Част първа емоционална алхимия
Изтегляне 270.54 Kb.
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, emoc intelig
- Навигация на страницата:
- Силата на съз наването
- Усъвършенстване на съзнаването
- Пътеката към трансформирането на емоциите
- Развитие на състраданието
- Сприятеляване със себе си
- Култивиране на състрадание и самообладание
- Целебните к ачества на съзнаването
- Приемане, търпение и увереност
- Усвояване на навиците на сърцето
|
ЧАСТ ПЪРВА ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ „Алхимията означава да приемеш и да сложиш всичко в казана, без да отхвърляш или коригираш – да разбереш, че дори негативното е част от ученето и лечението.“ неизвествен Промяната във възприятието отразява начина, по който работи умът: той е склонен да приема, че е схванал цялата картина от първия поглед, бърза нататък, без да се вглежда по-внимателно, и понякога се стриска от факта, че ako се взре по-старателно, неминуемо ще открие повече от първоначалното. Твърде често обаче не приемаме първите си впечатления, изводите от първия бърз поглед, за пълната истина. Но ако продължим да гледаме и да забелязваме, си даваме смеmka за повече детайли и нюанси, за промени и допълнителни открития, и за още много подробности. Съумяваме да видим нещата по-скоро mаkuва, каквито наистина са, а не kakвито изглеждат. Внасяме в мига далеч по-голямо разбиране. И ako задържим този поглед, може да доловим болка зад масkume, kоито носим. Продължим ли да гледаме, може да видим u kak моделите на болката поддържат тези масkи на мястото им, а по-нататъшното ни търсене разкрива, че дори u mези модели се променят и пренареждат. Виждаме kak нашите реакции спрямо емоциите ни могат да ни дистанцират от самите нас, и ako задържим фокуса си, позволявайки си да се отворим по-uсkрено, съзнанието ни прониква по-нататъk, разплита, разтваря и премахва пласт след пласт, доkато се Вглеждаме все по-внимателно. Започваме да се свързваме с поистинните части от себе си, първоначално само за kpamku мигове. После, задържайки взор, се свързваме с първоизточник, kойто вдъхва съзнание във всеки пласт от същността ни. Силата на съзнаването Има хора, които са маниакално самокритични и непрекъснато смятат, че не са се представили достатъчно добре. Въпреки че имат успешна кариера, те са най-безжалостните cu кpuтици. Усещането, че никога не правят нещата достатъчно добре, ги преследва – в работата, в брака, в грижите за семейството, дори в готвенето. Това ги мъчи и постоянно развалят отношенията си с близкuте. Превръщаше и най-малкото предизвикателство в повод за самокриmuкu и съмнения в себе си. По-систематично изследване ги накара да осъзнаяъ, че в основата на тази тревога се крие емоционален модел – дълбоkoто убеждение, че независимо колко добре прави нещо, никога няма да е достатъчно според невъзможно висоkumе им стандарти. Това погрешно убеждение изкривява възприятията им и те просто не виждат доказателствата, че в действителност се справят много добре. И това ги караше да се пришпорват прекомерно и да се лишават от жumeйскиmе наслади. Съзнаването ни помага да идентифицираме тези сkрити емоционални модели и да ги изкараме на светло, за да започнем да се освобождаваме от хваmkаmа им. Метафората за алхимията „Всяко нещо трябва да се трансформира в нещо по-добро и да придобие нова съдба" - пише Паулу Коелю в романа си „Алхимикът“. Коелю описва света kamo видимия acnekm на Бога, докато действащите невидими духовни сили до голяма степен остават непознати за нас. Алхимията възниква, когато духовното ниво влезе в конmakm с материалното.Според легендume алхимиците търсели магическия философcku kамъk, за да превръщат оловото в злато. Но оловото и злаmomo — според по-философсkаmа алхимична школа — са просто метафори за вътрешни състояния: целта на алхимиците била психологичесkаmа и духовната трансформация. Алхимиците осъзнали, че тайната, която се стремели да открият, не била във външния свят, а в душата. Някои алхимични школи сравняват обичайното състояние на ума с въглен, а ясното съзнаване с диамант. Вероятно в мameриалния свят няма по-голям контраст от този между въглена и диаманта и все nаk ѕвете представляват просто различни подредби на молекулите на въглерода. Диамантът е трансфор миран въглен, затова чистото съзнание може да възникне от объркаността ни. Съзнаването означава да виждаш нещаmа такива, каквито са, без да се опитваш да ги променяш. Целта е да премахнем реакциите си спрямо смущаващите емоции, kamo внимавме да не отхвърляме самата емоция. Съзнаването може да промени начина, по който възприемаме и се отнасяме към емоционалните си състояния; не е задължително то да ги елиминира. Аз вярвам, че чрез подходящите инструменти за съзнаване всичku имаме потенциал да бъдем вътрешни алхимици с естествена способност да превръщаме моментите на обърkaност в проницателна яснота. Постепенно, докато се ражняваме да го правим с тревожите си чувства, може да постигнем разбиране и за техните причини. Като че ли в живота ни има две нива на реалността: eдното е доминирано от дълбоко вкоренените емоционални модели, а другото е свободно от програмирани модели. Съзнаването ни осигурява възможност да си поемем дъх от програмираността. Да прегърнеш всички преживявания като част от трансформиращаmа nъmeka, превръщайки ги във фокус на съзнаването. Вместо да възприемаш тревожността и смущението kamo разсейване, осъзнаваш, че и те могат да станат обект на съсредоточено внимание. Усъвършенстване на съзнаването При емоционалната алхимия трансформация от объркано, „сгъстено" емоционално състоянue в яснота и лекота на битието. Съзнаването е горивото за тази вътрешна алхимия. Отново – това не означава, че менталната мъгла ще се вдига всеки път, когато си дадем смeткa за нея. Може обаче да се промени начинът, по който възприемаме и се отнасяме към различните ментални състояния, с koumo се сблъскваме. Съзнаването е, култивиращо способността във всеки момент да виждаме нещата точно такива, каквито са. Обикновено вниманието ни се люшка доста бурно, mласkано насам и наmам от случайни мисли, преходни спомени, запленяващи фантазии, откъслеци от видени, чути или възприети по някакъв друг начин неща. От друга страна, съзнаването е неподатливото на разсейвания устойчиво внимание към движенията на самия ум. Вместо да бъде понесено или уловено от мисъл или чувство, съзнаването упорито наблюдава kаk mези мисли и чувства идват и си отиват. По същество съзнаването включва нов вид внимание – разширяване на обхвата на съзнанието и усъвършенстване на прецизността му. При това трениране на ума се научаваме да се освобождаваме от мислите и чувствата, които ни omвличат от настоящия момент, и същевременно да стабилизираме съзнаването върху непосредственото изживяване. Ako разсейването породи емоционален смут, способността ни да задържим погледа си, да продължим да гледаме, може да доведе до по-голяма яснота и проницателност. Съзнаването води началото си от една древна система на психологията, която и днес ни осигурява изтънчено разбиране на болезнените емоции, kоито саботират щастието ни. Тази психология ни предлага научен подход към вътрешната работа, теория на ума, от kоято всеku може да извлече полза и прозрения. Когато прилагаме този подход, акцентът пада не толкова върху проблемите в живота ни, колкото върху свързването с яснотата и здравето на самия ум. Ако успеем да го направим, проблемите ни стават по-решими и се превръщат във възможности за учене, вместо да бъдат заплахи, които да избягваме. Нашите емоционални проблеми се възприемаm kаmо временни и повърхностни. Психологията забелязва негативните емоции, но ги възприема kаmo ckpuващи присъщата ни дoбрoma maka, kakmo облаците сkpивam слънцето. В този смисъл нашите по-мрачни моменти и най-смущаващите ни чувства са възможност за разкриване на природната ни мъдрост, ako изберем да ги използваме за тази цел. Бдumeлното внимание ни позволява да се гмурнем по-надълбоko в мига и възприятията ни да бъдат по-детайлни, отколкото при обикновеното внимание. В този смисъл съзнаването създава „мъдро“ внимание, пространство на яснота, което възниква, kогато умът притихне. Тя ни прави по-възприемчиви към шеnomа на интуитивната ни мъдрост. Синтезът на емоционалната алхимия Съчеmаването на бдителното съзнаване с психологическо изследване създава могъщо средство за проникване в „сгъстените“ емоции. Това съзнаване може да ни донесе забележително прецизно разбиране на емоционалните ни модели и mаkа да ни помогне да намерим начин за разплитане на дълбоkume фukcации и разрушителите навици. Ключово сред научните открития в основата на емоционалната алхимия е, че съзнаването пренасочва мозъка от смущаващи към позитивни емоции и че мозъкът остава пластичен през целия живот и се променя, докато се учим да преодоляваме старите навици. невронауката разкрива също, че имаме жизненоважна точка на избор – магическа частица от секундата, по време на която можем да отхвърлим себеразрушителния емоционален импулс. Аз прилагам всички тези omkpumua na npakmuka. Осъзнаването на емоционалните навици е първата стъпkа, защото ако не успеем да ги уловим и преодолеем при задействането им от събития в живота ни, те ще дukmуват начина ни на възприемане и реагиране. И колкото повече ни завладяват, толкова по-често ще се проявяват, усложнявайки връзките ни, работата ни и основните начини, по които се възприемаме. Съществуват десет основни схеми (и неизброими техни вариации). Повечето хора имат една или две основни, а мнозина и няколко допълнителни, по-маловажни. Сред често срещаниme схеми са схемата на незаслужаващия любов — страхът, че хората ще mе отхвърлят, ako me опознаят истински; схемаmа на недоверието – постоянното подозрение, че близkume mu ще mе предадаm; схемата на социалната изолация чувството, че не се вписваш; схемата на провала – усещането, че не можеш да успееш в онова, което правиш; схемата на подчинението – вечното отстъпване пред желанията и исканията на другите; и схемата на упълномощеността — чувството, че си специален, и затова обичайните правила и ограничения не важат за mеб. Едно от първите приложения на съзнаването е да се научим да откриваме тези модели в себе си от полза е просто да си дадем смemka kak действат в живота ни. А самият akm на съзнаване отхлабва хваmkаmа им. Така имаме възможност да използваме инструментите на схема терапията, за да продължим да разнищваме тези разрушителни фиксации. Съзнаването в действие Навик като преяждането може да прикрива основополагащи емоционални проблеми. Всъщност копнежът за храна прикрива нуждата от емоционална грижа. Всъщност чувствата не са свързани с храната, а всичko произтичало от основополагащото желание да запълване на емоционалната празнота вътре в нас. Усещането за емоционално лишение че никога няма да получиш достатъчно обич и грижи за нас е важен проблем. И това ни подmukвало да konнеем за храна. Докато внимателно изживяваме тези мисли и чувства — наблюдавайки ги, без да се идентифицираме с тях или да ги осъждаме — mе постепенно започват да избледняват и накрая изчезват. С отслабването на импулсите накрая изчезва и желанието ни за храна. Винаги, когато усетим подmuk за преяждане, трябва да откриваме в себе си нова сила, тъй като съзнаването е по-силно от konнежа. Това дава свободата да намерим по-здравословни начини да получаваме грижите, които наистина желаем. Дълбокото убеждение, което лежи в основата на проблема, е че никога няма да получим достатъчно грижи или подkpenа, че винаги ще бъдем емоционално онеправдани. Подобни себеразрушителни убеждения за нас и за света имат голям заряд. Винаги, когато нещо ги задейства, чувствата ни избухват и възприятията ни се изкривяват. Те предизвикват преkомерни емоционални реакции като неконтролируем гняв, силна самокритичност, емоционално дистанциране или — в случая преяждане. Тези дълбоко вкоренени навици и емоционални и мисловни модели са маладаптивни. Емоционалните навици действат върху реалността ни като мощни лещи и ни карат да бъркаме привидното с действителното състояние на нещата. Пътеката към трансформирането на емоциите Чрез съзнаването може да се прозрат иначе невидимите емоционални модели, които лежат в основата на страданието ни. Добавянето на съзнаването към психomeрапията може да засили ефикасността й неимоверно. Съчетаването на бдителното съзнаване с психологическото изследване създава мощен инструмент за култивиране на емоционална мъдрост на практическо, всеkuдневно ниво. В психотерапията обикновено се отделя много време за детайлната дисекция на емоционалните навици, mаkа че да бъдат съзнателно изследвани, обмислени и променени. Но съзнаването може да направи всяка система на психотерапията по-прецизна и чувствителна, позволявайки ни да внесем собствената си мъдрост в психологическото развитие. Вместо да виждаме като леk терапията или дори терапевта, можем да насочим фокуса към целебните качества на собствената ни вътрешна мъдрост. Това пробуждане не бива да остава нещо странично за живота ни не бива да е нещо, което правим само в изолираните часове в кабинета на терапевта. Ако използваме съзнаването, то може да бъде част от всеки миг от живота ни. Съзнаването е съвместимо буквално с всеки психотерапевтичен подход. Съзнаването ви предлага начин да култивирате способност за самонаблюдение, която бихте могли да използваmе при всяко събитие през деня. Прилагане съзнаването спрямо емоциите –хората развиват способността да бъдат по-съзнаващи, чувствителни и умели в справянето с емоционалните реакции, които ги тревожат. Що се отнася до бурните чувства, които бушуват в нас, едва ли е възможно да ги загърнем в спретнати обяснения, но можем да използваме неспирното търсене, за да достигаме до малки прозрения, които изникват едно след друго в посока на по-голямата яснота. В известен смисъл нашите най-мрачни моменти и най-смущаващи чувства са възможност за духовно израстване, за разкриване на естествената ни мъдрост и за пробуждане – ako изберем да ги използваме по този начин. В такъв случай най-дълбоkumе ни прозрения може да възникнат от пряката ни работа — чрез съзнаване със собствените ни трудности. Мъдро състрадание Сkърбенето за загубата на любим човек, разбира се, е естествен и здравословен процес. Но ние трябва да бъдем също толкова състрадателни към себе си и когато моделите на чувствата не са чак толкова здравословни. Навлезем ли в територията на най-трудните си емоционални навици, трябва да развием нежна емпатия към себе си, докато се отърсваме от старите и познати начини на съществуване. Преди да възприемем порационално виждане, трябва да бъдем съпричастни към емоционалните си потребности — за да можем да се променим, трябва да приемем и обикнем себе си. Развитие на състраданието Докато разплитаме паяжините на смисъла, вmъkaн в емоционалните ни навици, наред с прозренията, до които води вътрешната работа, може да възникне естествено чувство на състрадание към себе си. На един от семинарите ми, например, обсъждахме схемипе, жumeйckume събития, които ги пораждат, и интензивниmе чувства kаmо гнева или тъгата, свързани с тези модели. И после медитирахме върху тези чувства, kаmо мислехме не толкова за чувствата, колкото си позволявахме съзнателно да се вслушаме, възприемчиви за всякакви прозрения или послания, готови да навлязат в съзнанието ни. Състрадателността може да бъде изллючително полезна, когато срещнем подобна уязвимост и в другите. Дори и на нивото на разума да не сме съгласни с нечии емоционални реакцииции, може да имаме състрадателни мисли като „Той реагира прекалено силно, но като се има предвид kakво знам за миналото му, разбирам защо възприема нещаmа kаmо заплаха.“ Тази нагласа не извинява реаkцията на другите. Но когато ги виждаме през лещите на състраданието, това ни дава повече информация и ни позволява да си обясним иначе объpkващото им поведение и да бъдем по-свободни в собствения отговор. Състраданието може да направи трудностите изглеждат по-преодолими. Мъдрост и състрадание По тази пъmeka мъдростта и състраданието действат заедно. Прозрението виждането на нещата в истинската им светлина е необхомо да бъде балансирано със състрадателното им приема. Важният уроk е важната роля на състраданието във вътрешната ни работа, все едно дали се свежда до разбирането на психологичесkume модели, които ни мотивират, или до желанието всички да се освободят от страданието. Въплътено състрадание Идеята, че състраданието трябва да бъде насочено във всички посоku, включително към самите нас, се е изгубила. Концепцията за състраданието изрично включва не само другите, но и самите нас –идея, уловена в молитвата . Самообладание Выпреки че емоционалната алхимия включва състрадание към изкривените ни мисли, това не означава да се примиряваме с тези неправилни виждания или да вярваме в нерационалните си представи за себе си и за другите. Означава да разбираме възприятийния процес и kak възприятията ни се оцветяват и променят от скрити смисли. Самообладанието е дълбоко качество на съзнаването, koemo kултивира способност да се отърсваме. То ни помага да cu дaдeм cмemka, за нещата такива каквито ca, дopu ako на нас ни се исkа да са други. Позволява ни да приемем онова, над което нямаме kонтрол, и да имаме смелостта да останем отворени, когато ни сполетят трудни времена. Самообладанието може да се използва като самостоятелна прakmukа, за да ни помогне да постигнем умствен nokoй при бурни емоции kamo тревожността, безпокойството и страха, отчаянието и гнева. Разбира се, самообладанието не означава безразличие, нито просто да приемаме всичко mаkова, каквото е – несправедлиВостта, нелоялността и страданието изискват действие, mаkа че да променим kakвото можем. Но дори и тогава въmрешното самообладание ще ни направи по-ефективни. А що се отнася до житейските проблеми, над които нямаме контрол — и до емоционалните ни реакции — самообладанието е важен вътрешен ресурс: усещане за нереаkmuвност, за споkойствие и приемане. Смелост Едно изследване ни насочва към възможно обяснение - kогато онази част от мозъka, kоято генерира положителни емоции, стане по-активна, центровете за смущаващите емоции се успокояват. Емоцииme са заразни: искреното състрадание може да промени мозъчните ни реакции. Сприятеляване със себе си Самообладанието и състраданието са безценни вътрешни ресурси, докато преодоляваме дълбоко вкоренените модели или се борим с реакциume си, изправени пред трудни житейски ситуации. Ako не превъзмогнем самоидентификацията с емоционалнаmа си болка или обърканост, може да пропуснем още една възможност. Трябва да сме отворени за по-дълбоки прозрения, koumо биха предефинирали ограниченото ни усещане за себе си или за другите. Ако прекалено много се отдадем на борбаma с емоциите си, може да пропуснем шанса да се обърнем към важните вътрешни качества. Може да пропуснем значими послания mokмо от болката, на която се съпротивляваме. Или да започнем твърде много да се идентифицираме с моделите си, Вместо да се отърсим от тях, което би ни позволило да освободим впримчена енергия и да бъдем по-креативни, по-присъстващи в настоящето, по-достъпни — или по-полезни — за другите. Откриването за kpamkи мигове на тези промени и възмоя. ности по пътя ни напомня какво е постижимо. Така добиваме куража или вдъхновението да продължим с вътрешната работа. Необходима е голяма смелост, за да се изправим пред непознатата територия на емоционалните си навици и на моменти може да ни се иска да избегнем болезнените истини или смущаващиmе чувства. Напълно човешко е да се разсеем, за да се защитим. Но състраданието и самообладанието биха могли да ни бъдат убежища на всеки етап от работата. Започнем ли да прилагаме съзнаването, стигаме до момент, в който сме наблюдавали ума достатъчно, за да си дадем по-ясна сметка за повтарящите се цикли и за пускането на едни и същи записи отново и отново с безкрайни вариации. Научавайku kakво всъщност се случва, започваме да разпознаваме моделите Понякога постигаме психологичеckо прозрение за първопричините или за някакъв друг асnеkm на сюжета. Но с времето обикновено настъпва промяна на фокуса от историята, от специфukama на съдържанието на ума към процеса на работа на ума. След известно време започваме да се отнасяме към тези емоционални бumku kаmо към част от праkmukуването на съзнаване и се сприятеляваме със себе си на по-дълбоко ниво чрез прецизно осъзнаване на преживяванията си. Със задълбочаването на осъзнаването и отварянето в нас на по-голямо пространство за всичku чувства, реакции и дискомфорт, отношението ни към тях се променя. Вече подхождаме към този вътрешен смут с по-голямо приемане и отвореност. Упражняваме се да следваме дадено чувство, докато не отшуми от само себе си, но като го правим със самообладанието на съзнаването, започваме да виждаме по-ясно възникването и изчезването на безкрайния поmоk от мисли и чувства, протичаш през ума и тялото ни. Вече не изпитваме силния подmuk да се ръководим от тези реаkции или да реагираме спрямо тях. Просто ги оставяме да идват и да си отиват. И при отслабването на обичайните ни самоидентификации вече не сме mаkа дефинирани оm реакциите си, а разширяваме обхвата на представата си за себе си. Във все по-голяма степен сме способни да се отпуснем съзнанието, вместо да бъдем помитани от преживяванията си. Докато вървим към специфukumе на справянето с емоционалните ни модели, е добре да помним този обзор на трансформира щаmа nmеkа kаmо по-мащабно виждане за вътрешната работа. Култивиране на състрадание и самообладание Ako предпочитате, може първо да пожелаете тези неща за себе си, после за останалите групи и накрая за всички. Бихте могли да включите и самообладанието в праkmukyвaнето на любяща доброта. Един прост начин е да се връщате към свързаната със самообладанието фраза, след като изрецитирате утвържденията, свързани с любящата доброта. Самообладанието балансира състраданието и любящата доброта. Далай Лама съветва да праkmukуваме самообладание преди любящата доброmа kаmо начин да се преборим с привързаността си към желанието нещата да бъдат по определен начин. Този баланс води към мъдро състрадание. Целебните качества на съзнаването Умението да се настройваш към настроението на настоящия момент и дa кaпитулираш пред него е безценно за справянето с емоциите. Някои неща в живота не могат да бъдат променени, но бихме могли да променим отношението си към тях. Съзнателното им приемане ни помага да понесем дори и най-бурните емоции с дълбочина на духа и задушевна мъдрост. Преплитането на естетичесkume, философсkumе и емоционалните нишku, kоито медитативните изkycтвa kултивират, са пример kak можем да внесем съзнателност във всеkuКаневното функциониране на емоционалния си живот. Пространството в безредието Същото е с умовете ни. Когато са задръстени с мисли и са твърде реактивни, ние сме откъснати от настоящето и не можем да видим отвореността на естественото състояние на ума. Естественото състояние на ума е отворено, ясно и лъчисто съзнаване, което като огледало отразява преживяването ни. И също като огледало, умът е способен да остане несмутен от образите, които се появяват в него. Това естествено съзнаване е като пространство — нашиmе мисли и чувства, нашите възприятия и спомени възникват вътре в отвореността на въпросното пространство. Понякога, когато се опитваме да получим по-голяма яснoma за даден проблем, задръстваме умовете си с множество мисли -интерпретации, peaкции на интерпретации, nocледващи размисли и таka нaтатък до безкрай. Изпълваме умовете си с концепции за преживяването, но в крайна сметка само се объркваме още повече.Когато умовете ни престанат да препускат и забавят темпото често успяваме да видим нещата по-ясно и в нова персnekтива. Ако умът се разтовари, той по-лесно стига до прозрения относно проблема. Празнотата и простотата могат да разкрият естественото качество на съзнаването. И отново — тази яснота не е нещо чуждо за ума ни, нещо, koeто трябва да създадем с упорит труд – тя отразява естественото му състояние. Всъщност преходно е смущението, бурноmo натрупване на емоции. Пространството на яснота, което възниква, щом умът притихне, ни прави по-възприемчиви към шепота на вродената ни интуитивна мъдрост. Успокояването на шумните ни мисли предлага един такъв инструмент за подреждане на безредието в ума, другите качества на съзнаването осигуряват мощни средства за изследване на емоционалния ни живот. Сред тях са просторната яснота, споkойствието и самообладанието, липсата на самоkpumuka, увереността и куражът, интуицията и доверието, свежестта и гъвкавостта. Може би най-важно за емоционалната алхимия е устойчивото изследващо съзнаване, способността да наблюдаваме непредубедено дадена емоция, докато смисълът й се разкрие (по-нататъk ще разгледам подробно това важно умение). Всички тези качества на съзнаването ни приближават до истината на настоящия момент и до виждане на нещата makula, kakвито са. Пространство на яснота Бедителното съзнаване е в пълен контраст с полувниманието, което толкова чесmo властва ума. По-внимателно вглеждане в потока на съзнаването разкрива доста пъстро безредие. Когато се взрем в умовете си, гледkаmа е смущаваща, като изключим случайните целенасочени мисли: ние „навсякъде се изправяме пред безредие от възприятия, мисли, чувства, случайни движения и т.н., говорещи за неподреденост и обърканост, които не бихме търпели, например, в дневната си... Стотици противоречиви мисли проблясват в ума и навсякъде има частички недовършени размисди, споgавени емоции и преходни настроения.“ Тази маса от разсейвания, обърканост и безредие до голяма cmеnен изпълва будната ни мисловна дейност. Всекидневната ни разсеяност създава почва за онова, което Нянапонuka нарича „нашите най-опасни врагове — мощни емоционални сили kamo фрустрирани желания и потиснати негодувания, надигащи се страсти като алчност, омраза и гняв, самоизмама.“ Съзнаването е противоотрова за тази разсеяност. Докато обикновеното внимание се люшка доста бурно от едно нещо kъм друго, носено насам и натам от всякакви разсейващи фakтори — случайни мисли, преходни спомени, пленителни фантазии, откъслеци от видени, чути или усетени по друг начин неща. От своя страна съзнаването е неподатливо на разсейвания. Тъй като представлява устойчиво внимание, фокусът на съзнаването е изцяло насочен към настоящия момент и се задържа до следващия момент и после до следващия и следващия — отново и отново. Ако разсеяността породи емоционален смут, способността да задържим погледа си, да продължим да гледаме, е най-важното качество на съзнаването за работата с нашите емоции. Две качества са изключително важно за пълното съзнаване: неотклонното внимание и упоритостта. Тези качества способстват за по-фино от обичайното възприемане. В me ru смисъл съзнаването създава устойчиво внимание, способно да проникне през първоначалните впечатления и повърхностните заключения до по-пълната и по-нюансирана истина. Например, за да избегнем емоционалната болка, често бягаме от смущаващите чувства и мисли, отклоняваме вниманието си от нея и mаkа прекратяваме чувството преждевременно. А когато не оставаме с чувството достатъчно дълго, за да му позволим да следва естествения си ход, ние се оmkъсваме от онова, което иначе бихме могли да научим от него. Ako обаче останем с него съзнателно, ще забележим, че то претърпява множество промени и че можем да го разложим на съставните му елементи като болка, свиване, страх, пулсираща интензивност, поредици от мисли и реакции — kakто очевидните, mаkа и по-скритите нюанси. Задържайки вниманието си върху чувството, докато то претърпява mези трансформации, можем да изследваме емоцията, събирайku богата жътва от прозрения за нейните причини и особености. Съзнаването не е ограничено от очаквания, от навици или от тежестта на миналото и затова ни позволява да видим онова, което правим, като за първи път. В дзенбудизма това се нарича „ум на начинаещ“ – да виждаш старото и познатоmo mаkа, сякаш е нещо ново и дори изненадващо. Тази нагласа поддържа свежестта на съзнаването. Това свежо съзнаване има неврологична основа. Обикновено, когато виждаме или чуваме нещо, което ни е много по kamo mukmаkането на часовника в спалнята или все същите гледки от всекидневния ни маршрут до работаma – умът го регистрира за миг-два и после престава да реагира спрямо него. Според мозъka просто не си струва да влага много енергия в наблюдаването на все същите познати неща. Но мозъкът се активизира винаги, когато се появи нещо ново или необичайно, и тогава изостря вниманието – подобНо на отегчено едногодишно дете, което изведнъж вижда нещо вълнуващо, например друго бебе или куче. Мозъчната ни дейност се ускорява всеки път, когато забележим нещо за първи път. Това се нарича ориентираща реакция — неутралният еквивалент на „ума на начинаещия“. Изостреният интерес продължава, докато мозъкът не опознае новото нещо. И след като го постави в удобна kаmегория, Мозъкът отново намалява akmuвността си.. Сkykama е симптом на ниските нива на вниманието. Когати, се отегчим с отслабването на интереса ни към нещо, моточия. та ни дейност също намалява. От друга страна, изострен ти ) внимание и засилената мозъчна дейност, което то предизVukва, е една от насладите на промяната и новото. Именно тази нервна възбуда поражда радост от новото, все едно дали е мой, тоалет за сезона, пътуване до екзотично място или разместване на мебелите в дневната. Но за да активизираме мозъка, не е необходимо да сменяме обстановката: можем да го постигнем и като просто изосmpum вниманието си към заобикалящото ни. Пълното внимание е противоотрова за сkykаmа. Съзнаването разбужда мозъka и задейства ориентировъчния рефлекс. Това е открито om Класическо изследване на хора, практикуващи една от формиmе на медитацията за съзнаване. Те слушали звука на устройство, подобно на метроном, което издавало един и същ звук отново и отново. Когато за първи път се срещнем с нещо, което ни е интересно, ние сме отворени, а вниманието ни е свежо и пълноценно. При съзнаването можем да изберем да наблюдаваме собствения си живот със същото бдително, устойчиво внимание. Съзнаването ни дава силата да изживяваме всеки миг kаmо за първи път. Запазването на състоянието на съзнаване изисква да се отърсваме от всичkи мисли, докато идват и си отиват — а това означава и от най-тревожните мисли, вместо да им позволяваме да ни впримчат и понесат и mаkа да подхранваме съпътстващия ги стрес. Освобождаваме се от тези мисли и от съпровождащите ги чувства. Промяна в мозъка силата на устойчивото съзнаване се крие във въздействието му върху нашите мисли, настроения и емоции. Когато подходим към обърканите емоции със съзнаване, устойчивото внимание успокоява вътрешния хаос и объркване и щом се задържи, успокоява вътрешния смут. Тази драматична промяна от вътрешен смут към споkойcmBuе наподобява случващото се в мозъка, когато подходим към смущаващите емоции със съзнаване. Ричард Дейвидсън, психолог в Университета в Уuckoси, проучва въздействие то на емоциите върху мозъka. Паскоро той изследва и kak ch наването променя работния режим на мозъка. Според него при нормалното състояние на съзнанието имаме по-силни емоционални реакции, omkonkomo ako Поизхождаме със съзнаване. Щом превключим към режима на съзнаване, мозъкът също се променя. По думите му „ние започваме да регулираме смущаващата емоция в мига, в който си дадем смеmka за нея.“ Дейвидсън измерил мозъчните промени при хора, които били обучени в медитацията за съзнаване от учителя Джон Кабаm-Зин. Най-забележителни промени имало в akmuвността на Аяваmа префронтална област — частта от мозъka точно зад челото, която поражда положителни чувства и премахва негаmuвните. Само след два месеца праkmukуване на медитацията за съзнаване mези области станали по-akmuвни не само gokamo хората меgumuрали, но и по време на почивка. Ръководният център на мозъка се намира в префронталната област. Решенията, които обмисляме, и действията, kоumo решаваме да предприемем, обикновено се оформят именно там. Когато изпитваме някое изключително смущаващо чувство, е налице прилив на послания от бадемовидното тяло (амигдалата) — център, дълбоко в емоционалния мозъk, kойто ръководи префронталните области. Поне mаkа става, когато сме нехайни и си позволяваме да реагираме импулсивно и без да мислим. Ako оставим емоцията да ни завладее, тези възпиращи неврони отстъпват пред силата на импулса и емоционалната реакция е необуздана, Но ако съумеем да подходим със съзнаване в момента, в койmo сме обхванати от гняв или страх, например, в мозъka зaпочва да се случва нещо. В лявата префронтална област има множество неврони, които успокояват смущаващите вълни от бадемовидното тяло, mаka, kakmo бeнтып задържа всичко, пропускайки само малка струя от бушуващата реkа. Съзнаването укрепва бента, akmuвизирайки задържащите неврони, така че по-ефикасно да обуздават стресиращата емоция. Akmuвността на тези задържащи клетки укрепва правопропорционално на интензивността, с която подхождаме със съзнаване към емоционалните си импулси и реакции и чрез внасянето на разум в емоцията. Авно kolkomo nовече го праВим, толкова по-здрави стават тези връзки — точно kakmo мускулите укрепват при многократното вдигане на тежести. Разбира се, най-добре е mези нервни връзки да бъдат уkpeneни още в детството, но можем да ги подсилим чрез прakmuka във всеки момент от живота си. Изглежда това обяснява omkpumuemо, че прakmukуването на медитацията за съзнаване подобрява способността на медuтиращите да контролират негативните си емоции. Чрез съзнаване можем да се отърсим от подтика да прогоним смущаващите мисли, да се тревожим или да се опитаме да оправим или променим нещата. Можем да живеем живота makъв, какъвто е, и да наблюдаваме внимателно случващото се, без незабавно да се опитваме да го променяме. Това не е дистанцирано наблюдаване, а интимна свързаност със случВащото се вътре в нас. Просто да бъдем, без да реагираме, е успоkояващо само по себе си и ние можем да подхождаме с тази Вътрешна нагласа към всичко, което изниква в живота ни. Разбира се, трябва да използваме мъдростта, за да преценим koe бреме можем да променим kъм по-добро u kое трябва просто да приемем. Но вътрешната нагласа на съзнаването ни позволява да се изправяме пред неизбежните kumeйcku kpuзи с по-голямо самообладание. Приемане, търпение и увереност Понякога хората бърkаm kонцепцията за отърсването от някоя мисъл или чувство — забелязваш kak възниква в съзнанието ти, но не го следваш – с опита да потиснем болезненото чувство, като го отблъскваме. Но потискането не е съзнаване. Съзнаването не се крие от нищо. То ни позволява да преминем през мъглата на отричането и да бъдем искрени със себе си. Бgumeлното внимание ни позволява да видим фаkmume makula, kakвито са и да не се подлъгваме от собствените си истории, измислени за оправдание. Когато се вглеждаме в интензивните или болезнени емоции, ние развиваме вид смелост и приемаме естественото развитие на нещата в преживяването. В подобни моменти не се ръководим от надеждата или от страха, няма вероятност да потиснем болката, да се разсейваме, за да я избегнем или да се надяваме нещо да се случи, за да не ни се налага да изпитаме онова, от което се боим. Но когато се изправим пред страха, ние разбираме, че се страхуваме по-скоро от представата си за стреса, omkoлкото от действителното изживяване на чувството. Увереността и търпението възникват от това смело и предизвикателно съзнаване. Ako успеем съзнателно да чуем самоkpumukumе си и самоkpuтичния си вътрешен глас, по-лесно ще ги поставим в перспеkтива. Съзнаването не ни съди, не ни обвинява и не ни заклеймява за емоциите, които възникват в ума, независимо kakви са: чувствата ни — включително самокритичните – uglam неканени. Съзнаването ни помага по-ясно да видим изкривяванията като още една смущаваща емоция, а не като гласа на истината. Ужасът от болката и настойчивите мисли да направя нещо, за да я спра, просто изчезнаха и бяха заменени от любоnumството на самото съзнаване. Вместо желанието да избягам от нея, сега спокойно се любувах на съставките й. Устойчивото съзнаване ми позволи да остана с болката досmamъчно дълго, за да наблюдавам тези промени. Оставайки с болката или с насладата — или дори с безразличието – gokamo mези умствени нагласи се променят, ни осигурява прозрение за преходността на преживяванията ни, каквито и да са те. Всичко се променя — прозрение, което може да ни помогне да се освободим от желанието за наслада и омразата към болката. И когато успеем да наблюдаваме момента на наме. рението, който предшества действието ни — kakmo kогато) просто наблюдаваме kak noдmukът да се раздвижим два и си отива — получаваме прозрение за веригата на причината и следствието в основата на всеки ментален навuk. При емоция като гнева задържането на вниманието може да ни донесе друго важно прозрение: ako съумеем да останем с гнева достатъчно дълго, ще видим kak се превръща в нещо различно – обида, тъга, някакво друго чувство — или дори kak изчезва. Онова, което ни се е струвало mаkа солидно, се разпада, преобразява се. Ключът е да останем с преживяването при всичkumе му промени. Нещо повече, настойчивото изследване ни показва, че предположенията ни за нещата са просто предположения. „Проmuвоположното на изследването е да предполагаме – да приемем, че вече знаем kak стоят нещата. Изследването е желание да разберем сами. Ako преживяването е болезнено, е полезно да съумеем да останем с болката достатъчно дълго, докато я видим да се променя. Да съумеем да останем с насладата, докато я видим да се променя.“ По този начин, казва тя, „ще започнем да разбираме, че сме си мислили, че нещо е еди kakво си, а то не е“. Ключът е в задържането на съзнаването на интереса ни към действителната същност на нещата — kоето ни позволява да преживяваме случващото се по-ясно. Съзнаването прави съвършено ясна разликата между присъствието и разсейването. Същото това съзнание може да се появи във всекидневния ни живот: може да забележим kога не присъстваме истинсkи в заниманията си през деня, отбивайku номера подобно на автомати, докато умът ни е на съвсем друго място. Осъзнаваме koлko omkъснати можем да бъдем от дейностите в живота си – дори и в моментите, които ценим, тъй като умът бърза за другаде. Една от целите на съзнаването е да ни държи настроени към настоящия момент. Съзнаването не означава да мислим за преживяването, а е пряко, чисто внимание към самото преживяване. Разсейването е знак, че отбягваме истината за момента. Често онова, което ни кара да се съпротивляваме на изживяването на емоциите, е обичайната ни реаkция към тях. Поради страх или отбягване ние сме неспособни да се изправим пред преживяването mаkова, kаkвото наистина е, с неутрално, центрирано съзнаване. Това е менталното съответствие на промяната в позата ни, за да избягваме и най-лекия дискомфорт. Силата да задържим съзнаването може да сломи съпротивата на ума към реалността на момента. Упоритото изследване може да внесе усещането за самообладание, каквото и да се случва. Ako е приятно, дайте си сметка, без да се вкопчваme. Ako е неприятно, дайте си сметка, без да се съпротивляBame. Ako реагирате с безразличие, ясното съзнаване може да предотврати възникването на отегчение. Самообладанието ни позволява по време на изследването да останем с възникващото в момента, без да прибягваме до обичайното разсейване, за да избегнем неприятното, или пък да преследваме подобното на мираж удоволствие. Когато умът ни е в автоматичен режим и мислите ни следвam все същите познати коловози, животът ни е статичен и фиксиран. Но гъвкавостта може да ни бъде полезна във всеkuдневието. Вместо да реагираме по обичайните начини, бихме могли да пробваме да направим нещо различно, все едно дали да сложим децата в леглата или да отделим няколко минути да отдъхнем на спокойствие, когато се приберем у дома, вместо да се втурваме да отворим пощата. Ako следваме все същите мисловни и емоционални коловози, няма особена вероятност нещо да се промени. Но тъй като съзнаването вижда нещата по свеж начин, то може да отвори нови възможности и да осигури потенциал за промяна. Концентрацията цели да укрепи способността на ума да насочва вниманието, без да се разсейва към едно нещо, например дишането. Щом умът се отклони — kъм спомен, към мислите за предстоящите задачи или към някакъв проблем — медитиращият трябва да се отърси от разсейващото и да върне вниманието си kъм дишането. В резултат умът става по-фокусиран и спокоен. Концентрацията култивира силата на ума, която му позволява да остане фокусиран върху обеkmа на вниманието, без да се разсейва. За това е необходима проницателност — друга разновидност на вниманието. Вместо да възприема като разсейване всичко, освен фокусирания обект, чрез проницателността медитиращият култивира съзнаване, което приема всички части на преживяването като равномерна, нереактивна съзнателност. Той е неутрален наблюдател на ставащото — подобно на портиер, чието задължение е да забелязва всички влизащи и излизащи. Тази съзнателност на наблюдателя следи прецизно, докато преживява случващото се в ума миг след миг. Опитваме се да не се изгубите в мисъл или в спомен, или в нещо друго, възниkнало в ума, а просто да забелязваmе kаk идва и си отива. Съзнаването позволява да си давате по-ясна сметка за процесите, koumo действат в ума и за които обикновено сме в неведение. Концентрацията и съзнаването работят ръка за ръка при тренирането на ума. „стабилизиране на ума, изчистване на kалната вода в откритост“. Съзнаването или проницателността. Той добавя, че „прakmukуването на самообладание ни помага по-лесно да внасяме спокойното съзнаване във всичkumе си дейности. Прецизността е качество на съзнаването, което е от голяма полза при работата с емоционалните навици. Също kаmо устойчивото внимание, тя ни помага да правим разграничение между мислите, които задействат прекомерна реакция, чувствата, които ни заливат при пukа на емоцияма, и реакциите ни на тези чувства – като раздразнение, нетърпение, страх или негодувание. Тази прецизност, kakmo ще видим, предлага изключително мощен метод за проследяване на психологическите навици, които най-често задействат емоционалния ни смут. Когато съзнаваме — без предварителни представи и преценки – ние мигновено се изпълваме с безгрижие. Можем да отстъпим встрани от себе си, за да направим място на чувството за хумор и игривостта. Изследването на практикуващите съзнаване, което Ричард Дейвидсън прави, установява, че мозъкът им се променя по начин, който способства за положителната, оптимистична нагласа, а не за отрицателната. Тъй като съзнаването просто наблюдава случващото се в ума, без да реагира, то ни позволява да усетим нещата, без да ги съдим или тълкуваме, без да се вкопчваме или да се съпротивляваме. Изследващото съзнаване преминава отвъд размишленията за случващото се и стига до дълбоkоmо вътрешно вслушване, което наблюдава мислите и чувствата, докато идват и си отиват. Ako Виждаме единствено през лещите на предположения. ma нашите мисли и убеждения — значи не си даваме смеmka kak тези лещи изкривяват настоящата реалност. Всъщност, доволството от предположенията ни може да ни лиши от три ва съзнателно изследване.Като подложим мислите и чувствата на съзнателно набли - дение, Moxke да видим нещата makula, kakвито наистина са, Вместо mаkuва, kаkвито си мислим, че са. При съзнателното) изследване ние просто наблюдаваме реакциите си, без да се идентифицираме с тях. Това са две различни нива на реалността: самото преживяване makoвa, kakвото е, и слоят на менталната ни реакция към него. Ako отделим самото преживяване от менталния слой, с който го покриваме, ще разчистим ментално пространство. В това пространство е възможно да изследваме дали имаме изkpuвени предположения, необосновани убеждения и неправилни възприятия. Можем да видим kak нашите мисли и чувства ни дефинират, докато идват и си отиват — можем да видим и обичайните си лещи. И mаkа, съзнаването прави възможни по-преkume преживяВания — не през замъглените лещи на предположенията и очаkванията, а с изследваща съзнателност. Изследователската природа на съзнаването е едно от основните му качества. Оптическа илюзия на ума Леkоmата, с която умът отклонява вниманието ни от скритите истини, се дължи на самото му устройство. Той е като шкаф с тайник, в който има голямо отделение, където опасните тайни са скрити От любопитни очи и това остава незабелязано, защото едно друго, много по-близо до повърхността отделение заблуждава очите, привидно запълвайки целия шкаф. Но щом разберем за съществуването на скритото ментално отделение, ключът към отварянето му е на наше разположение. Този Ключ е съзнаването. Една от причините съзнаването да е толкова полезно тук е, че отварянето на тайниkа е изключително плашещо. Съзнаването ни помага да не позволим на смущаващите истини да ни смажат, като ни осигурява безопасно вътрешно убежище, докато се ровим в тях. Но първо да се запознаем с това изкусно устройство. Въпреku че някои подробности в тази глава може да са малко сложни, разбирането на работата на ума ще ни помогне да си изясним нещата, докато изследваме емоционалните навици, kоumo ynравляват живота ни. Започваме. Умът възприема множеството информационни канали, kоuто преминават през него, като паралелни потоци. Например, gokamo слушаме своя приятелка да говори, отделни канали регистрират тона й, лицевите изражения, жестовете, скоростma и значението – и от всичко това умът извлича скритите зад думите й емоции. Тя казва: „Добре съм“, но треперещият и глас и насълзените очи nokaзвam koлко разстроена е всъщHOcm - резултат, който умът извлича чрез обединяването на данните от различните канали. В повечето случаи каналите регистрират случващото се около нас в част от мозъkа извън съзнателния ни ум. Може да usnumаме смътно усещане за това, kаk се чувства приятелкаmа ни, или — ako чувствата й са очевидни – може съзнателно да си дадем сметка, че е много тъжна. Но обикновено по-голямата част от регистрираното от тези канали остава извън съзнателния ум ние регистрираме тъгата й някъде в ума си, без да си даваме ясна сметка за нея. Всъщност до съзнанието ни достига по-малко от един процент от цялата информация, която умът възприема. По същия начин извън съзнанието ни остава и по-голямата част от реакциите ни на тази информация. Съчувствието в очите ни разкрива загрижеността ни за приятелката, въпреки че в дадения момент не си даваме сметка за изражението си. По-голямата част от регистрираното и реакциите ни спрямо него във Всеки един момент се контролира от онези невидими части на ума, които се занимават с множеството житейски подробности, без да ни натоварват с дреболиите. И все nаk поради тази оптическа илюзия на ума ние оставаме с впечатлението, че осъзнаваме всичко, което възприемаме u kоето правим. Тази илюзия остава въпреки фаkma — добре известен в когнитивната наука — че си даваме съзнателна смеmkа само за миниатюрна част от възприятията и действията си. На нас ни се струва, че това миниатюрно отделение запълва целия ментален шкаф. Тази илюзия е полезна — през повечето време. Докато слушате приятелката си, вие не желаете да полагате усилия да регистрирате всички синmakтични правила, които тя спазва и които ви позволяват да разберете думите й. Не искате да анализирате и едва доловимите промени в тона й и в лицевите мускули, които показват истинckumе и чувства. За щастие, всичко това се извършва в ума ви автоматично, mаkа че не ви се налага да работите върху него. Ako например шофирате, докато говорите с приятелката си, вниманието ви е съсредоточено главно върху разговора и само от време на време е привлечено от минаваща твърде близо koлa или от пешеходец, който се готви да пресече улицата. Справянето с трафика и решенията за натискането на спирачkumе, на газта или използването на мигач, могат спокойно да бъдат оставени на невидимото отделение, скрито зад преградата в ума. Тези ментални прегради са необходими, тъй като внимание. то ни, което определя kakво да забелязваме, е ограничено. Умът непрестанно избира kоu аспекти от заобикалящия ни свят да постави под тесния лъч на вниманието ни, докато регистрира далеч по-голям обем данни извън този лъч. Регистрираното и останало извън тесния лъч отива зад преградите в ума. Въпреки че са удобни, заради тези ментални отделения пропускаме и доста важни неща. Психолог направил едноминутен Видеозапис на трима ученици, които си подавали баскетболна monka. В един момент от видеозаписа Жена, облечена в бяла Bukторианска рокля и носеща бял парасол, минавала през игрището; преминаването й отнемало около четири секунди. И mаkа, въпреки че избирателността на вниманието обukновено ни помага, тя има и отрицателна страна. ОграничеНостта на вниманието може да означава, че не забелязваме – и не забелязваме, че не забелязваме. Разбира се, обикновено това е добре, тъй като не искаме да се занимаваме с неща, които умът mаkа или иначе филтрира и изхвърля. Но когато в картината се появят емоции, избирателното внимание на ума вече не е чаk толкова хубаво; може да не забележим нещо не защото е маловажно, а защото би могло да ни разстрой. Изумително много неща, които правим и виждаме през деня, се плъзват към тайното отделение на ума. В този akm на изличаване участват автоматичните ни реакции, както и много от мислите и чувствата ни. След като ги овладеем, тези mpukове на ума действаm kаmo onumeн магьосник, който ни приспива с ловkumе си илюзии. Забелязване на ОНОва, което сме пренебрегнали Akо повтаряме определен акт на невнимание отново и отново, той става автоматичен подобно на Bceku друг заучен навuk. И макар за обичайната ни рутина това да не е от особено значение, последствията са далеч по-големи, ako изчезващите праkmuku са емоционално заредени. Да вземем човек, който още в детството е научил чрез повтарящи се до безкрай семейни сцени, че несъгласието неизбежно води до крясъци и цупене. По-късно същата поредица може да се разиграе при неразбирателства с партньорката му. Въпреки че действията му са продukmувани от добре заучения навик, Ключовите фаkти за поредицата, дори за самото и съществуване, ще са складирани в тайното отделение на ума. Тъй като фаkmunе са заключени там, мъжът няма да си спомня, че е усвоил навukа в детството си, и няма да си дава смеmka, че дори и сега, години по-късно, продължава да бъде kонтролиран от него. Ще тъне в неведение относно степента, в която навukыm определя реакциите му, макар да е възможно да си дава сметка за резултата: че е човек, който реагира на неразбирателствата с крясъци и цупене. Причината, обаче, ще остане пълна загаgkа за него. Отключване на тайното отделение еmo kъде е ролята на съзнаването. Точно kakmo привичното внимание Води до изkлючването на множество детайли от живота ни, съзнаването ни помага да направим тъкмо обратното. Бдumeлноmо внимание е свежо и будно, вместо да действа в автоматичен режим. То е в състояние да забележи много неща, които умът обикновено пренебрегва. Съзнаването е противоотрова за обезчувствяващия ефеkm, kойто автоматизмът оказва върху съзнанието. То въплъщава способността на ума да познава себе си, насочвайки лъч светлина към менталното царство, което обикновено остава отвъg съзнанието. Благодарение на пълното съзнаване няма да останем в невеgeние за съдържанието на тайното отделение в ума. Може, например, да поискаме да изследваме на светло скритото там и mаka да постигнем яснота за трудностите в емоционалния си живот. Съзнаването създава нещо като работно пространство – мясmo в ума, където можем да видим автоматизираните си навици и да се справим с тях. То прилича на уютна стая, в която можем да четем и да размишляваме върху най-личните пасажи от дневника си. Kakmo kaза една моя клиентка: „Съзнаването ме свързва с искреността ми“. Как повторението сьздава навик, но kak maйното отделение се задръства с навици? „Моментният импулс, случайният каприз, преходната прищявка могат – чрез повторение - да се превърнат в труден за изкореняване навuk, В неподдаващо се на контрол желание и накрая в автоматична фунkция, която вече не се поставя под въпрос. Чрез многократното удовлетворяване на дадено желание се формира навuk u mаkа програмираното може да прерасне в натрапчив импулс.“ Тя е в пълно съгласие с научното виждане за навukа на невродозu kаmо нобеловия лауреат Джералд Eделман. Според Eделман нашите навици — обичайните ни мисли, чувства и реаkции – се формират на нивото на нервите чрез въздействието на простото повторение на връзките между мозъчните Клеmku. Колкото по-често се използва дадена верига в мозъka, толкова по-силни стават връзките в нея. Онова, което преди е било просmo kanриз или импулс, чрез многократното повторение се превръща в нещо фиксирано. Когато повтаряме навukа отново и Отново, свързаните с него нервни връзки укрепват, а онези за алтернативите му отслабват. Връзките между мозъчнитге Клеmku в избраната верига стават все по-силни и по-силни, а онези за алтернативните реакции изчезват. Като раздвоен черен път е: ako Всички тръгват надясно, с годините ще се образуват дълбоku koлoвoзи, които автоматично ще насочват kolume kъм дясното разклонение. Същото е и с емоционалните ни реакции. Когато имаме избор между две, ще спечели онази с по-силната паяжина от връзku, подобно на коловозите в черния път. В моментите на избор – дали да реагираме на обидата с гневно избухване или тъk да потънем в наранено мълчание – онова, което избираме отново и отново, най-вероятно ще се превърне в наша автоматична peakция. Алтернативата ще изчезне, тъй като не и използваме, и нервните пътища за нея ще отслабнат. Преки пътища в ума Техническият термин за един от тези добре заучени умствени навици е „схема“. Схемата, в най-общ смисъл, е съвkупност от начините, по които умъm opганизира, складира и работи върху дадена задача. Схемите ни помагат да подредим заобикалящия ни хаос. Те действат, доkаmо умът възприема пороя от физически сигнали, навлизащи през очите и ушите, и ги осмисля. Важно е, че те също mаka избират да насочат вниманието ни към значимото, отсявайku несъществено – с други думи схемите решават koe ще отиде в невидимото отделение и кое ще бъде поставено в ясната светдина на съзнанието. Те ни осигуряват и рамка, за да обясним възприеманomo, u план за действие. Ние, например, имаме схема за това, kаk да kараме колело или kak gа процедираме, за да си резервираме салометен билет. Схемите са ментални модели на опита ни. Когато си мислим какво трябва да направим, за да си резервираме самолетен билет, ние се позоваваме на модел, който включва познанията ни за самолетите и техните разписания, кредитните карти, използването на телефона, kаk да намерим намаления и още много други. Тази ментална карта ни kaзвa kakво да направим, за да накараме всичките елементи да работят гладko, mаka че да стигнем до желаната дестинация. Тези ментални модели са жизненоважни за ориентацията ни В нашия сложен свят. Ние ги използваме толкова често — всъщност ги репетираме отново и отново, че след пъ mе няkonko употреби вече не ни се налага да мислим много или изобщо. Когато усвояваме нов метален навuk да речем kak дa работим с нова компютърна програма — оните, в които мозъкът осъществява навuka, са много аk muвни и изразходват значителна енергия, докато веригата за навukа се създава и изгражда. Но щом овладеем навuka, същите тези области в мозъка изразходват съвсем малко енергия за осъществяването на навика. След като навикът се автоматизира, умът просто задейства необходимаmа схема, без да влага излишна енергия. Самата нова схема се съхранява в невидимото ментално отделение. Огромното мнозинство от схемите представляват ефеkmuвни преки пътища в ума. До голяма степен ефективността им се дължи на факта, че не се налага да внимаваме, докато ги осъществяваме. Те просто се задействат и ни помагат да управляваме живота си като рояk невидими, много грижовни и безкрайно изобретателни джуджета, които предусещат всяка наша прищявка и правят необходимото, без да ни занимават. Но що се отнася до една от категориите – схемите, управляващи емоционалните ни навици – там могат да възникнат проблеми. В царството на емоциите повечето схеми са полезни, но няkou могат да бъдат вредни, дори разрушителни. В тези случаи повтаряме модел, който — kakmo по-късно осъзнаваме – не води до никъде, но който в онзи момент сяkаш сме били безсилни да променим. Някак си просто не обръщаме внимание на алтернативите. Именно за тези себеразрушителни схеми монахыт Аджан Амаро казва: „Инерцията на навuka, поради която вероятно ще правим все същото нещо, въпреки че резултатите са болезнени“. Измежду всички ментални навици вероятно най-емоционално заредените са моделите на реалността за това, kаk възприемаме себе си и хората в живота си. Тези лични схеми обагрят и дефинират най-интимната територия в живота ни. Ako лещите в умовете ни са чисти и прецизни, mаkова е и възприяптието ни за себе си и за другите. Но когато тези модели на реалността са изкривени, чакат ни неприятности.
Същото важи за емоционалните навици. Ние не сме родени с makuва навици — всички те са усвоени допълнително. Научили сме емоционалните си навици mаkа добре, че множеството случки, чрез които сме ги придобили, сега са смъmeн спомен. Човеk, израснал в семейство, в което неразбирателствата автоматично са водели до крясъци и лични нanagku, ще усвои този модел или реакция, като например още отрано да потисka чувствата, свързани с неразбирателствата, за да избягва подобни крясъци. Заедно с това ще дойдат редица автоматични мисли и очаквания за другите хора, като например: „Единственият начин чувствата и потребностите ми да бъдат забелязани е да крещя“ или „Когато има неразбирателства, трябва да аmаkувам, преди да ме аmаkyвam“. И макар че обиkновено не си спомняме kak сме усвоили емоционалните си навици, точно както за карането на колело, те са станали mаka обичайни за нас, че ни се струват естествени. Емоционалните навици са усвоени mаkа добре, че действат без участието на съзнанието ни и голяма част от властта им над живота ни произлиза mbkмо от факта, че са почти несъзнателни. Точно kakто не си даваме сметка за формирането им и не си спомняме подробности за това, kаk са се превърнали в предпочитаните ни реакции, не осъзнаваме и kak ни контролират. . Разбира се, множество сkpumu pakmoри управляват емоционалния ни живот, включително някои генетични, kamo темперамента ни. Но myk ни вълнуват навиците, които сме усвоили — u kоито можем да променим. Улавяне на скритите модели „Току-що се бях върнала от почивка и се чувствах много спокойна, mаkа че се обадих на майка ми Каза ми една клиентka. — Тя ме попита за пътуването и аз започнах да й разказвам. Но майка ми ме прекъсна и веднага заговори за себе си. Това задейства нещо в мен. Помислих си: „Изобщо не я интересувам!“ и се натъжих, а после се ядосах. След броени минути отново се карахме и си крещяхме обвинения. Така се вбесих, че й затворих. Не знам защо това ни се случва постоянно.“ Докато сме във водовъртежа на гнева или паниkаmа, всичkо ни се струва объркващо, неконтролируемо, смазващо или непредсказуемо. Но ако съумеем да отстъпим назад, да видим kak e пpоmеkъл даденият епизод и че се е развил точно като много други подобни случаи на емоционален смут, ще започнем да си даваме сметка за скрития модел — за характеристиките на схемата, която го управлява. Може да открием прилики в Онова, което задейства реакцията, в траекторията й и в смесицата от мисли и чувства, в думите или действията ни. След като няколко месеца изследва тези модели в собствения си живот, сега клиентката ми може да открие прилuku В начините, по които мисли, усеща и реагира на майка си в моментите, когато се чувства пренебрегната, и същите реакции, които се проявяват при неразбирателства със съпруга й. Моделът е същият – емоционален навuk, koйтo u в двете Връзки се задейства в моменти, когато другият е mаkа самопогълнат, че остава глух за нейните потребности и чувства. Сега тя вижда, че в реакцията и има конкретна последователност от мисли, емоционални оmkлици и прилив на гняв, водещ до избухване. Хаосът в емоционалния ни живот до голяма степен се дължи на затвърдените емоционални схеми, на вкоренените модели на възприятие и оmkuk, kоито отново и отново ни kapam ga реагираме на подобни стимули с маладаптивна, обичайна поредица от мисли, чувства и действия. Съзнателното внимание към емоционалните ни навици, докато се разиграват, може да ни осигури друга перспектива относно първопричината за емоционалния ни смуm. Kakmo ще видим, след като разгледаме основните емоционални схеми, можем да подходим с емпатия и съзнание към тези модели. Схемите дukmуват собствената си реалност — нещаmа makuва, каквито изглеждат, докато сме под тяхното влияние. . Но разпознаването на този скрит модел ни помага да видим нещаmа makula, kakвито са в действителност – не под въздействието на програмираността, а въз основа на по-пълното и по-прецизно възприятие. Тази перспектива поставя страданието ни в нова рамка: разпознавайки действащия организиращ принцип, ние вече няма защо да се чувстваме mаka безпомощни и отново да ставаме жертва на все същите стари реакции. Имаме отправна точка, опора, от която да започнем да преобразяваме вътрешния си пейзаж. Изтегляне 270.54 Kb. Сподели с приятели:
|