128
до училището, в което бях ходил. Формалното ми обучение бе приключило и бе дошло време да изпробвам крилете си. Ако се провалях, щях да се разоря. Богатият татко смя- таше, че е най-добре това да стане преди тридесетата година.
– Така все още имаш време да се съвземеш – обясни той.
Малко преди моя тридесети рожден ден първата партида от
моя продукт тръгна от Корея за Ню Йорк.
Днес продължавам да се занимавам с международен бизнес. Както ме бе насърчавал някога Богатият татко, продължавам да търся „възраждащи се народи“. Сега инвести- рам в южноамерикански и азиатски страни, в Норвегия и Русия.
Едно старо клише гласи: че „Работното място означава да бъдеш вечно на ръба на разорението.“. Уви, това е истина за милиони хора. Тъй като според училището финан- совата интелигентност не
е интелигентност, повечето наемни работници работят и с по- лученото си плащат сметките.
Чувал съм и друго ужасно твърдение: „Служителите се стараят толкова, колкото да не ги уволнят, а
работодателите плащат минимума, който е необходим, за да ги задър- жат.“ Ако се вгледате в частта със заплатите на счетоводните отчети на повечето ком- пании, ще
се убедите, че и в това има известна истина.
Резултатът от всичко това е, че повечето наемни работници никога не се придвижват напред. Те правят каквото са ги учили: намират си сигурна работа. Фокусът им пада върху работата за заплата и бенефити, т. е. върху възнаграждението в
краткосрочен план, но тази позиция е губеща в дългосрочна перспектива.
Затова препоръчвам на младите хора да си търсят работа по-скоро заради това, което ще научат,
отколкото заради онова, което ще печелят. Да се огледат добре, за да решат какви умения желаят да усвоят, преди да изберат определена професия и преди да се озоват в капана на омагьосаната въртележка.
Сподели с приятели: 
