(4) Практично приложение на теоретичния отговор 3:12-15

(4) Практично приложение на теоретичния отговор 3:12-15

Така, както отговорът в ст.10-11 се върти около две ключови идеи (време и вечност), така и приложението на този отговор в ст.12-15 е изградено върху две ключови идеи - радост и страх, които представляват продължение на откритията, направени в предишните стихове. Всяка една от двете под части започва с глагола “познах” (ст.12,14). Тези две части взимат и доразвиват ключовите идеи от отговорите, с които съответно са свързани. В ст.12-13 става въпрос за удоволствието, което човек може да извлече от всичкия си труд - трудът, който Бог е дал на човешките чада, за да се трудят в него (ст.10). От друга страна ст.14 говори за вечното дело на Бога (повтаряйки думите олам (вечно) и аса (прави) от ст.11) и за липсата на способности у човека да разбере или промени това дело (в ст.11 да издири, а в ст. 14 да прибави или отнеме нещо). Атмосферата в двата пасажа е различна и отразява двата аспекта на отговора в ст.10-11. Приповдигнатият тон в ст. 12-13 (вж. повторението на думата тов “добро” и думите “весели”, “наслада”, “дар”) следва от казаното в ст.11а, че всяко нещо е хубаво на времето си. От друга страна в ст.11б-г и 14-15 цари съвсем друга атмосфера, продиктувана от подтискащия контраст между Божественото величие и човешката незначителност. Наличието на тези паралели потвърждава правилността на теорията, че в ст.10-11 съществуват два отговора на един и същи въпрос от ст.9.

Като централен елемент в “труда”, който Бог е дал на хората, Кохелет вижда радостта и удоволствието, което човек може да извлече от нещата, с които се занимава под слънцето. Работата на човека трябва да му носи удовлетворение и наслада, а живота като цяло - радост и веселие. На плоскостта на времето това е най-доброто, което Кохелет може да предложи на своите читатели. Радостта е дар от Бога. Тя е основна част от труда даден на човешките чада и е хубава на времето си. Следователно приемайки я като такава човек прави това, за което е създаден. Да върши това, което Бог му е дал и да се наслаждава на това което върши е начинът, по който човек участва в Божия план за света.

Същевременно човек трябва да изпитва страх от Бога. Коментаторите, които виждат в Еклисиаст скептик, отчаян от невъзможността да достигне до пълно и истинско познание, тълкуват понятието “страх от Бога” в книгата не в традиционният старозаветен смисъл, а по скоро като ужас от едно непредсказуемо и непознаваемо същество, което си играе с човека и върши каквото си пожелае²⁹. Уайбрей е прав, когато отхвърля подобно схващане и казва: “Бог с право изисква “страх” от хората в смисъл на признаването на това, че той е качествено различен от своите творения”³⁰. Страхът от Бога тук е осъзнаване на огромната пропаст, която лежи между създанията и Твореца. Бог предизвиква това осъзнаване като посочва на човека неговите възможности и ограничения. Нещата, които прави Бог са вечни и непроменими. Човек не може нито да ги разбере в тяхната цялост, нито да упражнява някакво влияние върху тях. Бог му е отредил място в делото, което върши и човек може да види само един малък отрязък от това дело.

Две неща трябва да се имат пред вид относно този отрицателен полюс в книгата. Той е свързан с философския въпрос относно смисъла на живота и с убеждението на Еклисиаст, че човек е създаден да живее вечно. Фактът, че човек умира, според него обезсмисля всичко, което той е и върши. Това ниво на разсъждение е свързано с втората част на отговора в 3:10-11, когато Кохелет изследва своя въпрос от гледна точка на вечността. За това и 3:11 е толкова важен стих за разбирането на цялата книга. Бог е положил вечността в човешкото сърце. Еклисиаст усеща, че има нещо повече, което надхвърля рамките на настоящото му съществуване, но не може да знае нищо със сигурност за него, защото то е извън пределите на неговите познавателни способности. Именно това противоречие между усещането за съществуването и осъзнаването на непостижимостта на вечността е изворът на негативния полюс в книгата.³⁷

На второ място, трябва да се подчертае, че интересът на Кохелет към отговора на въпроса за смисъла от живота е продиктуван от практични, а не от теоретични подбуди. Той задава този въпрос, за да може да отговори на другия основен за него въпрос: “Какво е добре да вършат човешките чада?” (2:3 вж.6:12). Книгата се опитва да отговори на земния, но много важен въпрос “как да живея?” Уникалното за Еклисиаст е, че той тръгва да търси отговор на този въпрос по един много философски начин. Той иска първо да разбере каква е ползата, какъв е смисълът от човешкия труд и в светлината на това, което е открил, да даде практични съвети на своите читатели, как да живеят. Оказва се обаче, че отговорът на неговия първи въпрос е непостижим. Божието дело е прекалено мащабно за човешкия ум и човек не може да разполага с пълно и съвършено знание за него (8:16-17). От тук следва, че човек не може да си отговори и на въпроса каква е ползата от неговия труд, тъй като този въпрос надхвърля рамките на времето и обхваща и едно друго измерение – това на вечността.

В книгата обаче съществува и втори, положителен полюс. Той е концентриран главно около съветите на Кохелет човек да се весели през живота си и да изпитва наслада от всичкия си труд, но също така включва и други елементи. Основните теми, които формират този полюс са мотивът за радостта (2:24-26; 3:12-13; 3:22; 5:18-20; 8:15; 9:7-10; 11:8-10), положителната роля на мъдростта (7:5-6; 7:11-12; 7:19; 8:1-6; 10:2-3; 10:8-15; 11:1-6) и Божествената справедливост (3:17; 8:12-13; 11:9б; 12:14). Човек не бива да се задушава от отчаяние или да бъде парализиран от чувството за безсилие. Животът трябва да се живее пълноценно и мъдро. Пасажите, които формират двата полюса, се различават по своя тон, атмосфера, форма и смисъл. Първият полюс се състои главно от наблюдения и изводи, докато вторият – от съвети и наставления. Първият е свързан с фундаменталния въпрос за смисъла на живота и за вечността. Вторият се задоволява с практични, ежедневни проблеми и се движи в рамките на времето и на този живот. (Тези наблюдения не важат за темата за справедливостта, но тя излиза извън рамките на настоящата статия). Това ни показва, че макар Кохелет да не успява да намери отговор на своя първи въпрос (“какъв е смисълът?”), това не му пречи да потърси и даде отговор на втория (“как да живея?”). Вместо обаче да каже “понеже открих, че ползата от труда е… за това ви препоръчвам да правите…” неговият съвет звучи по следния начин: “понеже никой човек не може да отговори със сигурност на въпроса относно ползата от труда, за това най разумното нещо е човек да не бъде роб на работата си, а да извлече максимално удоволствие от нея тук и сега, защото няма да може да вземе нищо от нея в гроба.”

Какъв е смисъла на делата ни? Всичко е суета!

Как трябва да живеем живота си? Да се наслаждаваме на това, което Бог ни е дал!

Редица автори са на мнение, че Кохелет е отчаян и разочарован песимист. Положителните изказвания, които той прави от време на време, не променят този факт – те или не отразяват неговото истинско мнение, или още повече подчертават отрицателния тон на книгата. Гордис например смята, че всички твърдения за Божията справедливост в “Еклисиаст“ не изразяват схващането на автора, а на негов опонент, който той цитира, за да обори. Лоудър пък подчинява смислово темата за радостта на темата за суетата: “радостта от живота…е подчинена на суетата на живота (и така)…има само една основна идея: декларацията, че всичко е безсмислено”³⁸. Фокс подкрепя това, като твърди, че радостта, за която говори Еклисиаст, е всъщност повърхностно удоволствие, родено от съзнанието за абсурдността на живота, което бива използвано за временно притъпяване на болката, но без да може да премахне горчивия вкус, оставен от песимизма³⁹. Веселието не носи истинско и дълбоко удовлетворение, то само помага на човек временно да забрави нерадостното си, окаяно положение.

Други автори пък достигат до напълно противоположните изводи. За Уайбрей Кохелет е преди всичко “проповедник на радостта”⁴⁰. Темата за суетата на живота е използвана само като един от доводите, които подкрепят тезата, че човек трябва да се весели в настоящето. Според този коментатор пасажите, в които Еклисиаст съветва читателя да се весели, носят основното послание на книгата и изразяват най-ясно мирогледа на нейния автор. Ийтън и Киднър смятат, че отрицателният полюс в книгата не описва мнението на Еклисиаст, а е израз на “светския” възглед, който той се стреми да обори. Авторът иска да покаже колко страшен може да изглежда светът, погледнат през очите на атеиста. За човека без Бога наистина всичко е суета. Истинското послание на книгата е: “пази заповедите на Бога, за да не бъде и твоят живот толкова суетен и празен”.

И двата гореизложени подхода не са задоволителни, защото в края на краищата всеки един от тях пренебрегва част от текста в името на логическата последователност. Не съществуват обективни критерии, които да ни дадат основание да припишем част от твърденията в книгата на някои друг. Кохелет никъде не казва “всичко е суета, погледнато през очите на света”. Напротив, той казва точно обратното: “Аз видях, че всичко е суета”. И отчаянието и радостта принадлежат на Кохелет.

Въпросът, от който трябва да тръгне изследователят, е: “от къде идват това отчаяние и тази жажда за живот в мисленето на мъдреца?” При негативните заключения, изграждащи отрицателния полюс, подходът е изцяло емпиричен. Авторът тръгва от света около себе си, като го наблюдава, изпитва и анализира (“видях” – 1:14; 2:13; 3:16; 4:1; 4:7; 5:13; 6:1; 7:15; 8:9,10; 8:17; 9:11; 9:13; “издирих и изпитах” -1:13; “опитах” – 2:1; 7:23; “разгледам” – 2:11,12; “рекох в сърцето си” – 2:15; 3:18; “занимавах сърцето си” – 8:9; “размишлявах” – 4:1). Това, на което се осланя, са собствените му познавателни способности. Същото важи и при част от съветите човек да се весели (3:22; 5:18). В 3:1-15 обаче, виждаме един напълно различен подход. Тук Еклисиаст тръгва не от наблюденията си, а от традиционното учение на литературата на мъдростта за времената, взето в контекста на старозаветното учение за реда и хармонията, създадени от Бога при сътворението на света (Битие 1 гл.). С други думи той тръгва от учението на Писанията, което приема на вяра. От това учение той си прави извода, че в света съществува ред (въпреки хаосът, който изглежда царува навсякъде около него) и този ред дава смисъл на труда му (въпреки очевидното безсмислие, което той вижда в труда си). Именно вярата в съществуването на хармония във вселената позволява на Еклисиаст да види в мъдростта и веселието смисъл и стойност.
Имайки пред вид това можем да допълним горната схема по следния начин:
1) На плоскостта на вечността 11б-г Отрицателен полюс Основа и метод

Какъв е смисълът на делата ни? Всичко е суета! Наблюдение и анализ

Как трябва да живеем живота си? Да се наслаждаваме! Вяра (+анализ)

Пред себе си имаме класически пример на сблъсък и противоречие между разум и вяра. Еклисиаст не изоставя вярата си, нито пък се отказва от разума си и желанието си да анализира и разбере света. Той също така не се оставя вярата му да замаже проблемите и да пренебрегне трудностите. Това, което му позволява да държи едното без да изпуска другото, е неговото твърдо убеждение в невъзможността на човек да обясни Бога и света, който той е създал (3:11). Ясното съзнание за границите на човешките възможности и безграничността на Твореца предпазва Кохелет от изкушението да изостави разума или вярата си или да подчини едното на другото. Липсата на обяснения го тормози, но не го разрушава. Той вярва във Бог, който стои отвъд обясненията, над човешката мъдрост.