Признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела на европейско и международно ниво. Регламент 44/2001 и други конвенции. Практическо разпределение между Регламентът, европейските конвенции

В XXI век, глобализацията на социалните и икономическите отношения, огромното развитие на медиите и свободата на движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на Европейския съюз, водят със себе си увеличаване на мобилността и търговския обмен между фирмите в рамките на Европа, бракове и фактическото съжителство между граждани на различни държави, както и потреблението на стоки и услуги, произведени в други страни, поради което все по-често се срещат конфликти, в които е налице по-често елемент, оказващ влияние на друга държава на ЕС. Наличието на трансграничен компонент определя по-голямата сложност при разрешаване на конфликти от страна на съдилищата, с трудности, засягащи достъпа до правосъдие и правилното провеждане на съдебното производството. Националните съдебни системи не могат сами адекватно да разрешават тези конфликти

Успоредно с това, в рамките на Европейския съюз, се говори за правно сътрудничество, когато се касае за инициативи, мерки и действия, които допринасят за оформянето на т.н. "европейското съдебно пространство". В този израз, сам по себе си, повече цел отколкото реалност, се очертават както инициативите за насърчаване на взаимното признаване на правните системи, програмите от мерки за взаимно признаване на съдебни решения, международните инструменти, насочени към сближаване на материални и процесуални нормативни актове, изпълнението и прилагането на съдебни решения, така и конкретните действия, състоящи се в проучването и изпълнението на искания за помощ между съдилищата. Традиционно, за целите на това проучване, можем да групираме инициативите в три вида ресурси, които са на разположение на юридическите, правни и съдебни служители:

• Виртуални ресурси: Набор от практически инструменти, които предлагат помощ чрез интернет, специално подходящи за по-добро развитие на активното международно съдебно сътрудничество. Ejustice и Европейския съдебен атлас

• Институционални ресурси: мрежа от институционални участници, чиято роля е да улеснят и посредничат за ефективното съдебно сътрудничество. (мрежова система, Европейската съдебна мрежа, Испанската съдебна мрежа, централните органи, точки за контакт)
Поради ограниченото време, ще се обсъдят само правните ресурси и ще се прескочи обсъждането на някои инструменти (Регламент за получаване на доказателства или Регламентът за връчване на документи)


2.- ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
По-голямата част от критиката, отправена към Европейския съюз (по-рано CEE) е била за това, че е организация, която преследва основно икономически цели и това поне в началото е било така. Когато ЕОВС е създадена заедно с Европейската икономическа общност и Договора за ЕВРАТОМ през 50-те в Европа току-що излязла от войната, Робърт Шуман (френски политик, създател и прокламатор на ЕОВС) е обявил, че Европа няма да бъде създадена наведнъж и с изразен позитивен характер отбелязал, че ще бъде изградена само чрез конкретни постижения.
Имаше големи трудности при стартиране, включително със съществуването на държави, със своя собствен и ревностен суверенитет и следователно с недоверие към останалите суверенни държави. Кое тогава е липсвало за взаимното съдебно признаване (вкл. актове за комуникация, доказателства и преценка)? Взаимно доверие в по-нататъшната многостранна и сложна област.

За да се постигне това доверие, могат да се отбележат като важни елементи по пътя към сближаването:

1. 
   правните системи на различните държави са гарантирани със закон за независимост на съдията и регулиран честен и справедлив процес, споделен от чувствителността на всички държави-членки
   
2. 
   нормативните инструменти, приети многостранно, зачитат многообразието на националните системи (което понякога може да предизвика известно отчаяние, предвид неяснотата на правилата, необходими, за да се нагодят към всички)
   
3. 
   да се насърчава и провежда във вътрешен план прогресивно хармонизиране на законодателствата
   
4. 
   Да се установят механизми за повишаване на осведомеността и сътрудничеството между политическите органи на държавите, и най-вече между съдебните органи, чрез дейности по обучение и обмен, опознаване на колегите, които да бъдат авангард, всеки в своята държава,
   

Конкретните действия в продължение на изминалите 50 години карат всеки политик, от това времето, включително и най-големите утописти да остана изненадани от структурата, страните и развитите политики, с единната валута (сега в криза) и със стълбовете и целите на сегашния съюз, залегнали първо в Договора за Европейска конституция, а по-късно и в Договора от Лисабон и чрез Стокхолмската програма.

Намираме се в 1977: Жискар д`Естен (бивш президент на Френската република, ръководител на Конвенцията по подготовка на проекта за Европейска конституция) изрази за първи път нещо, което днес може да изглежда очевидно: ако целим постигането на единен пазар, трябва да създадем европейско съдебно пространство. В началото е имало нежелание, но е имало своята роля в Единния европейски акт през 1986 г., особено в сферата на наказателното право.

1.- ПЪРВИ СТЪЛБ ИЛИ СТЪЛБ НА ОБЩНОСТТА: запазен за въпросите, касаещи ЕДИННИЯ ПАЗАР И ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ И МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СТЪЛБОВЕ

2.- ВТОРИ СТЪЛБ: ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ (ОВППС)

3.- ТРЕТИ СТЪЛБ. СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ (ПВР)

Разбира се, по онова време сътрудничеството в областта на правосъдието е трябвало да се извършва:

а) общи позиции и действия, ЛИШЕНИ ОТ ОБВЪРЗВАЩА СИЛА

б) международни конвенции, чиято ефективност е зависела от единодушното одобрение на всички страни-членки

Стигнахме до Договора от Амстердам от 1999г., в който се посочва, че съдебното сътрудничество остава "въпрос на общ интерес", за да се превърне в една от приоритетните цели на Европейския съюз (засягайки свободното движение на хора): ГОВОРИ СЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДА, СИГУРНОСТ и СПРАВЕДЛИВОСТ, превръщайки се в цел на Европейския съюз. Преди Амстердам говорехме за вътрешно право и за чуждестранния елемент. Сега, след влизането му в сила на 1 май 1999 г., Съюзът няма да се ограничи до постигането на общ пазар или пространство, към което принадлежи този пазарният пазар (движение на хора), а ще трябва да се даде на това пространството, на тези хора, на този пазар високо ниво на защита и лесен достъп до правосъдие във всяка част на съответната държава-членка. ВАЖНО ПОСТИЖЕНИЕ, и да се върнем към стълбовете: превръща се в ПРЕДМЕТ НА ОБЩНОСТТА и следователно ще премине от третия стълб към първия, посочен по-горе.

а) тенденция към взаимно признаване на решенията по граждански и търговски дела (освен наказателните) и за целта се управомощава Съвета да приема необходимите мерки в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, насочени както към подобряване и опростяване на изпращането и връчване на документи, така и към събиране на доказателства и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, премахвайки пречките и търсейки нормативна съвместимост по отношение на гражданския процес в държавите.

б) Създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела

в) Приложимост за правните служители на комуникационни инструменти чрез интернет с правна информация относно националните правни системи, относно съдебната организация и координати или адреси) на съдебните органи (Европейски съдебен атлас) http://ec.europa.eu/justice_home/judicialatlascivil/html/index_es.htm

г) създаване на фигурите на магистрати за връзка, които ще благоприятстват съдебното сътрудничество между изпращащата и приемащата държава, чрез директни контакти с органите на последната, споделяне на информация ...

Договорът от Лисабон предвижда, че Съюзът ще развива съдебно сътрудничество по гражданско-правни въпроси с трансгранично значение, въз основа на следните области на действие:

a) взаимно признаване между държавите-членки на съдебни и извънсъдебни решения и тяхното изпълнение;

б) трансгранично уведомяване и връчване на съдебни и извънсъдебни документи;

в) съвместимостта на правилата, приложими в държавите-членки по отношение на стълкновение на закони и на юрисдикции;

г) сътрудничество при събирането на доказателства;

д) ефективна съдебна защита;

е) премахване на пречките пред доброто функциониране на гражданското производство, насърчавано ако е необходимо за съвместимостта на правилата за гражданско производство, приложими в държавите-членки;

ж) разработването на алтернативни методи за разрешаване на спорове;

з) подкрепа при обучението на съдии и служители, заети в областта на правораздаването (REFJ, ERA, СЪДЕБНИ УЧИЛИЩА)

Накратко, има политическа воля за засилване на взаимното признаване, тенденция към потискане на предишните контроли (екзекватурата или признаване), разширение на материята или предметния обхват, но има също и осъзнатост и постоянство в националното многообразие и чувствителност по определени въпроси, което изисква изключителна предпазливост, когато се засягат дълбоко вкоренени традиции. Правните системи са различни и трябва да бъдат спазвани и същевременно доближавани, позволявайки за момента в някои области по-голяма всеобхватност на понятието обществен ред. Да не забравяме, че понятието за суверенитет е дълбоко вкоренено и стъпки за прилагането на европейския суверенитет, поне в областта на правосъдието, трябва да бъдат постоянни, но рефлексивни, непозволявайки връщане назад, както се изисква от някои страни, от различни социални сектори и радикално националистически политически партии.

"Консервативната" тенденцията се вижда и в Регламента за правоприемство, тъй като напуска обещаващия път на пълното отстраняване на процедурите по признаване и екзекватура, разгледани в други европейски регламенти по граждански и търговски дела след Брюксел II, оценявайки като причина за непризнаването обществения ред, непознаването или незачитането правото на изслушване.

3.-НЕКА ДА РАЗГЛЕДАМЕ НАКРАТКО ЗАКОНОДАТЕЛНИЯ КОМПОНЕНТ, ГРАЖДАНСКОТО ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО. НАСТОЯЩА РЕАЛНОСТ.

А. Правни инструменти,

За достъп до пълния и актуален списък с правни ресурси, на които е даден ход от ЕС в областта на съдебното сътрудничество, може посетите следния уеб адрес:

(Внимавайте с мигрирането към новия портал. В момента работи и българският език е активен)

Както се опитах да отразя в предходните параграфи, които бяха встъпителна и историческа секция, Европейският съюз през последните 10 години е направил съществен качествен скок в областта на правното сътрудничество. Разглеждането на политиката на правосъдието като общностно право предполагаше да извърши скок от насърчаването на международните конвенции (необходими за последваща ратификация) или от Препоръките към нормативизирането или прякото регулиране (Регламенти) или индиректно (Директиви) на гражданското сътрудничество.

ПРИЗНАВАНЕТО КАТО ОСНОВНА ИДЕЯ

Както посочих преди, ориентацията на Съюза имаше за цел да признае решенията, вместо да избере хармонизирането на различните национални законодателства, чието разнообразие се поддържа и гарантира (с плахи опити за преговори и съгласуване на действия между компетентните органи на различните страни). В европейското съдебно пространство, принципът на взаимно признаване предполага решенията, постановени от съдилищата на държава-членка да бъдат валидни в съответствие с разпоредбите на националното си законодателство, както и да бъдат признати и изпълнени в друга държава-членка, без никакъв контрол или с много ограничен контрол от страната на съдебните органи в държавата-членка, в която същите ще бъдат изпълнени.

Предварително условие: ВЗАИМНО ДОВЕРИЕ и за целта този вид контакт между нас, разпространяването на идеята за Европейски съдия между националните съдебни органи и насърчаването на съгласувано съдебно обучение (чрез Европейската мрежа за съдебни училища и Академията за европейско право)

Както правилно потвърждава Европейската харта относно статута на съдиите, приета от Съвета на Европа през 1998 г., състоянието на съдията не е самоцел, а средство да се уверят хората, че защитата на техните права е поверено на съдилища и съдии, подкрепени от гаранцията, необходима за ефективността на подобна защита, добавяйки, че тази гаранция е базирана на юрисдикцията на съдията да знае да прави, неговата независимост и безпристрастност.

Взаимното доверие, базата на последващо признаване, изисква съдебни системи с еднакви минимуми, в които да се гарантира независимостта, несменяемостта, безпристрастността и подчинение на съдията на върховенството на закона, като основа на неговата отговорност пред обществото и Държавата, без намеса от страна на публичните органи: Колкото по-близо сме съдиите до тези идеи и с еднакъв статут, по-голямо доверие ще получим, а това ще доведе и до намаляване на търсенето на изисквания за взаимно признаване.

На този етап можем да обобщим формулата за взаимното признаване в следното изречение: колкото по малък е броят на крайностите, които трябва да бъдат контролирани от изпълняващия съдебен орган, толкова по-интензивно ще бъде прилагането принципа на взаимно признаване с последващо ускоряване на процедура. Обратно, по-големи са крайности, които трябва да бъдат контролирани, това предполага по-ниска степен на прилагане принципа на взаимно признаване и следователно по-нататъшно забавяне или забавяне на процеса.

За да се улесни, насърчи и подкрепи признаването, беше решено, че е важно да се отправят въпроси и да се дадат отговори на ниво Общност:

а) Кой съд следва да се сезира за иска, което води до съдебно решение, предмет на признаването? В тази връзка са създадени правила от юрисдикцията на международната юрисдикция (юрисдикционни конфликти): определяне на компетентния съд: Основа за регламенти 44/2001 или 1215/2012, 2201/2013 (Брюксел II(2)), 805/2004 (EEO), основно и което има значение за тази презентация. Също така несъстоятелност и наследствено право.

б) Какво е приложимото право? Аз, като член на Варненския съд, трябва да прилагам българското или испанското право, въз основа на правоотношението на конфликта. През последните години са апробирани важни инструменти по отношение законовите конфликти, сред които се откроява Регламент 864/2007 относно приложимото право към договорните задължения (Рим II) и Регламент 593/2008 относно приложимото право към договорните задължения, Регламент 4/2009 от 2008г. относно юрисдикцията, приложимото право, признаването и изпълнението на задълженията за издръжка, Регламент 1259/2010 (Рим III) за създаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и съдебно разделяне и Регламент 650/2012 относно юрисдикцията, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения, приемането и изпълнението на официални документи в областта на наследственото «мортис кауза» и създаването на европейско удостоверение за наследство (в сила от 17 август 2015)

в) Какви процедурни правила трябва да се прилагат от Съда? Като цяло ще се прилага вътрешния ред на Държавата, в която се намира Съда, но трябва да се обърне внимание на зараждането на едно истинско европейско процесуално право, което ще се прилага в случаите, описани в посочените инструменти и което следва да се извършва с приоритет пред националните правила, в случай на трансграничен компонент.

Тогава изглежда, че отговорът на тези три въпроса е бил и продължава да търпи развитие и признаването на съдебните решения също е разнообразно и успешно развиващо се.

Да разгледаме три еволюционни примера:

а) Автоматично признаване. За пръв път регламентирано в Брюкселската конвенция от 1968г. относно юрисдикцията и признаването в областта на гражданските и търговски дела. В него се говори за това, че признаването ще бъде извършвано без никакви специални процедури на одобрение и ще бъде създаден затворен каталог с основания за възражения.

б) Признаването и изпълнение на чуждестранни решения. Появява се в Регламент 44/01. Решението на Общността се признава в останалите държави-членки с обикновено подаване на автентичен документ, надлежно преведен и придружен от предписания формуляр. Ако са изпълнени тези формални изисквания, съдът трябва да извърши признаването, без необходимост от изслужване на длъжника и без служебно разглеждан, освен формалното спазване на правилата за изпълнение на решението. Насрещната страна на страната, срещу която се извършва признаването или изпълнението на решението може впоследствие да обжалва.

в) Прякото изпълнение на чуждестранно съдебно решение. Това следва да бъде кулминацията на принципа на взаимно признаване, тъй като екзекватурата е напълно премахната. Това премахване е регламентирано за първи път в Брюксел II (2) за два вида решения: тези, които предоставят право на посещение на родителя, на който не е присъдена грижата за детето и такива, които осигуряват връщането на детето. По-нататък други законодателни актове на Общността увеличиха броя на казусите, които могат да доведат до директно изпълнение на решението (Регламент 805/2004 Европейско изпълнително основание и Регламент 4/2009 относно издръжката. Тенденцията е да се продължи тази насока (с изключение на областта наследствено право и режим на брачна собственост )

В тази презентация и в задължително синтезиран вид, ще бъде обсъден Регламент 44/2001 22 декември 2000 г. (по-обстойно, тъй като в утрешната сесия ще бъдат обсъдени промените) и ще бъдат направени кратки препратки към главите за признаване и изпълнение на Регламент Брюксел II (2) (R 2201/2003), издръжка (R 4/2009) и европейски съдебен документ (R 805/2004)