Диплома основна платформа
Гладуването може ли да ни излекува? Изясняване на термина "излекуване"
Изтегляне 0.61 Mb.
|
| 4.9. Гладуването може ли да ни излекува? Изясняване на термина "излекуване".
Щом силите на човека, предприел гладуване, за да отслабне, не намаляват, а дори се увеличават, тогава дали гладуването действа благоприятно при заболяване? Един от водещите практикуващи специалисти в областта на гладуването, д-р Джордж С. Уегър, директор на Здравното училище на Уегър в Редлендс, Калифорния, и автор на "Произход и контрол на болестта" казва следното: „Авторът желае да застане на страната на увеличаващото се малцинство и да повярва в ползата от гладуването. Фактите не могат да бъдат оборени. Нищо не е по-удовлетворяващо и никоя работа не е по-вдъхновяваща от това да бъдеш пряк свидетел на пълно възстановяване за сравнително кратки периоди на гладуване по време на болести като хронична екзема, уртикария, продължила с години, варикозни язви, стомашни и дуоденални язви, астма, артрит, колит, амебна дизентерия, синуит, бронхит, неврит, болест на Брайт, остър и хроничен апендицит, болезнени тикове, фистули, псориазис, всякакви проблеми на храносмилането, пелагра, глаукома, тумор на гърдата, епителиома, мигрена, ацидоза, хеморагична пурпура, епилепсия, агитиращи парализи, болестта на Рейно и дори локомоторна атаксия... Още много други нарушения на здравето могат да бъдат изброени в този списък, който в никакъв случай не е изчерпателен, нито представя единични случаи. Изводите са направени на базата на групови резултати. Мнозина ще кажат: „Абсурдно!" Мнозина ще кажат, че няма такова нещо, като „Лек за всичко"! На изпитващите съмнения трябва да кажем с пълна сериозност, че гладуването и начинът на хранене, подходящо избрани и комбинирани, са най-прекият път към единствения „Лек за всичко", който човек може да следва - удивително прост и просто удивителен." Д-р Уегър не е вярвал , че гладуването е лекарство за болестта. Че то лекува. Оправдана е употребата на този термин от него в случая, имайки предвид, че е човек, израснал с вярата в лекарствата, като това се е внушавало в съзнанието му през всичките години в медицинския колеж и през всичките години медицинска практика. Затова той употребява термина в общото му значение, а не в тесния смисъл, който този термин е придобил в съвременното мислене. Мнението на хигиенистите, също и на д-р Тилдън и д-р Уегър е, че се използват термини от практиката на официалната медицина в практиката на хигиенистите, а именно: гладуването не е лекарство в съвременния смисъл на този термин, с чиято употреба се прекалява. Гладуването не лекува всичко. Гладуването е период на физиологически покой. То само по себе си не прави нищо. Причината е по-скоро в не-правенето. Покоят позволява на организма да извърши за себе си това, което не е възможно да извърши в условия на излишъци и активност. Терминът лек, лечение (англ. cure) идва от латинското „cura", което е еднозначно със смисъла, който ние влагаме в думата „грижа". Но смисълът на думите постепенно се променя. Биологът А. Д. Дарбишайър, бивш преподавател в Университета в Единбург, в анализа си за промяната на значението на думите в своята книга въведение в биологията" казва: ,Лечение" първоначално е означавало „грижа за здравия", след това „успешно лечение на болния", и последно - „лекарство", предназначено да победи болестта." Ние говорим за лекарство срещу кашлица" и дори вярваме в него." Днес думата „лечение" се определя в широки граници: лекарство с ефективно действие при терапия на болест, успешна терапия на болест или рана, или отново система за лечение. Когато казваме, че няма, просто имаме предвид, че няма методи или система на лечение, които да възстановят здравето, независимо дали лечението е насочено към рана или така наречената болест. Това означава, че няма и не може да има такова нещо, като „успешен метод за лечение на болести". Няма „курс на терапия", който може да възстанови здравето. Стигаме до там да твърдим, че болестите не трябва да се лекуват; няма нужда от лек. Опитът да се победи болестта и да се възстанови доброто здраве, без да се премахне причината за болестта, твърде често е това, което се разбира под лечение. Лечение в съвременния смисъл на думата е да дадем лекарство или да извършим манипулация, механична, оперативна или физиологична, която - такава е надеждата - ще възстанови здравето въпреки продължителното действие на причината за болестта. Създаването на нови лекарства е непрестанно търсене на средства за възстановяване на доброто здраве на болния чрез приложението или назначаването на терапия, без необходимостта да се премахне причината или причините, които създават и поддържат нарушенията на здравето. Като пресен пример може да се посочи използването на кортизона за лечение на артрит, а причината за това заболяване все още остава неизвестна. Кортизонът не беше предназначен да премахне неизвестната причина. Причината беше пренебрегната и беше назначен кортизон. Първото отзвучаване на симптомите било посрещнато с ентусиазъм като успешно лечение. Но мина кратко време и стана ясно, че този лек е илюзия, както и другите. Необходимо е да усвоим простия, но важен урок, че когато причината е премахната, организмът може да започне сам да се лекува. Премахването на причината не представлява лечение; то само прави възможно възстановителните процеси в организма да подобрят дейността си. Излекуването, за разлика от лечението, е биологически процес. Хирургът може да обработи отворената рана и да я зашие, но не може да я излекува. Той може да съедини краищата на счупена кост и да ги фиксира така, че да не се разместят отново. Но не може да възвърне целостта на костта. Действителното зарастване на костта е присъщ на живота процес и само живият организъм знае как да го задвижи. Човекът не може да повтори или имитира този процес. Описвайки накратко процеса, чрез който тялото само поправя щетите, д-р Робърт Р. Грос от Хайд Парк, Ню Йорк, казва: „Ние познаваме в детайли как се формира калусът, за да слепи счупените краища на костта; познаваме в детайли частите, изградени от костни клетки, мембраните, формиращи костта, фибробластите (произведените от клетките фиброзни тъкани) и капилярните кръвоносни съдове. Знаем, че остри нарушения на целостта на кожата се лекуват с различни така наречени „заздравяващи средства" - първо, и второ - с появяването на фибробласти и ендотелни пъпки (ембриологични кръвоносни съдове), които формират гранулационната тъкан, свързваща ръбовете на наранената кожа и поставяйки ги в правилна позиция." Това доста технически звучащо описание на част от процеса на заздравяване на рана или счупена кост, всъщност открива истината, че в този забележителен процес, осъществен от живия организъм, се извършват същите процеси на произвеждане на нови тъкани, независимо дали са меки или костни тъкани, които се наблюдават при произвеждането на кожа, мускули, кръвоносни съдове, нерви, кости - целият организъм - от самото зачеване. Излекуването се извършва от същите процеси, от които тъканите са били първоначално образувани. Образуването на нови тъкани (хистогенеза) при излекуването на рана или слепването на счупена кост, е същият процес на производство на нови тъкани в неповторимата еволюция на човека от оплодената яйцеклетка до напълно оформения организъм. Процесът не може да бъде повторен или имитиран от нито един лекар, каквото и да съдържа медицинският му опит и с каквито и средства да разполага. Тайните на лечението са заключени в живия организъм и извън него не съществува нищо, което да отмени предимството му да проведе самолечение. Можем да изучаваме процесите, чрез които се извършва лечението, но не можем да ги възпроизведем. Може да има наука за лечението, но не и изкуство на лечението, защото изкуството само по себе си се различава от процесите в живота. Не ни интересува изкуството на лекарите, а дейността на живите тъкани. Признаваме съществуването на много обстоятелства, например рани и травматични състояния, при които опитният хирург може да окаже неоценима помощ, но си остава горчивата истина, че твърде често „лечебното изкуство" всъщност слага спирачки на удивителните способности на организма. Щом веднъж напълно приемем значението на факта, че лечението е част от живота, че процесите, чрез които се осъществява лечението, са процеси, извършвани от живия организъм, подобно на храносмилането, дишането, циркулацията, отделянето и възпроизвеждането, можем да разберем, че така нареченото лекарство идва и си отива, но лечението продължава постоянно. Ще разберем защо почти всичко може да бъде лекарство, въпреки че лек няма. Това общо описание на лечебния процес трябва да подчертае факта, че всяко лечение е само-излекуване - и ето защо гладуването не е лекарство, в смисъла, в който тази дума се употребява сега. Когато казваме, че гладуването не лекува болестите, имаме предвид, че не лекува рани и счупени кости; то възстановява тъканите, елиминира токсините, но не извършва нищо, което да е част от терапевтичния процес. Не стартира тези процеси на лечение, нито поддържа в ход действието им. Лечебните процеси са спонтанни и непрекъснати, те само увеличават своята активност, когато се появи такава нужда. В известен смисъл все пак може да се приеме, че гладуването е неделима и съществена част от цялостния комплекс на процесите на лечението: то е част от лекуващия процес, наречен болест - поне при много обстоятелства и условия в живота. Щом организмът не изпитва никакво желание за храна и я отхвърля, ако я приеме, става ясно, че въздържанието, наложено от организма, е част от цялостния процес, чрез който здравето се възстановява. Както и физиологичния покой, гладуването е само едно от нормалните условия за ефикасното протичане на лечебните процеси, които са част от живота. То дава възможност на тялото да извърши само’ лечебния процес по свой собствен неповторим начин и с по-малко препятствия. Гладуването не може да бъде наречено и лечение чрез почивка. Покоят не лекува. Болестите не се лекуват с покой. Покоят е една от естествените нужди на живота - така необходим за съществуването, както храната и въздуха, топлината и слънцето, физическата активност и чистотата. Най-обобщено би било вярно да се каже, че гладуването, приложено подходящо и грамотно под квалифицирано наблюдение и ръководство, може да бъде силен съюзник в процесите на лечение, извършвани от организма и стимулирайки възстановителните му сили да доведе до възвръщане на общото му физическо, психическо и емоционално здраве и тонус. Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|