Факултет по журналистика и масова комуникация Катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване

Основни етапи от подготовката на дипломното изследване:

1) Одобряване на предложение за дипломната работа и избор на научен ръководител.

2) Разработване на план-концепция за изследването.

3) Провеждане на изследването.

4) Анализ на резултатите: представяне на резултатите, обработка, анализ, синтез и обяснение на резултатите и формулиране на обобщенията.

5) Оформяне на ръкописа.

6) Предаване на завършената дипломна работа.

7) Подготовка за защита.

8) Защита.

В предложение (заявление) по образец се посочва желанието на студента да разработва дипломна работа в катедрата, темата на разработката и научния ръководител, който трябва да е дал съгласието си писмено на същата бланка. За тази цел темата трябва да се съгласува предварително и лично с бъдещия научен ръководител. Предложенията се разглеждат на Катедрения съвет, като решение се взема решение за всеки случай конкретно.

Съотношението на темата и проблема на изследването е важен методологичен въпрос. Темата на изследването трябва да съдържа проблема му, да отразява неговото противоречие. Проблемът е съдържателната характеристика на темата, а самата тема уточнява и локализира (определя границите на) проблема в ситуацията на изследването. Затова тя впоследствие присъства в заглавието на дипломната работа.

Към формулировката на темата на изследването се отправят изискванията:

• 
  да е максимално ясна;
  
• 
  да не допуска двузначно тълкуване;
  
• 
  да не бъде обща формулировка, а да е диференцирана според предмета на изследването;
  
• 
  да не е широка, да обхваща тесен кръг от проблеми (при единичен изследовател);
  
• 
  да съществува необходимост от разработването й - практическа, теоретична;
  
• 
  да е полезна;
  
• 
  да дава икономически и (или) социален ефект.
  

Проблемът е основният въпрос или група въпроси, отговорите на които трябва да бъдат дадени в хода на изследването.

Под научен проблем се разбира такъв въпрос, чийто отговор не е налице в натрупаното в социума научно знание, а е свързан с нещо неизвестно за обекта, например причините за някои негови прояви или начините за връзка между елементите му.

Проблемите могат да са научни, социални или практически, а могат и да съчетават тези сфери.

Хипотетичното мислене е основната отличителна черта на изследователя. Към хипотезите в изследването се отправят редица изисквания, най-важните от които са:

1. Да не е в противоречие с факти, методологически принципи и вече доказани теории. Да е правдоподобна и логична (изводът да следва от предпоставките).

2. Да е операционализируема, да дава възможност за проверка чрез емпирични методи. Да е доказуема.

3. Формулировката на хипотезата да е проста по строеж и да не съдържа ценностни съждения.

4. Да е формулирана съвсем определено и точно (граници).

5. Да не включва понятия, които не са емпирично интерпретирани и уточнени, в противен случай тя е непроверяема. Колкото по-разчленени и определени са термините, в които се формулира хипотезата, толкова по-трудно и същевременно по-значимо е предвиждането.

6. Формулировката на хипотезата да е под формата на утвърдително или на импликативно (релация) съждение – „Ако ..., то ...” Така да е формулирана, че да може лесно да се вземе недвусмислено решение за потвърждение или отхвърляне.

7. Да дава интерсубективна възможност за контрол (за проверка).

8. Да е най-простият и очевиден отговор на породилия я въпрос.

Когато говорим за конкретно научно изследване, независимо в каква област се извършва, стратифицирането му, „разцепването” му на обект и предмет и тяхното дефиниране е задължителна процедура, без която самият изследователски процес просто не може да започне.

Например, обект на комуникационните изследвания може да бъде комуникационният процес като цяло и в неговите структурни компоненти, съвкупността от връзки и отношения между комуникационния процес и останалите социални процеси, съвкупността от връзки и отношения, в които встъпват участниците в комуникационния процес помежду си и в хода на изпълняваните от тях специфични дейности, както и връзките и отношенията с външни на комуникационния процес лица и социални групи, а също така и съществуващото вече или получено в хода на други изследвания и на емпиричния етап знание под формата на правила, принципи, закономерности, както и методите за приложението му в практиката.

Под предмет на изследването се разбират тези съществени свойства и отношения на обекта, познаването на които е особено важно за решаването на теоретичния или практическия проблем. В предмета на изследването най-ярко се проявява противоречието, залегнало в проблемната ситуация.

Предметът е резултат от взаимодействието на проблема и обекта на изследването. Предметът предполага обекта, но не съвпада с него, той е негов аспект, негов ракурс; той обозначава границите, в които обектът се изучава в конкретното изследване (качествени, времеви, пространствени). В предмета трябва да проличи новото, което се привнася от изследователя. За да се определи предметът на изследването, е необходимо да се изучат съществуващите, теории, да се проследи еволюцията на идеите и методите на изследване, да се определи проблемът и личното отношение към него. В качеството на предмет на изследването се взема историята на развитието на обекта, теориите за него, съществените му свойства, законите на развитието, логическият апарат и методите, необходими за формирането на обекта и т.н.

Формулировката на целта не може да започва с думите „изучаване”, „изследване”, „анализ” и т.н. Изучаването на нещо не може да бъде цел на изследователския проект. Целта е откриване на някакви закономерности, действащи в околната среда или в затворени системи, а изучаването, изследването са само пътят до тази цел.

Глаголът е ключов при формулирането на целта на дипломната работа – де факто глаголът е целта. Може да бъде: трудът си поставя за цел да докаже, че ...; да изгради ...; да разкрие (механизъм); да открие ...; да установи (характер, зависимост); да получи; да създаде ...; да изобрети ...; да разработи; да определи (например, аксеологичните критерии за оценка на нещо); да обоснове (например, ефективността от внедряване на нещо), да обясни (например, причинно-следствените връзки) и т.н.

Задачите на изследването произтичат от целта и трябва да осигурят реализирането й. Те отразяват логиката на изследването – определена последователност от действия, минимализирани и степенувани по важност (дърво на целите) и йерархически разположени във времето.

Обикновено в една дипломна работа се формулират 3-4 основни задачи. Първата е свързана с разработването на същността, природата, структурата, закономерностите на функциониране на обекта. Втората задача е свързана със системата от критерии и показатели за характеристика на обекта; третата – със създаването на конкретни методики за изследване и четвъртата – с формулирането на конкретни изводи, препоръки и методики за научно-практическа интервенция.

Определят се начинът на изследване и обработка на материалите (методите); техниката на всеки метод (начинът на приложение, в зависимост от особеностите на обекта); инструментариумът (съвкупността от специални документи и апарати – анкетни карти, протоколи, въпросници, бланки, методически материали и др., с помощта на които се реализират технически методите на изследване и се осъществява сборът и обработката на информация).

Информационното осигуряване на изследването има две съдържателни страни - проучване на източниците на научна информация (научните публикации и непубликуваните документи) и проучване на практиката.

Съществуват два основни масива от документални източници на научна информация. В информационната наука се наричат първични и вторични.

1. 
   Първични източници:
   

• 
  Публикувани
  

• 
  непериодични – монографии, сборници, научни издания, научно-популярни, материали от научни конференции, официални издания, статистически сборници;
  
• 
  периодични – списания, вестници, реферативни журнали, дайджест;
  
• 
  продължаващи – научни трудове, научни записки, сборници, бюлетини, известия, годишници;
  
• 
  специални издания – патентно-лицензионни, нормативно-технически, алгоритми и програми, планово-отчетни, рекламни;
  

• 
  Непубликувани (отчети, дисертации, дипломни работи, депонирани ръкописи, архивни единици, преводи, технологична документация, рационализаторски предложения и др. );
  

2. 
   Вторични източници:
   

• 
  Информационни издания - реферативни журнали, сигнална информация, експрес-информация, печатни картички, обзори (референтни, аналитични);
  
• 
  Справочни издания – енциклопедии (общи, универсални, отраслови), справочници, речници (енциклопедични, тематични, терминологични, тълковни, двуезични, многоезични, етимологични),
  
• 
  Каталози и картотеки – електронен каталог, азбучен, систематичен, предметен, заглавен, своден; тематична и систематична картотека, картотека-персоналия, картотека на рецензии и т.н.
  
• 
  Библиографски издания – непериодични и периодични.
  

Дипломната работа е научен текст. А научният текст задължително включва и научнометодичен слой – съдържание, увод, заключение (изводи и препоръки), използвани информационни източници (не само цитирани заглавия), приложения, индекси (показалци).

Една дипломна работа обикновено е структурирана в три или четири глави (приблизително равни по обем съгласно изискването за вътрешен баланс), от които първата е посветена на очертаването на обекта на изследването и постановката на проблема в теорията и практиката, втората съдържа очертанията на предмета с програмата на изследването му, а третата представя получените от автора резултати (експериментална част) и техния анализ и обсъждане (при някои теми – методическа част).

Общата научна структура на текста има следния вид:

Заглавен лист

Декларация за оригиналност

Резюме, анотация, ключови думи (и на английски език)

Съдържание

Увод
Първа глава. Изследване на проблема

1.1. Постановка на проблема

1.2. Изследователски задачи

1.3. Потенциален ефект

2.1. Предходни изследвания

2.2. Базисни теории

2.3. Хипотези

3.1. Дизайн на методиката

3.2. Емпирични обекти и извадка

3.3. Инструменти

3.4. Процедури
Четвърта глава. Резултати и обсъждане

4.1. Представяне на резултатите

4.2. Обсъждане на резултатите
Заключение

Библиография

Приложения

_{Рубрикация на съдържанието}

Рубрикацията е технически похват за субординация на съдържанието.

Съществуват две системи за последователна рубрикация – азбучно-номерационна (alpha-numeric form) и номерационна или десетична (decimal form). Десетичната е стандартната форма за научни и технически трудове.

1. Традиционната (азбучно-номерационната) структура се използва при теоретични разработки с минимум подраздели и подточки, т.е. с по-малко дробна структура.

2. Десетичната структура използва само арабски цифри и се прилага при изследвания с по-детайлна структура.

Разлика между десетична и традиционна рубрикация

Изискванията към обема са следните:

1. 
   бакалавърска теза – да е ограничен до 70 стандартни страници с отклонения от 15% (60-80 стр.). Една стандартна машинописна страница е 1800 знака (30 реда на 60 знака на ред).
   
2. 
   магистърска теза – до 100 страници машинописен текст, като се допускат отклонения от 70 до 130 стр.
   

Уводът задължително трябва да включва следната информация: мотиви за предприемане на изследването, предмет, обхват и цел, както и благодарност за съдействие, например подкрепа (субсидии, стипендии) и консултации и дискусии с научни ръководители и колеги.

Уводът е встъпителната част от основния текст, органична негова част. Във функционално отношение той е елемент от научно-методичния апарат на дипломната работа. Целта му е в границите на около 5-10% от текста да даде необходимата информация за ориентиране в алгоритъма и процеса на работата, да запознае читателя с генезиса, историята или същността на въпроса, разгърнато изложение на който е съдържанието на дипломната работа.

Уводът се пише през цялото време на създаването на труда. В началото той съществува в тезисен формат, а се написва окончателно, след като изследването е напълно завършено.

1. 
   Основания за избора на темата
   
2. 
   Актуалност на темата
   
3. 
   Разработеност на темата. Място в съвременните дискусии
   
4. 
   Обществена и практическа потребност от изследването
   
5. 
   Актуална теоретическа потребност от изследването
   
6. 
   Обект на изследването
   
7. 
   Предмет на непосредствен изследователски интерес
   
8. 
   Основен проблем
   
9. 
   Цел и задачи
   
10. 
    Хипотеза
    
11. 
    Ограничения в обхвата на изследването
    
12. 
    Методика. Подход, методи и средства
    
13. 
    Понятиен апарат
    

Първа глава. Параграфи – анотация

Втора глава. Параграфи – анотация

Трета глава. Параграфи – анотация

3. 
   Информационни източници и приложения
   
4. 
   Очаквани резултати
   
5. 
   Очаквана научна новост
   
6. 
   Прагматичен ефект от изследването, приложимост на резултатите
   

Изложението по тази структура е строго индивидуално, пряко детерминирано от типа и темата на изследването и се пише в сътрудничеството с научния ръководител. Но в общи линии се развива в стандартни конструкции.

Заключението придава завършен вид на целия научен труд и е кратко повторение на изминатия път, сумиране на новото - явления, признаци, взаимовръзки, зависимости и т.н., което е разкрито в хода на изследването. Тук се поднасят научните новини.

Заключението продължава логическата линия на увода, затова е добре последната редакция на увода и заключението да се направи заедно, за да се запази стилът и духът на дипломната работа.

По обем заключението се доближава до обема на предговора – 4-6 страници.

• 
  Заключението е симетрично на увода.
  
• 
  Тук трябва да са общени изводите от цялата изследователска работа, подкрепени от частните резултати по пътя към изпълнението на целта. Заключението се „дисциплинира” от логиката на провеждане на изследването във формата на синтез от натрупаната в основния текстови масив научна информация. Синтезът е последователно, логически стройно и пунктуално излагане на получените в рекапитулация резултати и тяхното съотнасяне към общата цел и конкретните задачи, формулирани в предговора. Тук се съдържа т.нар. „изходно”, получено знание, което се явява ново спрямо „входното” знания (онова, от което е стартирала работата на изследователя). Именно то се изнася за обсъждане и подлежи на оценка от рецензента и от изпитната комисия при защитата.
  
• 
  Изводите се проследяват крачка по крачка, параграф по параграф и накрая – финален, концептуален и категоричен извод (как в края на краищата е реализирана поставената в увода основна цел и какво е предложението/тезата на дипломанта за разрешаване на проблемната ситуация, обозначена в заглавието). При окончателния извод се обръща внимание на главния смисъл (научната идея) на дипломната работа, на получените важни научни новини, на новите научни задачи, които възникват във връзка с проведеното изследване.
  
• 
  Нужна е стегнатост и тезисност.
  
• 
  Да се използват глаголите – очертани са, направено е, анализирани са, установени са, обобщени са, изведени са, структурирани са, изграден е модел на и т.н.
  
• 
  Всяко обобщение и всеки извод да звучи като резултат от решение на задача (също заявена като намерение в предговора).
  
• 
  Да се формулира своеобразна самооценка на приносите, които да бъдат оценени и от рецензента и които да вдъхнат доверие у читателя (за да ги цитира в последствие). Приносите са заложени като научно очакване още в предговора. Предполагаеми научни новини и приноси. Прагматичен ефект от изследването, приложимост на резултатите.
  
• 
  Преди финала се формулира прогноза за развитието на проблема и перспективи за следващи изследвания (идеалната ситуация е, когато дипломната работа е от типа проактивно, т.е. изпреварващо изследване).
  
• 
  На финала се очертава възможната приложимост на научните резултати в практиката (тук е задължително да личи собствената преценка за стойността на изследването и за релевантността му спрямо реалната научна и практическа ситуация).
  

Този раздел може да има различно наименование – „Библиография”, „Информационни източници”, „Източници”, „Списък на използваните източници”, „Цитирани източници”.

По въпроса за дяловете на списъка Библиография според актуалните международни стандарти:

• 
  не се отделят печатни от интернет източници – дават се в общ ред, защото ученият използва съдържанието, а не хартията, а уеб публикуването вече има официален статус
  
• 
  не се отделят книги от статии – общият им тип е научни публикации.
  

а) нормативни актове (закони, директиви, наредби, правилници и др. под.)

б) научни публикации (книги, студии, статии)

в) аудио- и видео ресурси.

За препоръчване е да се съставят два библиографски списъка. Единият да бъде обща „Библиография”, а другият само „Цитирани източници”. Така в този сегмент от дипломната работа ще се включат само действително цитирани в дипломната работа източници, които трябва да са достатъчни, за да подкрепят тезите на автора.

Номерацията за целия списък е единна – от №1 до безкрайност.

Можем да се основаваме на изискванията за приложения в научен труд, изписани в БДС ISO 7144:2011 Оформяне на дисертации и подобни документи.

• 
  Приложенията могат да съдържат по-подробна информация, по-разширено обяснение на използваните методи и технологии, които в основния текст са дадени в съкратен вид, препоръчана литература (библиография) и друга информация, която не е от съществено значение за възприемането на основния текст.
  
• 
  Номерирането на приложенията трябва да бъде последователна и да продължава пагинацията на основния текст.
  
• 
  Приложенията се обозначават с главни букви, започвайки с буквата „А”, предхождани от думата „Приложение”.
  
• 
  Разделянето на приложенията на точки и подточки трябва да бъде аналогично на това на основния текст. Номерирането на тези единици трябва да бъде отделно за всяко приложение, като всеки номер се предхожда от буквата на приложението.
  
• 
  Всяко приложение трябва да започва на нова страница.
  

ФЖМК препоръчва съблюдаването на следните стандарти, чиито функции се отнасят пряко към цитирането:

1. БДС 17377-96. Библиографско цитиране. Това е единственият легитимен към момента национален стандарт за практиката на цитирането. Утвърден е на 25 януари 1996 г. и влиза в сила от 1 февруари 1996 г. Той е действащ и в момента, въпреки че Националният институт по станадартизация през 2011 г. преведе следващият международен станадарт ISO 690.

2. ISO 690:2010. Information and documentation – Guidelines for bibliographic references and citations to information resources. Официален стандарт. [Revises: ISO 690-2:1997 и ISO 690:1987]. Действащ от 14 юни 2010 г.

3. БДС ISO 690:2011. Информация и документация. Ръководство за библиографски позовавания и цитиране на информационни ресурси. Действащ от 18 януари 2012 г.

Научните области и дисциплини имат възможност да избират, освен конкретни стилови конвенции за цитиране, и една от четирите стандартни системи или формати за документиране (standard documentation formats) на цитираните в научните трудове източници. Две от тях – системата „автор-година” (на англ. Author-Date или Name&Date) и номерационната система („номер-страница”, на англ. Numbered или още Historical method) са най-прецизни и, съответно, най-широко приложими в авторските научноизследователски текстове.

Цитирането в дипломната работа на ФЖМК е въпрос на избор между 4-те академични метода за цитиране на източниците –автор-страница (author/page), автор-година (name/date), индексиране (notes-bibliography) и номериране (numbered).

_{І. Системата „автор-страница”}

Форматът за цитиране в скоби „автор-страница” (Parenthetical Author-Page method) е опростен вариант на системата „автор-година” и се разпространява от 2003 г. като нова система за стила MLA. Той е от типа системи за вътретекстово цитиране. При него данните или маркерите за цитирания източник се изписват на реда между кръгли скоби ивключват само фамилното име на автора и точната страница, на която се намира приведената информация или дословен цитат. Ако името на автора се споменава в текущото изречение, в скобите се посочва само номера на страницата, параграфа или реда, т.е. местоположението на цитата. Пълните библиографски описания на източниците се дават на края на текста – в списък „Цитирани източници”.

Форматът за цитиране в скоби „автор-година” (Parenthetical Author-Date method, наричан още Name & date system) е от типа системи за вътретекстово цитиране. Изработен е от Американската психологична асоциация и е типичен за цитиране в стил APA. Предназначен е за социалните науки, преди всичко за психологията и за научните дисциплини, които акцентират върху имената на авторите и датирането на източниците, включително и хуманитарните. Непосредствено в текста се вмъкват два маркера – фамилното име на автори и годината на публикацията. Ако имета на автора/авторите на източника се споменават в прав текст, в скобите се изписва само годината. Коректното прилагане на формата „автор-година” по стила APA задължава авторите да посочват и цитираната страница, но само при дословна извадка в кавички, но не и при перифраза и резюмиране. В повечето научни дисциплини (възприели по-модерната версия, основаваща се на формата „автор-година” – т.нар. система Harvard) обаче изписването на точния номер на цитираната страница след автора и годината на публикацията е принципно положение за всички случаи на позоваване. Тази система има специфични изисквания за библиографското описание на източниците: изписват се само инициалите на личните имена на авторите, не допуска употреба на кавички в библиографските описания, не изисква скоби за ограждането на URL-адреса, ограничена е употребата на главни букви в описанията на англоезичните книги и статии, както и на подчертаването чрез курсив (italic). Към окончателния авторски текст се прилага само един списък с използвани източници, подреден азбучно и озаглавен „Източници” или „Цитирани източници” (References).

Форматът индексиране (Superscript Numbers method) включва традиционните „бележка под линия” (подтекстово цитиране, на англ. Footnotes) или „бележка в края на текста” (задтекстово цитиране, на англ. Endnotes). При него се използват цифри като горен индекс и е предпочитан в хуманитарната сфера и в някои общественонаучни дисциплини, тъй като не прекъсва и не забавя процесът на четене. Читателят моментално може да види за какъв източник става въпрос.

Цитирането под линия е удобно при позоваване на:

1) няколко автора по една тема или на няколко публикации в общ източник;

2) няколко публикации от един автор едновременно;

3) източник на чужд език;

4) несамостоятелна публикация – част от книга, енциклопедия, уеб сайт.

Елементите на библиографския цитат са три: непрекъсната номерация чрез цифров индекс, номериран списък „Цитирани източници” при задтекстовото цитиране или списък „Бележки” (Notes), също подреден по реда на първото позоваване на източника, но обикновено смесен с бележки от общ характер – допълнителни препратки, пояснения и коментари, и общ списък „Библиография” (Bibliography) в края на текста, подреден азбучно, по редната дума на източниците. Освен цифрови индекси над реда се използват и кръгли или прави скоби на самия ред, в които се отбелязва точната страница, параграф или ред в първоизвора, от който се цитира (исторически, архивен документ, ръкопис или литературен оригинал). Номер на цитиран източник се дава само веднъж – при първото цитиране, а при всяко следващо се опрерира със същия номер-индекс.

Природните, техническите и приложните науки (включително биология, медицина, компютърни науки) използват номерационната система (на англ. Numbered system, Numbered Note Systems или още Historical method), въведена със стила Vancouver и типична за стиловете АМА, CBE/CSE и IEEE. Маркерът за цитирания източник е само цифра, поставена в кръгли или прави скоби на реда (рядко над реда, също в скоби) в самия текст. Така посоченият номер кореспондира с библиографското описание на използвания източник, който е включен в списък „Цитирани източници” в края на текста. Списъкът е номериран по реда ни позоваванията, а не азбучен като при системите на индексирането (Footnote и Endnote). Форматирането на цитиранията по номерационната система характеризира още системата „номер-страница”, която представлява един икономичен и по-олекотен вариант на позоваване.

При него списъкът с източниците е едновременно подреден азбучно и номериран, а в текста се оперира само и винаги със симетричния на библиографското описание пореден номер (номера), изписван в кръгли или прави скоби, придружаван от номера на цитираната страница (страници).

_{Оформяне на дипломната работа}

Общите правописни и пунктуационни правила при оформянето на части от текста (заглавие, подзаглавие, мото, заглавие на структурна част, абзац, рубрики) и на някои видове текст (текст в таблици; текст, придружаващ образно и графично представена информация; текст с цитат; текст с пряка и полупряка реч; текст на пиеса, либрето, сценарий; текст в тестови задачи с множесвен отговор) са изложени в „Официален правописен речник на българския език”¹.

И в този аспект желателно спазването на БДС ISO 7144:2011 (ISO 7144:1986). Документация. Оформяне на дисертации и подобни документи. Стандартът е съобразен с международния ISO 7144:1986. Documentation - Presentation of theses and similar documents. Този международен стандарт установява правилата за оформяне на не само на дисертациите, а и на подобните документи като дипломни и магистърски тези във всички дисциплини.

_{Дизайн и форматиране}

Дипломната работа (бакалавърска или магистърска теза) в българските висши училища се представя като ръкопис, разпечатан на принтер, с текст само от едната страна върху бели листове с формат А4 (21х29 см).

Форматирането (оформянето) на текста на един документ, включва избор на шрифт, големина на шрифта или кегел, разстояние между редовете или разредка, като преди това е избран формат (размери) на листа, съответно формат на текстовото поле.

Дипломните работи трябва да се представят в четивна форма. За предпочитане е основният текстов шрифт да е серифен, възпроизведен позитивно в черен цвят, кегелът е между 12 и 14 пункта, а разредката – 1,5. Препоръчително е двустранното подравняване, с начални входни отстъпи на новоредията.

Форматирането и текстовият дизайн на дипломните работи трябва да се съобразяват както с необходимостта да бъде гарантирана четливостта на текста и с особеностите на подвързията на тома, а и със стандартите за печатна страница, съдържаща определен брой знаци.

Стандартната страница по дефиниция е печатна страница с формат ISO А4, чието текстово (наборно) поле съдържа между 1800 и 2100 знака (30 реда х 60 или 70 знака на ред). В това отношение БДС и европейският стандарт са изравнени.

Страници

Номерирането на страниците трябва да бъде последователно, включващо и празните страници. Номерирането се извършва с арабски цифри, в горното или долното бяло поле. Заглавните страници се броят, но не се номерират.

Разположение

Илюстрациите като чертежи, диаграми, фотографии, карти и таблици трябва да бъдат поставени близо до първото препращане към тях в текста.

Когато обаче дипломната работа или дисертацията съдържа само няколко страници текст и голям брой илюстрации и/или таблици или няколко препратки към една и съща таблица и илюстрация, те трябва да се разполагат след текста в последователност, съответстваща на номерирането им.

Представяне

Копията на илюстрациите и таблиците трябва да бъдат четливи, дори когато са намалени. Илюстрации, които се налага да бъдат размножени или отпечатани отделно по технически причини (например при цветно възпроизвеждане), трябва да бъдат представени на отделни страници извън текста.

Надписи и легенди

Всяка илюстрация или таблица трябва да се придружава от кратък надпис или легенда, изписани хоризонтално и без рамка.

Надписът на таблицата трябва да се изписва над нея и след арабската цифра, с която е означена.

Легендата към дадена илюстрация се дава под нея. Ако илюстрацията заема цялата страница, легендата се поставя в долния край на срещуположната страница.

Легендата към илюстрацията се дава след арабската цифра, с която тя е означена.

Когато в текста се препраща към илюстрация или таблица, техните номера трябва да се предхождат или последват от думите „фигура” или „таблица” или техните еквиваленти (или съкращения). Източникът на всички неоригинални данни в илюстрация или таблица трябва да се посочва.

Илюстрациите трябва да се номерират последователно с арабски цифри, обикновено без разграничаване на карти, чертежи, диаграми, отделни илюстровани страници и други. Желателно е обаче за картите да се приложи отделна система на номериране.

Илюстрациите и таблиците трябва да бъдат номерирани отделно и последователно.

Илюстрациите и таблиците в приложенията трябва да се означават с буквата на приложението и техния номер.

В окончателен вид тезите (дипломните работи) представлява подвързан том.

Съгласно БДС ISO 7144:2011 използването на корица не е задължително. Предната корица, ако има такава, трябва да съдържа съществените елементи от заглавната страница. Трябва да се посочат заглавието на тезата (дипломната работа), името на автора и ако е част от продължаващо издание, неговото заглавие и номер.

Представя се за защита в 2 екземпляра.

Авторефератът на академичната писмена работа (дипломна работа) се състои от три основни дяла:

1. Обща характеристика на изследователския труд

2. Съдържание на изследователския труд

3. Резултати и приноси

_{Структура на автореферата}

Заглавна страница
Ключови думи (keywords)
Анотация (един абзац, ½ страница)
Резюме на английски език (до 1 с.)
Съдържание
І. Обща характеристика (до 3 страници)

• 
  Актуалност на темата
  
• 
  Разработеност на темата
  
• 
  Обект и предмет
  
• 
  Цел и задачи
  
• 
  Методологична база за изследването
  
• 
  Научна новост
  
• 
  Теоретична значимост
  
• 
  Приложимост и полезност
  
• 
  Информационна осигуреност на изследването
  
• 
  Теза и постановки за защита
  
• 
  Апробация на резултатите от изследването
  
• 
  Обем и структура
  

Първа глава. …

1.1. …

1.2. …

Изводи

2.1. ...

...

Трета глава. …

3.1. ...

3.2. ...

Изводи

4.1. ...

...

1. 
   ...
   
2. 
   ...
   
3. 
   ...
   

1. 
   …
   
2. 
   …
   

Резултатите от проведените в съответствие с целта и задачите на дипломната работа теоретични и експериментални изследвания се свеждат до следните основни приноси:

1. ...

2. ...

...

Авторефератът се представя заедно с пълния текст на дипломната работа в 2 екземпляра.

Във ФЖМК при Софийския университет всички студенти приключват обучението си със защита на дипломна работа.

До защита на дипломна работа се допуска студент, който е положил успешно всички семестриални изпити по задължителните и определения в учебния план минимален брой избираеми дисциплини и е провел предвидените учебни практики (съгл. чл. 170, ал. 1-5 от Правилника на СУ „Свети Климент Охридски”).

До защита се допускат всички работи, с изключение на тези, в които текстът вече е използван за придобиване на друга степен (образователна и квалификационна) и при плагиатство.

График на държавна изпитна сесия

Защитата на дипломната работа се извършва на точно фиксирана по график дата, на която е длъжен да се яви всеки студент, допуснат до защита. Графикът се утвърждава от Декана. Не се допускат изключения за други дати (чл. 163, ал. 6 от Правилника на СУ „Свети Климент Охридски”).

Съгласно Методичното указание за изработване на учебните планове на СУ „Свети Климент Охридски” (от 9 септ. 2002 г.), първата държавна сесия за степените „бакалавър” и „магистър” е през юли, а втората – през септември (ноември).

Студентът предава дипломната си работа в 2 екземпляра, комплектувана с 2 автореферата и 1 бр. CD и други изисквани документи и проверява в Графика за държавната изпитна сесия датата на защитата.

Избран от катедрата рецензент представя писмена рецензия за качествата на дипломната работа, но не по-късно от 3 дни преди датата на защитата. Дипломантът има право да прочете предварително готовата рецензия и да се подготви с писмени отговори на забележките и препоръките.

Държавна изпитна комисия

Защитата на дипломните работи се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред Държавна изпитна комисия от хабилитирани преподаватели. Решението на Държавната изпитна комисия е окончателно и не подлежи на преразглеждане, освен при доказани процедурни нарушения.

Защитата на дипломната работа е публична.

Освен качеството на самия труд се оценяват встъпителното и защитното изложение на дипломанта.

Самата процедура на защитата е следната:

• 
  Рецензиране от един рецензент.
  
• 
  Запознаване с рецензията преди защитата.
  
• 
  Встъпителното изложение на дипломанта – кратко експозе (7-10 мин.), в което се представя в обобщен вид същността на темата и основните резултати от изследователския процес (по структура и съдържание е комбинация от увода и заключението на дипломната работа). Комисията оценява качеството му.
  
• 
  Прочитане на рецензията и поставяне на въпроси от комисията във връзка със съдържанието на дипломната работа и относно цялостната му подготовка. Въпроси към дипломанта могат да бъдат задавани и от останалите присъстващи с разрешение на Председателя на Комисията.
  
• 
  Защитно изложение на кандидата. Оценяват с отговорите на критичните забележки в рецензията и на въпросите на изпитната комисия и умението на дипломанта за подкрепа с аргументи от разработката (приложения, онагледяване), равнището на защита на идеите (убеденост и убедителност), отношението към собствените постижения и слабости.
  
• 
  Председателят на Държавната изпитна комисия прекратява защитата след изчерпване на всички въпроси.
  

След защитата Държавната изпитна комисия определя оценки по шестобалната система за съдържанието на дипломната работа и нейната защита. Оценките от дипломната защита се съобщават публично пред дипломантите и присъствуващите след приключване на закритото заседание на Държавната изпитна комисия.

Оценките от защитата на дипломната работа се вписват в Протокола от заседанието на Държавната изпитна комисия, като всички членове на комисията се подписват веднага.

Не се допуска допълнително явяване за повишаване на оценката от защитата на дипломната работа (чл. 163, ал. 8 от Правилника на СУ „Свети Климент Охридски”).