География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| 1: Притежавай миналото си Какво да правим със своето минало Това е чепат въпрос за хора на всяка възрастно особено за възрастните хора. Те имат повече минало от останалите. Накъдето ида се обърнат, те се блъскат в миналото си и се спъват в него. Заема ценно пространство в килера. Може да се изкушат да изхвърлят миналото си или да го дарят за благотворителност. Това би било грешка. Миналото е ценно, и то по два различни начина единият е терапевтичен, а другият е творчески. Има някаква магия в спомена, магия, която човек усещана всяка възраст, казва Бовоар. Корените на тази магия са в миналото, но тя цъфти в настоящето. Винаги изживяваме миналото си, колкото ида е отдалечено, в сегашното. Нашето минало съживява нашето настояще. Бовоар не би могла да си представи сегашния живот без едно богато минало. Ако светът зад нас беше празен, едва ли бихме могли да виждаме нещо друго освен мрачна пустиня 243 Припомнянето не е повторение. Паметта е избирателна. Тя изискване само запомняне, но и забравяне, за да не свършим като бедния Фунес, героя от историята на Борхес 228 , който, след като е хвърлен от кон, си припомня цялото си минало с всички подробности в него и страда ужасно. Ние сме, напомнят ни екзистенциалистите, свободни да избираме кои спомени да активираме. Защо да не си припомним добрите Защо да не приличаме повече на древните гърци, които са имали цяла категория думи, изразяващи ретроспективна радостно нито една дума за нейните отрицателни съответствия вина и съжаление Има още един вид спомен, който също е творчески. Наричам го Голямото обобщение. Старият човек, който е близо до заника на живота, може да види повече. Той различава скритите контури на своето минало, продължаващата през различните епизоди сюжетна линия, която като по-млад е нямало как да проследи, и вижда живота сив цялост. Той също така започва да забелязва доброто стечение на обстоятелства – мястото, където се срещат много сближаващи се линии, както казва Бовоар. Започвам да проследявам собствената си сюжетна линия и също забелязвам хубавите случайности. Новият приятел, който се материализира, когато се нуждаеш най-много от него. Работата мечта, която се появява в точния моменти последвалото уволнение от същата работа, която в крайна сметка не се оказва чак такава мечта. Припомням си какво ми каза един исландски композитор на име Хилмар: Срещнах всички, които трябваше да срещна, когато трябваше да се срещна с тях. Това е мъдро наблюдение, достъпно само за човек, който е поживял известно време. В Голямото обобщение ние не само проследяваме своята сюжетна линия. Ние я конструираме, спомен по спомен. Бовоар описва това с тактилни термини, използвайки езика на занаятчия. В момента се занимавам с възстановяването на живота си – съживяване на забравени спомени, препрочитане, преразглеждане, закръгляне на непълните знания, попълване на пропуските, изясняване на неясноти, сглобяване на разпръснатите елементи заедно Прекаленото припомняне не е нещо хубаво. Рискуваме да останем оковани в миналото си завинаги да сме героичният войник или красивата млада жена. Този вид минало е замръзнало, а замразеното минало е мъртво минало. Друга опасност от припомнянето – тази, на която се поддава и Бовоар за известно време – е капанът ами ако Гледайки назад, тя предъвква изборите, които не е направила, пътеките, по които не е поела. Ами ако е била родена в друга епоха или в различно семейство Можело е да се разболее и никога да не завърши обучението си. Можело е никога да не срещне Сартр. 228 Funes el memorioso, 1942, есе, преведено на български като „Фунес, паметта му, включено в книгата Смърти компас. София, ИК Труд, 2004. 244 Такива мисли, в крайна сметка осъзнава тя, не водят доникъде. Затова ги зарязва. Доволна съм от своята съдба и от това, чене бих искала тя да се промени по никакъв начин, казва Симон, отговаряйки на демона на Ницше с еднозвучно Отново. Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|