог, но когато не се отбелязваше напредък, тя бе готова да използва други средства включително и уреждането на спорове в СТО;
  
• 
  по отношение на обхвата Комисията повдигна суровинния въпрос при различни двустранни диалози и в ОИСР. Вследствие на съвместното организиране в края на 2009 г. на семинар, посветен на този въпрос, той бе включен в работната програма на ОИСР за 2011—2012 г.
  

Бяха предприети действия по 10-ия Европейски фонд за развитие главно по темата на доброто управление („укрепване на държавите“). Бяха финансирани проекти от Инфраструктурния фонд ЕС-Африка чрез заеми от ЕИБ за проекти в областта на минното дело или чрез Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност за геоложки проучвания. Комисията подпомага също стабилния инвестиционен климат чрез инициативи като програмите за техническа помощ по държави, целящи увеличаване на прозрачността на приходите посредством инициативата за прозрачност в добивната промишленост, и дейността за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане³³.

ЕС предприе мерки за подобряване на своята база знания относно настоящите и бъдещите залежи на много от важните суровини и за стимулиране на добивната промишленост да предоставя нови продукти на производствената промишленост посредством Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност. С проекта ProMine, стартирал през 2009 г. с бюджет от 17 млн. EUR, ще се разработи първата общоевропейска сателитна база данни за минерални ресурси, както и 4-измерна компютърна система за моделиране, с която ще бъде оценена стойността на европейските минерални ресурси. По схемата ERA-NET бе осигурено финансиране за проекти в областта на усъвършенстваните подземни технологии за интелигентно минно дело, за замяната на суровини от изключителна важност като редкоземните метали, металите от групата на платината и за координиране на дейностите в държавите-членки в областта на промишленото управление на суровините. Бе осигурена подкрепа за разработване на концепцията за биорафинерии, което ще спомогне за създаването на нови продукти с висока добавена стойност, а Европейската технологична платформа за устойчиви минерални ресурси и Технологичната платформа за сектора на горите са важни стимули за новите изследователските усилия по отношение на суровините.

От Европейския фонд за регионално развитие също се осигурява финансиране за изследвания, иновации и мерки за подпомагане на предприятията в областта на проучванията и добива на суровини, а по програмата „Еразмус Мундус“ за полезни изкопаеми и околна среда (2009—2013 г.) се подпомага създаването на нови умения в областта на суровините.

4.5. Насоки за прилагане на законодателството за мрежата Натура 2000

В отговор на опасенията относно съвместяването на понякога съперничещи си цели за осигуряване на високо равнище на опазване на околната среда в областите, включени в Натура 2000, и развитието на конкурентоспособни добивни дейности, Комисията разработи насоки за прилагане на рамката за вземане на решения по Натура 2000. В тях се подчертава например, че не съществува автоматично изключване на дейностите за неенергиен добив във или в близост до областите, включени в Натура 2000³⁴. Комисията предостави също напътствия с примери за добри практики на експлоатация на горските ресурси, като същевременно се осигурява устойчиво управление на горите³⁵.

Понятието „устойчиво използване“ на природните ресурси все повече се интегрира в инициативите за политика на ЕС за насърчаване на растежа и конкурентоспособността³⁶. Държавите-членки приложиха различни политики и практически инструменти за подобряване на ресурсната ефективност. Един от основните въпроси на политиката е свързан с необходимостта от правна яснота за определяне на условията, при които преработените отпадъци могат да се прекласифицират като продукти. По Рамковата директива за отпадъците Комисията разработва критерии за „край на отпадъка“, приложими за специфични потоци от отпадъци, напредва и работата по правилата за черните метали и алуминия, медта, вторично използваната хартия и стъклото.

От 2008 г. Комисията работи за предотвратяване на незаконния износ или незаконното изхвърляне на отпадъци, като подкрепя държавите-членки в прилагането на регламента относно превоза на отпадъци. Тя обмисля и насоки за превоза на използвани превозни средства и автомобили за скрап. Що се отнася до потока на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), Комисията предложи амбициозна нова цел за събиране, с която ще се гарантира, че 85 % от потока от ОЕЕО ще остане на разположение за извличане на съдържащите се в него ценни суровини, вместо да се губи чрез неподходяща обработка. Освен това тя предложи по-строги правила за категоризация, приложими за превоз на „използвана“ електроника и електротехника, според които от износителите на такова оборудване ще се изисква да докажат функционалността на всеки предмет, изнасян за повторна употреба.

5. Бъдещата ориентация на Инициативата за суровините

Въпреки че е постигнат значителен напредък в изпълнението на ИС, необходими са по-нататъшни подобрения. От съществено значение е наличието на интегриран подход, основан на трите стълба, като всеки от тях допринася за постигане на целта за осигуряване на равноправни и устойчиви доставки на суровини за ЕС.

Обезпечаването на доставките на суровини е по същество задача на предприятията, а ролята на публичните органи е да осигурят подходящи рамкови условия, които да позволят на предприятията да изпълняват тази задача. Комисията възнамерява да проучи съвместно с добивната промишленост, със сектора на рециклирането и с индустриите потребители на суровини възможностите за целенасочени действия, особено по отношение на рециклирането. Тя е готова също да разгледа заедно с държавите-членки и промишлеността, добавената стойност и осъществимостта на една евентуална програма за запасяване със суровини. На равнище ЕС програмата за запасяване с нефт има за цел да защити обществената сигурност на държавите-членки и на ЕС³⁷. Комисията:

• 
  ще следи проблемите, свързани със суровините от изключителна важност, с цел да набележи приоритетни действия и ще ги разгледа с държавите-членки и заинтересованите страни;
  
• 
  ще актуализира редовно списъка на суровините от изключителна важност най-малко на всеки 3 години.
  

ЕС ще води активна „дипломация в сферата на суровините“ с оглед гарантиране на достъпа до суровини, по-специално до суровините от изключителна важност в рамките на стратегически партньорства и политически диалози.

Устойчивото минно дело може и трябва да допринесе за устойчивото развитие. Много развиващи се страни обаче, особено в Африка, не са в състояние да превърнат своето изобилие от ресурси в устойчив и приобщаващ растеж, а това често се дължи на управленски проблеми, свързани с регулаторните рамки или данъчното облагане. Подобряването на управлението и прозрачността, както и на търговията и инвестиционния климат в сектора на суровините, е от съществено значение за постигането на приобщаващ растеж и устойчиво развитие в богатите на ресурси страни. Благодарение на своите политики за развитие и в партньорство с развиващите се страни Европейският съюз може да изиграе решаваща роля в създаването на печеливши ситуации, в които както развитите, така и развиващите се страни да се възползват от устойчиво снабдяване със суровини, както и в ползването на вътрешните финансови ресурси, извлечени от минния сектор, за устойчиво развитие в подкрепа на стратегиите, целящи приобщаващ растеж и намаляване на бедността.

Комисията ще разгледа по-подробно тези въпроси в контекста на процеса на консултации по зелената книга относно бъдещето на политиката на ЕС за развитие и бюджетната подкрепа, както и в контекста на започнатата от нея обществена консултация относно задължението за докладване по държави³⁸. ЕС ще насърчава правителствата партньори да разработят програми за всеобхватни реформи с ясно определени цели като: подобряването на данъчните режими за минното дело или повишаването на прозрачността на приходите и договорите или подобряването на капацитета за използване на приходите в подкрепа на целите за развитие. По-голямата прозрачност ще помогне на обществото като цяло и на националните надзорни органи да изискват от правителствата и предприятията отчетност на данъчните постъпления и приходите, като по този начин се намаляват измамите и корупцията и се осигурява по-предвидим търговски и инвестиционен климат.

През юни 2010 г. в Адис Абеба Комисията се договори с Комисията на Африканския съюз (КАС) за установяване на двустранно сътрудничество по проблемите, свързани със суровините и развитието, основано на ИС и на политиката на КАС в областта на минното дело и минералните ресурси, т.е. Африканска визия за минно дело от 2009 г. Това сътрудничество ще се съсредоточи върху три области: управление, инвестиции и геоложки знания/умения. В съвместната стратегия „ЕС—Африка 2011—2013 г.“, приета на проведената през ноември 2010 г. среща на високо равнище Африка—ЕС, се предвиждат дейности по отношение на суровините в рамките на партньорството в областта на търговията, регионалната икономическа интеграция и инфраструктурите. ЕС и неговите държави-членки ще работят съвместно по тези въпроси. Комисията предлага:

• 
  да засили европейската финансова и политическа подкрепа за инициатива за прозрачност в добивната промишленост (ИПДП) и да помогне на развиващите се страни да я прилагат;
  
• 
  да обменя добри практики с международни организации като Световната банка, МВФ и Африканската банка за развитие;
  
• 
  да проучи начините за подобряване на прозрачността на цялата верига на снабдяването и, в сътрудничество с ключови търговски партньори, да се бори със ситуации, в които приходите от добивната промишленост се използват за финансиране на войни и вътрешни конфликти;
  
• 
  да насърчава добивната промишленост да оповестява повече финансова информация, включително и чрез възможното приемане на изисквания за отчетност по държави. Комисията ще вземе предвид напредъка, постигнат от Съвета по международни счетоводни стандарти за определяне на международен стандарт за финансова отчетност, приложим за добивната промишленост, както и текущото състояние на законодателството на трети държави с дейност в региона³⁹;
  
• 
  да насърчава прилагането на стандартите на ЕС от предприятия от Европейския съюз с дейност в развиващите се страни и прилагането на референтния документ за най-добрите налични техники и посредством изготвяне на кодекс за поведение на дружествата от ЕС с дейност в трети държави;
  
• 
  да подкрепя работата на ОИСР по надлежната проверка в минния сектор;
  
• 
  заедно с африканските държави да продължи да оценява осъществимостта на по-нататъшното сътрудничество в областта на геоложките проучвания между двата континента и да насърчава сътрудничеството в тази област в многостранни форуми като програмата за геонауки на ЮНЕСКО.
  

Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и другите европейски институции, които финансират развитието, в сътрудничество с африканските национални и регионални органи, ще продължават да оценяват начините за насърчаване на най-подходящата инфраструктура и свързаните с нея управленски въпроси, които могат да допринесат за устойчивото използване на ресурсите на тези страни и за улесняване на снабдяването със суровини, като за ръководенето на този процес се използват секторни диалози. По-конкретно Европейската комисия ще направи оценка на: а) възможността за увеличаване на кредитирането за промишлеността (с евентуални елементи на безвъзмездни заеми), включително за проекти в областта на добива и рафинирането и по-специално преработвателната промишленост надолу по веригата и б) да проучи възможността за популяризиране на финансови инструменти, които намаляват риска за операторите въз основа на гаранции, издадени от ЕС, включително и от Европейския фонд за развитие. Съществуващият доверителен фонд за инфраструктура⁴⁰ ЕС-Африка също би могъл да подпомогне африканските страни в изпълнението тази задача.

Политиката за развитие следва също да цели създаването на връзки между добивната промишленост и местната индустрия чрез подобряване на веригата за създаване на стойност и чрез увеличаване в максимална степен на разнообразяването. Следователно е необходимо да се поощрява изграждането на адекватен капацитет в предприятията, а в търговските споразумения да се предвиди нужната гъвкавост за постигането на тази цел. ЕС може също да помогне на развиващите се страни да увеличат своите геоложки познания⁴¹, което ще им позволи да оценяват по-добре националните залежи на полезни изкопаеми, да планират по-добре бюджетите въз основа на очакваните приходи от тези залежи и да засилят своите позиции в преговорите с предприятията от минния сектор.

5.2.2. Засилване на търговската стратегия за суровините

Както е посочено в раздел 4.2, Комисията възнамерява да засили търговската стратегия за суровините⁴² в съответствие с целите за развитие и добро управление. Комисията счита, че ЕС следва:

• 
  да продължава да развива двустранни тематични диалози за суровините с всички заинтересовани партньори, да разширява текущите дебати и многостранните форуми (сред които напр. Г-20, Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие, СТО, ОИСР), да извършва допълнителни проучвания с цел по-добро опознаване на въздействието от ограниченията на износа върху пазарите за суровини, както и да поощрява диалога за използването им като инструмент на политиката;
  
• 
  да интегрира въпросите, свързани със суровините, като ограниченията на износа и инвестиционните аспекти, в настоящите и бъдещите търговските преговори на ЕС в двустранни и многостранни рамки;
  
• 
  да се стреми към създаването на механизъм за наблюдение на ограниченията на износа, които възпрепятстват устойчивото снабдяване със суровини, и да продължава да се бори с пречките, които смущават функционирането на пазарите на суровини или на пазарите надолу по веригата, като за това диалогът остава предпочитаният подход, но да прибягва до процедурите за уреждане на спорове, когато това е оправдано;
  
• 
  да окуражава участието на държави, които не са членове на ОИСР, но имат отношение по тези въпроси, в дейностите на тази организация, посветени на суровините, и да продължава да анализира многостранните дисциплини, включително вземането под внимание на най-добрите практики;
  
• 
  да използва инструментите на политиката в областта на конкуренцията, за да гарантира, че снабдяването със суровини не е възпрепятствано от антиконкурентни споразумения, сливания или едностранни действия от страна на участващите предприятия;
  
• 
  да постига напредък по горепосочените дейности и да задълбочи анализа на приоритетите за суровините по отношение на трети държави чрез автономни мерки, двустранни и многостранни рамки и диалог и да продължи да провежда съобразена с тези приоритети търговска политика на ЕС.
  

В стратегията „Европа 2020“ се подчертава необходимостта от насърчаване на технологиите, които увеличават инвестициите в природните предимства на ЕС. Добивната промишленост попада в тази категория, но нейното развитие е възпрепятствано от тежката регулаторна рамка и от конкуренцията с други видове земеползване. Много от регулаторните въпроси в тази област са от компетенцията на държавите-членки. Поради това Комисията действа главно като посредник при обмена на добри практики.

В същото време добивът в ЕС трябва да се извършва при безопасни условия. Това е важно за имиджа на сектора и представлява предпоставка за обществено одобрение. Комисията счита, че следните практики⁴³ са особено важни за насърчаване на инвестициите в добивната промишленост:

• 
  определяне на национална политика по отношение на минералните ресурси, за да се гарантира, че те се използват по икономически жизнеспособен начин, хармонизиран с други национални политики, основан на принципите на устойчивото развитие, и който съдържа ангажимент за осигуряване на подходяща правна и информационна рамка;
  
• 
  изготвяне на политика за планиране на земеползването по отношение на минералните ресурси, в която се съдържат цифрова база от геоложки данни, прозрачна методология за откриване на минерални ресурси, дългосрочни прогнози за регионалното и местното търсене и откриване и опазване на минералните ресурси (като се вземат предвид и други видове земеползване), включително тяхната защита от въздействието на природните бедствия;
  
• 
  въвеждане на процедура за издаване на разрешителни за проучване и добив на полезни изкопаеми, която да е ясна, разбираема, да придава сигурност и да допринася за оптимизирането на административния процес (например въвеждането на срокове, на паралелни молби за разрешително и на обслужване на едно гише).
  

Важно е също да продължава да се развива базата от знания, необходими за въвеждането на ефективна стратегия за суровините. В краткосрочен план Комисията предлага да оцени с държавите-членки възможността за повишаване на полезните взаимодействия между националните служби за геоложки проучвания, което ще позволи постигането на икономии от мащаба, намаляване на разходите и повишаване на потенциала за участие в съвместни проекти (например хармонизирана база данни за минерални суровини, европейски указател за суровини). В средносрочен план всяко полезно взаимодействие следва да допринесе за подобряване по координиран начин на базата знания относно европейските суровини, по-специално като се имат предвид бъдещите възможности в рамките на програмата ГМОСС (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността). Нарастващото търсене на възобновяема енергия продължава да засилва конкуренцията за някои суровини като дървесината. На увеличеното търсене не винаги се отговаря със съответстващото увеличение на предлагането и това води до по-високи цени.

Комисията възнамерява:

• 
  да насърчава дейността на ИКЕ/ООН в областта на стандартизацията в отчитането на запасите и на ресурсите на равнище ЕС;
  
• 
  да анализира по подходящ начин наличността на дървесината и вторично използваната хартия, като се вземат предвид потенциалното търсене от страна както на дървообработващата промишленост, така и на сектора на възобновяемата енергия (биомаса);
  
• 
  да продължи да подкрепя създаването на секторни съвети по уменията на равнище ЕС, когато дадена инициатива идва от заинтересовани страни като социалните партньори или съответните органи за наблюдение;
  
• 
  да насърчава научноизследователската и развойната дейност в суровинната верига за създаване на стойност, включително добива, преработката и заменяемостта.