Бизнес компас за черна гора за 2010 г

1. 
   Обща информация.
   

ТЕРИТОРИЯ 13 812 кв.км.

НАСЕЛЕНИЕ 620 145

СТОЛИЦА Подгорица

РЕЛИГИИ православна, ислям, католическа

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК 13 юли

НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА евро

ОСНОВНИ НАЦИОНАЛНИ ЕЗИЦИ черногорски, сръбски,

бошняшки, албански и

хърватски

2. 
   Форма на управление.
   

Черна Гора е независима страна от 03.06.2006 г., като преди това беше във федерация Сърбия и Черна Гора. По Конституция е парламентарна република. Официално название на страната: Черна гора.

Парламент, наричан Скупщина е висшият законодателен орган според Конституцията на Черна Гора. Еднокамарен, състоящ се от 81 депутати, избрани пряко по пропорционалната система.

Филип Вуянович. Избран на 06.04.2008 г. Мандат 5 години.

Игор Лукшич

Душко Маркович – ресор Политическа система, вътрешна и външна политика

Вуица Лазович - ресор Икономическа политика
Министерства:

Министерство на икономиката – Владимир Каварич

Министерство на транспорта, морското дело и телекомуникациите – Андрия Ломпар

Министерство за устойчиво развитие и туризъм – Предраг Секулич

Министерство на финансите – Милорад Катнич

Министерство на външните работи и европейската интеграция – Милан Рочен

Министерство на културата – Бранислав Мичунович

Министерство на отбраната – Боро Вучинич

Министерство на селското стопанство и селското развитие – Тарзан Милошевич

Министерство на вътрешните работи – Иван Брайович

Министерство на правосъдието – Душко Маркович

Министерство на просветата и спорта – Славолюб Стйепович

Министерство на труда и социалните грижи – Суад Нуманович

Министерство за защита на човешките и малцинствените права – Ферхад Диноша

Министерство на науката – Саня Влахович

Министерство на здравеопазването – Миодраг Радунович

Министерство за информационно общество – Вуица Лазович
Министър без портфейл – Рафет Хусович /отговаря за извънредните ситуации/
Последни проведени парламентарни избори /вкл. резултати от тях/.
Последните редовни парламентарни избори бяха проведени на 29.03.2009 г.

Резултати:

Коалиция „Европейска Черна гора – Мило Джуканович”

Демократична партия на социалистите /ДПС/ и ;

Социалдемократическа партия /СДП/ - 48 мандата;

Социалистическа народна партия - 16 мандата;

Нова сръбска демокрация НОВА - 8 мандата;

Движение за промени - 5 мандата;

Демократична уния на албанците - 1 мандат;

Албанска коалиция „ПЕРСПЕКТИВА” - 1 мандат;

ФОРЦА - 1 мандат;.

Албанска листа: Демократичен съюз в Черна гора

и Албанска алтернатива - 1 мандат

3. 
   Икономика и основни показатели на страната през финансовата 2010 г.
   

Черна Гора има големи залежи на боксит и на въглища и по-малки находища на цветни метали. Страната има богат хидропотенциал /3 бързи реки – Морача, Тара, Лим / и 2 езера, които са удобни за изграждането на средни ВЕЦ.

Селското стопанство се развива в плодородните котловини около Подгорица /Зета/ и в северната част на страната, които са благоприятни за отглеждането на зеленчуци и плодове. Климатът по морето и във вътрешността е благоприятен и за лозови масиви и цитрусови култури /температурите през зимата не падат по нулата/.
Степен на развитие на отделните сектори:

• 
  Промишленост
  

• 
  Енергетика
  

Възобновяемите източници на енергия се използват малко. Отдадени на концесия са две локации за ветропракове. Предстои отдаването на концесия на две локации за фотогалванични паркове.

Проектиран е и предстои полагането на високоволтов кабел под Адриатическо море, който да свързва енергийно Черна гора и Италия.

• 
  Селско стопанство
  

- Услуги

Банков сектор – Напълно приватизиран, с 11 банки, като само една от тях – Първа банка е с черногорки капитал. Останалите са: Черногорка комерсиална банка /собственост на ОТП груп , Унгария/; Подгоричка банка /SG group/, ERSTE банк , Атласмонт банк, NLB Montenegro bank /словенски капитали/, Комерсиална банка Будва, HYPO ALPE ADRIA BANK, Първа финансова банка, Ипотечна банка, МОНТЕНЕГРО банка, IBM банка.

Телекомуникационни услуги – 100% мобилно покритие, наличие на 3 мобилни оператора Promonte, T-com, M:tel. Стационарни телефонни постове – 1 оператор T-com, с добро средно покритие на домакинствата, 98% оптичен кабел. Интернет доставчици – добре развити равномерно в страната с добра средна бързина, като най-големите са T-com (www.t-com-cg.com) , Montsky (www.montsky.net).

Транспортни услуги

Въздушен транспорт. Две граждански летища – Подгорица и Тиват. Полети до Белград всекидневно и няколко пъти седмично до Любляна, Загреб, Ниш, Рим, Виена, Будапеща, Лондон. За България – няма директен полет а през Виена и Будапеща.

Предстои отдаването на концесия и развиването на други две летища, понастоящем използване на авио любителски цели – това в Беране и в Никшич. Към първото интерес имат турски компании.

Ж.п. транспорт – международна линия Бар – Белград. Вътрешна най-натоварена Подгорица – Бар и Подгорица – Никшич.

Шосеен – нормално развит.

Воден – фериботна линия Бар – Бари и Котор – Бари /през лятото само/. Контейнерна линия Будапеща – Бар.

Данъчна система.

Корпоративният данък печалба е 9%. ДОД – 9%.

ДДС – 17%, но е диференциран, като за основни хранителни продукти /хляб, мляко/ е 7%, а за туризма, IT оборудване е 0%. Периодът на връщане на ДДС е 30 дни.

Данъчни преференции:

• 
  данъчни кредити – дължимият данък може да бъде намален с 25% от инвестирана сума за съответния данъчен период, но не повече от 30% от дължимия данък.
  
• 
  Субсидии за неразвити райони;
  
• 
  Отсрочване на данъчни задължения;
  
• 
  Данъчни облекчения за нови работни места.
  

Черна Гора има подписани Споразумения за избягване на двойното данъчно облагане с 36 страни: Албания, Беларус, Белгия, БиХ, България, Китай, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Египет, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Иран, Италия, Корея, Кувейт, Латвия, Македония, Малайзия, Молдова, Холандия, Норвегия, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Шри Ланка, Швеция, Швейцария, Турция, Украйна , Великобритания.

Данък за прехвърляне на недвижими имоти – 3%.

Комуналните такси при строителство са различни и зависят от решение на ОС в всяка община. Варират от 250 евро на кв.м. при строителство в центъра на Будва до 0 евро в община Даниловград /20 км. От Подгорица/. В столицата средно комуналните такси са около 100 евро/кв.м.

През 2010 г. съотношението държавен частен сектор е 9% към 91%.

Държавна собственост са 54% са Електрическо Стопанство Черна Гора /производство/. 100% държавна собственост са: Електрическа дистрибуция, Пощи Черна Гора, Черногорски железници. Всички те са на загуба и с държавни субсидии.

Печеливши държавни предприятия са: Черногорски летища, пристанище Бар.

Държавата притежава мажоритарен дял в туристически компании, обявени във фалит, които престои да се приватизират през следващите две години.

Държавата, посредством Пенсионния фонд и Здравно-осигурителният фонд притежава мажоритарен дял в Тютюнев комбинат Подгорица, Корабостроителница Биела, ОБОД Цетинье и др. Миноритарен в Алуминиевия комбинат и някои преработвателни фирми.

• 
  Национална стратегия за стабилно развитие.
  
• 
  Стратегия за развитие на малките и средни предприятия /януари 2011 г./
  
• 
  Стратегията за развитие на Северната част на страната до 2014 г / юли 2010 г./. С комбинация от бюджетни лостове и средства от ИПА фондовете ще бъдат подпомагани различни проекти в северните общини.
  
• 
  Стратегия за развитието и намаляването на бедността.
  

Стратегия за развитието на информационното общество - 2004 г.

Стратегия за достъп до широколентов интернет /съгласно програмата на ЕС - Е Европа 2005/.

Политиката и мерките в IT и R&D сектора се ръководят от Министерство на науката и Министерство за информационно общество. Формиран е Информационно-комуникационен клъстер. В проекта Е-Образование досега са вложени 7.8 млн. евро, преди всичко в прокарването на скоростен интернет и оборудването с компютри. В края на 2010 г. бе обявен международен търг за национален Интернет провайдър.

Интернет достъп – 36% от населението на страната. Стандарти – IPTV, WiMAX.

Основният проблем в сектора е липсата на кадри.

Практическо приложение: Изработване на Студия за хидроенергийните потенциали на Черна Гора и строежът на 4 големи и 4 средни ВЕЦ.

Перспективни инфраструктурни проекти:

• 
  Магистралата Бар - Боляри /на границата със Сърбия/, изработва се в момента идейния проект и се уточнява трасето. Обща дължина около 245 км.
  
• 
  Реконструкция на ж.п. линията Бар - Белград;
  
• 
  Изграждане на регионални водни системи в общините;
  
• 
  Изпълнение на стратегията за развитие на туризма, разработена съвместно с германската GTZ.
  

• 
  4 ВЕЦ на р. Морача, с обща мощност 238 МВ;
  
• 
  Изграждане на Втори блок на ТЕЦ Плевля;
  
• 
  Реконструкция и модернизация на преносната система на ел.енергия /със средства от капитализацията на Националната електрическа компания/.
  
• 
  Модулни малки и средни ВЕЦ по теченията на р. Чехотиня, Люта и др.
  

Пътната мрежа в страната е около 850 км. Първокласни пътища и второкласни – 950 км. И третокласни и четвъртокласни – 5 300 м. Има няколко средни инфраструктурни проекта, изградени през последните години – тунел Созина по направлението Подгорица – Бар, бързият път Рисан – Жабляк /153 км., свързващ северната морска имица на страната с планинския курорт Жабляк/, мостът МИЛЕНИУМ в Подгорица и реконструкцията на ГКПП Дебели Брег /на границата с Хърватия/ и на Моричан /с Албания/. Няма магистрални пътища.

Железопътната мрежа е с обща дължина 250 км., с един коловоз, електрифицирана, с нормална широчина. Линията Подгорица – Никшич е само за товарен превоз, докато Подгорица – Бар и Подгорица – Биело Поле за пътнически и товарен.

Двете международни летища в Черна Гора са Подгорица и Тиват /80 км. Югоизточно от Подгорица/.

През 2010 г. по последни данни БВП бележи спад от 0.5% в сравнение с 2009 г. През 2011 прогнозите са за ръст от 2 до 2.5%, което е подобрение спрямо преди правени прогнози. Не се предвижда през 2010 г. промяна на данъчните закони – остава плоският данък от 9%. Увеличени са само ставките по акцизите на вноса на горива, алкохол и тютюневи продукти. Промените в Закона за корпоративната печалба и Закона за задължителните социални вноски изменят само структура на плащаните задължения без да повишава стойността им. Събираемостта на преките и непреки данъци е висока и приходите към края на 2010 г. са 90%.

Огромният за страната търговски дефицит показва липсата на приоритети в реалното производство на стоки и услуги, неефективна митническа политика спрямо съседните страни. Страната е зависима тясно от скока на цените на гривата и суровините.

Основни проблеми пред икономиката на страната през 2010 г.:

- закриване на нерентабилни предприятия;

- свито производство;

- огромна междуфирмена задлъжнялост;

- неликвидност на голяма част от фирмите.

4. 
   Привлечени преки чуждестранни инвестиции и местни инвестиции в чужбина.
   

Класация на чуждестранните инвеститори в Черна Гора по страни от 2001 г. до края на 2009 г.:

1. Италия - 4 122 769 466 евро

2. Руска федерация - 486 804 302 евро

3. Унгария - 478 002 577 евро

4. Великобритания - 355 691 493 евро

5. Кипър - 322 229 047 евро

6. Швейцария - 309 760 754 евро

7. Австрия - 305 170 662 евро

8. Сърбия - 298 424 903 евро

9. ФРГ - 159 497 818 евро

10. Словения - 145 354 720 евро

11. САЩ - 143 683 267 евро

12. Гърция - 106 046 973 евро

13. Холандия - 79 675 872 евро

Други

1. Италия – 460 099 168 евро

2.Австрия – 81 280 847 евро

3. Руска федерация – 66 289 027 евро

4. Кипър - 45 959 270 евро

5. Швейцария - 45 668 569 евро

6. Великобритания - 44 892 436 евро

7. Холандия - 35 846 556 евро

8. Белгия - 34 771 944 евро

9. Сърбия - 30 878 537 евро

10. Унгария - 30 342 083 евро

11. Словения - 25 612 319 евро

12. Дания - 21 325 267 евро

13. САЩ - 19 379 233 евро

14. ФРГ - 17 689 943 евро

15. Хърватия - 15 270 003 евро

Други

Секторно разпределение:

За 2009 г.

- Недвижими имоти - 16% от общите чужди инвестиции;

- Фирми и банки – 68.9%

- Междуфирмен дълг - 15.1%

• 
  МИТСУБИШИ, Япония – изграждане на вятърни паркове;
  
• 
  ФЕРСА, Испания – комунални проекти и енергетика;
  
• 
  ХИЛТЪН Хотели , САЩ – туризъм;
  
• 
  ТЕРНА , Италия – енергетика.
  

Основната българска инвестиция тук е придобиването от ЛУКОЙЛ България на 4 бензиностанции от черногорската фирма РОКШПЕД за около 3 млн. евро. Има и придобиване на дялове от компании, преди всичко в развитие на търговска и дистрибутивна мрежа. Останалите инвестиции са в недвижими имоти, но много незначителна сума.

Черногорски инвестиции в България няма.

5. 
   Външна търговия.
   

Черна Гора е член на ЦЕФТА от 2006 г.

Черна Гора води преговори със СТО, но същите още не са завършени, основно поради забележките на Украйна.

Черна Гора е член на МВФ и Световната банка (IFC, IDA-MIGA) и на ЕБВР.

Горива, минерални масла, автомобили, части за машини, електронни машини, мебели, пластмаси и др.

Алуминий и негови производни, желязо и стомана, алкохол и оцет, тютюн и производни, дърво и производни, фармацевтика.

6. 
   Развитие на търговско икономическите отношения България.
   

Данни за развитието на стокообмена в табл. вид.

Година	Стокообмен	Износ	Внос	Салдо
2007 г.	5,115	4,738	0,377	4,360
2008 г.	10,565	10,339	0,227	10,112
2009 г.	11,263	10,394	0,869	9,525
ІХ. 2010 г.	11,250	11,562	1,935	9,627

• 
  Стокообменът отчита ръст от 98,7 %
  
• 
  Вносът от Черна гора отчита ръст с 813,9 %
  
• 
  Износът от България отчита ръст от 36,2 %
  
• 
  Салдото е положително за България, отчита ръст от 21,2 %.
  

Туризъм

След влизането на страната в ЦЕФТА, възможностите за пласиране на българките стоки в Черна Гора се увеличават. Най-често внасяните стоки през 2010 г. са били:

Зърнени култури /пшеница, ечемик/, базови масла, горива, индустриална химия, дрехи, тютюневи продукти, стъклен амбалаж, посадъчен материал, парфюмерия.
Като перспективни стоки през 2011 г. се очертават:

• 
  железни и стоманени компоненти и готови конструкции;
  
• 
  жито и житни култури, първично преработени брашна
  
• 
  технически култури и ядки;
  
• 
  свинско, телешко и пилешко месо и яйца;
  
• 
  мляко на прах и суроватка;
  
• 
  хранително-вкусова промишленост;
  
• 
  химични субстанции;
  
• 
  офис оборудване;
  
• 
  електронни компоненти;
  
• 
  соларна техника и климатична техника;
  
• 
  пластмасова маса и изделия;
  
• 
  електрокари и телфери;
  
• 
  специална продукция;
  
• 
  компютърен софтуер.
  

Умело трябва да се използват и туининг проектите на ЕС, а също така и опита на Българя в клъстерната организация в различни отрасли.

Перспективна област се очертава енергетиката и най-вече износът на електроенергия от България за Черна Гора. При изграждането на модулни ВЕЦ от малък тип, може да се включи българско експертно участие.

Трябва да се търси подходящо лобиране за включване на български фирми самостоятелно или в консорциум при изпълнението на инфраструктурни проекти в Черна Гора. Става въпрос за предстоящите търгове за изграждане на пътища, ВИК системи, пречиствателни станции, саниране на ж.п. инфраструктура и др.

Кризата в световен мащаб постави ограничения пред интересите на български строителни фирми за участие в различни по обем проекти в Черна гора. Остава обаче заявеното желание за изпълнение на по-малки обекти като развлекателни и увеселителни заведения и паркове на морето, участието в публично-частно партньорство с общините и др.

7. 
   Правно-нормативна база и полезни бизнес контакти.
   

www.mipa.me Черногорска агенция за подпомагане на инвестициите, обща стопанска информация, интересуваща потенциалните инвеститори.

• 
  Eurochambers – Асоциация на европейските стопански и промишлени камари;
  
• 
  CECCI - Инициатива на стопанките камари от Централна Европа;
  
• 
  SECI – Инициатива за сътрудничество в Югоизточна Европа;
  
• 
  ABC – Асоциация на балканските камари;
  
• 
  FIATA – Международно сдружение на спедиторите;
  
• 
  AIC – Форум на стопанките камари на Адриатическо-йонийската инициатива;
  
• 
  WCF – Секретариат за АТА карнети.
  

www.poslodavci.org Съюз на работодателите на Черна Гора.

www.euroinfo.cg.me Евро информационен център;

www.europrojects.biz Българска консултантска компаня по европейските фондове. Има офис в Подгорица: Подгорица, ул. „Иван Црноевич” 107/3

Адвокатски къщи:

Ул. „Вукица Митрович” 10

Черна Гора

Тел. 00382 20 655009 и 655025

Факс. 00382 20 655008

e-mail: bg.embassy.me@abv.bg

Ул. „Белградска - Балшичева”

Тел./факс 00382 20 232274

Мобилен 00382 69 465566

E-mail: daniel.dobrev@mail.bg

28.02.2011 г. Изготвил: СТИВ Черна гора