Таблица 100. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – голям нирец
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
+
|
+
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
+
|
+
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Голям ястреб /Accipiter gentilis/ и малък ястреб /Accipiter nisus/. Гнездят в защитена зона Витоша (голям ястреб – 5-7 дв., малък ястреб – 11 дв.), а в извън гнездовия период се срещат и в защитените зони „Рибарници Челопечене” и „Долни Богров – Казичене”. И двата вида се срещат целогодишно в цялото Софийско поле, като поне една двойка малки ястреби гнезди в Борисовата градина, а една двойка големи ястреби – в Ловния парк (Янков, 1992). Големият ястреб е зависим е от популацията на полудивия гълъб в града, която е стабилна. Двата вида ястреби са уязвими са към дейности, водещи до унищожаване на подходящите места за гнездене (лесопарковете и равнинни гори и крайречни гори). Допълнително влияние върху тях ще има и евентуално унищожаване на хранителната му база като дребни и средно големи птици в резултат на урбанизацията на околоградските терени.
Таблица 101. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – голям и малък ястреб
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Обикновен мишелов /Buteo buteo/. Гнезди в защитена зона Витоша (14 двойки), а в извън гнездовия период се срещат и в защитените зони „Рибарници Челопечене” и „Долни Богров – Казичене”. Птиците гнездящи в защитената зона ловуват в пасищата и обработваемите земи в съседство с нея. Пасищата между местността „Камбаните” и Панчарево е постоянна ловна територия на 1 двойка. Обикновените мишелови гнездящи в околните планини (Лозенска, Плана, Люлин планина и Стара Планина) ловуват в земеделските земи в Софийското поле. Една двойка обикновени мишелови гнезди в парка Врана (Г. Стоянов в: Янков, 2007). По време на миграция интензивно прелита през североизточната част на Софийското поле в района между Лозен и Кремиковци, като следва Искърското дефиле като миграционен коридор. По-малка част от птиците продължават на запад в района на гр. Нови Искър - Петърч (Янков и др., 1994). През зимата се концентрира в Софийското поле, където намира обилна храна в земеделските земи и други открити терени. В този период навлиза и в самия град, като няколкократно е наблюдаван да нощува в Борисовата градина. Обикновеният мишелов е уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни и гнездови територии, фрагментация на ловните територии; безпокойството, причинено от шумово замърсяване и постоянното присъствие на хора.
Таблица 102. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – обикновен мишелов
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/. Гнезди в защитена зона „Витоша” (15-21 двойки) и в защитена зона „Долни Богров – Казичене” (10 дв.), а в извън гнездовия период се среща и в защитените зони „Рибарници Челопечене”. Птиците гнездящи в защитена зона „Витоша” ловуват и в пасищата и обработваемите земи в съседство с нея. По време на миграция прелита през североизточната част на Софийското поле в района между Лозен и Кремиковци, като следва Искърското дефиле като миграционен коридор или продължава на запад в района на гр. Нови Искър - Петърч (Янков и др., 1994). През зимата се концентрира в Софийското поле, където намира обилна храна в земеделските земи и други открити терени. Керкенезът е уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни и гнездови територии, фрагментация на ловните територии; безпокойството, причинено от шумово замърсяване и постоянното присъствие на хора.
Таблица 103. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – черношипа ветрушка
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Крещалец /Rallus aquaticus/. В София и околностите се среща като гнездяща във всички плитководни водоеми блата, включително в рибарниците при кв. Горубляне, преди пресушаването им, и в Южния парк (Янков, 2007). В защитена зона «Рибарници Челопечене» гнездят 15 двойки, а в защитената зона «Долни Богров – Казичене» - 18 двойки, а в блатото край Нови Искър - 10-12 двойки. Населява плитководните участъци на сладководни водоеми, значително обрасли с ниска водна растителност, богата на безгръбначни животни. Гнезди на земята, в гъстата тревиста растителност. Малките не се задържат в гнездото след излюпване. Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване и фрагментация на важни за вида местообитания, палене на тръстиката, замърсяване на водите, промени във водното ниво.
Таблица 104. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – крещалец
Вид въздействие
|
Унищожаване на
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
местообитания
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Гнездови субстрати
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Хранителни биотопи
|
+
|
-
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
+
|
-
|
-
|
+
|
+
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
+
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
+
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
|
