ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СОЛИДАРНИТЕ ДЛЪЖНИЦИ

Освен при наличието на специални легални правила — вж. чл. 513, ал. 1 и 2 ТЗ, или на специална уговорка, солидарните. длъжници отговарят един към друг не солидарно, а разделно. За­дължението на всеки солидарен длъжник е само за част от това, което всички дължат на кредитора — чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Опреде­лянето на тази част се извършва в зависимост от вътрешните от­ношения между солидарните длъжници.

Ако не следва друго от отношенията между солидарните длъжници — например специална уговорка, дяловете им са равни - чл. 127, ал. 1 ЗЗД.

Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение към креди­тора, а изпълнение, което да е по-голямо по стойност от припада­щата му се съобразно вътрешните отношения част — чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Солидарният длъжник може да търси от останалите само горницата над неговия дял. В противен случай той ще се обогати за сметка на останалите. Поради това, че регресните задължения са различни от солидарните задължения спрямо кредитора и тяхната функция е да се възстанови имущест­веното равновесие между съдлъжниците, предметът на регресните задължения не зависи от предмета на солидарните задължения и поначало е парична сума.

Даването вместо изпълнение и прихващането са прекратителни способи, които ползват всички солидарни длъжници. Затова длъжникът, който е прихванал задължението си със свое вземане или е изпълнил с нещо друго, може да търси от останалите стой­ността на разликата над неговия дял. Ако стойността на заместващата престация е по-малка от та­зи на първоначално дължимото, солидарният длъжник може да търси от останалите само това, което действително е изразходвал, независимо че правата на кредитора се прекратени изцяло. Те­жестта за доказване се разпределя по следния начин. Длъжникът трябва да установи, че е удовлетворил кредитора, а останалите длъжници, ако твърдят, че заместващата престация е по-малка по стойност от първоначалната, трябва да докажат твърдението си. Когато стойността на заместващата престация е по-голяма от та­зи на първоначалното задължение, горна граница на регресното право е стойността на първоначалното задължение.

При новация на едно от солидарните задължения длъжникът няма регресни права срещу останалите длъжници, освен ако кре­диторът е запазил правата си срещу тях и длъжникът е изпълнил новираното задължение (макар че в този случай е налице неистин­ска солидарност, изпълнилият длъжник има регресно вземане сре­щу останалите, ако се е обеднил без основание). Опрощаването е поначало безвъзмездно и опростеният не придобива регресни права.

Солидарният длъжник, чието задължение е новирано, но кре­диторът е запазил правата си срещу останалите съдлъжници, отго­варя регресно, ако те са погасили дълга и това следва от вътреш­ните отношения. Солидарният длъжник, който е опростен, не отго­варя регресно, дори и кредиторът да е запазил правата си срещу останалите съдлъжници, защото задълженията на последните се намаляват с частта на опростения — чл. 124, ал. 2 ЗЗД.

Солидарният длъжник, който е изпълнил задължението си, има регресни права срещу останалите, дори и да не е предявил срещу кредитора лично възражение. Така, независимо че съдлъжникът не е унищожил договора или не е предявил възражение за изтекла давност, той може да търси от останалите припадащите им се части.

Ако кредиторът е удовлетворен от съдлъжник, чието задъл­жение не е възникнало или е вече прекратено, този длъжник не придобива регресни права. Налице е получаване на нещо без осно­вание — чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Отговорен е само кредиторът. В случай на изпълнение на чуждо задължение поради грешка изпълнилият встъпва в правата на кредитора срещу солидарните длъжници, щом кредиторът добросъвестно се е лишил от документа или обезпеченията на задължението — чл. 56 ЗЗД.

Делът на всеки солидарен длъжник следва да обхваща не са­мо главницата, но и съответна част от всички разноски — разходи по изпълнението, съдебни и съдебноизпълнителни разноски, щом разноските са спестени на останалите длъжници. Ако разноските останат за сметка на изпълнилия солидарен длъжник, останалите съдлъжници биха се обогатили. На изпълнилия длъжник могат да бъдат противопоставени насрещни вземания за вреди, в случай че той не е предявил общо възражение или не е уведомил останалите за изпълнението — чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

Обезщетението, което един или повече от съдлъжниците са заплатили на кредитора поради виновно причинените му от тях вреди, остават за сметка на лицата, които са причинили вредите.

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 2 ЗЗД последиците от частичната или пълната неплатежоспособност на един от съдлъжниците не остават в тежест само на изпълнилия солидарен длъжник, а се разпределят между него и всички останали платежоспособни соли­дарни длъжници. Неплатежоспособността на солидарния длъжник може да се определи като обективно състояние, при което регрес­ното задължение не може да бъде изпълнено принудително. Делът на неплатежоспособния се разпределя между останалите съдлъж­ници пропорционално на техните дялове. Това правило се прила­га обаче само между платежоспособните съдлъжници, но не и между тях и неплатежоспособния. Задължението на последния се запазва и то може да бъде приведено в изпълнение, щом състоя­нието на неплатежоспособност престане.

Друго общо правило, което урежда вътрешните отношения между солидарните длъжници, се съдържа в разпоредбата на чл. 127, ал. З ЗЗД. Съгласно това пра­вило солидарният длъжник, който се готви да изпълни задълже­нието си, има две задължения — да противопостави на кредитора всички общи възражения, които и останалите съдлъжници прите­жават, и да уведоми останалите за изпълнението. Общността на задълженията на солидарните длъжници налага всеки един от тях да се грижи за запазване интересите на останалите. Затова общи­те възражения трябва да бъдат противопоставени на кредитора. Без значение е кога са възникнали тези задължения с оглед на раз­личните солидарни длъжници — едновременно или по различно време. Що се отнася до задължението за уведомяване, неговото предназначение е да се избегне двойното плащане. Неизпълнение­то на уредените в чл. 127, ал. З ЗЗД задължения поражда за длъж­ника ново задължение — да обезщети останалите за претърпените вреди. Въпреки липсата на легално изискване трябва да се приеме, че поначало само виновното поведение на солидарния длъжник поражда за него отговорност за вреди. Всеки от солидарните длъжници може да прихване вземането си за вреди с регресното си задължение.

Солидарният длъжник, който е изпълнил задължението си, е лице с правен интерес и се суброгира в правата на кредитора сре­щу останалите съдлъжници — чл. 74 ЗЗД, чл. 326, ал. 1 ГПК. Суброгацията е функция на регресните права. Затова изпълнилият длъжник се суброгира само за разликата над своя дял срещу всеки от останалите съдлъжници в границите на дела на този съдлъж­ник. Когато един от солидарните длъжници се е възползвал изця­ло от дължимата сума, той не се суброгира срещу останалите. Ако суброгиралият се би могъл да встъпи в правата на кредитора срещу който и да е от останалите съдлъжни­ци не частично, а за цялото си регресно вземане, или изпълнилият ще се обогати неоснователно, или той ще трябва да връща получе­ните суми над неговия дял в последващ процес. Суброгацията на­стъпва по право. Без значение е дали задължението на изпълнилия солидарен длъжник е възникнало преди, едновременно или след правото на кредитора, в което се встъпва. Изпълнилият съдлъжник може да се суброгира не само за главницата, но и за разноските, за които кредиторът има вземане. Суброгацията има сила и за изпъл­нителния лист на кредитора, щом останалите съдлъжници са били страна по делото и делът им е установен със сила на пресъдено нещо.

Суброгацията има действие не само срещу останалите съ­длъжници, но и срещу техните поръчители и срещу третите лица, които са учредили в тяхна полза залог или ипотека — арг. от чл. 146, ал. 2 ЗЗД.

Съдлъжниците могат да противопоставят на суброгиралия се всички възражения, които имат срещу кредитора.

Дали изпълнилият солидарен длъжник ще упражни регресни­те си права, или ще се суброгира в правата на кредитора зависи от неговата преценка. Регресните права са по-големи по обем от Суброгацията, защото включват и разноските, които длъжникът е понесъл. Освен това останалите солидарни длъжници не могат да противопоставят на изпълнилия съдлъжник възраженията, които имат срещу кредитора. Суброгацията дава възможност на соли­дарния длъжник да се обърне срещу трети лица, които са обезпе­чили съдлъжниците. Тя може да превърне изпълнилия длъжник в привилегирован кредитор, в случай че някое от задълженията е обезпечено със залог или ипотека. Изпълнилият солидарен длъж­ник може частично да упражни регресните си права — например само с оглед на разноските, и частично да се суброгира в правата на кредитора.

Б) Видове солидарност.

В) Неделимост на задълженията. В зависимост от това дали задълженията могат да се изпълнят на части, без да се намали общата им стойност, за­дълженията са за делима и неделима престация.

Делимата престация може да бъде изпълнена на части, без да се намалява стойността й. Неделимост е налице тогава, когато предметът на престацията не може да бъде разделен и изпълне­нието на части е или невъзможно, или би намалило значително нейната стойност. Делимостта е правилото, а неделимостта е изк­лючението.

Неделимостта е качество на задължението. Тя трябва да се различава от фактическото състояние, при което едно делимо за­дължение не е разделено.

Това деление на престациите има практическо значение само при задължения с множество на кредиторите или длъжниците, за­щото съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, дори и престацията да е делима. Правилото на чл. 66 ЗЗД, съгласно което кредиторът не може да бъде принуден против волята си да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо, обаче не означава, че всяко задължение е неделимо. То не е специално правило за неделимостта и има действие по-скоро за делимите, отколкото за неделимите задължения. Само когато задължението е делимо, кредиторът мо­же да се откаже от уреденото в чл. 66 ЗЗД право и да приеме ча­стично изпълнение. Между правилото на чл. 66 ЗЗД и уредбата на неделимостта съществуват и други различия. Член 66 ЗЗД се при­лага поначало само в случай че длъжник е едно лице. Той не нами­ра приложение в хипотезите, при които длъжниците са повече от един и задълженията са поети разделно. От нормата на чл. 66 ЗЗД се прави обаче изводът, че правилата на неделимостта нямат приложение, когато има само един длъжник и един кредитор, за­щото в този случай кредиторът може винаги да откаже частично­то изпълнение като че ли задължението е неделимо.

Юридическите факти, които пораждат неделимостта, са раз­лични. Неделимостта може да произтича от природата на престацията — чл. 128, ал. 1 ЗЗД.

Неделимост може да има и в специално уредени от законода­теля случаи, при които една делима по природата си престация се обявява за неделима.

Друг източник на неделимост са правните сделки — чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Уговорката за неделимостта може да бъде изразена как­то изрично, така и мълчаливо.

Законът урежда неделимостта с едни и същи правила незави­симо от юридическия факт, който я поражда.

Както вече се посочи, особените последици на неделимостта се проявяват, когато като кредитори или длъжници се конститу­ират повече от едно лице. В такъв случай възниква сложно право­отношение с единен предмет. Неделимостта се урежда със спе­циални правила.

Неизпълнението на неделимо задължение за известен период от време от един от съдлъжниците по отношение на един от кре­диторите е основание за разваляне на целия договор, в случай че кредиторът има интерес от това. Частичното разваляне не мо­же обаче да бъде отказано от съда.

Неделимото задължение остава неделимо и с оглед на на­следниците на длъжника — чл. 128, ал. 2 ЗЗД. Правилото е изклю­чително и не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. По аргумент от противното следва, че неделимостта се превръща в делимост спрямо наследниците на кредитора по не­делимо вземане.

Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо — чл. 129, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Всеки от кредиторите може обаче да иска престацията да се предаде за па­зене съгласно чл. 97 ЗЗД — чл. 129, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правилото на чл. 129, ал. 1 ЗЗД не намира приложение, ако длъжниците по неде­лимото задължение са повече от един. В такъв случай всеки от тях може да изпълни на кредитора.

Извън правилата на чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 1 ЗЗД недели­мостта се урежда чрез субсидиарно приложение на правилата за солидарността — чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

Въпрос № 30

ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА

Привилегии. Упражняване на правата на длъжника от кредитора му. Отменителен иск.

ПРИВИЛЕГИИ.

Привилегията е облага, призната от закона на едно вземане, по силата на която то при принудително изпълнение се удовлетворява по предпочитание от цялото имущество на длъжника или от конкретно определен обект на същото.

Характеристика:

1) Привилегията е призната от з-на облага на едно вземане. Няма привилегия без законно разпореждане. Страните не могат да създават привилегия с д-р.

2) Привилегията е облага на определено вземане - облага, която не е призната на други вземания.

3) Привилегията се простира в\у всички имоти или в\у конкретен негов имот. И според това привилегиите се разделят на общи и особени.

4) Привилегията дава право да се платят съответните вземания преди всички други от цената на имотите, над които тежи привилегията.

Естество.

1. Привилегията проявява своето действие едва когато се достигне до принудително изпълнение спрямо длъжника. До тогава тя е латентно дадена възможност.

2. Привилегията е едно неделимо право на предпочитание. Ако вземането се раздели м\у няколко лица (напр. наследници), всяко от тях може за своята част от вземането да иска удовлетворяването си по предпочитание от имуществото, които привилегировано обезпечава цялото вземане.

Видове привилегии.

1. Общи. Простират се в/у цялото дл. имущество и дават право на кр. на предпочитателно удовлетворяване при разпределяне на стойността от принудителното изпълнение в/у който и да е обект от имуществото на дл. - чл.136,т.1-5.

2. Особени - те се простират само в/у определена движима вещ или имот на дл. и дават право на кр. на предпочитателно удовлетворяване при разпределяне на стойността от принудителното изпълнение само в/у определените движими или недвижими вещи.

3. Извън ЗЗД привилегия съществува по чл.67 ЗН. Тя е установена в полза на кредиторите на наследството и заветниците. В тримесечен срок те могат да искат отделяне на имуществото на наследника от това на наследодателя. Кредиторите и заветниците, които са поискали отделянето, ще се удовлетворяват предпочитателно пред тези, които не са го поискали. Ако отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, законът дава предпочитание на кред. пред заветниците.

4. Особени привилегии, произтичащи от особената несеквестируемост - това са особени привилегии в полза на кр., който може да секвестира една иначе несеквестируема вещ. Напр. единственото жилище на дл. е несеквестируемо (с/у него не може да се насочи принудително изпълнение), ако обаче вземането на кр. е обезпечено с ипотека в/у това жилище, той може да го изнесе на публична продан и да се удовлетвори - чл.340,б.А ГПК.

5. Привилегии на лихвоносните вземания - те се разпростират в/у присъдените лихви, както изтеклите до една година преди започване на принудителното изпълнение.

Ред за удовлетворяване.

Редът, по който вземанията трябва да бъдат платени е този, по който са изброени. Вземанията от по-предна група трябва да бъдат удовлетворени преди тези от следващата група.

1. Особените привилегии пререждат общите, а помежду си те се подреждат по реда на чл. 136.

2. Когато съществуват вземания, които се намират на един и същи ред, те се удовлетворяват съразмерно.

3. Особените привилегии на този, който може да се удовлетвори от несеквестируема вещ, предхождат всички привилегии по чл.136.

4. Когато привилегията е в особен закон (извън ЗЗД), следват 3 хипотези:

- з/нът определя мястото на тази привилегия;

- ако самият з/н не е определил мястото, счита се, че тя е по т.9 на чл.136;

- ако самият з/н постановява, че едно вземане ще се изплати преди всички други, това вземане идва на второ по ред място.

УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА ОТ КРЕДИТОРИТЕ МУ

Всички имоти на дл. съставляват общо обезпечение на кредиторите му. Но дл. може с бездействието си да намали своето обезпечение на кредиторите си, да застраши тяхното удовлетворяване. Той може да не проявява никакъв стремеж да реализира или запази правата си. Тази небрежност на дл. към собствените му права е достатъчно основание за всеки негов кредитор да упражни тия права от свое име - чрез иск или суброгация. С решението на тоя иск ще се внесе в длъжниковото имущество онова, на което дл. има право. От това имущество пък кр. ще получи онова, което има да взема.

Искът има 2 ф/ии: 1. предохранителна - със цел запазване на длъжниковото имущество в неговата цялост и 2. подготвителна - да се подготви за ефикасно удовлетворяване правата на кр. (чл.134).

Кр. може да упражнява вс. имуществени права на дл. освен тези права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на същия.

1. Вещни права - кр. може да упражни вс. вещни права и искове на длъжника си, по-особено неговият ревандикационен или негаторен иск, иск за делба на наследство и др.

2. Облигационни права - всички права на вземане на дл., произтичащи от неоснователно обогатяване.

3. Други имуществени права - кр. може да прави изявление за разваляне на д/р поради неизпълнение, да реализира длъжниковото право на изкупуване.

Кр. не може да упражнява от името на своя дл.:

1. Неимуществени права на дл. - кр. не може да ги упражнява, защото тези права не служат за обезпечение на кредиторовия интерес. Те не са оценими в пари. Такива са исковете за гр. състояние, брачни искове и иск за отмяна на осиновяване.

2. Др. права, макар имащи имуществен х/р, които единствено дл. би могъл да прецени дали да упражнява или не. Това са права от чисто личен х/р. Затова кр. не би могъл да предяви иск за отмяна на дарение по чл.227б и по чл.25 СК.

3. Иск за морални вреди - чл.52.

4. Имуществени несеквестируеми права на дл. - това са права, с/у които не може да се насочи принудително изпълнение - не се включват в общото обезпечение на кредиторите.

УСЛОВИЯ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ДЛЪЖНИКОВИТЕ ПРАВА

1. Едно вземане. Необходимо е да се установи, че наистина кредиторът е такъв и че има каквото и да е вземане към дл.

2. Интерес. Трябва да бъде установено, че кредиторът има интерес да упражни правата на длъжника си. Трябва да са налице кумулативно 2 обстоятелства - че неговият дл. бездейства и че дл. не може да удовлетвори своите кр. от наличното си имущество. Кр. не е длъжен да доказва това обстоятелство. Този, който смята, че правата на дл. се упражняват неоснователно, трябва да докаже, че дл. има достатъчно имоти за удовлетворяване на кр.

От чие име действа кр. - от свое име или от името на дл.? Според проф. Кожухаров, кр. упражнява чуждо материално право от свое име и на свое самостоятелно правно основание. Кр. не действа като представител.

СТРАНИ ПО ИСКА

Когато длъниковото право се упражнява чрез иск, той се предявява от кр., който е ищец в процеса - самостоятелна страна. Кр. предявява длъжниковото материално правно отношение от свое име и на свое самостоятелно основание, като брани свои собствени интереси. Кр. е активно легитимиран в процеса.

Ответник по иска е трето лице - дл. на длъжника му. Правното положение на третото лице не се променя от това, че искът с/у него е предявен не от неговия кр., а от кредитора на кредитора му. Затова третото лице може да противопостави на кр. всички възражения, които би могъл да противопостави на дл.

Съгласно чл.134(2) в процеса задължително се призовава и дл. като съищец. Кр. не предявява иска си с/у дл., а наред с него - за правото на длъжника си. Иначе съдебното решение не би имало действие спрямо него.

Процесуалните права на кр. са по-ограничени по обем от тези на дл., играещ ролята на съищец. Не може да се разпорежда с предмета на спора, не може да се договаря с длъжника.

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО ПО СУБРОГАЦИОННИЯ ИСК.

1. По отношение на кр. В резултат на уважаване на иска, кр. не може просто да прибере присъденото на длъжника. Той може да се удовлетвори от присъденото по установения в закона ред, важащ за всеки кр. Правилата са предвидени в ГПК.

2. По отношение на останалите кредитори. Дл. може да има и др. кредитори. Съдебните решения имат относително действие спрямо неучастващите в процеса. Те имат задължение само за страните, участвали в процеса, техните наследници или правоприемници - чл.220 ГПК. Т.е. сила на присъдено нещо има само за участвалите в процеса лица. Останалите кредитори се изключват от кръга на лицата, за които решението има сила. Този извод е логичен, но не и верен, тъй като всички кредитори имат еднакви права в/у имуществото на дл. Затова от уважаването на суброгационния иск се ползват и др. неучаствали в процеса кредитори. С предпочитане ще се удовлетворят направените разноски по делото на предявилия иска кредитор.

3. По отношение на длъжника - той е обвързан със силата на присъдено нещо ако искът е уважен. Ако искът бъде отхвърлен поради липса на активна легитимация на ищеца, решението няма да има сила на присъдено нещо.

4. По отношение длъжника на длъжника (ответника). С/у него се води процесът. Той има същото пр. положение ако искът би бил отправен от неговия кр. Именно затова в процеса той може да отправи вс. възражения, които би имал с/у своя кр. (съищец в процеса).

Искът по чл.134 не се прилага често. З/нът предвижда др., по-ефикасни правни ср/ва, като запор в/у вземане.

Има и такива права, които се упражняват извънсъдебно:

- разваляне на д/р по чл.87;

- волеизявление за прихващане;

- овластяване от съда за упражняването по реда на обезпечителния процес - чл.134(3);

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК

Чл.134 ЗЗД поставя на разположение на кр. правно средство с/у бездействието на неговия дл. Но дл. може не само да бездейства, той може да се насочи към извършване на такива действия, които са насочени към увреждане на неговия кр. С/у бездействието на дл. е достатъчно да се открие възможност за кр. да вземе предохр. мерки за запазване на имуществото му. С/у увреждащите ги правни действия на дл., кр. трябва да разполага със ср/во да ги атакува и отменя - да ги обявява за недействителни. Чл.135 ЗЗД предоставя тази възможност на кредиторите. Това е т.нар. отменителен или Павлов иск (известен от римското право като actio Pauliana).

Кр. може са иска да бъдат обявени за недействителни действията, с които дл. го уврежда ако при извършването им е знаел за увреждането. Под термина "действия, с които длъжникът го уврежда" трябва да се разбират всякакви пр. действия на дл. Могат да бъдат атакувани:

- всякакви д/ри на дл. - възмездни и безвъзмездни;

- всякакви едностранни пр. сделки - отказ от наследство, отказ от изкупуване право на собственост в съсобствени имот и др.;

- всички др. правни действия, които не са сделки, но последицата е уврежда не на кредиторовия интерес - напр. плащане.

Не могат да бъдат атакувани от кр. онези сделки на дл., които нямат имуществен х/р; нито сделките му с такива имуществени права, чието упражняване зависи от личната преценка на дл.; нито сделките му относно негови несевестируеми права.

ЛЕГИТИМИРАНИ КРЕДИТОРИ

Всеки кредитор - хирографен или обезпечен може да води иска по чл.135. Принципът е, че кр. може да атакува действия на дл. само ако те са извършени като е придобил качеството "кредитор", т.е. отменителният иск не принадлежи на оня кредитор, чието вземане е възникнало след сключване на атакуваната с иска сделка.

Има едно изключение - отменителният иск е допустим, когато сделката е сключена, преди кредитора да е придобил това качество, ако тя е извършена С ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ ДА БЪДЕ ЛИШЕН КРЕДИТОРЪТ ОТ ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО НА КОЕТО Е МОГЪЛ ДА РАЗЧИТА.Тази цел трябва да е съзнавана както от дл., така и от лицето с което е сключвана сделката. Доказването на вредата и общото искане за увреждане е изцяло в тежест на кр.

Отменителният иск се предявява както с/у дл., така и с/у третото лице едновременно.

За да бъде уважен искът е необходимо кр. да докаже вс. предпоставки за Павловия иск, които се групират в:

1. Обективно условие - увреждане. Кр. трябва да докаже, че от сделката е настъпило увреждане на неговия интерес, т.е. дл. със своите пр. действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Това трябва да се докаже във всички случаи, иначе отменителният иск е недопустим. Трябва да се докаже, че длъжникът въпреки извършените от него действия има достатъчно имоти за да удовлетвори искането на кр. Хипотезите, при които дл. увеличава или създава своята неплатежоспособност са:

а) длъжникът със своите действия намалява имуществото си - ако е сключил д/р за дарение с трето лице; ипотекирал е свой имот; опростил е дарствено едно вземане;

б) за увреждане ще говорим и когато дл. с действията си затруднява удовлетворяването на кр., чрез намаляване на своето общо обезпечение.

2. Субективно условие - знание за увреждане. За да бъде уважен отменителния иск е необходимо да се установи, че дл. е осъзнавал по време на извършване на пр. действие, че с него се ощетява кр, като затруднява удовлетворяването на неговите интереси. Не е необходимо никакво намерение да се вреди. З/нът иска само дл. да знае за увреждането.

а) ако правната сделка е едностранна - отказ от наследство, отказ от вещно право - само дл. трябва да има съзнание, че с нея уврежда кредитора си.

б) когато е налице двустранна пр. сделка трябва да се направят следните разграничения:

- ако д/рът е безвъзмезден е достатъчно дл. да е съзнавал, че с тази сделка уврежда кр. си за да може тази сделка да бъде обявена за недействителна. Няма значение че третото (надарено) лице знае това, макар и добросъвестно;

- когато д/рът е възмезден, необходимо е длъжниковият контрагент също да знае, че д/рът уврежда кр.

Субективният и обективният момент трябва да бъдат доказани от ищеца.

ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ЗНАНИЕ

В чл.135(2) се казва, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се следователно, че тези категории лица, които са договаряли с него (след като той е станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кр. Счита се, че и кр. знае това. Предполага се знанието - субективна предпоставка на иска. Презумпцията поставя кр. в много благоприятно положение. Тя го освобождава от нуждата да доказва, че дл. и контрагентите му знаят, че извършената м/у тях сделка уврежда кр. Презумпцията е оборима. Както дл., така и неговите роднини-контрагенти могат да доказват, че не са знаели за увреждането, което сделката им ще предизвика. Следователно, обърната е тежестта на доказване - вместо ищецът-кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си.

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК, ПРЕДЯВЕН ЧРЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЕ

Освен правото на иск, кр. може да предяви правото си и във формата на възражение. Напр. кредиторът е насочил принудителното си изпълнение с/у конкретен длъжников имот. Трето лице твърди, че преди започването на принудителното изпълнение е купило този имот от държавата и на това основание предявява иск с/у кр. - за освобождаване на имота от принудително изпълнение. Взискателят (кредиторът) може да му противопостави възражението, че сделката, на която третото лице се позовава е сключена при условията на чл.135 ЗЗД и затова не може да му се противопостави.

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО

Искът по чл.135 не е вещен или обезщетителен. Кр. не придобива никакви вещни права над вещите или имуществата - предмет на атакуваната от него сделка. Отменителният иск не е иск за вреди и загуби. Кр. няма право да иска от третото лице щетата, която той е понесъл от сключената атакувана сделка.

Отменителният иск е иск за относително унищожение на сключената във вреда на кредитора сделка.

Искът не променя правното положение м/у кредитора и дл. С обявяване на тяхното атакувано пр. действие за недействително, излязлата част от патримониума на дл. все едно се завръща в това имущество и кр. може да се удовлетвори по реда на изпълнителното производство.

Обявената недействителност ползва само оня кредитор, в чиято полза тя е обявена. Недействителността е относителна и до размера на вземането на кр., който атакува. Другите кредитори не се ползват от недействителността - за тях длъжниковото пр. действие е валидно.

М/у кредитора и третото лице атакуваното пр. действие е относително недействително само относно кредитора, който е предявил иск и само до размера на неговото вземане. Третото лице е знаели, че сделката уврежда кр. и не е проявило добросъвестност и почтеност. Затова третото лице трябва да понесе известни неблагоприятни пр. последици. Пр принудително изпълнение в/у имота кр. се удовлетворява предпочитително.

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК И ИСК ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА СИМУЛАЦИЯ

1. С отменителния иск се атакува една действително съществуваща сделка. При симулацията сключената сделка е привидна, несъществуваща.

2. Отменителният иск принадлежи само на кр., който е станал такъв преди сключване на атакуваната сделка. Искът за разваляне на симулацията може да се предяви от всеки заинтересован.

3. Решението по отменителния иск връща имота в имуществото на дл., но само по отношение на кр., който е предявил иск. Решението по иска за разваляне на симулацията ползва всички кредитори.