Източник: Годишен доклад на АЕЦ „Козлодуй”. Резултати от радиологичен мониторинг

Сравнението показва, че с изключение на концентрацията на ¹³⁷Сs в дънните утайки, която е повишена в сравнение с предексплоатационния период, по всички останали показатели активността на водите през последната година е по-ниска в сравнение с предексплоатационния период. Техногенната активност на ¹³⁷Сs се дължи основно на глобалния фолаут, след ядрените опити проведени през 50-те години и аварията в Чернобил през 1986 г. За сравнение е дадена таблица за 17 годишен период с обобщени данни.

Активност на тритий се регистрира епизодично само във водите на отводящия канал на АЕЦ „Козлодуй” и те показват минималното влияние на централата с изхвърлените в канала дебалансни води.

Минимални активности на тритий са измерени епизодично във водите от отводящия канал – АЕЦ „Козлодуй” и Водна станция – 1. Регистрираните следи от техногенна активност са дори по-ниски от нормите за питейни води и отразяват пренебрежимото влияние на централата върху река Дунав с освобождаваните в канала дебалансни води.

Тук следва да подчертаем, че Министерството на околната среда и водите извършва надведомствен радиологичен мониторинг извън зоната за превантивни защитни мерки на АЕЦ “Козлодуй”. Освен непрекъснати измервания на радиационния гама-фон, контрол на радиологичните показатели на атмосферния въздух, радиационен мониторинг на почви се извършва и ежемесечен радиационен мониторинг на р. Дунав и отпадъчни води от АЕЦ „Козлодуй”, както и радиационен мониторинг на дънни утайки. През 2009 г. е проведен системен мониторинг на радиационното състояние на р. Дунав в 10 пункта (от Ново село до Силистра) и в още 92 пункта по поречията на по-големите реки и други водни обекти в страната (фиг. 2.1.15-8).

Това налага извода, че през годината река Дунав и останалите водните обекти в страната са били в добро радиационно състояние.

Наблюдават се радиологични параметри във води от реките: Дунав, Осъм, Искър, Лева, Огоста, Тимок и Цибрица, течащи в 100km зона на атомната централа.

Анализът на данните за обща бета-активност на водите от р. Дунав (от Ново село до Силистра), съпоставени с води от "отводящия" канал на АЕЦ “Козлодуй” през периода 2004-2009 г. (фиг. 2.1.15-10), показва стойности, значително под пределно допустимите, определени в нормативната база за качеството на повърхностните води (0.750 Bq/l). Този извод се отнася и за останалите изследвани реки от района.


Фигура № 2.1.15-10 Обща бета активност на р. Дунав в периода 2004-2009 г., Bq/l

Източник: ИАОС.
Ежемесечният радиологичен контрол на отпадъчните води от централата включва следните пунктове:

р. Дунав при гр. Козлодуй – пристанище;

Дебалансни води, 5-6 блок – чиста зона;

Дебалансни води, 5-6 блок – спец.зона;

Дебалансни води, 1-4 блок;

Отводящ канал (ТК);

Подводящ канал;

Нов канал "Валята";

Стар канал "Валята";

р. Дунав при гр. Оряхово – пристанище.

В Изпълнителната агенция по околна среда се получават и месечни справки за обема и активностите на дебалансните води, в резултат от провеждания ведомствен радиологичен мониторинг на централата.

Получените стойности на радиационните параметри са значително под допустимите норми (фиг. 2.1.15-11).

При изследване на водите от бризгалните басейни на І – VІ блок ежемесечно се определя съдържание на тритий и сезонно обща бета – активност. Активността на тритий във водите през последната година 4.1 до 20.5 е със средна стойност 6.7 Bq/l. Повечето резултати са под МДА (4.1-7.7Bq/l). Общата бета активност варира от 0.028 до 0.33 Bq/l, със средна стойност 0.15 Bq/l.

В заключение може да се отбележи, че радиационния статус на повечето проби от бризгалните басейни е с нормални нива на природните водоеми.

Водите от БФК ежемесечно се изследват за съдържание на тритий и гама-спектрометрично за радионуклиден състав ( основно ¹³⁴Cs, ¹³⁷Cs) и веднъж годишно за ⁹⁰Sr.

В получените през 2010 г. данни за радиационното състояние на околната среда, сравнени с резултати от минали години, не се установяват отклонения в измерената специфична активност на естествените радионуклиди в дънни утайки, както и обща бета активност в повърхностни води, спрямо характерните за региона стойности. Не се очертават неблагоприятни тенденции, произтичащи от експлоатацията на атомната централа върху компонентите на околната среда.

Раглежданата ЗПЗМ се включва изцяло в 100 км зона и за нея са валидни всички констатации направени по-горе.
В.3. Радиационно замърсяване на почвите

По данни от ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй”, първите проучвания за замърсяването на почвите започват през 1978 г., когато са изследвани проби от територията в непосредствена близост до централата и в посока на ветровия факел.

Проучванията са разширени в периода 1982-1985 година. Изследвани са съдържанията на редица радионуклиди (таблици 2.1.15-5 и 6) и е установено, че след отзвучаване на замърсяването от Чернобил с радионуклиди, които имат кратък живот, като основни замърсители са се очертали ¹³⁷Cs и ⁹⁰Sr.

В таблица 2.1.15-7 са посочени данни от изследванията на НИПА “Н. Пушкаров”, НЦРРЗ и МОСВ от 30 km зона около АЕЦ (1994-1998 г.).

Таблица № 2.1.15-5 Радиационно замърсяване с техногенни радионуклиди - осреднено за периода 1980-1985 г.

Изследванията в този период показват повишаване от 3 до 6 пъти на концентрациите на ¹³⁷Cs и 2 пъти на ⁹⁰Sr. Регистрирани са и количества на ¹⁰⁶Ru, ¹²⁵Sb и ¹³⁴Cs, които преди аварията в Чернобил и след 1990 г. не са установявани в почвени проби. Важен извод от проведените изследвания е голямото вариране на стойностите на отделните радионуклиди, което се отнася както за територията на АЕЦ “Козлодуй”, така и за територията на страната, от което следва, че оценката за увеличаване съдържанието на даден радионуклид в почвите е твърде относителна.