География на Мъдростта



Pdf просмотр
страница74/102
Дата05.02.2023
Размер2.33 Mb.
#116515
1   ...   70   71   72   73   74   75   76   77   ...   102
География на мъдростта - Ерик Уайнър - 4eti.me
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
остарявам успешно Страхотно. Още нещо, заради което да се чувствам
неадекватен.) Няма недостиг на книги за диети, упражнения, превантивна медицина, няма и недостиг на лъскави брошури, рекламиращи добрия живот в общностите за възрастни. Какво може да добави философията, за да допринесе за разговора Много. Философията не ни учи какво да мислима как да мислими ние се нуждаем от нов начин на мислене за старостта. Истината е, че всъщност немислим как да остаряваме. Мислим как да останем млади. Нямаме култура на стареенето. Имаме младежка култура, за която застаряващата кохорта отчаяно сее вкопчила. Старостта не е болест. Това не е патология. Не е нещо ненормално. Не е проблем. Старостта е континуум и всички са в него. Ние непрекъснато остаряваме. Вие остарявате точно сега, докато четете тези думи – и то не по- бързо или по-бавно от едно бебе или от дядо му. Философията ни помага да определим термините си, ала Сократ. Какво имаме предвид под стар ? Хронологичната възраст пропуска мишената. Тя е безсмислена. Не ни казва нищо за човека, казва философът на остаряването
Ян Баарс. „Хронологичната възраст не е причина за нищо.“
220
***
220
Jan Baars, Aging and the Art of Living (Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2012), 52.


232 Древните гърци са имали две думи за времето хронос и кайрос. Хронос е хронологичното време минутите на часовника, месеците в календара.
Кайрос означава възможност или подходящо време. Точният момент, когато нещата са назрели. Когато кажете сега или никога, или сега не е моментът, вие говорите за кайрос. Това изглеждаше като подходящия момент заедно пътуване на баща и дъщеря. Дъщеря ми вече не намира шегите миза смешни (тя твърди, че и никога не е) и вече не ме прегръщано все още си говорим. В тази несигурна вселена кой знае колко дълго ще продължи това Нашите деца сакато онези пръстени, по които лесовъдите определят възрастта на дърветата. Емпирични доказателства за изминалите години. Те растат и се променят, а ние знаем, че и ние се променяме, дори ида не е толкова очевидно. Като по-възрастен баща пръстените имат по-голямо значение за мен. Чувствам концентричното им натрупване по-остро от другите хора. Устоявам на изкушението да отложа радостта. Защо не Париж Защо не сега – преди бързеите на юношеството да я отнесат На всичкото отгоре Соня, за разлика от мен, говори френски. Ако това не е кайрос, не знам какво е. Предварително бях измислил всичко, а както Сократ предупреждава, това винаги е опасно. Според ментова би било едно трогателно пътуване на баща и дъщеря до Париж. Представях си как изследваме любимите места на
Бовоар. Представях си как обсъждаме принципите на екзистенциализма, докато си пийваме шардоне и спрайт в някое кафене на Левия бряг. Представях си как аз и моята тринадесетгодишна дъщеря започваме да се опознаваме по-добре. Това пътуване беше моят проект, един любим екзистенциалистки термин. Проектите ни дават възможност да престъпим пределите, които обстоятелствата в живота ни налагат, ида надхвърлим самите себе си. Но, предупреждава Бовоар, нашите проекти винаги се сблъскват с тези на другите хора. Нашата свобода е преплетена с тяхната. Ние сме само толкова свободни, колкото са свободните. Моят проект – нежно пътуване на баща и дъщеря до Франция – се сблъска с проекта на Соня да яде в „Макдоналдс“ ида праща есемеси на приятелите вкъщи.
*** Имам проблеми с машината за билети в метростанцията. Това не е езиков проблема цифров. Изглеждане натискам правилните бутони в правилната последователност. Дай да го направя, Старче, казва тя. Соня започна да ме нарича Старче. Като например Хайде да си вземем пилешки хапки, Старче. Тя се шегува.


233 Не съм стар. Пръстите ѝ прелитат по клавиатурата и, бум-бум, нашите билети са отпечатани, а ние минаваме през турникетите за секунди. Пристигаме до нашата цел Сорбоната. Екзистенциализмът е мъглява философия, по-мъглява от повечето останали философии. Имам нужда да се хвана за нещо солидно, така че аз, човек на местата, слагам началната точка в елитния университет, където Симон дьо Бовоар е учила. Соня хвърля един погледи заявява, чене е впечатлена от тази голяма бежова сграда. Нещо по-лошо, откриваме, чене се допускат случайни посетители. Стоим няколко минути в студения ръмеж, взирайки се навътре като деца, които чакат да отвори сладкарницата. Поне аз гледам. Соня подбелва очи. Посягам към чантата си и измъквам от нея една брошурка. Пътеводител. Париж на Симон дьо Бовоар“. Съвсем тънка е. Бовоар получава много по- малко внимание от Сартр, философа герой на Франция. Има обаче пешеходен мост през Сена, кръстен на нея. Това звучи обещаващо. Според моя опит мостовете освежават интелекта и раздвижват тялото. Освен това от тях стават отлични метафори. Отиваме до моста „Симон дьо Бовоар“!“, съобщавам аз, сякаш съм Де Голи обявявам Париж за освободен. Отговорът на Соня е невербален, едно завъртане на очите към небето, колкото фино, толкова и жегващо. Вървим край Сена, свивайки се от необичайния студ в пролетния въздух. Татко – казва Соня. – Имам въпрос Въпрос Семето на цялата философия. Коренът на чудото. Може би се чуди дали светът е илюзия, или как можем да водим автентичен живот в една неавтентична епоха. Или може бия е заинтригувал Категоричният императивна Кант – представата, че почтеният човек постъпва етично независимо от обстоятелствата или мотива. Във всеки случай съм във възторг и се готвя да предам родителска мъдрост.
– Да, Соня. Какъв е твоят въпрос
– Кога започна дати оредява косата
– Ъъъ, когато бях наоколо години, мисля.
– И защо просто нея обръсна изцяло
– Ами имах някаква надежда.
– Не става така, нали знаеш
– Да, знам. Добре дене е точно Платонов диалог. Но е някакво начало, все пак. Докато вървим, аз поемам инициативата и започвам надълго и нашироко да се разливам за екзистенциализма. Обяснявам ѝ я как това е философия, както подсказва името, фокусирана върху съществуването, и по този начин представлява връщане към първоначалната терапевтична мисия на


234 философията. Не какво, а как. Как можем да водим по-автентичен, смислен живот Добрата новина според екзистенциалистите е, че отговорът зависи изцяло от нас. Не от Бог или от човешката природа. Няма човешка природа, само възможни природи. Или, както казва Бовоар: Природата на човека е да няма природа. Това давана човека невероятни възможности – и в същото време е ужасяващо. По знаменитите думи на Сартр ние сме осъдени да бъдем свободни. Копнеем за свобода, но и се страхуваме от нея, защото, ако сме наистина свободни, няма кого освен себе си да обвиняваме за своето нещастие. За екзистенциалистите ние сме това, което правим. Точка. Ние сме своите напълно реализирани проекти. Нито повече, нито по-малко. Няма такова нещо като абстрактна любов, само актове на любов няма гений, само гениални дела. С действията си рисуваме своя автопортрети с всяко следващо свое действие, с всяко следващо движение на четката ние добавяме нов щрих към автопортрета си. Ние сме този портрети нищо друго, освен този портрет, казва Сартр. Спри да се опитваш да намериш себе си. Започни да рисуваш себе си. Можем да станем всичко, което пожелаем, продължавам лекцията си аз. Това, че си сервитьор в кафене, за да използвам един от най-известните примери на Сартр, не означава, че трябва да останеш сервитьор. Ти имаш избори именно чрез изборите, които правим съзнателно и преследваме неотклонно, ние създаваме своята същност. Когато приключвам с наставленията, се обръщам към Соня. Дотук тя слушаше тихо. Приемам това като добър знак – четенето на лекции има резултатно погледът ѝ ми казва, чене е точно така.
– Значи мога да бъда всичко, трябва само да си избера
– Точно така.
– Ами, ако искам да съм пиле Не мога да бъда пиле само защото съм решила да бъда такова. Мога да седяна яйцата по цял дени да кудкудякам, но не мога да бъда пиле. Могат ли дами пораснат пера
– Е, не могат, но това е така, защото не е в твоята фактичност да бъдеш пиле.
– Фактичност?
Фактичността е друг екзистенциалистки термин. Отнася се до елементи от нашия живот, които не сме избрали. Не си избрала да се родиш в тази страна в този момент от тези родители. Нямаш контрол върху своята фактичност. Добрата новина, почвам пак да наставлявам аз, е, че можеш да я преодолееш да надхвърлиш своята фактичност, а също и себе си.


235
– Фактичност? Наистина ли, човече Тази Симон дьо Бовоар е надценена. Ами Шекспир?
– Какво за него
– Той е измислил тонове от думи. Като очна ябълка и страхотно. Не би могъл да кажеш Страхотна очна ябълка, пич, ако не беше Шекспир. Помисли затова Имаш право.
– Виждаш ли, бих могла да бъда следващата Симон дьо Бовоар.
– Можеш. Но щети трябват някои философски термини. Всички истински философи си имат. Да видим. Какво ще кажеш за „страхотнизъм“?
– Какво означава
– Ами, ъъъ, това е състоянието да бъдеш страхотен. Това е идеята, че всеки има малко страхотност в себе си.
– Значи, някои хора имат повече страхотност от другите
– Не. Във Вселената има ограничено количество страхотност. Някои хора обаче са настроени по-добре към своята страхотност от други. Когато човек има достъп до целия си резервоар от страхотност, това е известно като страхотнизъм. Соня не казва нищо, нито пък върти очи. Висока оценка. Докато вървим, а слънчевата светлина пробива през облаците, ми светва, че ние току-що правихме философия. Нея четохме или изучавахме, а я правихме. Ние се борихме на глас с важен аспект от нашата споделена хуманност – да изпитваш страхотност – и измислихме терминология, предназначена да го осветли. Осъзнавам, че страхотнизмът не е равен на
Платоновата теория за формите или на Категоричния императивна Кант, но това е едно начало. Кой знае къде може да ни отведе
Най-после стигаме до моста „Симон дьо Бовоар“. Това е според мен един изключително философски мост. Можеш да влезеш в моста от някоя от трите рампи, след което, като преминеш Сена, излизаш от моста от някоя от други три рампи. Не е необходимо да влизаш ида излизаш насъщото ниво можеш да минеш на друго ниво, когато си поискаш. Разяснявам как животът, подобно на моста, се състои от безкрайна поредица от решения. Избираме една посока, но винаги сме свободни да променим курса. Никога не преставаме да избираме своите рампи, своята същност. Да се преструваме, че е другояче, означава да абдикираме от нашата свободна роля. Мостът е екзистенциализъм, интерпретиран в стомана.
– Татко
– Да.
– Знаеш ли какво е истерична бременност
– Хм, не – отговарям несигурен накъде бие с това.


236
– Когато имаш всички физически симптоми на бременността, само чене си бременна. Просто си убедила сама себе си, че си.
– Това е интересно, Соня, но не съм сигурен какво има общо с.
– Имаш истерична мисъл. Смяташ, че този готин мост е метафора за някаква голяма идея, но аз съм съвсем сигурна, че това си е просто един готин мост. Философите са склонни да отиват твърде далеч. Нетърпеливи да достигнат до дълбоки истините рискуват да получат интелектуални халюцинации понякога сияещата светлина не е оазиса просто разумът ти прави номера, а понякога най-простото обяснение е най-доброто. Ето защо Сократ смятал, че философията се практикува най-добре по двойки. Системата на приятелите. Имаш нужда от някой друг, от друг ум, който да те държи в пътя. Соня е моят Сократ. Тя поставя под въпрос моите предположения. Тя сее съмнения.
***
Симон дьо Бовоар, любителка на кафенетата, сее родила над едно такова. Апартаментът на семейството имал балкон с изглед към „Cafe de la Rotonde“ на Левия бряг. Един ден, когато родителите им отсъствали, Бовоар убедила по-малката си сестра да се промъкнат долу за по едно cafe creme. Крайната дързост Безочливост!“,
221
спомня си сестра ѝ Елен.
Бовоар била според самата нея деспотично малко момиченце. А също и любопитно. Поглъщала книгите – всякакви, но особено приказки за пътешествия, които разпалили страст към пътуването, останала в нея завинаги. Но един ден учителката ѝ предложила да учи философия, и край. Била запленена. В млада възраст, преди да стане екзистенциалистка, преди още да е съществувал терминът, Бовоар казва Животът ми ще бъде една красива сбъдната история – история, която ще измислям, докато вървя напред. Това е екзистенциализъм. Няма сценарий, който да следвате, няма сценични указания. Ние сме авторът, режисьорът и актьорът на собствената си житейска история. На трудната агрегация
222
по философия на годишна възраст Бовоар финишира втора във Франция след Жан-Пол Сартр. Бовоар е толкова работлива и без чувство за хумор, че един съученик я нарекъл Кастор, Бобърът. Прякорът ѝ останал. Тя го носела като почетен знак. Думата Цитирано в Claude Francis and Fernande Gontier, Simone de Beauvoir: A Life, a Love Story (Paris:
Librairie Academique Perrin, 1985), 359. Изпит, който дава най-високата степен, позволяваща преподавателска дейност във френските обществени училища от средния курс и университетите.


237
„работа“,
223
казват нейните френски биографи, изглежда носела някаква магия, звучала със специален блясък, специален тон. Тази дума била нейната парола за живот.
Бовоар винаги работела върху нещо, често върху няколко неща едновременно. Когато пострадала в тежка автомобилна катастрофа, тя работела, докато се възстановява в болницата. По времена дългата болестна Сартр тя работела върху книгата си за стареенето. Моята защита е работата – казва тя. – Почти нищо не може да ме спре да работя
*** Както казах, философията игнорира темата за старостта, нос едно забележително изключение Цицерон. Той пише своето акуратно и оптимистично есе За старостта, когато е на 62 години и страда от ужасни болки.


Сподели с приятели:
1   ...   70   71   72   73   74   75   76   77   ...   102




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница