66
Върни се за миг в ученическите години. Ето те в класната стая, решаваш тест, въоръжен с двойка подострени моливи и глава пълна с факти.
Отговаряш уверено на въпросите, защото си учил цяла седмица. Случайно поглеждаш към съседната редица чинове и забелязваш, че умникът на
класа от лявата ти страна, същият, който непрекъснато вдига ръка в час, е отговорил съвсем различно на един от въпросите. Започваш да се притесняваш: Той ли е прав? Или аз греша? Бях сигурен, че отговорът е
„Магна харта“, но този знае всичко. Може би все пак отговорът е „Бхагават
Гита“. Познай какво следва после? Заменяш верния си отговор с грешен.
Излиза, че това хлапе изобщо не е било нито по-умно, нито по-добре информирано от теб.
Още по-важно е да гледаш собствената си работа, когато усетиш изкушението да се сравняваш с хора, много над твоята категория. Може да е стимулиращо да си
сверяваш часовника с човек, който се справя незначително по-добре от теб, но да се мериш с една истинска суперзвезда или единствен по рода си гений, може да те доведе до отчаяние. Отчасти това се дължи на навика да се фокусираме върху крайния резултат, вместо върху усилията, които трябва да положим.
Да си представим, че свириш на цигулка в някакъв камерен оркестър, просто за забавление. Ако мислиш за
собственото си развитие, това, че
„първата цигулка“ е малко по-добър от теб, ще бъде стимул за усъвършенстване на уменията ти. Ще се упражняваш повече и вероятно ще успееш да стигнеш до неговото ниво. Но да се сравняваш с виртуоз от ранга на Джошуа Бел, може да те докара до лудост. Не бива да забравяш, че освен невероятния си талант, Бел е започнал да взима уроци на четиригодишна възраст, след като майка му го хваща да възпроизвежда с помощта на ластици, опънати на дръжките на дрешника,
една мелодия, която чул тя да свири на пианото. Откакто е започнал с уроците, колко часове мислиш, че е прекарал през следващите 20 години, затворен вкъщи, в безкрайни упражнения на цигулката? А ти щеше ли да имаш волята да си толкова дисциплиниран и отдаден? Помисли за всичко, което е пожертвал, прекарвайки безкрайни часове в свирене на гамата. Но дори да смяташ, че би имал волята да
се трудиш с такова усърдие, ти не си имал този шанс. И защо тогава да се измъчваш? Да се сравняваш с Джошуа Бел, с Марк
Зукърбърг, с Майкъл Джордан или с Мерил Стрийп, е все едно да се учиш да плуваш и да се мериш с някой делфин. Какъв е смисълът? По-добре да бъдеш себе си, отколкото със зъби и нокти да се стремиш да бъдеш нечия по-лоша версия.