Формула 1: върховите технологии в света на автомобилите Теодора Петкова 107 оу „Хан Крум”

Формула 1: върховите технологии в света на автомобилите

Още с появата си човекът се е стремял да се движи, да изминава различни разстояния, за да може да просъществува. В този си стремеж той стигнал до откриването на колелото – събитие считано за едно от най-важните в човешката история.

Друго значимо човешко откритие е създаването на двигателя с вътрешно горене, дало най-големия тласък в развитието на съвременното общество.

Името на Александро Волта е замесено в създаването на двигателя с външно горене (ДВГ). Този двигател се основава на принципа, при който въглищен газ се възпламенява от електрическа искра.

През 1876г. инж. Николаус Ото създава бензиновия четиритактов двигател, който и днес е в основата на всички автомобили.

За рожден ден на автомобила се смята 3 юли 1886г., когато Карл Бенц прави първото си пътуване със своята „моторна” кола, наречена „Бензиника”.

При създаването на автомобила и първия ДВГ претендентите за авторските права били много. Истината обаче е, че умът и изобретателността на мнозина мъже успяват да придадат завършек на тази човешка мечта – мечтата да пътуваш бързо и да отидеш навссякъде, където пожелаеш.

Днес стремежите са насочени към внедряването на върхови технологични решения, целящи създаването на безопасни, бързи и качествени автомобили. Основния тест за прилагането на тези иновационни решения в автомобилостроенето са надпреварите в най-елитното световно състезание , наречено „ФОРМУЛА 1”.

Начало и правила

Автомобилни състезания се провеждат още от края на 19 век. Първото Гран при в историята е проведено във Франция в “Льо Ман” през 1906 година. Първоначалните надпревари не налагат ограничения на размерите и мощта на състезателните коли. С развитието на технологиите обаче, това създало много опасна ситуация. По това време състезанията, са се провеждали по нормалните пътища и инцидентите не са били рядкост. В резултат на това управляващата организация започнала да налага ограничения на колите по отношение на мощност, тегло и размери. В състезанията можели да участват само коли, отговарящи на определена „формула” от правила. Правилата се адаптирали с технологиите и нуждите на тяхното време.
След Втората световна война правилата са наречени „Формула 1” и името им става нарицателно за организираната верига от Гран при. Разбира се днес правилата са много различни от тези тогава и почти не минава година, в която Международната автомобилна федерация (ФИА) да не ги промени. През 50-те години е създаден шампионатът „Формула 2”, като по-нисък клас състезания с коли с по-малък обем на двигателя. След това е създадена и Формула 3, в която се състезават още по-малки едноместни коли. В средата на 80-те години Формула 2 се преименува на Формула 3000, а в началото на 21-ви век тя вече е позната на феновете като GP2.

Формула 1 е най-гледаното автомобилно състезание в Европа и Азия. Състезанията се провеждат на територията на пет континента (Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка). Представлява пистов шампионат, който съществува под наименованието Формула 1 от 1950 г. Състезанията се провеждат на различни писти в целия свят, като минималният пробег трябва да е малко над 320 км. В зависимост от дължината на трасетата се правят от 44 обиколки на най-дългото — Спа-Франкоршамп, до 78 на най-късото — Монте Карло. Победителят в шампионата се излъчва на базата на най-много събрани точки през сезона, а титли се присъждат както на пилотите, така и на конструкторите.

Технически изисквания към автомобилите

Автомобилите са едноместни, специално подготвени за пробег от няколкостотин километра по писта с висока скорост. Наричат се „болиди” и са управлявани от обучени за целта пилоти. Скоростта им на някои писти достига над 340км/ч на правите участъци и 180 км/ч в завоите. Затова за Формула 1 най-важна е сигурността на пилотите, като не трябва на заден план да се оставя и атракцията за милионите зрители. Началото на големите промени в сигурността започва от злополучния инцидент с Аертон Сена на 1 май 1994 г., който става причина за смъртта му. Ето защо днес болидите трябва да отговарят на много високи изисквания за здравина и устойчивост. Автомобилите за Формула 1 днес се изработват от карбон или по-скоро от карбонови нишки (карбоново влакно), изпичани в автоклави и осигуряващи по-голяма здравина на шасито. От 2006 година, двигателите са 2,4-литрови V-образни с 8 цилиндъра и позволени максимум по 5 клапана на цилиндър, като могат да достигнат мощност около 750-800 к.с. Максималните обороти са ограничени на 18 000 об/мин. Скоростната кутия е седемстепенна, полуавтоматична. Всички коли трябва да имат и задна скорост. Използва се задно задвижване на колелата. От 2007 до 2010 година във Формула 1 доставчик на гуми е само една фирма — японската „Бриджстоун”. Тя доставя на тимовете специални гуми, с канали и такива, наречени „сликове”, изисквани от ФИА. Всяка гума е снабдена с кабели, които не позволяват откъсването и от болида, дори при разрушаване на окачването. От 2007-ма е задължително използването на два вида гуми по време на състезанието - условно наречени „твърди“ и „меки“. По-меките гуми са маркирани със зелена ивица върху тях. Изключение от това правило се допуска при дъжд. Поради високата скорост, която автомобилите от Формула 1 достигат, в предната и задна част на колите са поставени крила (наричани още — Антикрила), повишаващи притискането им към пистата и оформянето на въздушните потоци около шасито, така че да му осигуряват максимална стабилност в завоите. Тези крила се наричат още спойлери и е установено, че теоретически при скорост над 220 км/ч, благодарение на тях и останалите аеродинамични елементи, един болид би могъл да се движи безпроблемно по тавана на тунел, например, тъй като силата на притискане превишава тежестта на автомобила. Спирачките също са особено важни за сигурността на пилоти и публика. Те се произвеждат от Brembo. Във Формула 1 се използват карбонови дискове на спирачките - максимална дебелина - 28 мм, диаметър 278 мм, а накладките са керамични. Този материал вече има широко приложение и в останалите спортни автомобили.

Състезателен уикенд

Всеки състезателен уикенд започва с тренировки, които са три, като първите две се провеждат в петък, а третата е в събота няколко часа преди квалификацията.

Квалификациите за място във Формула 1 се провеждат винаги предния ден преди самото състезание. През годините начина на определяне на победителя в квалификациите е многократно променян. В най-общи линии пилотите се класират по най-добрите си времена за една обиколка. Пилотът с най-добро време печели "Пол позишън" и стартира от първа позиция в състезанието, пилотът с второ време стартира от втора стартова позиция и т.н. Оформянето на реда на стартиране на пилотите и тяхното подреждане на старта за състезанието се нарича "Стартова решетка".

2010 г.- В настоящия момент квалификацията се провежда на три етапа, като първият етап е от 20 минути и в него отпадат 7-те най-бавни от общо 24 пилота. Вторият етап е 15 минути и в него отпадат следващите 7 най-бавни пилота, като останалите 10 най-бързи отиват на трети етап, в който се борят за максимално добро класиране на решетката. Третият етап е от 10 минути и обикновено е решаващ за старта на следващия ден, но в повечето случаи най-добрите времена се дават във втория етап.

Състезанието започва със загряваща обиколка, чиято цел е двигателите и гумите да достигнат оптималният си работен режим, след което болидите се подреждат на стартовата решетка според постигнатите резултати от квалификацията. Надпреварата протича в рамките на два часа. На победителя се дават 25 т., за 2-ро място - 18 т., за 3-то - 15 т., за 4-то - 12 т., за 5-то - 10 т., за 6-то - 8 т., за 7-мо - 6 т., за 8-мо - 4 т., за 9-то - 2 т. и за 10-мо - само една точка.

Правила

Флаговете са своеобразни “Пътни знаци” във Формула 1. С тяхна помощ пилотите получават информация за състезанието и безопасността им.

1. 
   Зелен флаг – Край на опасностите на и около пистата; повторен старт на състезанието, след прибиране на колата за сигурност.
   
2. 
   Жълт флаг – Опасност на трасето, забранява изпреварването, задължава да се намали скоростта.
   
3. 
   Жълт флаг с червени черти - Хлъзгав участък от пистата, наличие на отломки или масло в следствие на инцидент.
   
4. 
   Черен флаг – Незабавно дисквалифициране на пилота, чийто номер е показан заедно с флага. Заедно с червен флаг, сигнализира на всички пилоти да се приберат в боксовете, обикновено при прекратяване на състзанието след сериозен инцидент.
   
5. 
   Черен флаг с оранжев кръг - Механичен проблем за болида, чийто номер е изписан на флага.
   
6. 
   Черно-бял флаг - Наказание за неспортсменско поведение на пистата.
   
7. 
   Син флаг – Пилотът ще бъде застигнат от по-бърз болид и е длъжен да го пропусне при първа възможност.
   
8. 
   Червен флаг – Прекратяване на състезанието преждевременно. При неговото показване всички болиди трябва да се върнат в боксовете.
   
9. 
   Бял флаг – Бавно движеща се кола на пистата.
   
10. 
    Кариран флаг – финал на състезанието.
    

Шикан е поредица от резки последователни завои, предназначени за намаляване на скоростта след дълги прави в моторните спортове. Тъй като обикновено се изграждат в края на дълги прави шиканите са обичайно място за изпреварване.

Комисар - член на техническия персонал, отговарящ за спазването на разпоредбите и правилата на ФИА.

Маршал - работен персонал на пистата от Формула 1 и от други моторни състезания. Маршалите са разположени около пистата, като в техните задължения влизат евакуирането на пилоти и болиди, аварирали по време на състезателния уикенд, предупреждения с флагове за инциденти, опасности и подаване информация на пилотите.

Стюард-един от тримата високопоставени служители на ФИА, които са оторизирани да взимат решения и да изпълняват наказания при неспазване на правилата за провеждане на стартове, и в случаи на настъпили инциденти на пистата.

Технологии и пари

1. 
   http://retrocars.webnode.com/news/istorijata-na-formula1-1950-2009g-/
   
2. 
   http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1