Документи 12 март 1990 година декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса

Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България.

Промяната на Конституцията е необходимо условие за по-нататъшното осъществяване на мир­ния и легален преход към демокрация. Предлаганите изменения са поредна стъпка в посока към цялостна конституционна реформа на обществената система.

В съответствие със Споразумението по политическата система участниците в Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да бъдат отразени в Закона за изменение и допълнение на Конституцията.

I. ПО ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА

1. Възприемат определението на Народна република България като демократична и правова държава.

2. В конституционния текст като основно начало на политическата система да се включат прин­ципите на политическия плурализъм, демократизъм и хуманизъм.

3. В конституционния текст да се посочи, че народната република е единна и неделима, като държа­вата признава и съдейства за развитието на местното самоуправление, което се урежда със закон.

4. Да се осъществи последователна и пълна деидеологизация на конституционните текстове.

5. Българският език да се обяви за официален език в НР България.

II. ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА

1. Икономическата система на НР България да се основава на свободната инициатива и сто­панската конкуренция при всички равнопоставени форми на собственост, като същевременно е насочена към увеличаване на благосъстоянието на цялото общество.

2. В условията на пазарна икономика държавата да поема закрилата върху социално слабите слоеве от населението, а безработицата да се установи по конституционен ред като един от основ­ните осигурени социални рискове.

3. В Конституцията да се ограничат обектите на изключителна държавна собственост и да се посочат основните обекти на общинска собственост.

4. Държавното регулиране на стопанската дейност да се осъществява с икономически средст­ва, като при това не се допуска установяването на монопол, нелоялната конкуренция и нарушаване­то на правата на потребителите.

III. ПО ОСНОВНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ

1. Да се установят правни механизми и да се създават реални условия за осъществяването на конституционните права и свободи на гражданите в съответствие с международните актове, подпи­сани от НР България.

2. В конституционния текст специално да се определи роля на политическите партии като една от основните форми за сдружаване на гражданите и тяхното свободно участие в политическия жи­вот на страната.

3. Конституционното определение за свободата на изповеданията да се приведе в съответст­вие с международно приетите норми.

4. Свободата на мнение да се обособи в отделен текст и да се формулира в разгърнат вид.

IV. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ

1. При прехода към парламентарна демокрация последователно да се прилага основополага­щият принцип на разделяне на властите в съответствие с общоприс .не стандарти на парламентар­ните демокрации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.

2. Новоизбраното Велико народно събрание в срок от една година и половина да изработи и приеме нова Конституция на страната и да реши да се проведе референдум, чрез който народът да я утвърди. Едновременно с това то да функционира като работещ парламент, като приема всички закони и други актове, необходими за нормалната дейност на държавата.

До приемането на нова Конституция Великото народно събрание може да внася промени в действащата Конституция, освен в разпоредбите, отнасящи се до държавния глава.

Участниците в Националната кръгла маса изразяват мнението, че след приемането на новата Конституция Великото народно събрание единствено може да реши да прекрати или да продължи своята дейност, в съответствие с разпоредбите на новата конституция.

3. Великото народно събрание да функционира като постоянно работещ законодателен орган.

4. Великото народно събрание да се състои от 400 народни представители.

5. Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие с промените в гл. V на Конституци­ята да бъде отменена институцията Държавен съвет на НРБ. Същевременно да се определи статутът на държавния глава - председател (президент) на републиката, който в сегашните условия да бъде избран от Народното събрание.

Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие за държавен глава на страната да бъде избран действащият председател на Държавния съвет на НРБ.

С новата Конституция на страната да се регламентира формата недържавно управление, вклю­чително функциите и мандатът на държавния глава.

6. С измененията в действащата Конституция да се определят следните правомощия на дър­жавния глава:

-да олицетворява единството на народа и да гарантира суверенитета, териториалната цялост, отбраната и националната сигурност на страната;

-да осигурява функционирането на държавните органи според Конституцията и законите;

-да представлява държавата в страната и международните отношения;

- да назначава правителство, след като неговата програма и състав получат одобрение на парламента;

-да отправя обръщения към народа и парламента;

-да осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната и изпълнява фун­кциите на главнокомандващ на Въоръжените сили;

-да назначава посланици, да приема акредитивни писма, да дава награди и звания, както и да взема решения за помилване, предоставяне на гражданство и право на убежище, да сключва меж­дународни договори, да осъществява и други представителни функции;

- в изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които нямат нормативен харак­тер;

- когато е застрашена сигурността на страната и териториалната й цялост, при стихийни бедс­твия и в случаите, когато е нарушено функционирането на органите на държавната власт, в съответ­ствие с Конституцията и законите може да обяви обща и частична мобилизация или извънредно положение по предложение на Министерския съвет, когато Народното събрание не заседава. В такива случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да вземе решение;

- обявява положение на война при въоръжено нападение срещу Народна република България или при необходимост от неотложно изпълнение на международно задължение за взаимна отбра­на, ако Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано. В тези случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

- не може да изпълнява други ръководни държавни, политически, обществени и стопански функции, да бъде член на ръководството на партия или да бъде народен представител.

V. ПО СТАТУТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

1. Необходимо е създаването на силно, компетентно и отговорно правителство, което, осъщес­твявайки пълноценно своите функции, да е в състояние да провежда последователна политика, на­сочена към извеждането на страната от икономическата криза и прехода към пазарна икономика.

VI. МЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ

Участниците в Националната кръгла маса намират за необходимо скорошното провеждане на избори за местни органи на управление, не по-късно от края на 1990 г.

Изборите за Велико народно събрание да се произведат по смесена система, при която:

- 200 депутатски мандата да бъдат заети чрез преки избори на кандидати в едномандатни изби­рателни райони по мажоритарния принцип с мнозинство повече от половината от действителните гласове,

- 200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи;

- всеки избирател да има два гласа - първи глас за избор на кандидат в едномандатен район и втори глас за избор по партийна листа.

Участниците в Националната кръгла маса ще подпишат Споразумението по основните положе­ния за произвеждането на изборите за Велико народно събрание.

Националната кръгла маса предлага на Народното събрание да отрази в законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ съгласуваните в работната група проекти за текстове, съгласно споразумението по политическата система.

В съответствие със Споразумението по политическата система участниците в Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да бъдат отразени в Закона за политическите партии:

1. Гарантира се конституционното право на гражданите свободно да се сдружават в полити­чески партии. Членуването или нечленуването в партия, както и прекъсването на членството не създават предимство или ограничения в правата на гражданите.

2. Политическите партии да се вписват в отделен регистър в Софийския градски съд по опрос­тена процедура. Да се предвиди и седемдневе,н срок за обнародване в „Държавен вестник" на ре­шението за вписване на политическата партия в регистъра.

3. Политическите партии да осъществяват дейността си в рамките на Конституцията и законите на страната и в съответствие със своя устав и програмни цели.

4. На всички партии да се гарантират равни права за участие в политическия живот:

- държавата да съдейства в предоставянето на партиите на помещения и други материални средства, необходими за осъщестяване на тяхната дейност, при еднакви условия и ред;

- всяка партия може да има собствени печатни издания и да извършва издателска дейност;

- партиите да имат право на достъп до държавните средства за масова информация по въпро­си, свързани с тяхната дейност.

5. С цел да се гарантира мирното развитие на демократичния процес законът да предвиди следните забрани:

- за партии, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториална цялост, разпалване на расова, нацио­нална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;

- за образуване на партии, които се стремят да постигнат целите си чрез насилие или други недопустими от закона средства;

- за изграждане на партии на етническа и религиозна основа;

- за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии;

- за създаване към партиите на детско-юношески организации, в които членуват лица до 16 години;

- за намеса на партиите в дейността на държавните органи и учреждения, армията, милицията, органите на сигурността, правозащитните органи, стопанските организации, държавните средства за масово осведомяване, здравеопазването, творческите съюзи, религиозните организации, нау­ката и образованието;

-за изграждане на организационни структури на партиите по месторабота;

- за организирана политическа дейност по месторабота на политически партии и на други организации и движения - профсъюзи, обществени движения, дружества и др. Под организирана политическа дейност се разбира провеждането на митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа на политически партии, както и на кандидати за избори*.

(*3апознаването на срочнослужещите с преизборните платформи на участниците в изборите и начинът на гласуване се определят в Закона за избиране на Народно събрание, като се осигурят еднакви условия и ред под контрола на избирателните комисии.)

6. Законът за политическите партии следва да регламентира източниците и средствата за изд­ръжка на партиите, възможността за субсидирането им при определени условия от държавния бю­джет, както и за осъществяване на стопанска дейност, свързана с техните уставни цели. В Закона за партиите да се предвидят и условията и редът за получаване на средства от държавния бюджет за компенсиране на изборните разходи.

7. Да се забрани финансирането на политически партии под каквато и да е форма и начин от чужди държави в лицето на техни органи, учреждения и организации. Партиите да не могат да полу­чават парични средства и друго имущество от чужди организации със стопанска и нестопанска цел, както и от анонимни източници. Да се допусне възможност чужди граждани да правят индивидуал­ни или колективни дарения в полза на политически партии в размер най-много на 500 щатски дола­ра за индивидуалните и 2000 щатски долара за колективните.

Партиите не може да се финансират от държавни органи и учреждения и от стопанските пред­приятия.

Средствата, получени в нарушение на посочените забрани, да се отнемат в полза на държава­та.

Като временна мярка, в допълнителните разпоредби на закона да се предвиди възможност в едногодишен срок от деня на влизане на закона в сила политическите партии да получават дарения от чуждестранни организации с идеална цел във форма на технически средства и материали, пряко необходими за дейността на партиите, или техния паричен еквивалент. Когато тези дарения са в парична форма, то средствата задължително да се превеждат по целева валутна сметка в Българс­ка външнотърговска банка на името на съответната партия.

Контролът за законността по придобиването и разпореждането с имуществото на партиите да се осъществява от парламентарно-обществен постоянно действащ орган към Народното събрание. Всяка година до края на март партиите представят доклад пред експертната комисия за размера и източниците на приходите и за разходите си за предходната година, който се обнародва в „Държа­вен вестник". Такъв отчет се представя и най-късно в двуседмичен срок до деня на произвеждането на избори за Народно събрание.

Да се предвиди облекчено данъчно облагане върху имуществото на партиите.

Новоизбраното Народно събрание може отново да разгледа разпоредбите, свързани с финан­сирането на политическите партии.

8. Политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения. Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участват в предизборни коалиции, за участието си в изборите те следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях да се прилагат разпоредбите на Закона за политичес­ките партии. Обществени организации и движения не могат да бъдат колективни членове на полити­чески партии.

За други организации и движения с политическа цел, изрично заявена в техния устав и програ­ма, да се отнасят забраните и изискванията, предвидени в т. т. 5 и 7 от това Споразумение, както и правата, предвидени в т. 4 от Споразумението.

9. Да се предвидят условията и редът за прекратяване на политическите партии, включително и възможността за разпускането им от Върховния съд, когато дейността им попада под забраните, уточнени в това Споразумение.

София, 29 март 1990 г.
Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов (за Българската комунистическа партия)

Желю Желев (за Съюза на демократичните сили)

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКА ЧАНОВ - за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ - народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ - за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ - за Родопски съюз „Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ - за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ - за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ-за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ - за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА - за Радикалнодемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ - за федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ - за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ - за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ - за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ - народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ - за движението „ Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ - за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ - за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА - за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН - за Независимо сдружение „Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ - за федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ - за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ - за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ - за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ - за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ - за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности

НОВА 6
СПОРАЗУМЕНИЕ

ПО ПРИНЦИПИТЕ И ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ НА ЗАКОНОПРОЕКТА

ЗА ИЗБИРАНЕ НА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по принципите и основните по­ложения на законопроекта за избиране на Велико народно събрание.

Страните подчертават особената важност на този Избирателен закон за свободното произ­веждане на демократични избори за Велико народно събрание, от което в значителна степен ще зависи развитието на демократическия процес в страната. Изхождайки от това разбиране и в съот­ветствие със Споразумението по политическата система, участниците в Националната кръгла маса се съгласиха да предложат на Народното събрание в Избирателния закон да намерят място следни­те основни положения:

1. Изборите за Велико Народно събрание да се произведат на основата на принципите на всеобщото, равното и прякото избирателно право с тайно гласуване.

2. Изборите да се произведат по смесена система, при която: - -

- 200 депутатски мандата да бъдат заети чрез преки избори на кандидати в едномандантни избирателни райони по мажоритарния принцип с мнозинство повече от половината от действител­ните гласове;

- 200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи;

- всеки избирател има два гласа: първи глас за избор на кандидат в едномандатен избирате­лен район и втори глас за избор по партийна листа.

3. Приемат предложения в законопроекта ред за съставяне на избирателните списъци.

За да се предотврати злоупотребата с удостоверенията за гласуване на друго място, намира за целесъобразно да се ограничи тяхното издаване. Секционните избирателни комисии да съставят отделен списък за гласувалите по този ред, като прилагат към него удостоверение на гласувалите.

Районните избирателни комисии да осъщестяват контрол върху издаването на удостоверения­та за гласуване на друго място.

4. Държавният съвет образува избирателните райони и утвърждава избирателните книжа при консултации с Централната избирателна комисия най-късно 55 дни преди изборния ден.

Министерският съвет да предостави на политическите партии и другите политически организа­ции, участващи в изборите, достъп до данните за образуване на избирателните райони.

Многомандатните избирателни райони да се формират на основата на бившите окръзи.

5. Организацията и произвеждането на изборите да се осъществява от избирателни комисии, в състава на които се включват юристи, лица с друго подходящо образование, безпартийни и равен брой представители на политически партии.

Централната избирателна комисия да се назначава от председателя (президента) на републи­ката след консултации с ръководствата на партиите най-късно два месеца преди деня на изборите.

Районните избирателни комисии се назначават след консултации със съответните ръководите­ли на политическите партии от изпълнителния комитет на съответния областен народен съвет, а секционните - от изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети.

Да отпадне изискването за регистриране на назначените по посочения ред комисии пред съд, тъй като това само ще усложни и затрудни работата.

6. Централната избирателна комисия:

а) регистрира предизборните коалиции и цветовете на партиите и коалициите;

б) разглежда жалби против незаконни актове и действия на районните избирателни комисии и взема окончателно решение по тях;

в) обявява изборните резултати за цялата страна;

г) осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на районните избирателни комисии.

Решенията на Централната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд на НРБ.

7. Районните избирателни комисии:

а) организират произвеждането на изборите в съответния избирателен район;

б) регистрират индивидуални кандидати и партийни листи;

в) осъществяват методическо ръководство и контрол по отношение на секционните избирател­ни комисии.

Решенията на районната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Централната избирателна комисия.

8. Кандидатите в едномандатните райони могат да бъдат предлагани:

а) от ръководствата на политическите партии и партийните коалиции;

б) най-малко от 500 избиратели.

9. Всеки кандидат може да бъде регистриран само в един едномандатен избирателен район и в една партийна листа.

10. Когато партиите формират предизборна коалиция, те излизат с обща листа в отделните избирателни райони. В този случай те не могат да излизат и със самостоятелна листа.

11. Ръководствата на партиите съставят партийните избирателни листи, като определят и по-редността на кандидатите.

12. Регистрацията на кандидатите и партийните листи се извършва най-късно 30 дни преди изборния ден.

13. Всеки кандидат може да има до десет застъпници, които го подпомагат в избирателната кампания, представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации, избирателите, Централната и другите избирателни комисии. В заседанията на избирателните коми­сии застъпниците участват с право на съвещателен глас и могат да вписват възражения в протоко­лите на избирателните комисии.

14. В Закона за избиране на Велико народно събрание следва да се създадат необходимите правни предпоставки за гарантиране свобода на агитацията на гражданите, на партиите, на канди­датите и на техните застъпници, като се предвиди:

- еднакъв достъп за кандидатите и партиите до източниците на информация, необходими при предизборната кампания;

- еднакъв достъп до средствата за масово осведомяване;

- възможност за изготвяне и използване на агитационни материали;

-да не се допуска разгласяването на социологически анкети по-късно от осем дни преди из­борния ден, агитация и раздаване на бюлетини 24 часа преди изборния ден, както и в деня на избо­рите;

- широка гласност на финансирането на предизборната дейност;

- забрана и санкция за унищожаване на агитационни материали в нарушение на установения ред.

15. Да се забрани финансирането на предизборната дейност на кандидатите от чужди държа­ви, партии, физически и юридически лица. Да се разреши на български граждани да правят индиви­дуална вноска по 100 лева и на юридически лица - до 2000 лева за предизборни цели. Цялата сума за предизборна кампания на един кандидат да не надхвърля 20 хил. лева. -

Кандидатите могат да ползват материалната база и финансите на партиите, в които членуват.

16. Срочнослужещите в БНА да гласуват в избирателните секции в съответните населени мес­та. Командирите на поделенията съвместно със секционните избирателни комисии съставят разп­ределение и график за гласуването на военнослужещите.

17. Да се предложи на министъра на народната отбрана съвместно с Централната избирателна комисия да издадат и огласят указания за реда, по който ще се провежда предизборната кампания и гласуването в армията. В него да се предвидят равни условия за запознаване на военнослужещи­те с програмите на партиите и на кандидатите.

18. Българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, се вписват в избирателни списъци, ако заявят лично желанието си да участват в изборите, най-малко една седмица до деня на избори­те. Гласуването се отбелязва в задграничните паспорти.

19. Български граждани, пребиваващи повече от два месеца в чужбина и незавърнали се до деня на изборите, се заличават от избирателните списъци в страната.

20. Централната избирателна комисия съвместно с министъра на външните работи да разрабо­тят и огласят указание за реда, по който ще участват в изборите живеещите в чужбина български граждани. Да се обсъди възможността за гласуване по пощата.

21. По време на гласуването в изборното помещение могат да присъстват представители на партии, застъпниците, журналисти и гости.

22. Всяка партия или предизборна коалиция участва в изборите с определен цвят. Кандидатите по едномандатни райони, издигнати от група избиратели, участват в изборите с бял цвят.

23. При определянето на изборните резултати присъстват представители на партиите, кандидатите, техните застъпници, журналисти и гости.

Празният плик се счита за недействителна бюлетина.

Преброяването на гласовете се извършва поотделно за всяка листа и за всеки кандидат.

24. За избран народен представител в едномандатен район се смята кандидатът, който е получил повече от половината от действителните гласове, подадени в избирателния район, ако в гласу­ването са участвали повече от половината избиратели по избирателния списък.

В случай, че в изборите са участвали по-малко от половината избиратели или нито един от кандидатите не е избран, в срок от една седмица се произвежда нов избор. Когато в избирателния район са били регистрирани повече от двама кандидати и никой не е избран, при повторното гласу­ване се предлагат двамата от тях, получили най-много гласове при първия избор. За избран се счита кандидатът, който е получил повече гласове.

25. Като база за разпределение на мандатите по пропорционалния избор се взимат всички действителни гласове, подадени в избирателните райони за партийни листи. Право на участие в разпределението на местата по партийни листи имат партиите, получили минимум 4% от действи­телните гласове във всички избирателни райони.

Всяка партийна листа получава мандати, пропорционално на подадените за нея действителни гласове. Местата се заемат от кандидатите на партията съобразно с поредността им в партийната листа.

26. Всички жалби за незаконни действия на държавни органи, длъжностни лица, партии и граждани по произвеждането на изборите, които дават основание да се счита, че е опорочена волята на избирателите, да се отправят до Великото народно събрание в двуседмичен срок от обявяването на изборните резултати.

Мандатната комисия на Великото народно събрание ги проучва и докладва своите заключения пред него.

27. Новоизбраните народни представители в двумесечен срок след изборите декларират пред мандатната комисия на Великото народно събрание източниците на финансирането и разходите, които са направили по време на избирателната кампания.

28. Да отпадне институтът на отзоваването, като се възприеме свободния депутатски мандат.

29. Под партии в настоящото споразумение се разбират политическите партии и други политически организации и движения, които според Закона за политическите партии участват със свои кандидати в изборите.

30. Предизборни партийни коалиции могат да образуват само посочените в предходния текст партии, организации и движения.

Предизборните партийни коалиции се заявяват пред Централната избирателна комисия в сро­ка за издигане на кандидатури.

31. Да се организира национална кампания за разгласяване сред избирателите на избирателната система и реда на гласуване.

*

* *

Съпредседатели на Националната кръгла маса: