Европейски съвет председател

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ ПРЕДСЕДАТЕЛ		BG

Подобряването на осведомеността на обществото за всичко, което е заложено на карта, е от ключово значение за нашия успех. Ние трябва да адаптираме социално-икономическите си модели към бързо променящия се свят, като същевременно осигурим участието на хората и вземем под внимание общественото мнение. Изборните резултати и проучванията на обществените нагласи в цяла Европа дават да се разбере, че това е огромно политическо предизвикателство.

В качеството ви на действащи представители на бизнеса, които са пряко повлияни от промените, вие трябва да играете съществена роля, да заявите ясно посланието си в обществените дебати в своите държави и общества.

Целта е ясна и се споделя от всички: Европа трябва да съхрани привлекателността си като континент, в който всички граждани да живеят, работят, създават и оползотворяват богатство. За тази цел, ни е нужен растеж, качествен растеж. Нужна ни е и среда на социален диалог, сближаване и справедливост.

Вашите нужди като представители на бизнеса също са ясни. Мога да ги обобщя в четири пункта: Нужни са ви идеи, благоприятна за иновациите среда, особено в промишлеността. Нужни са ви хора с разнообразни умения и способности. Нужен ви е капитал за финансиране на инвестициите ви. Нужни са ви пазари, на които да продавате и от които да доставяте.

Тези „четири фронта“ определят условията за растеж и работни места. Те са и в основата на европейската стратегия за растеж. Иновациите и научните изследвания, банковото кредитиране и рисковия капитал, трудовите пазари, международната търговия: въпреки кризата, ние работим усилено на всички тези фронтове и ще продължим да го правим!

Съществува обаче още една съществена потребност — пета поред. Когато всичко е наред, тя е незабележима и поради това лесно се забравя, но е от решаващо значение: стабилността. Политическата, социалната, икономическата и финансовата стабилност. Тя е необходима предпоставка за останалите четири, основа на доверието и главна функция на управлението. Вие не може да я набавите сами.

От 2008 г. Европа преживява две големи кризи — банковата криза и кризата на държавния дълг. Те можеха да имат неимоверно разрушителни последици. Тези последици бяха овладени поради намесата на публичните органи, която продължава и сега и има за цел да се осигури икономическа стабилност. Тази намеса се изразява в оказване на помощ на банките в затруднение и по-ефективно регламентиране на тяхната дейност, оказване на помощ на изпадналите във финансови затруднения държави от еврозоната, подпомагане на работодателите и работниците, за да преодолеят тежкия период. Казано накратко — в туширане на сътресенията.

Съществените усилия за постигане на стабилност изместиха в очите на обществеността продължаващата работа за осигуряване на растеж. Днес дебатът за растежа заема централно място в цяла Европа — и с право. В действителност той никога не е спирал, просто бе не толкова публичен. Той дори беше основна тема на първия свикан от мен Европейски съвет през февруари 2010 г. Година по-късно ние взехме решения в областта на иновациите и енергетиката. Тази година ние вече посветихме две заседания на Европейския съвет на растежа и работните места.

Бих желал да отбележа още три неща за контекста, в който работим.

Първо: като усреднени стойности рецесията в Европа в момента е лека, но съществуват големи разлики между отделните държави членки. Като цяло не се наблюдава риск от спирала на дефлация. Към днешна дата прогнозите са БВП в еврозоната да се свие с 0,3 % през 2012 г. и да отбележи отново растеж през следващата година. Редица европейски икономики бележат растеж, както извън еврозоната, така и в нея. Цените останаха стабилни, което е условие за икономическо и политическо доверие.

Второ: трябва да правим разлика между структурни явления и извънредни явления. Финансовата и дълговата криза бяха (и продължават да бъдат) извънредни явления. Те породиха сериозни затруднения в някои държави. Нека помислим за милионите безработни жени и мъже в Гърция и Испания. Същевременно кризата извади наяве структурни слабости, които съществуваха и преди нея. Те засягат всички ни. Системни слабости, както в Икономическия и паричен съюз, така и в отделните държави. Държавите членки, които предприеха най-мащабни действия за подобряване на конкурентоспособността си (например Германия преди десетилетие, Нидерландия и Швеция преди двадесет години), устояха на кризата по-лесно от останалите.

Трето. днес пространството за макроикономическа политика е силно ограничено. По време на кризата фискалните и монетарните инструменти бяха използвани в пълна степен. Неотдавна Европейската централна банка задейства почти до максимум своите инструменти. Равнищата на задлъжнялост и дефицити не оставят почти никакво пространство за фискални стимули, макар някои държави да са в състояние да оставят автоматичните стабилизатори да изиграят своята роля.

Изумен съм, че понякога сме изправени пред раздвоени искания: един ден ни казват, че липсата на фискална дисциплина подкопава доверието на пазарите, а на следващия твърдят, че фискалната консолидация убива растежа!

Нека заявя ясно: фискалната консолидация не е самоцел, тя е предпоставка за устойчив растеж. Структурните реформи продължават да бъдат основният лост, с който разполагаме. Техният ефект не е, нито може да бъде, непосредствен, но с времето те ще доведат до промяна и създаване на работни места. Нека признаем истината. Няма магически формули. Реформите отнемат време, а също и техният ефект върху растежа и работните места.

Когато говорим за реформи, е разбираемо винаги да поставяме ударението върху пътя напред. Той може да изглежда стръмен, но погледнете само извървяното досега. То трябва да ни окуражава да продължим.

В цяла Европа бяха взети смели решения. Решения, които се сблъскваха с интереси от всякакъв вид: във финансовия сектор, в енергетиката, на трудовите пазари, в защитените услуги. Социалната справедливост може да бъде постигната единствено ако усилията и ограниченията се разпределят поравно.

Моите колеги Елио ди Рупо и Марио Монти току що ви дадоха няколко впечатляващи примера. Други колеги също действаха смело. Испания и Португалия направиха своите трудови пазари по-гъвкави. Гърция отвори 150 защитени професии. Финландия и много други облекчиха данъчната тежест върху труда. Полша намали бюрократичните формалности за фирмите и предприемачите, започващи нов бизнес.

Балтийските държави, които бяха сред най-тежко засегнатите от кризата в световен мащаб, взеха драстични мерки. Днес те отново бележат растеж и никъде другаде в Европа равнищата на заетост не се повишават толкова бързо, колкото в Литва, Латвия и Естония! И всичко това в условията на фиксиран обменен курс. Никога не съм вярвал, че девалвацията може да бъде решение на структурни проблеми.

Голяма част от работата за подобряване на конкурентоспособността трябва да бъде извършена от държавите членки. Да се учим от опита на останалите помага. Всички колеги днес са напълно наясно, че неуспехът — или успехът — на една държава може да промени прогнозите за всички останали. Това прави още по-интензивни обсъжданията сред ръководителите в рамките на Европейския съвет. И аз считам за свой дълг, в качеството си на първи постоянен председател, да се възползвам максимално от приемствеността, която осигурява мандата ми, и да напомням на колегите — тактично, но непрекъснато — поетите от тях лични и колективни ангажименти.

Част от работата по създаването на благоприятстваща растежа среда можем да извършим само заедно, на равнището на ЕС.

Например патентите, които са от първостепенно значение за превръщането на идеите в продукти. В момента разходите за регистрация на патент в Европа са двадесет пъти по-високи отколкото в САЩ или Япония. Сега сме по-близо от всякога до постигането на споразумение по дългоочаквания европейски патент, който следва да намали тези разходи с 80 %. Въвеждането му ще бъде огромно облекчение за всички!

Друг пример е работата на Съюза в областта на единния пазар — нашето ненадминато постижение — и на търговията, които гарантират нови пазари за нашите дружества зад граница.

При условие че се спазват правилата на честната конкуренция, международната търговия е жизненоважен двигател на растежа. Примерът на Германия показва, че Европа е абсолютно способна да защитава позицията си на износител на висококачествени стоки. Ние имаме много голяма полза от премахването на нетарифните пречки. Добър пример за това е споразумението ни с Корея. Надяваме се, че Япония ще изпълни обявените от нея намерения да отвори пазарите си. Резултатите от търговските преговори със Съединените щати биха могли да имат огромно въздействие, но процесът още не е приключил. Много дружества развиват изключително добра дейност в Китай, но там все още има голям неизползван потенциал. Търговията е двупосочна улица.

Отношенията в глобализирания свят не се ограничават само до пазарите, те засягат и хората. Често се казва, че в ход е световна „надпревара за таланти“. Това е вярно, но може да създаде погрешното впечатление, че въпросът е „елитарен“. Всъщност необходимостта от умения се усеща на всички равнища. В Съюза има повече от 2 милиона свободни работни места. Предполагам, че не търсим 2 милиона души от калибъра на Алберт Айнщайн...!

Независимо от това има много неща, които можем да направим, за да се погрижим нашата работна сила да остане най-добре квалифицирана в света. Да бъдем конкретни. Какво можем да направим за един 16-годишен човек в Испания или Швеция?

Първо: да осигурим подходящо обучение преди и по време на професионалния живот, което да отговаря на потребностите на нашите икономики. Да прехвърлим мост между класната стая и работното място; нещо, което изисква усилия и от двете страни.

Второ, трябва да улесним младите хора в първите им професионални стъпки: стажове, натрупване на опит, първи трудови правоотношения. Отминаха времената, когато професионалният живот на хората преминаваше на едно работно място, така че всеки би трябвало да получи поне справедлив първи шанс.

Трето: трябва да улесним хората да следват работните места. Впечатляващото количество свободни работни места в Германия, Обединеното кралство и другаде в Европа показва, че действително има недостиг на работна ръка или най-малкото, че има такъв недостиг на конкретни места. Предизвикателството е да направим за професионалния живот, това, което „Еразъм“ направи за образованието. Комисията възложи на най-добрите си хора да се занимаят с този въпрос.

Може да разполагаш с идеи, пазари, можещи хора, но без капитал няма да постигнеш много. Финансирането е от основно значение за растежа в дългосрочен план, но също и в краткосрочен план, за да се избегне навлизането в низходяща спирала. Европа може да има решаващ принос в тази област.

Не сме завършили работата си по отношение на стабилността. Както се вижда понастоящем в контекста на пазара на дългови инструменти, достъпът до финансиране за правителствата, фирмите и банките става все по-труден извън собствените им страни. Това положение е много обезпокоително и в дългосрочен план не е устойчиво. Убеден съм, че трябва да продължим да се развиваме в посока на по-интегрирана рамка за финансовия сектор и фискална система на еврозоната. Това е от решаващо значение за укрепването на основите на нашата обща валута и дава на гражданите и на инвеститорите сигурността за бъдещето, от която имат нужда.

Но сега да се върнем на растежа. Редовният бюджет на Съюза е един инструмент. Преди края на годината ще определим финансовата рамка на ЕС за периода 2014—2020 г. Дори ако бюджетът представлява едва около 1 % от нашия БВП, това означава около 1 трилион евро за седем години, което може да има огромно въздействие, що се отнася до лостовия ефект. Той дава възможност за инвестиции с потенциал за растеж в цяла Европа, което иначе просто не би било възможно, например като се създават връзки в енергетиката или транспорта, финансират се амбициозни научни изследвания или цифрови мрежи. Тази година имаме единствена по рода си възможност да превърнем този бюджет в инструмент на бъдещия растеж.

За да запълни празнотите във финансирането, оставени от пазарите, Европейският съюз разполага и със своя инвестиционна банка — Европейската инвестиционна банка, най-голямата многостранна банка в света. Това не е добре известно на широката общественост, макар че, както предполагам, много от вас го знаят: ЕИБ кредитира пряко по големите от вас и помага на банките да предоставят кредити на по-малките предприятия. Банката беше партньор в разработването на важни инфраструктурни проекти, като вятърни генератори или слънчеви електроцентрали.

По време на кризата, когато банките се изплашиха и пазарите се свиха, ЕИБ съществено засили дейността си, като направи необходимото особено важните проекти да продължат да получават необходимото финансиране. Понастоящем, без нов капитал банката скоро ще бъде принудена да намали мащаба на действията си. Ясно е, че нов капитал означава да се обърнем към европейските правителства и данъкоплатци. Но за това има основателни причини.

Дали затова да не обсъдим как ЕИБ би могла да разшири ролята си в областите, където е най-необходимо? Мисля че е редно да го направим.

С увеличение на капитала от 10 милиарда бихме могли да увеличим общия капацитет за кредитиране на банката с 60 милиарда за нови кредити през следващите три години, за да окаже подкрепа в размер до 180 милиарда евро за нови инвестиции. Тази подкрепа е много важна, за да могат държавите и предприятията чрез растеж да превъзмогнат кризата!

В заключение: ясно е че залогът е висок. Европа има нужда от структурен икономически растеж и ние можем да го постигнем. Повтарям, че реформите искат време.

Това е най-висшият приоритет за европейските ръководители и ние работим в тясно сътрудничество, за да го осъществим. Ще се срещнем отново в рамките на Европейския съвет през юни, за да вземем важни решения, като не изключвам възможността преди това да свикам ръководителите на неформална вечеря, на която открито да обменим мнения как най-добре да подготвим темите за юни.

Трябва да участваме в „борбата на идеите“. Фискалната консолидация не означава единствено прилагане на строги мерки в момента. Тя означава също инвестиране в бъдещето. Тя дава възможност да се направи правилният избор за бъдещето. Орязването на средства и данъците трябва да са справедливи. Дори политиката за растеж изисква да се направи избор и да се принесат жертви, но това не трябва да е за сметка на една социална група или на едно поколение. Някои създават впечатление (или илюзия), че политиката за растеж е лесна работа. Това съвсем не е така. Дошъл е моментът на истината. Трябва да сме творци на промяната или тя ще ни бъде наложена отвън.

Както казах в началото, и вашите гласове като предприемачи трябва да бъдат чути в тези дебати за бъдещето на Европа. Необходимо е да говорим за Европа положително. Има достатъчно критики. Има достатъчно страх. Нуждаем се от езика на надеждата. Ако защитавате каузата на промените убедително, ще намерите неочаквани съюзници — не само в обичайните среди на правителството и бизнеса, но също и сред служителите, младежта, безработните. Надеждата е привлекателна идея. Можем да сме творци на промяната. Правили сме го в миналото. Ние сме господари на собственото си бъдеще.