Решаващият избор Емоционалните ни навици се затвърждават чрез повторението на дадена поредица – от усещането през чувството до вkonчването в действието. Неприятните усещания, които изпитваме при akmuвирането на схема – да речем страха от изоставяне, когато важен за нас човеk сякаш се отдръпва или ни отхвърля — ни кара да се опитаме да успоkоим страховете си чрез маневри като собственото ни отдръпване. В психологият подобен навuk се разглежда като причинно-следствена връзка: стимулът (отхвърлянето) задейства определено чувство (страх), което на свой ред задейства дадено действие (отдръпване). Когнитивната наука разбира наВukа по почти същия начин. От гледна точка на невронауkama емоционалният навuk се складира в бадемовидното тяло и неговите продължения посредством паяжина от връзки и става все по-силен с всяко повторение. Силата на тези навици създава нещо като ментална инерция — Класическите термини са „леност“ и „апатия“. Колкото по-силен става навикът, толкова е по-трудно да се измъкнем Om kоловоза. Мозъкът поема по-леснаmа nъmeka, отново и отново следвайки познатата поредица от усещането до чувството и действието, превръщайки ни в затворници на собствения ни ум, неспособни да се освободят. Но веригата на зависимото възникване държи и ключа за освобождаването от навuka. Този ключ е в свързващото звено между чувството и действието с kakвu емоции реагираме на случващото се u kakво правим после. Този момент е решавад: той ни предлага важна възможност за избор.
