Чрез г-н георги пирински председател на 40-то народно събрание

През 1997 г. българският законодател допусна грешка в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) като задължи всички български граждани да внасят здравни вноски независимо от това дали са местни лица или живеят постоянно в чужбина. Получи се ситуация, в която на гражданите е наложен универсален данък по признак гражданство, срещу който те не могат да получат права, тъй като същият ЗЗО забранява изплащането на здравна помощ в чужбина освен в строго регламентирани случаи. Българските граждани не бяха добре информирани за този закон, но опитите на НОИ и НАП да съберат натрупаните задължения предизвикаха остър и продължителен протест от страна на българската общност в чужбина.

В началото на 2008 г. българският законодател промени Закона за здравното осигуряване и освободи от плащане на здравни вноски българите, пребивавали повече от 183 дни в годината извън страната за минали периоди.

Новата разпоредба на ЗЗО в § 19 и разпорежда българските граждани, пребивавали извън страната повече от 183 дни на година за периода от началото на съществуването на здравноосигурителната система у нас да бъдат освободени от задължението да внасят тези вноски. За целта те трябва да подадат в съответна дирекция на НАП декларация по образец. Регламентирано е също възстановяването на платени суми за своя сметка от български граждани, пребивавали извън страната и които не са ползвали медицинска помощ в България, заплащана от НЗОК.

С това изменение законодателят признава, макар и индиректно, че има грешка в оригиналния закон. Алинея 4 също потвърждава, че гражданите обявени за длъжници не се явяват такива и трябва да получат компенсация, ако са били принудени да заплатят здравни вноски.

В алинея 1 на §19 и освобождаването е задължително и не се изискват никакви доказателства от гражданите.

Възниква въпросът как да бъде проверена истинността на декларациите по алинея 2. Това не би трябвало да е проблем на българите, живеещи в чужбина поради факта, че именно техните права са били изначално нарушени и доказателствената тежест за удостоверяване на нарушените права не трябва да бъде прехвърлена върху потърпевшите.

Утвърденият от НАП и Вас, в качеството Ви на министър на финансите образец на декларация, обаче, съдържа изисквания за представяне на удостоверителни документи и други неточности, които правят привеждане на законовата разпоредба в действие практически невъзможно:

1. Изискват се копия от задграничен паспорт, справка от МВР или легализиран превод на чужд документ, доказващи пребиваването в чужбина, въпреки, че тази информация може да бъде получена по служебен път от Гранична Полиция;

2. Изисква се да се попълват точните дати на пребиваване в страната, при положение, че в закона няма такава разпоредба;

3. Не е прецизирано за какъв период се отнася условието, което анулира разпоредбата на закона, а именно ползването на медицинска помощ, заплатена от НЗОК. Съгласно смисъла на закона това условие не може да е за целия период, а трябва да се прилага за всяка календарна година. Нелогична и недопустима е ситуацията, в която ако НЗОК е похарчила 1 лв. за някого през 2000 г., той да не може да се освободи от 1200 лв. дълг за целия период до края на 2007 г.;

4. Тълкуването на НАП е, че за всеки месец прекаран в България здравните вноски не се анулират, а остават дължими. Наистина в закона пише “за времето, през което са били в чужбина”. Но времето има начало и край. Отрязъкът от времето, за който се прилага закона е прецизиран и това е календарната година. Пребиваване извън страната повече от 183 дни в годината е основание за прекратяване на статута на местно лице и следователно причина за освобождаване за цялата календарната година, а не само за месеците извън страната.

Във връзка с така представения казус, моля за Вашето становище, както и за Вашият отговор относно възможността да бъдат взети предвид и приведени в действие следните няколоко предложения:

1. Да не се изисква представянето на доказателства към декларацията. Всеки български граждани, познаващ закона, чрез декларация може да носи отговорност по чл. 313 на Наказателния кодекс за неверни данни. Това е достатъчно и не е ангажимент на потърпевшите на законодателната грешка как ще бъде проверявана истинността на декларираните данни.

2. Гранична Полиция съхранява данни за напускане и влизане в страната за всеки гражданин от 2000 до 2007 г. МВР може да предостави на НАП тези данни за пребиваването на лицата извън страната при тяхно информирано съгласие. Това съгласие може да бъде дадено в декларацията по чл. 19 и. Според НАП в момента МВР отказва тази информация поради техническа невъзможност. Същевременно МВР предоставя справка за срока на пребиваване извън страната на всяко лице, което пожелае, срещу 10 лв. Очевидно не става въпрос за техническа невъзможност.

3. От 13 юни 2008 г. влиза в сила Законът за електронното управление, който задължава в чл. 2 администрацията да изисква по служебен път информация за гражданите, която веднъж е събрана. Тази разпоредба може да се приложи автоматично и за въпросния казус.

4. Промяна на декларацията, от която да отпадне сложната таблица с описване на дните, прекарани извън страната.

5. Прецизиране, че условието за ползване на здравна помощ, заплатена от НЗОК, анулира освобождаването само за календарната година, през която е извършено плащането на НЗОК.

6. Освобождаване за цялата календарна година, през която лицето е пребивавало повече от 183 дни извън страната, а не само за конкретните месеци прекарани извън страната.

Отношението на българската държава към съгражданите си в чужбина е деликатна материя, в която всяка законодателна грешка или неоправдано бюрократично препятствие неизбежно се тълкуват като злонамерен акт на държавата към гражданите й. Възможно е, макар че не е желателно, да се допускат грешки. Нормално е те да бъдат признавани и коригирани, а гражданите да бъдат компенсирани, ако са им причинени вреди. Затова желателно би било българската администрация да не задълбочава конфликта и да имплементира тези забележки.

Мнозинството от засегнатите български граждани са информирани, образовани и съвестни хора, които ще предоставят на администрацията декларация с верни и проверими данни за периодите, в които са били уседнали извън страната. Ако настоящата декларация не бъде променена, това означава, че българската администрация счита обратното. Това означава, че тя подозира, затруднява и възпрепятства гражданите в упражняване на техните права. Подобно отношение е недопустимо за една европейска държавна администрация и би довело до конфронтацията с нея, като неминуемо репутацията и доверието на гражданите в нея ще пострадат.

Още веднъж моля за Вашето отношение по визирания проблем и Ви призовавам да упражните Вашите правомощия за прецизно прилагане на закона и максимално улесняване на гражданите, като вземете предвид предложените по-горе решения.

София, 19 май 2008 г.

С уважение: