ПРИНЦИП № 5Позволете на другия да спаси гордостта си.6

Например, прееди много години, едно десетгодишно момче работи в една неаполска фабрика. То мечтае да стане певец , но първият му учител го разубеждава.
„Ти не можеш да пееш – казва му. – Въобще нямаш глас. Звучиш като свистенето на вятъра в щорите.”
Но майка му, бедна селянка, го прегръща, хвали го, казва му, че тя е убедена, че той може да пее, че вече вижда в него напредък, и ходи боса, за да спести пари за уроците му по музика. Похвалните думи на майка му, селянката, и насърченията й променят живота на това момче. Името му е Енрико Карузо и той става един от най-великите и най-прочути оперни певци на своето време.
В началото на деветнайсти век един млад човек в Лондон мечтае да стане писател.
Но сякаш целият свят е против него. Той не е имал възможност да ходи на училище повече от четири години. Баща му е хвърлен в затвора, защото не може да плати дълговете си и младежът познава глада. Накрая си намира работа – лепи етикети на кутии с вакса в населен с плъхове склад, а нощем спи в мрачна таванска стаичка заедно с две други момчета – бездомници от лондонските бордеи. Той до такава степен не вярван на писателската си дарба, че се измъква да пусне в пощенската кутия първия ръкопис посред нощ, за да не му се присмее някой. Един след друг разказите му биват отхвърлени. Накрая идва великия ден, когато един е приет. Наистина, не му плащат за него нито шилинг, но един редактор го похвалва. Един редактор проявява внимание към него. Той е толкова развълнуван, че скита по улиците и сълзи се стичат по лицето му.
Похвалата, признанието, които получава, като приемат за отпечатване един негов разказ, променят целият му живот. Без това насърчение сигурно би прекарал живота си в непосилен труд из фабрики, пълни с плъхове. Може би сте чували за това момче.
Името му е Чарлс Дикенс.
Друго едно момче в Лондон си изкарва прехраната като служител в магазин за платове и дрехи. Трябва да става в пет часа, да измете магазина и да се труди робски по четиринайсет часа на ден. Работата му си е чисто робуване и той я ненавижда. След две години решава, че вече не може да издържи и една сутрин, без да дочака закуската,
извървява двадесет и пет километра, за да говори с майка си, която работи като икономка.
Той не е на себе си. Моли й се. Плаче. Кълне се, че ще се самоубие, ако трябва да остане в този магазин. После написва дълго и покъртително писмо на стария си училищен директор, в което заявява, че сърцето му е разбито и не иска да живее повече.
Директорът му отвръща с няколко окуражителни думи, уверява го, че той наистина е много интелигентен и му подобава да върши нещо по-добро, след което му предлага учителска работа.
Тези похвални думи променят бъдещето на това момче и оставят трайна следа върху историята на английската литература. Защото момчето написва неизброимо количество бестцелъри и с перото си спечелва над един милион долара. Сигурно сте чували за него. Казва се Х. Дж. Уелс.
Използването на похвални вместо критични думи е в основата на учението на Б. Ф.
Скинър. Този голям психолог доказва чрез опитите си с животни и хора, че когато критиката се сведе до миниум и се наблегне на похвалата, зачестяват добрите дела, а лошите намаляват, защото никой не им обръща внимание.
Джон Рингълспау от Роки Маунт, Северна Каролина, прилага този принцип по отношение на децата си. Както в много други семейства, така и в тяхното основната форма на общуване между децата и родителите като че ли се състои във викове и
122

крясъци. И както в толкова други случаи, всеки път децата стават малко по-лоши вместо по-добри. Родителите им също. От проблема сякаш няма изход.
Господин Рингълспау решава да приложи някои от принципите, научени в нашия курс, за да се справи с тази ситуация. Ето какво разказа: „Решихме да се опитаме да ги хвалим, вместо да им опяваме за грешките. Не беше лесно, когато виждахме само лошите неща, които те правеха, и наистина трудно намирахме за какво да ги похвалим.
Все пак успявахме да намерим нещичко и през първите няколко дни най-дразнещите неща, които вършеха, престанаха. После недостатъците им един по един започнаха да изчезват. Те реално извличаха полза от нашите похвали. Започнаха дори да се стараят да правят нещата по-добре. И двамата не можехме да повярваме на очите си. Разбира се, това не продължи вечно, но достигнатото равнище, когато нещата се уравновесиха,
беше много по-добро. Вече нямаше нужда да реагираме както преди. Децата правеха повече добри, отколкото лоши неща”. И това се дължи на факта, че са похвалили малкия напредък на децата, вместо да им се карат за всичко, което не правят както трябва.
Този принцип помага и в работата. Кийт Роупър от Удланд Хилс, Калифорния, го прилага към един проблем в своята фирма. От печатницата му при него идва материал с изключително високо качество. Печатарят, който го е набрал, е нов и има проблем със приспособяването към работата. Шефът му е разтревожен, защото смята това за негативно отношение, и сериозно се замисля дали да не го уволни.
Когато господин Роупър научава за този проблем, той лично отива в печатницата да си поговори с младежа. Казва му колко е доволен от работата му, която токующо е получил, и изтъква, че това е най-добрият материал, който той е видял да излиза от тази печатница от доста време. Обяснява точно в какво се състоят добрите му качества и колко много младежът е допринесъл за фирмата.
Мислите ли, че това оказва влияние върху младежа печатар към фирмата? За няколко дни настъпва пълен обрат. Той разказва на някои от колегите си за този разговор и за това как действително във фирмата се цени добре свършената работа. И от този ден нататък е лоялен и предан служител.
Господин роупър не просто потупва младия печатар по рамото с думите: „Ти си добър” Той изтъква точно в какво се изразява високото качество на работата му.
Понеже е избрал едно конкретно добро постижение, вместо да направи някакво общо ласкателно изказване, похвалата му означава много за човека, към когото е отправена.
Всеки обича да го похвалят, но когато похвалата е конкретна, тя се приема като искрена
– не като нещо, което другият може би казва, за да ни стане приятно.
Не забравяйте, че всички жадуваме за висока оценка и признание и сме готови почти на всичко, за да ги получим. Но никой не понася неискреноста. Никой не понася ласкателствата.
Нека повторя: Принципите, които се съдържат в тази книга, помагат само когато са минали през душата. Не ви предлагам торба с хитри номера. Говоря за нов начин на живот.
Говоря за това как да променяме другите. Ако ние с вас накараме хората, с които общуваме, да осъзнаят скритите ценности, които притежават, можем да направим нещо много повече от това да ги променим. Ще бъдем в състояние буквално да ги преобразим.
Преувеличавам ли? Чуйте тогава за сетен пътмъдрите слова на Уилям Джеймс,
един от най-видните психолози и философи на Америка:
„
Сравнение с онова, което би трябвало да бъдем, ние сме напловина будни.
123

Използваме само малка част от физическите и умствени способности.
Най-общо казано, човек далеч не достига границите на възможностите си. Той притежава способности от най-различно естество, които не използва почи никога.”
Да, вие, които четете тези редове, притежавате способности от различно естество,
които не използвате почти нйикога, и една от тези способности, които вероятно не използвате в пълна степен, е вълшебната способност да хвалите хората и да ги карате да осъзнаят скритите си възможности.
Способностите залиняват, когато върху тях се излива критика. Насърчението ги кара да разцъфнат. За да бъдете по-добър лидер, спазвайте .....

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: