Bg комисия на европейските общности брюксел, 28 2009 com(2009) 201 окончателен съобщение на комисията до съвета, европейския парламент и европейския икономически и социален комитет

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2009) 201 окончателен

1. Въведение Error: Reference source not found

2. Елементи на доброто управление в областта на данъчното облагане Error: Reference source not found

2.1. Действащо сътрудничество в областта на данъчното облагане в ЕС Error: Reference source not found

2.2. Международни дискусии във връзка със сътрудничеството в областта на данъчното облагане Error: Reference source not found

3. Международна политика на ЕС относно доброто управление в областта на данъчното облагане Error: Reference source not found

3.1. Поети на равнище ЕС задължения Error: Reference source not found

3.2. Протичащи действия Error: Reference source not found

4. Начини за укрепване на принципа на доброто управление в областта на данъчното облагане както в рамките на ЕС, така и в международен план Error: Reference source not found

5. Заключение Error: Reference source not found

Настоящата финансова и икономическа криза засилва натиска върху националните бюджети и данъчни системи, като необходимостта за международно сътрудничество и общи стандарти (т.е. „добро управление в областта на данъчното облагане“) се е превърнала в редовно повдиган въпрос при международните дискусии.

Глобализацията или засилената икономическа интегрираност на пазарите, предизвикана от динамичното технологично развитие и либерализация на политиките, предоставя значителни възможности в световен мащаб. Много държави извличат огромна полза от това явление. За ЕС се счита, че тя е в основата на поне една пета от увеличаването на доходите от Втората световна война насам¹. Глобализацията обаче има и неблагоприятни икономически и социални последици. Държавите например могат да станат по-уязвими на икономически сътресения, както в момента се вижда, а също на укриване на данъци и данъчна измама. В свят, в който парите се движат свободно, „данъчните райове“ и недостатъчно добре регулираните международни финансови центрове, които отказват да приемат принципите на прозрачност и обмен на информация, могат да улеснят и дори да насърчат укриването на данъци и данъчната измама, което се отразява неблагоприятно на данъчната независимост на други държави и нанася ущърб на приходите им. Според оценката на ОИСР от края на 2008 г., данъчните райове в света са привлекли активи на стойност между 5 и 7 трилиона щатски долара², въпреки че степента на секретност във връзка с тези сметки затруднява точното изчисляване на управляваното от тези индивидуални юрисдикции състояние. Като се отчете фактът, че националните бюджети и следователно социалните и други политики са поставени под голямо напрежение, този проблем придобива изключителна острота.

Би било непродуктивно заради тези отрицателни последици да бъде отхвърлена глобализацията и затворени пазарите. Приемливият от гледна точка на ЕС вариант, следователно, е тези последици да бъдат по-добре управлявани чрез споразумения с трети държави на възможно най-широка географска основа относно общи стандарти и сътрудничество, включително и в областта на данъчното облагане. Справедливата и ефикасна данъчна система не само има ключова роля в осигуряването на хармонизирани конкурентни условия при икономическите отношения, търговията и инвестициите, а служат и за финансова основа на всеки публичен разход. Това означава добро управление в областта на данъчното облагане, което представлява не само основно средство за противодействие на трансграничното укриване на данъци и данъчна измама, а и може да засили борбата срещу прането на пари, корупцията и финансирането на тероризма. Налице е ясен нарастващ глобален консенсус за необходимостта от продължаване на координирания отговор на посочения проблем, състоящ се от допълнителни инициативи в областта на финансовото регулиране и данъчно облагане.

Държавите от групата Г-20 в плана си за действие от ноември 2008 г. се съгласиха да работят за постигане на международно прилагане на правилата за прозрачност във финансовата област и за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. В представения на срещата през декември 2008 г. на Европейския съвет документ³ финансовите министри на ЕС призоваха за продължаване на борбата срещу незаконните финансови рискове, произтичащи от несътрудничещите юрисдикции, както и срещу данъчните райове. В своя принос към срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 на 14 март 2009 г., министрите на държавите от ЕС подчертаха „необходимостта да се защити финансовата система от юрисдикции, при които липсва прозрачност, които не допускат сътрудничество и са слабо регулирани, включително офшорните центрове“, поискаха „инструментариум за санкционирането им“ и подчертаха необходимостта за укрепване на „действията за постигане на международно добро управление в областта на данъчното облагане (прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция)“. Европейският съвет от 19—20 март потвърди тази линия. На срещата на върха на държавите от Г-20 в Лондон (2 април 2009 г.) лидерите се споразумяха „да предприемат действия срещу несътрудничещите юрисдикции, включително данъчните райове“, заявиха, че „са готови да наложат санкции, за да защитят своите публични финанси и финансови системи“, и че „ерата на банковата тайна приключи“. В подготовката на срещата на Г-20 много юрисдикции реагираха, показвайки желанието си да прилагат международните стандарти за прозрачност и обмен на информация занапред⁴.

Цел на настоящото съобщение е да бъде установен конкретният принос на ЕС за доброто управление в областта на прякото данъчно облагане. В него се разглеждат:

• 
  начините за усъвършенстване на доброто управление в рамките на ЕС,
  
• 
  конкретните механизми, с които биха могли да разполагат Европейската общност и държавите-членки, както и
  
• 
  приложното поле за по-координирани действия от страна на държавите-членки на ЕС за подкрепа, допълване и допълнително организиране на международните действия, предприети на други форуми като ОИСР и ООН.
  

Министрите на финансите на държавите-членки на ЕС на срещата си в Съвета (ECOFIN) на 14 май 2008 г. определиха доброто управление в областта на данъчното облагане за основаващо се върху принципите на принципите на прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция.

В рамките на вътрешния пазар съществуват общи правила, включително в областта на дружественото право и данъчното облагане⁵, предназначени да позволят на физическите лица и бизнеса да извлекат максимална полза от отворените граници. Правилата имат положителен ефект в частност чрез намаляване на разходите за постигане на съответствие и насърчаване на трансграничните инвестиции. Нарасналата интегрираност на икономиките в рамките на вътрешния пазар обаче поражда и нови предизвикателства. Отворените граници могат например да изложат данъчните системи на натиск, както и да затруднят постигането на съответстващо равнище на постъпления за финансиране на публичните разходи.

Според правото на Общността държавите-членки са в широки граници свободни да определят системите си за пряко данъчно облагане по начин, който в максимална степен удовлетворява националните им цели на политика и изисквания. Все пак през изминалото десетилетие те постигнаха общо споразумение относно няколко начина за противодействие на редуцирането на данъчната основа и изкривяванията при разпределянето на инвестициите. По този начин те признаха, че с отделните национални и двустранни мерки проблемът с редуцирането на данъчната основа може да бъде третиран само частично, както и че сътрудничеството на равнище ЕС е жизненоважно. Държавите-членки постигнаха съгласие за няколко мерки за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане в рамките на ЕС, изброени по-долу:

• 
  Административно сътрудничество, включващо обмен на информация — В директивата относно взаимопомощта⁶ се предвижда данъчните власти да обменят информация във връзка с прякото данъчно облагане. В Директивата относно събирането на данъчни вземания⁷ се установява режим, по силата на който дадена държава-членка може да поиска съдействие от друга при събирането на вземания, свързани с някои данъци, мита и налози. С директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания⁸ на данъчните администрации се предоставя възможност за автоматичен обмен на информация, въпреки че приложното ѝ поле обхваща само приходите от лихви от спестявания на физически лица, а освен това на три държави-членки беше позволено да удържат за определен преходен период данък, удържан при източника.
  
• 
  Нелоялна конкуренция в областта на данъчното облагане — Правните инструменти за административно сътрудничество са допълнени от политическо споразумение между държавите-членки за противодействие на нелоялната конкуренция в областта на данъчното облагане при корпоративното облагане в рамките на процес на взаимно оценяване. В „Етичния кодекс за корпоративно данъчно облагане“⁹ мерките на нелоялна конкуренция в областта на данъчното облагане са определени като тези (включително административни практики), които имат или биха могли да имат значително въздействие върху установяването на определено място в Общността на деловата дейност и които предвиждат значително по-ниско равнище на данъчно облагане в сравнение с общоприлаганото в съответните държави-членки. По силата на кодекса, който се прилага както за държавите-членки, така и за принадлежащите и асоциираните към тях територии, бяха оценени над 400 мерки за корпоративно данъчно облагане, като над 100 от тях, след като бяха счетени за нелоялни, бяха премахнати или изменени.
  
• 
  Държавни помощи — Освен това, политиката на ЕС в областта на държавните помощи¹⁰, прилагана по отношение на фискалното стимулиране допринесе за премахването на изкривяването на конкуренцията, произтичащо от въведени от отделни държави-членки специфични режими на корпоративно данъчно облагане.
  
• 
  Прозрачност — Тези данъчни инициативи се допълват от наличието на правни разпоредби и правила по отношение на дружествата, с които се гарантира корпоративната и финансова прозрачност.
  

Работата в ЕС за подобряване на данъчното сътрудничество отразява редица принципи, залегнали в основата на дългогодишната дейност на ОИСР за противодействие на нелоялната конкуренция в областта на данъчното облагане. Усилията на ОИСР имат два аспекта:

• 
  Идентифициране и премахване на преференциалните данъчни режими във всички 30 държави, членуващи в организацията, чрез използването на близки до залегналите в Етичния кодекс за корпоративно данъчно облагане на ЕС критерии, макар и с по-ограничен обхват.
  
• 
  Разширяване на приложното поле и по отношение на държави, нечленуващи в ОИСР, включително редица т.нар. „данъчни райове“¹¹, като 35 от тези юрисдикции поеха политическо задължение да установят действително сътрудничество с членовете на ОИСР във връзка с прозрачността и обмена на информация в областта на данъчното облагане. Тъй като очакваха, че срещата на Г-20 на 2 април 2009 г. ще състави списък на юрисдикции, които не са напреднали достатъчно в прилагането на широко разпространените международни данъчни стандарти, разработени от ОИСР, някои юрисдикции също наскоро се задължиха с прилагането на стандартите, между които Швейцария, Австрия, Белгия, Люксембург, Хонконг, Макао, Сингапур, Чили, Андора, Лихтенщайн и Монако. Тези задължения най-вече са да се прилага международният стандарт на ОИСР, който изисква обмен на информация при поискване по всички въпроси на данъчното облагане за администриране и прилагане на националното данъчно право, без оглед на изискването за национален интерес или банкова тайна за данъчни цели в съответната юрисдикция. Стандартът на ОИСР също предвижда важни предпазни клаузи за защита на поверителността на обменената информация. Незабавно след срещата на Г-20 ОИСР докладва за прилагането на международно договорения данъчен стандарт от юрисдикциите, наблюдавани от Глобалния форум на ОИСР.
  

Политиката на ЕС за добро управление в областта на данъчното облагане през годините претърпя развитие, тласкана от редица инициативи на Комисията¹³, довели до приемането на заключения относно доброто управление в областта на данъчното облагане от финансовите министри на държавите-членки на ЕС на срещата им в състав Съвет по икономическите и финансови въпроси (ECOFIN) на 14 май 2008 г Съветът ECOFIN призна необходимостта от насърчаване, на колкото е възможно по-широка географска основа, на принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане. В резултат на това той поиска в сключваните от Общността и нейните държави-членки с трети държави или групи от трети държави съответни споразумения да бъде добавяна клауза във връзка с доброто управление в областта на данъчното облагане. Целта е не да бъдат визирани самите данъчни райове, а да бъде постигнато споразумение с колкото е възможно повече трети държави по общите принципи на сътрудничество и прозрачност.

Освен това, в предоставения на срещата на Европейския съвет през декември 2008 г. документ¹⁴ Съветът ECOFIN даде допълнителен тласък на това усилие. като, в съответствие с провежданата на международно равнище в рамките на различни форуми дейност, се съгласи да продължи борбата си срещу незаконните финансови рискове, произтичащи от несътрудничещите юрисдикции, както и срещу данъчните райове.

3.2. Протичащи действия

ЕС предприе редица мерки в различни области, за да осигури съблюдаването от страна на третите държави на принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане или тези във връзка с него.

Комисията счита, че са необходими следните действия:

Комисията призовава Съвета да приеме възможно най-скоро предложенията на Комисията, посочени по-долу в подточки i), ii) и iii), както и да отдаде съответното предимство на действието, предложено в подточка iv).

i) Комисията представи предложение¹⁹ през февруари 2009 г. за заместване на действащата директива за взаимопомощ. Освен създаването на нови практически механизми в подкрепа на административното сътрудничество (общи формуляри, формати, канали и организация), с предложението се въвеждат и два нови съществени елемента, които Комисията счита за необходими за засилване на действията на ЕС за борба с укриването на данъци и данъчната измама в международен мащаб. На първо място, с него се въвежда клауза за най-облагодетелствана нация, според която дадена държава-членка би била задължена да предостави на друга държава-членка такава степен на сътрудничество, каквато е възприела по отношение на трета държава. На второ място, но не по значение, в предложението се предвижда премахването на банковата тайна за нерезиденти, така че дадена държава-членка да не може повече да отказва да предоставя информация за определен данъкоплатец на неговата държава-членка на местоживеене.

ii) С предложението за взаимопомощ Комисията представи и предложение²⁰ за замяна на действащата директива за събиране на данъчни вземания. С предложението се цели увеличаването на ефикасността на предоставената помощ, така че да се засили капацитетът на данъчните администрации за събиране на неплатените данъци и по този начин да бъде подкрепена борбата срещу данъчните измами.

iii) С представеното през 2008 г. предложение за изменение на директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания²¹ Комисията се стреми да разшири приложното поле на директивата, така че да бъдат обхванати някои лихвени плащания в полза на резиденти на ЕС, които преминават през междинни освободени от облагане с данъци структури със седалище в държави, нечленуващи в ЕС. В предложението се съдържат и други идеи за подобрения в разпоредбите в областта на облагането на спестяванията. Бързото приемане на всички промени би осигурило по-ефективна система. Комисията призовава Съвета да постигне бързо политическо споразумение по поправките, които трябва да се направят в директивата. Това ще гарантира, че прилагането на тези подобрения във функционирането на мерките за облагането на спестяванията може да се предложи възможно най-скоро на останалите юрисдикции, които прилагат същите или еквивалентни мерки.

iv) Следва да продължи работата по преустановяване действието и премахване на мерките на нелоялна конкуренция в областта на данъчното облагане в държавите-членки на ЕС в рамките на Етичния кодекс за корпоративното облагане.

v) Съветът следва да даде на въпроса за доброто управление в областта на данъчното облагане подходящ политически приоритет. Договарянето с трети държави на включването в общите споразумения на разпоредби, касаещи доброто управление в областта на данъчното облагане, следва да бъде усъвършенствано със следната мярка: Доброто управление в областта на данъчното облагане трябва да се разглежда на колкото е възможно по-ранен етап на преговорния процес, например в указанията за преговаряне, дадени на Комисията от Съвета, като същевременно се отчита специфичната същност на споразумението.

vi) В случаите, когато се знае предварително, че обсъждането на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане ще бъдат оспорвани, или където такива принципи не срещат разбиране, политическите диалози между ЕС и трети държави трябва да се обръщат към въпроса преди търговски преговори, за да улеснят тези преговори.

vii) Съветът следва да предостави на Комисията достатъчно гъвкавост при преговорите по отношение на формулирането, като запази съществените елементи и цели на доброто управление, така че да бъде възможно договарянето на най-подходящите за всеки специфичен случай решения.

viii) В съдържанието на такива споразумения следва, където е подходящо, да бъдат включени и разпоредби, сходни с тези, заложени в действащите в ЕС правила по отношение на държавните помощи. Това би подобрило лоялната конкуренция между държавите-членки и третите държави в областта на корпоративното облагане. Би трябвало например да бъде възможно да бъдат разгледани изкривяващите конкуренцията практики, които нанасят необоснована вреда на държавите-членки на ЕС, и които не са непременно обект на правилата на СТО.

ix) Биха могли да бъдат разгледани специфични споразумения в областта на облагането с данъци, съдържащи, където е подходящо, разпоредби относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели на ниво ЕС, за да се ускори процесът на прилагане на задълженията за по-голяма прозрачност и обмен на информация, поети от някои юрисдикции.

x) В директивата за облагане на доходите от спестявания се съдържа специална уговорка три държави-членки да облагат с данък, удържан при източника, резидентите на ЕС, притежаващи сметка в друга държава, вместо да обменят информация, както това правят други държави. Лихтенщайн, Швейцария, Монако, Андора и Сан Марино имат споразумения за облагане на спестяванията с ЕС, в които също се предвижда данък, удържан при източника вместо обмен на информация. В директивата се предвижда всички държавите-членки на ЕС в един момент да преминат към автоматичен обмен на информация, като разпоредбата зависи от приемането от страна на горепосочените трети държави на стандартите на ОИСР от 2002 г. за обмен на информация. За постигането на главната цел на директивата е важно това преминаване към по-широко използване на обмена на информация от въпросните трети държави да бъде насърчавано. Поетите наскоро задължения от останалите четири²² от петте държави, изброени по-горе, за прилагане на стандартите на ОИСР за прозрачност и обмен на информация дава знак, че е дошъл моментът за оценка дали сега ще приключи преходният период и всички държави-членки на ЕС да преминават към автоматичен обмен на информация.

Съществува още ясна необходимост да се придвижат напред обсъжданията с други трети държави, по-специално Сингапур, Хонконг и Макао, с оглед на новия консенсус за прозрачност и обмен на информация, за да се проучи с тези юрисдикции прилагането на подходящи мерки, еквивалентни на онези, съдържащи се в директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания.

xi) По отношение на Етичния кодекс за корпоративно данъчно облагане, Комисията счита, че групата на Съвета трябва да разработи последователна политика от координирани действия по отношение на третите държави с нелоялно конкурентно поведение в областта на данъчното облагане, като приеме общ подход към прилагането на мерките за борба със злоупотребите. Това следва да бъде приоритет при прилагането на работната програма на групата, приета от министрите на финансите на ЕС през декември 2008 г.

Насърчителни мерки в областта на сътрудничеството за развитие

xii) Трябва да бъдат разгледани съгласуваността между финансовата подкрепа от ЕС и предоставянето на достъп до пазарите на Съюза за някои държави, както и степента им на приобщаване към принципите на добро управление в областта на данъчното облагане.

xiii) Комисията счита, че усилията на равнище ЕС за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане в третите държави, отговарящи на условията за получаване на помощ за развитието, трябва да бъдат подкрепени със следните действия:

• 
  Мониторинг, в рамките на междинните прегледи на програмите за предоставяне на помощ, на напредъка по отношение на доброто управление с оглед предприемането при необходимост на подходящи мерки; по-конкретно в контекста на междинния преглед на 10-ия Европейски фонд за развитие; оценка на практическото изпълнение на задълженията във връзка с доброто управление в областта на данъчното облагане, поети от някои държави; разглеждане на възможността за пренасочване на средствата към държави, изпълняващи в задоволителна степен поетите задължения; както и обратно – разглеждане на възможността за спиране на отделените средства за държавите, които не са изпълнили задълженията си.
  
• 
  Предоставяне на необходимата техническа подкрепа, която да подпомогне държавите да изпълнят задълженията си във връзка с доброто управление в областта на данъчното облагане. Ако държавата поиска, техническа помощ би могла да бъде предоставена и за конституирането на ефикасна данъчна система, която да позволи на държавата да мобилизира по-добре наличните си ресурси.
  
• 
  Предлагане в рамките на прегледа на споразумението от Котону да бъде включена специфична клауза във връзка с доброто управление в областта на данъчното облагане.
  

xv) ЕС е донор с основно значение. Комисията счита, че политическата съгласуваност във връзка с третите държави е от първостепенно значение за целите на развитието на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане. В рамките на програмите си за двустранна подкрепа, държавите-членки на ЕС трябва, следователно, да предприемат подобни на гореописаните мерки. Европейската координираност на равнище държава-членка ще бъде засилено с оглед постигането на максимална синергия. ЕС призовава останалите донори също да подобрят съгласуваността на политиките си и ще търси по-координиран подход между донорите в това отношение.

xvi) Следва да бъдат разгледани също така степента на съгласуваност между принципите на добро управление в областта на данъчното облагане и самите данъчни политики на държавите-членки, включително двустранните договори в областта на данъчното облагане. Би било важно да се гарантира, че държавите-членки посредством своите двустранни договори в областта на данъчното облагане не откриват нови възможности за укриване на данъци от данъчните системи на другите държави-членки или заобикаляне на директивите на ЕС. Същевременно наличието на задължения за добро управление в споразуменията с трети държави на равнище ЕС биха предоставили повече тежест на държавите-членки при двустранните им преговори с тези държави.

xvii) Държавите-членки следва да установят и по-единен подход спрямо третите държави, основан на факта дали тези държави се присъединяват към принципите на добро управление в областта на данъчното облагане или не. Дадена трета държава, която прилага тези принципи, би могла например да бъде извадена от националния „черен списък” на една държава-членка, така че да не бъде засегната от мерките за борба с данъчната измама във връзка със съответните данъчни практики. Обратно, трайно несътрудничещите юрисдикции биха могли да бъдат обект на координирани мерки за борба със злоупотребите. Лидерите на Г-20 например се споразумяха да разработят инструментариум от ефективни контрамерки, които трябва да се определят по-нататък²³. Комисията счита, че съдържанието и евентуалното използване на такъв инструментариум трябва да бъде предмет на обсъждане с държавите-членки, за да се вземат предвид специфичните разпоредби и практики на ЕС.

xviii) Комисията счита, че една по-добра координираност на позициите на държавите-членки на ЕС при дискусиите им в рамките на ОИСР, Г-20 и ООН по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане в международен мащаб е необходима, за да осигури повече тежест в отношенията им с несътрудничещите държави.

Европейският съюз и неговите държави-членки са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с преодоляването на сегашната икономическа и финансова криза. Кризата изостри опасенията за устойчивостта на данъчните системи в условията на глобализация. В момента насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане на колкото е възможно по-широка географска основа се счита за подходящия път за преодоляване на тези опасения. То позволява данъчният суверенитет на отделните държави и законната защита на данъчните постъпления да бъдат поставени на равна основа.

ЕС и неговите партньори имат съответно силен общ интерес на този етап да насърчават сътрудничеството в областта на данъчното облагане, както и общите стандарти, на колкото е възможно по-широка географска основа. Моментът сега е подходящ за държавите-членки и третите държави да заработят заедно и да насърчават и подкрепят започналото развитие в посока на по-широко приемане на международните стандарти за сътрудничество в областта на данъчното облагане.

В настоящото съобщение се предоставят за разглеждане редица стъпки за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане, водещи до действия както извън ЕС, така и в неговите рамки и както на национално, така и на европейско равнище. Комисията счита, че:

• 
  ако доброто управление в областта на данъчното облагане бъде усъвършенствано в рамките на ЕС, това ще бъде от полза за държавите-членки, като освен това ще бъдат засилени аргументите пред останалите юрисдикции за започване на ефикасно и реално административно сътрудничество с ЕС. Следователно държавите-членки трябва възможно най-скоро да приемат предложенията на Комисията за директиви за административно сътрудничество, взаимопомощ при събирането на данъци и облагането на доходите от спестявания и да продължат да отдават подходящ приоритет на премахването на данъчните режими, източници на нелоялна конкуренция.
  
• 
  една по-добра съгласуваност и координация на равнище ЕС би спомогнала за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане на по-широка географска основа с оглед да се гарантира, че задълбочаването на икономическите отношения между ЕС и държавите партньори ще се придружава от споразумение относно принципите на добро управление в областта на данъчното облагане, по възможност последвано от споразумения за сътрудничеството в областта на данъчното облагане. ЕС трябва също така да потърси по-координиран глобален подход между донорите по отношение на съгласуваност на политиките.
  
• 
  предвид пълното съблюдаване на принципа на субсидиарност е необходимо да се осигури по-голяма съгласуваност между позициите на държавите-членки в областта на данъчното облагане на международната арена и съгласуваните принципи на добро управление, например в двустранните договори за данъчно облагане с трети държави и в международни форуми. Това изисква по-голяма степен на съгласуваност на ниво ЕС, за да се гарантира, че набраната скорост към по-открито и по-конструктивно сътрудничество в областта на данъчното облагане ще се запази и на световно ниво.
  

Комисията счита, че скоростта, набрана от лидерите на Г-20 в посока на международното сътрудничество в областта на данъчното облагане трябва да бъде поддържана, и заявява, че е готова да съдейства на държавите-членки при предприемането на подходящите мерки в контекста на политиката за добро управление в областта на данъчното облагане.