ечник на най-открояващите се и често използвани сходни думи в санскрит и български
асам - аз съм
бука - звук, сърце
веда - ведом, ведение
гая - гая, говоря
суря, савита - сурва, светя
арко, рая - слънце, лъч светлина ярко, рая
дева - дева, дивна
мата, ма - матер, майка
бхратри - брат
духитра - дъщеря
свастра - сестра
съпътнина - спътница, съпруга
свакия - свакя
стрийна - стрина
гощи - гости
анна - храна
кащха - къща
дхама - дама, дома
двара - двери, двора
бхадж - боже, обожава
дин - ден
ниша - нощ
сима - зима
бхума - хума, земя
уда - уда, вода
агни - игни, огън
вата - вятър
набха - небе
даро - дърво
нара - народ
прабудха - пробуда
прия - приятел
иччха - иска
дана - дан, данък
деха - дреха
нава - нова
самшаях - съмнява
бхая - боязън
мритю - мри, смърт
марана - морна, мор
джива - жива, живее
ека - едно
две - две
три - три
чатур - четири
панча - пет
шад - шест
саптах - седем
окта - осем
нава - девет
даша - десет
пурва - първа
уттара - втора
триттия - трета
ардха - арда, серда, среда
аудхаря - да даря
аврита - завита, скрита
бхага - блага
бхагадатта - благодатен
бхава - убава, забава
бхита - бит
бхога - богатство, от Бога
драве - здраве
дридха - твърда
духсан - душман
двая - двойна
гриха - грях, грижа
хриди - гърди, срдце
джана - джанъм, жена
ка - кой
ках - каза
кали - кален, мръсен
кара - кара, причина
карма - кърма, карък
кашмал - кошмар
крама - крача
куса - куша
кутир - кутия
мадан - меден
мадху - мед
маняте - мнение
мартя - мъртва
мукха - муцка, лице
нашта - нищо
патха - път
пати - пази
патир - пастир
пракрита - прикрита
прича - притча
пуджита - почита
шрути -чути
шукар - шопар
сма - сме
сми - усмихва, смее
снеха - нега, нежна
шяма - сянка
тоша - теша, тишина
тяга - тяга, оттегля
учита - уча
упади - отпадък, упадък
ушна - душно, лято
вач - реч
видя - видя
вишн - всевишни
вишват - свят
юддха - юда, юнак
юта - ято, юрта
шара - шарен
нава - нов, нова
наса - нос
стотра - строфа
чакра - чакрък, колело
Извадка от книгата "Бхагавата Премалата" - поетичен превод на първа и втора песен на "Шримад Бхагаватам" от Климент Моллов(Сарвабхаума дас) и Петя Манолова(Манохари даси).
https://www.facebook.com/Sankirtan.book.distribution/posts/3542146579203904
Речник на сходните думи между Български и Санскрит
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82
Съдържание
1Речник на сходните думи между Български и Санскрит
2Източници
3Външни препратки
4Бележки
Речник на сходните думи между Български и Санскрит[редактиране]
В основата на санскрит са около 2000 корена, наречени „дхату”[4]
Изтегляне на речника в pdf формат – версия от XVII август, 2018 г.
Дума на Български
|
I.A.S.T.
транслитерация (коренът на думата при глаголите е в скоби)
|
Превод на Български,
кратки бележки
|
Български изговор на санскритската дума
|
Оригинално изписване
с Деванагари
|
А
|
агне
|
|
Виж "огън" и "огън (2)".
|
|
|
Ад
|
ādah
|
Изгарям, изгоря.
|
а̀адахе
|
आदह्
|
Ад (2)
|
adhas
|
Долу, отдолу, под (предлог).
|
а̀дас
|
अधस्
|
Ад (3)
|
niraya
|
Ад. (Добавих я заради интересната, според мен, комбинация между две думи: отрицаващата частица "ни" и "рая/й/", ала иначе raya रय e "цар, принц, жар, плам".)
|
нирая
|
निरय
|
аз
|
aham
|
Аз; аз съм.
|
аха̀м
|
अहम्
|
акула
|
akula
|
Уплашен, разтревожен, ужасен.
|
а̀кульа
|
आकुल
|
акъл
|
acala
|
Неподвижен, стабилен, скала.
|
а̀чальа
|
अचल
|
ален
|
|
Виж „румен“. (Обичайното преобразуване „л“/„р“ или „р“ в „л“/?/ - б.а.)
|
|
|
амин
|
amin
|
1. Болен;
2. Yamin यमिन् – ограничаване; ограничачаващ страстите си;
3. Значения през Латински (на amen) и Арабски: "със сигурност, наистина, без съмнение, истина, така да бъде; да!";
4. "Ом / аум". (Б.а.: предполагам, че може да бъде една и съща дума с "амин".)
|
амѝн
|
अमिन्
|
Ану̀шка, алт. тълк.
|
anujā
|
По-малка сестра.
|
ану̀джаа
|
अनुजा
|
Арда, река
|
аrdati (ard)
|
Отивам, движа се.
|
а̀рдати
|
अर्दति
|
архар, муфлон, план. овен
|
barkara
|
Козел / -а, агне.
|
ба̀ркара
|
बर्कर
|
Асен, алт. тълк.
|
asenya
|
1. Ненараняващ, ненападащ, непричиняващ болка; 2. Вер. от "ясен" (чист, ярък, блестящ), което би могло да се изт. и като противоп. ("а") на "сенчест" –
"а – сен" (виж "сянка"), б.а. В Санскрит "а" като представка много често означава отрицание на предшеств(ув)ащата я дума, съответно придобиваща противоположен смисъл.
|
а̀сеня
|
असेन्य
|
Аспарух, алт. тълкуване
|
aśvāroha
|
1. Конник
2. Aśva - अश्व, освен "кон", означава и "стрелец с лък" (вкл. зодия Стрелец), а roha - रोह e и "стрелба", "яздене", "растеж", "възходящ" (гл. корен ruh e с подобно значение).
Б.а.: моето предположение е "добър стрелец" или "голям стрелец", или - "да стане стрелец".
|
ашваароха
|
अश्वारोह
|
Б
|
баене
|
|
Виж "боязливост, боя се".
|
|
|
бака
|
bhakta
|
Съд, съдина (ост. "съдиня"), кутия.
|
бхакта̀
|
भक्त
|
Балкан
|
balahan
|
Букв.: "Който убива или унищожава армии."
|
балахан
|
बलहन्
|
балък
|
bālaka
|
Дете [б.а.: "балък" - наивен, незнаещ като дете (?)], момче, глупак.
|
ба̀альака
|
बालक
|
Бар, мярка за налягане
|
bhāra
|
Натиск, налягане.
|
бха̀ара
|
भार
|
баране (жарг. и старобълг. диал. форма в см. на "пипане")
|
bhāra
|
Натоварване тежест, тегло.
|
бха̀ара
|
भार
|
баранк (остар. "овен")
|
barkara
|
Виж "архар, муфлон, план. овен".
|
ба̀ркара
|
बर्कर
|
барем
|
varam
|
За предпочитане, по-добре (наречия)
|
вара̀м
|
वरम्
|
бартер (чужд.)
|
parāvṛtti
|
бартер. (от бълг. "въртя")
Виж „превъртане“ (2) и „въртене“.
|
параавръти
|
परावृत्ति
|
батко, бате
|
baṭu
|
Момък, момче, младеж.
|
бату̀
|
बटु
|
батко, бате (жарг. "батка")
|
baṭuka
|
Момък, момче, младеж.
|
ба̀тука
|
बटुक
|
бачо
|
|
Виж "батко".
|
|
|
баща
|
bhūstha
|
Мъж.
|
бху̀уста
|
भूस्थ
|
баща (2)
|
bustayati (bust)
|
Почитам, уважавам, респектирам.
|
бу̀стаяти
|
बुस्तयति
|
бдя
|
|
Виж „буден“.
|
|
|
беда
|
bādha
|
Беда, нараняване, болка, опасност.
|
баадха̀
|
बाध
|
беда (2)
|
bheda
|
Плач, разкъсване, счупване, срязване.
|
бхѝда
бхед (Н.)
|
भेद
|
беден
|
bādhana
|
Страдание, тормоз, противоположен; виж "беда".
|
ба̀адана
|
बाधन
|
правя беля (гл.)
|
belayati (bil)
|
Чупя, троша, насичам. (Б.а.: отново пример за дума, погрешно считана за турцизъм, макар да съществува и в турски.)
|
бѝляти
|
बेलयति
|
битка
|
bhittika
|
Разсичане, счупване. (Б.а.: най-вероятно произх. от bhitta भित्त - парче, дял, фрагмент; може и да има общо с гл. "бия": "бити", както и подобната по изг. "пити" - "пия" са със старобългарски произход.)
|
бхѝттика
|
भित्तिक
|
блъскам
|
bhraśyati (bhraṃś)
|
удрям, отскачам
("р" – в "л", или обр.)
|
бхрашяти
|
भ्रश्यति
|
блясък
|
bhlāś
|
Блясък, сияние, лъч.
|
бхльа̀аш
|
भ्लाश्
|
блед
|
bhrājate (bhrāj)
|
Блестя, грея, осветявам. От sanskritdictionary.com правят паралел с "блед" и "избелвам и белина". (Б.а.: на Немски "blass" е "блед"; виж "блясък" и "блестя".)
|
бхрааджате
|
भ्राजते
|
блестя
|
bhlāśate (bhlāś)
|
Блестя, сияя, лъщя.
|
бхльа̀ашате
|
भ्लाशते
|
бобър
|
babhru
|
Червеникаво-кафяво.
|
бабхру̀
|
बभ्रु
|
бог
|
bhoga
|
Тяло, змия, радост, удоволствие, наслада, плодородие, печалба, хранене, благосъстояние, благоденствие, притежание, имущество, богатство, приходи.
|
бхо̀га
|
भोग
|
бог (2)
|
bhaga
|
Милостив господар; Слънцето, Луната; величие, отличие, превъзходство, красота, богатство.
|
бхага̀
|
भग
|
богат
|
bhogya
|
Печеливш; пари.
|
бхо̀гя
|
भोग्य
|
богат (2)
|
bhogavat
|
Преуспял, щастлив [б.а.: от bhogya (भोग्य) - пари (?)]; виж "бог", "богат".
|
бхо̀гаават
|
भोगवत्
|
богат (3)
|
bhagatti
|
Съдбовен дар.
|
бхага̀тти
|
भगत्ति
|
богиня
|
bhogin
|
Богат, похотлив, сластолюбив, цар, змия.
|
бхо̀гин
|
भोगिन्
|
бода
|
bādhate (bādh)
|
Притискам; (виж) значенията на "беда".
|
baadhatѐ
|
बाधते
|
бода, бодил
|
|
Виж "беда".
|
|
|
бодър
|
bhadra
|
Превъзходен, добър, щастлив, великолепен.
|
бхадра̀
|
भद्र
|
боец
|
bhaṭa
|
Боец. Други близки по изговор и значение са: „батален“, „фатален“.
|
бхата
|
भट
|
Божан / -а, име
|
|
Виж "обожаване, обожание".
|
|
|
божий
|
bhāj
|
Прекланящ, притежаващ, обсебващ.
|
бха̀адж
|
भाज्
|
Божин / -а, име, алт. тълк.
|
|
Виж "богиня".
|
|
|
Боян / -а, име, алт. тълк.
|
bhūyas
|
1. Богат, изобилстващ, много велик, по-силен, много, в по-голяма степен;
2. Виж "буен".
|
бхуу̀яс
|
भूयस्
|
боя се
|
bhyasate (bhyas)
|
Страхувам се, треперя.
|
бхясате
|
भ्यसते
|
боязливост, боязън
|
bhaya
|
Страх, ужас, тревога, тревожност, страх от.
|
бха̀я
|
भय
|
брат
|
bhrātṛ
|
Брат.
|
бхраатхрѝ или бхраатхръ̀
|
भ्रातृ
|
брантия (диал. и жарг. форма на "блудница")
|
bhrānti
|
1. Скитащ; движещ се напред-назад.
2. Смущение, объркване, грешка, погрешно нещо.
3. Обръщане.
|
бхраанти
|
भ्रान्ति
|
браня
|
bhraṃśate (bhraṃś)
|
Удрям срещу; отклонявам; лишавам някого от.
|
бхрамшате
|
भ्रंशते
|
брашно
|
|
Виж "бърша".
|
|
|
брод, бродене
|
bradhna
|
Залив, водене.
|
бра̀дхна
|
ब्रध्न
|
бреза
|
bhūrja
|
Бреза, лист от брезова кора за писане, документ [б.а.: "пергамент" (алт. тълк.)].
|
бу̀уржа
|
भूर्ज
|
бръмбар
|
bambhara
|
Пчела.
|
бамбхара̀
ба̀мбар (Н.Х.)
|
बम्भर
|
бръмча
|
bhraṇati (bhraṇ)
|
звуча, издавам звук
|
бхранати
|
भ्रणति
|
буден, будене
|
budha
|
Събуждане, бог, мъдър, умен, куче.
|
бу̀дха
|
बुध
|
буден, будене (2)
|
bodha
|
Събуждане, ставане, възприятие, мисъл, знание, разбиране.
|
бо̀дха или бу̀дха
|
बोध
|
будя
|
bodhati (budh)
|
Виж "буден, будене", гл. форма със сх. зн.
|
бодхати
|
बोधति
|
будя (2)
|
budhyate (budh)
|
Виж "буден, будене", гл. форма със сх. зн.
|
|
|
буен
|
bhūyas
|
Богат, изобилстващ, много велик, по-силен, много, в по-голяма степен.
|
бхуу̀яс
|
भूयस्
|
буква
|
|
Виж "буча".
|
|
|
Бургас, алт. тълк.
|
bhargas
|
Сияние, блясък, слава, великолепие.
|
бха̀ргас
|
भर्गस्
|
буря
|
bhuraṇyu
|
Треперещ, неспокоен, активен.
|
бху̀раню
|
भुरण्यु
|
бутам
|
boṭati (but)
|
Наранявам, убивам. Б.а.: би било логично да произлиза от "бут" (крак), съответно с първ. значение – "ритам".
|
бо̀тати
|
बोटति
|
бухти
|
bhukti
|
Хранене, ядене. (Вероятен произход – от „бухнал“, б.а.)
|
бхукти
|
भुक्ति
|
буча̀
|
bukkati (bukk)
|
1. Звуча (издавам звук), говоря, лая, вия; 2. Bukka (बुक्क) озн. и "сърце".
|
бу̀ккати
|
बुक्कति
|
бъда (Староб. „бити“)
|
bhāti (bhā)
|
Бъда, съм.
|
бхаати
|
भाति
|
бъз ме е, бъз, бъзѐ (остар. жарг. и диал. "страх"; "бъз(ѐ) ме е"- "страх ме е"; "пъзльо - страхливец")
|
bheṣati (bheṣ)
|
Страхувам се; ужасявам се. (Bhaya भय - "страх", б.а.)
|
бхешати
|
भेषति
|
бълвам
|
balate (bal)
balati (bal)
|
давам
дишам
|
балате
балати
|
बलते
बलति
|
бълване
|
balavat
|
Много, силно, тежко.
|
бальа̀ват
|
बलवत्
|
бълване
|
balavat
|
силен, интензивен
|
ба̀лават
|
बलवत्
|
българин
|
bala +
ghara
|
Сила, мощ, армия
дом.
|
ба̀ла
гха̀ра
|
बल
घर
|
българин
|
balāgra
|
Огромна сила.
|
бала̀агра
|
बलाग्र
|
бърдуче
|
bhāradvāja
|
Чучулига.
|
бхаарадваа̀джа
|
भारद्वाज
|
бърз
|
bhṛśa
|
Бързо, често, силно.
|
бхръ̀ша
брис (Н.)
|
भृश
|
бърша
|
bhrāśate (bhrāś)
|
Блестя. Форма на bhlāś (виж "блясък" и "блестя").
|
бхраашате
|
भ्राश्
|
бъхтя (ост. жаргон на "бия")
|
bhata
|
Боец.
|
бха̀та
|
भट
|
бъчва
|
bhājana
|
Резервоар, вместилище.
|
бха̀аджана
|
भाजन
|
бъчонка
|
|
Виж "бъчва".
|
|
|
бягам, бежком, беж
|
beśati (beś)
|
Отивам.
Виж "пеш, пеша".
|
бешати
|
बेशति
|
бял
|
bhālu
|
Слънцето.
|
бхаальу
|
भालु
|
бял (2)
|
balakṣa
|
Бял.
|
бальакша̀
|
बलक्ष
|
бял (3)
|
śvetya
|
Бял; виж "светлина, светъл".
|
швѐтя
|
श्वेत्य
|
В
|
вагина (вулг. - "путка")
|
puṭaka
|
1. Цепка, разрез, кухина, тесен отвор, гънка; 2. Sam puṭaka - вид коитус.
|
пу̀така
|
पुटक
|
валеж
|
vāri
|
Дъжд (от var - "вода", б.а.). Виж "дъжд".
|
ваари
|
वारि
|
Вардар
|
vārda
|
Вододаен; дъждовен облак.
|
ва̀арда
|
वार्द
|
Вардар
|
vārdara
|
Вода [б.а.: var (वार्दर) е вода, dara (दर) - поток].
|
ва̀ардра
|
वार्दर
|
вардене (остар диал. на "пазене"); варда! (меж -думетие - "пази се!")
|
var + dha
|
Var (वर्) има значение и на защитник; за dha (ध) и da (द) – "даване" или "даващ"
|
|
|
вардя (остар диал. на "пазя")
|
vyardati (vyard)
|
По(д)тискам, оттичам се.
|
вярдати
|
व्यर्दति
|
варене
|
vraṇa
|
Кипене; варене; виж "рана".
|
варана̀ или врана
|
व्रण
|
варене (2)
|
var
|
Вода, езеро.
|
вар
|
वार्
|
Варна
|
varna
|
Слава, злато, блясък, красота, звук, цвят (var означава и вода); виж по-долу зн. на na (न).
|
варана̀
ва̀рна (Х.)
|
वर्ण
|
Васил / -ка, алт. тълк.
|
vasu
|
Благодетелен, светлина, лъчист
|
васу̀
|
वसु
|
Вачко, Въчо, алт. тълк.
|
|
Виж "звук, звучене (2)".
|
|
|
вдигам (поставям/слагам горе)
|
gurate (gur)
|
Вдигам, повдигам.
Понякога „gur“е обща основа и при други думи, изразяващи възходяща степен – виж „горд, гордост“ и (2), „горе“, „грамаден“.
|
гурате
|
गुरते
|
вдовец
|
vidhura
|
1. Вдовец; нещастие / бедствие, страдащ, безпомощен, обезпокоен, объркан, разтревожен, депресиран.
Vi [(वि) (без, далече, далече от)] + dhura [(धुर) - полюс (б.а.: вероятно и противоположност или половинка), стълб (б.а.: вер. и "опора"), част или съставка, господар / -ка; 2. Иго, тежест или товар (едва ли е в смисъла на последните три думи).
|
видху̀ра
|
विधुर
|
вдовица
|
vidhavā
|
Вдовица; букв. означава "без съпруг" {vi [(वि) (без, далече, далече от)] + dhava (धव) - дарител / -ка, съпруг (б.а.: вероятно е значело и "съпруга"), мъж, господар, притежател.
|
видха̀ваа
|
विधवा
|
Веди (третата буква от Глаголицата и Кирилицата))
|
vedi
|
1. Знание, учител; vedati (vid) - वेदति e една от гл. форми; 2. "веди" е значението на глагола "уча" в старобългарската му форма.
|
вѐди
|
वेदि
|
ведро̀
|
bādara
|
Вода.
|
ба̀адара
|
बादर
|
ведър, ведрина
|
|
Виж "бодър".
|
|
|
вещ (същ.)
|
vastu
|
Вещ, предмет, нещо.
|
васту̀
|
वस्तु
|
вземам
|
vāsayati (vas)
|
Вземам.
|
ваасаяти
|
वासयति
|
вземам (2)
|
veti (vī)
|
вземам
|
вети
|
वेति
|
вид
|
vidhā
|
Вид, форма.
|
видха̀а
|
विधा
|
видра
|
udra
|
Видра.
|
удра̀
|
उद्र
|
виждам, видя
|
vidati (vid)
|
Зная, възприемам, уча, опознавам, осъзнавам.
|
видати
|
विदति
|
виждам, видя (2)
|
vīkṣate (vīkṣ)
|
Гледам, виждам, размишлявам, разсъждавам, проумявам, изучавам.
|
виикшате
|
वीक्षते
|
виждам, видя (3)
|
vikhyāti (vikhyā)
|
Поглеждам, виждам, блесвам, осветявам.
|
викхяти
|
विख्याति
|
виждам, видя (4)
|
viṣkayati (viṣk)
|
Виждам, възприемам.
|
вишкаяти
|
विष्कयति
|
виждам, видя (5)
|
viṣyati (viṣk)
|
Виждам.
|
вишяти
|
विष्यति
|
виза, визита (чуждици)
|
viśana
|
Влизане, влизане в.
|
вѝшана
|
विशन
|
вик
|
vāc
|
Дума, разговор, реч, глас, свещен текст.
|
ваач
|
वाच्
|
викам
|
vakti (vac)
|
Говоря, казвам, изричам, обявявам, споменавам.
|
вактѝ
|
वक्ति
|
висене
|
|
Виж "висина, висини".
|
|
|
висина, висини
|
viṣāṇa
|
Връх, рог, меч. Коренът е viś; виж значенията му в санскр. речници.
|
виша̀ана
|
विषाण
|
висш
|
|
Виж "висина, висини".
|
|
|
висок / -а
|
|
Виж "висина, висини"; виж "ка".
|
|
|
височина
|
|
Виж "висина, висини".
|
|
|
вихър, вихрушка
|
vihruta
|
Наранен, изкривен.
|
вииху̀та
вихру̀т (Х.)
|
विह्रुत
|
вихър, вихрушка (2)
|
vihrut
|
Червей, змиеподобно създание; виж "ураган".
|
вииху̀т
|
विह्रुत्
|
вихър, развихрям
|
vihruṇāti (vihru)
|
Развалям, отклонявам.
|
вихрунаати
вихруна̀ти (Х.)
|
विह्रुणाति
|
влача
|
vrajati (vraj)
|
Влача, тегля.
|
вра̀джати
|
व्रजति
|
влизам
|
|
Виж "лазя".
|
|
|
влизане
|
|
Виж „виза“ и "лазя".
|
|
|
влюбвам
|
|
Виж "любя".
|
|
|
внимателен
|
manana
|
Внимателен; мислене, размисъл, разум, разбиране, почит.
|
манана
|
मनन
|
вода
|
avoda
|
Мокър, влажен; капене.
|
авѐда
аво̀д (Х.Н.)
|
अवोद
|
вода (2)
|
uda
|
Вода.
|
уда̀
|
उद
|
вода (3)
|
va
|
Има значение и на "въздух", и на "вода".
|
ва
|
व
|
вода (4)
|
pīvā
|
Вода.
|
пѝиваа
|
पीवा
|
вода (5)
|
surā
|
Вода, течност.
|
сура̀а
|
सुरा
|
водач, водене
|
voḍhṛ
|
|
Сподели с приятели: |
