Част 1 насоки в контекста на социалната политика

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРАКТИКАТА

Персонализираната система отговаря различно на различните ползуватели, при зададен един и същ въпрос, в следствие на тяхно предишно взаимодействие със системата. Персонализацията може да се извърши по два начина:

1. 
   Имплицитна (подразбираща се) персонализация - системата проследява стила и предпочитанията на потребителя и нагажда системите и потребителския интерфейс в съответствие.
   
2. 
   Експлицитна (ясно формулирана) персонализация - системи, които могат да съдържат данни за потребителя с неговото пълно знание, и които могат да изискват идентификация на потребителя, за да му дадат достъп до услуги, които той предварително е дефинирал.
   

Това са два подхода, които могат да се комбинират по различни начини.

Тези названия не са терминологично изчистени и невинаги се употребяват на място, но обикновено се следва това разграничение:

Смарткартите в библиотеките са потенциален начин за предоставяне или контролиране на достъпа до широк обхват от услуги, като по този начин се спестява време на персонала, който основно ще актуализира картите, ще ги персонализира и издава. Смарткартите вече се използват в някои университетски библиотеки като средство за таксуване на копирните услуги за студентите. Те биха могли да се използват и от разстояние, така че ползувателите с достъп до Интернет да могат да ползват от домовете си платени услуги като онлайн бази данни например.

Много организации днес разработват “портален достъп” за ползувателите до услугите си. Банките вече насърчават ползувателите си да ползват банковите си сметки онлайн, а супермаркетите предлагат автоматизирано отчитане на закупените стоки, което “помни” и предишни покупки. Хората скоро ще започнат да очакват подобен достъп и до библиотечните услуги. Целта на персонализирания портал е да съхранява информация за ползувателите, за да не им предоставя ненужна информация.

За известен период от време библиотекарите се чувстват неопитни да напътстват ползувателите как да работят с Интернет. Ползувателите на библиотеката често молят за съдействие и напътствие в намирането на уебсайтове, които ги интересуват.

Легитимациятата е процесът, при който електронната самоличност на клиента се проверява от информационна система, като се използва документ, издаден му в следствие на първоначална регистрация.

• 
  Неизвестност - основава се на предположението, че само авторизираните ползуватели ще знаят името на файла или на базата данни, и че базите данни са достатъчно защитени по този начин.
  

• 
  Проста легитимация - използва общи пароли, които се обменят като видим текст, и които дават твърде слаба гаранция за легитимността на подателя на съобщението. Паролите например могат да бъдат загубени или откраднати; ползувателите са склонни да избират за свои пароли очевидни думи или фрази; често им се налага да помнят повече пароли и затова са принудени да ги записват, като така застрашават гаранцията им за сигурност. Една парола може да се ползва дори от цяла група хора. Съществуват видове софтуер, проектирани да “подслушват” обмена на пароли.
  

• 
  Защитена легитимация - подобна на предишната, но паролите са “маскирани”.
  
• 
  Сложна легитимация - за гарантиране на самоличността се използва закодирана тайна, известна само на подателя на съобщението. Този вид легитимация може да е необходим и за целите на т. нар. “невъзможност на отказ за заплащане”, т.е. когато легитимиралият се подател на съобщението не може по-късно да отрича изпращането, ако например поръчва стоки или услуги.
  

Виж Технологии в подкрепа на легитимацията във висшето образование, където се описват различни видове системи за закодиране и сигурност.

В момента библиотеките проверяват ползувателите за това дали им е позволено да изнасят материали от библиотеката. Библиотеките все по-често предоставят достъп до абонирани бази данни на своите сайтове, като доставчиците могат да изискват ограничение на достъпа.

• 
  Отдалечен достъп до уебсайта на библиотеката.
  
• 
  Контрол върху ресурси с ограничен достъп.
  
• 
  Таксуване на услуги - например електронна доставка на документи.
  
• 
  Осигуряване на защита от Интернет хакери.
  
• 
  Неприкосновеност на ползувателите на електронна поща.
  
• 
  Защита от нелегитимен достъп до онлайн бази данни в мрежа.
  

Библиотеките могат да налагат платени услуги за ползуватели, които ползват услуги от разстояние, за което ще им е необходимо по-високо ниво на сигурност, отколкото за други функции. Те могат също да взимат такса и от други библиотеки за извършен междубиблиотечен обмен. Съществуват електронни системи за разплащане, които се ползват със смарткарти и персонални компютри, или заместители на компютрите като дигиталната теревизия.

• 
  Дадена стойност може да се съхранява в секретен файл на компютър или на телевизор, като е защитена с парола. Тя може да се пренася на друг компютър като се използват съществуващи технологии.
  
• 
  Всички системи за електронно разплащане, които се ползват със смарткарти, са все още на експериментално равнище и все още не е сигурно колко биха стрували на ползувателите. В далечна перспектива те ще спестяват разходи на банките.
  
• 
  Докато технологията не се утвърди, могат да възникват проблеми със съвместимостта на различните системи за разплащания.
  
• 
  Смарткартите се фалшифицират трудно, но пък могат да бъдат откраднати и тяхната загуба е равносилна на изгубване на сума в брой, тъй като стойността на може да бъде възстановена.
  
• 
  Няколко различни механизми за разплащане (Visa, Mastercard) могат да се съчетаят в една и съща смарткарта.
  
• 
  Могат да се прехвърлят парични средства по телефона, което да се окаже от полза за библиотеките; пари могат също да се прехвърлят и от една карта на друга.
  
• 
  Плащанията със смарткарта ще стават бързо, тъй като не се изисква легитимация, а ще бъдат и анонимни, защото плащането не носи информация за купувача. По това то прилича на плащането в брой.
  
• 
  Смарткартите могат да се презареждат като стойност, а самите карти да се използват неопределено време.
  

В рамките на европейската програма ”Телематика за библиотеките” някои от проектите включват и проучвания на възможностите за ползване на системите за разплащане от библиотеките. На уебсайта на проекта Дифюз се води обширна дискусия относно различните системи за електронно разплащане. Съществуват и стандарти за електронни транзакции, като например Общите спецификации за електронен портфейл CEPS (Common Electronic Purse specifications) и Европейският електронен портфейл EEP (European Electronic Purse).

• 
  Трябва да има някакво доказателство, че извършителят на електронното разплащане е легитимният потребител, обвързан с дадената идентификация (виж т. нар. “невъзможност на отказ за заплащане”).
  
• 
  Трябва да има доказателство, че получателят на съобщението наистина го е получил.
  
• 
  Трябва да има доказателство, че електронната транзакция не е била фалшифицирана в процеса на изпълнение.
  

Личната неприкосновеност е заплашена. В момента данните на сървърите за ползване на компютрите в библиотеките показват единствено степента на употреба на даден компютър и не дават никаква информация за разпознаване на потребителя, който е работил в даден момент. Навлизаме в ерата на персонализираната информация и компютри и евентуалната употреба на търсещи машини-роботи ще доведе до залеза на сегашната относителна анонимност на библиотечните ползуватели и ще постави етическа дилема пред библиотеките.

Редица публични библиотеки днес предлагат интерактивни форуми за своите ползуватели, за да им дадат възможност да обсъждат или рецензират книги, филми, музика и пр. Уебсайтовете могат да препоръчват книги на читателите, които са сродни на вече намерените от тях, и това един добър начин за общуване на библиотекарта с нейните ползуватели, особено със специални групи читатели, и да ги информира за събития в библиотеката, за нови постъпления и т.н. За пример виж препратките. Възможно е да се направи такава настройка на сайта, че читателите да бъдат уведомявани за новите постъпления и да могат да запазват материали, като използват автоматизирания каталог.

Използването на справочните библиотеки изглежда залязва, вероятно поради растящата употреба на Интернет ресурсите. Въпреки това много хора се нуждаят от напътствие и съвет, за да извлекат максимална полза от Интернет. За да служат на обществото, библиотеките и другите подобни организации могат да предлагат на ползувателите си два различни вида услуги:

• 
  Обслужване по телефона и електронната поща, които препращат към библиотечния уебсайт и колекция от Интернет ресурси, към автоматизиран каталог и пр. Системи от този род често са свързани със система за управление на запитванията, която подробно записва въпросите на ползувателите. Пример за такава услуга е службата АнсърДирект (AnswerDirect - директен отговор) на библиотеките в Есекс, Великобритания.
  

• 
  Обслужване на запитвания по електронна поща с помощта на програма за чат или за общуване в реално време, което позволява на потребителя да общува директно с библиотекаря.
  

Вторият вид обслужване е идеално подходящо за консултиране на ползувателите за работа с дигитални ресурси като онлайн бази данни и уебсайтове, които могат да се проучват заедно с потребителя и да му се препращат директно без да са необходими словесни обяснения. Запитванията могат да се прехвърлят към други библиотеки в реално време, които имат сходен софуер, докато ползувателят все още е онлайн. По този начин библиотеки, които нямат специализиран персонал, могат се свързват с една централна справочна библиотека. На уебсайтовете 247 и Virtualreference има примери за някои търговски продукти на подобен софтуер.

Терминът агент (agent - машина-робот) няма ясно установено определение за момента, но най-често се използва, за да посочи програма или машина-робот, която събира информация или извършва други услуги без непременното присъствие на потребителя. Посредством заложени алгоритми с времето машината-робот заучава навиците и предпочитанията на ползувателя си и става все по-ефективна, колкото повече време се използва. Технологията “търсеща машина-робот” предлага на библиотеките някои интересни възможности за в бъдеще. Очевидното приложение на машината-робот е задачата да търси в Интернет. Машината-робот прилича приблизително на машините за търсене. Тя например би могла:

• 
  Да не ограничава търсенето само в WWW.
  
• 
  Да използва контролен речник, за да търси по-съобразително в Интернет;
  
• 
  Да запаметява къде е извършвала предишни успешни търсения; може да актуализира познанията си и да намира конкретни документи дори и те да са преместени на друг уебадрес.
  
• 
  Да търси в Интернет продължително и автоматично, когато не е натоварен трафика; да уведомява потребителя за нова информация, която може да го интересува. Може да запомня как е била използвана информацията от предишни търсения.
  

Забелязва се ясна тенденция към участие на публичните библиотеки в проекти за електронно провителство (e-government). Например публичната библиоетка в гр. Бремен участва в проекта Онлайн услуги в Бремен (Bremen Онлайн-Services - BOS), който обхваща градската администрация и се финансира от федерални фондове. Целта на проекта е да даде сигурност на взаимодействието между гражданите и администрацията, както и сигурност на електронните разплащания. Досега библиотеката в Бремен служи като пункт за достъп до услугата, както и като пункт за разпространение на картите с чип, необходими за извършване на транзакциите. За в бъдеще библиотеката ще предлага основните си услуги чрез този портал и ще работи с електронни разплащания.

ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО