Факултет по библиотекознание и културно наследство т т

Факултет по библиотекознание и културно наследство



Т
Т
е
е
м
м
а
а
:
:




Разузнаване и контраразузнаване
Разузнаването в България


Студент: Мария Подекова-Каменова задочно обучение Ф.№ 105-опз
София
2020

Разузнаването е една от най- древните професии /вероятно втората
най-стара професия/. Или с други думи – една от най-старите
специализирани човешки дейности.
I.
Разузнаването се заражда в зората на развитие на човешката цивилизация, в първия етап от развитие на човешките взаимоотношения.
Корените на разузнаването са заложени в генeтичния човешки код – да оцелява сред суровата природа, в битката с други човеци, животни и природните явления.
По-късно, когато се сформират родовете и племената и се появяват противоречията м/у тях, възниква естествената необходимост от разузнаване (информация) – къде се намира враждебното племе, какви са намеренията му, къде ловува, къде крие храната си? Появява се и фигурата на съгледвача - един от най- добрите, физически силен, съобразителен, умен.
Историята на разузнаването е историята на човечеството!
Началото на тайните служби се губи във воала на хилядолетията и е запазено главно под формата на интересни и поучителни легенди и митове.
Най – ранните извори за събиране на сведения са гадатели, оракули и астролози.
-
Известна е легендата за Касандра, дъщеря на троянския цар Приам, дарена от бог Аполон със способността да пророкува. Нейните гражадани не вярват на пророчеството и и това се оказва гибелно за Троя (хубавата
Елена, Одисей, „Троянския кон”).
Сериозен източник на информация за разузнаването в древността са ръкописите на Херодот - бащата на историята. Описвайки битката при Термопилите, м/у гърци и перси (цар Ксеркс),
Херодот съобщава интересни сведения.
Напр: Ксеркс изпраща конен съгледвач да разузнае обстановката в
лагера на гръцките войски, а гърците изпращат трима шпиони да
проучат колко голяма е войската на персите. Разказът на Херодот е една от първите илюстрации, как незадълбоченият и повърхностен анализ на разузнавателната информация може да се обърне с/у този, който е положил усилия да я получи.
При похода на император Александър Македонски в Индия, неговите военоначалници нямат сведения че индийците използват бойни слонове. Само късмет ги предпазва от поражение.
Александър Македонски е първия, който използва и пощенска цензура.

Славният Анибал (във войните с/у Рим)дължи победите си не само на пълководнически талант, но и на добър шпионаж.
Юлий Цезар също има свои шпиони в Галия.
През 3-ти – 2-ри век пр.Хр. Римската империя се трансформира в абсолютна монархия. По това време се формира службата за „за хора със специална мисия”, обособена, като спец отдел на имперската служба.
Специално внимание трябва да се отдели на китайския Философ
(пълководец?) Сун Дзъ – края на 6-ти и началото на 5-ти век пр.н.е. На бамбукови плочки, съединени с кожени връзки, с четчица и туш той пише трактат на тема „Изкуството на войната”.
По късно и „Изкуството да побеждаваш”. Там той формулира основните закони на военното изкуство, включително и на разузнаването. Сравнени с тях, стратегиите на древногръцките стратези, живели по същото време, изглеждат като детски съчинения. Дори и днес 2 500 год. по – късно главата „Тайните агенти” звучи актуално.