Често може да се случва в бурята на проблем да получиш мир, който въпреки всичко да загубиш. Защо става това?
На първо място доверието в Господа е на абсолютна нула. На второ място Бог е малък, а проблемът – голям. Така и днес не успях да остана в дълбокия мир, който Моят любящ Татко ми даде в ситуация, която физически нищо не можех да направя и съответно поведението ми не бе подобаващо за Божия дъщеря, която не остана във вътрешния дълбок мир в сърцето ми, но виках, ядосвах се, тропах с крака и във всичкото това нещо пак имах знание за изхода на проблема. Моята майка си бе загубила нещо ценно и имах знанието къде се намира. Но тя като че ли не ме чуваше да го потърси отново там. И разбира се, тази ценност се намери точно в чантата, за която имах като картина в сърцето си – в едно малко джобче, че се намира там. Как ми е мъчно, че позволих да облека дрехата на гнева, грубия език и яда. Просто не издържах изпита. В ситуацията, в която попаднах, разбрах, че имам дрехи на ярост, гняв, яд, които забулиха мира и водителството от Духа.
Не се обърнах в молитва пред нея, не показах с нищо как би постъпил Христос. Обличането на всеоръжието, което е важна част от екипировката на армията. Не може армия без оръжие и подходящо облекло. Една част от облеклото ми привлече вниманието и това е Ефесяни 6:15 „с нозете си, обути с готовност чрез благовестието на мира.” Благовестието на мира. Мир като че ли ме удари по челото – да нося мир за ситуациите в живота си, а не само да говоря за Бог и за Неговия мир. Всъщност самата аз трябва да съм носителка на мир, а не причината за липсата на мир. Получих нещо.
Осъзнах, че сякаш никога не съм го прибавяла мира – за местата, където няма мир. И още – с готовност... Леле, дали с готовност се отказвам от буйния си характер и да си кажа грубо каквото си имам да казвам? И ето, готовността да нося мир я няма и нозете ми са боси. Господ да ми помогне – освен да говоря за Него, да нося и Неговия мир...
Господи, моля Те да ми простиш за това, че не оставих дрехата на мира върху мен, но набързо пак си взех дрипите на яда и гнева. Моля Те, прости ми!
Вместо с балсам на мир да бях помазала сърцето на майчицата си,
Но с грубост и гнили думи посипах нейното сърце,
и това все едно ги изсипах на теб, Исусе мили.
Колко немилостива и жестока,
колко груба и безсърдечна бе постъпката ми.
Моля Те, всичко това изкорени и сила ми дари да мога да се променя.
Зная, че в практически неща проверка ще направиш Ти,
Дали на Тебе ще се доверя,
Или на собствените ми дела от плътта.
Нека сила да имам да се променя
И пак слава да има за Тебе пред света.
Характерът ми груб и остър на Тебе, Господи, предоставям да променяш.
И зная, че волята е пръв участник в Твоя процес на промяна за добро – без бръчка и петно.
23 Февруари 2008
Илияна Киркова
Каталог: ilianailiana -> Каква е тази увереност, на която уповаваш?iliana -> Само още малкоiliana -> Книга като нещо, в което се изреждат имена след имена. Но днес това за мен се промениiliana -> Голиат и Давидiliana -> Ще пътувам в живота на патриарха Авраам. Интересен път, с вълнуващи обещания от Бог и ето първото в стих 7 „iliana -> Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасностiliana -> Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. Затова реших: ще ви избавя от подтисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци, и йевусейци, в земяiliana -> Пожелание за 2009-таiliana -> При изворитеiliana -> Стани и иди! Ще си сит и напоен
Сподели с приятели: |