География на Мъдростта

238 били подигравани винаги, стига да има стари хора и по-млади, за да се подиграват с тях. Мисловен експеримент представете си жена, която израствана пустинен остров съвсем сама. Тя остарявали С времето ще ѝ се появят бръчки и, неизбежно, здравословни проблеми. Тя ще стане по-бавна. Но това стареене ли е Бовоар не мисли така. За нея остаряването е културен феномен, социална присъда, издадена от другите. Ако няма съдебни заседатели, няма присъда. Момичето на острова ще изпита биологично влошаване, но няма да остарее. Мрачният трактат на Бовоар за остаряването със сигурност е повлиян от нейните собствени обстоятелства. Тя пише книгата на годишна възраст, когато здравето ѝ, дотогава смущаващо отлично, започва да се влошава. Походката ѝ се забавя. Често се задъхва. Тя се подсмива подигравателно, когато някой спомене златните години на живота. Симон е решена да пише за старостта, без да замазва и без да крие нищо. Но тя попада в когнитивен капан според мен версия на гилотината на
Хюм. Не е проблемът е – трябва, а това, което аз наричам проблем мога – трябва. Само защото мога да изложа задните си части публично като Русо, не означава, че трябва да го направя. Само защото възрастните хора може да изпаднат в отчаяние, не означава, че трябва да го направят. Те имат избор, нещо, което бихме очаквали екзистенциалист като Бовоар да признае. Не е чудно, че хора като съвременния философ Марта Нусбаум отхвърлят мрачния фатализъм на Бовоар. „В него изобщо не разпознавам собствения
си опит, нито този на моите приятели, които сана подобна възраст“
225
, пише Нусбаум в своята книга за остаряването. Мисля, че Бовоар компенсира, и то с излишък, жизнерадостта на Цицерон. Тя е сменила розовите лещи стъмни слънчеви очила. Защитават я от вредните лъчи, но също така блокират светлината. А светлина има. Старостта не е задължително мрачната бавна смърт, каквато Бовоар я изкарва. Това може да бъде времена голяма радости творчески резултати. И коя личност е най-доброто доказателство за тази теза Симон де Бовоар.
*** Една вечер, докато се хранехме в “Le Nuggets”, разисквам темата със Соня. Да говориш с годишен за остаряването, е катода говориш с русалка за планинско катерене.
225
Martha Nussbaum and Saul Levmore, Aging Thoughtfully: Conversations About Retirement,
Romance, Wrinkles & Regret (New York: Ox ford University Press), 19.

239 Просто не е моето нещо, казва тя, сякаш остаряването не е задължително, а е свободно избираемо, катода играеш на пачинко
226
или да се занимаваш с балет. Неща, които би могла да направи, ако ѝ хрумне, но тя просто не може да си представи как би могла да ѝ дойде такава идея. Напомням на Соня, че и тя остарява, също като мен. Дано ти остаряваш лошо, а аз остарявам добре Остаряваш добре Да, скоро ще почна да ходя в гимназията ида шофирам Е, каква точно е разликата между доброто остаряване и лошото остаряване При доброто остаряване си все по-близо до свободата. При лошото остаряване се приближаваш до смъртта Опитвам по друг начин. Обяснявам ѝ как се опитвам да намеря положителната страна на застаряването. Със сигурност има положителна страна, нали Не, всъщност няма, казва тя. Ами знанието Старите хора знаят разни неща Не е задължително. Всъщност младите хора знаят повече, защото имат знанието на старите хора заедно с новото знание Сменям курса отново. А спомените Старите хора имат повече спомени от младите хора. Това е, катода имаш повече филми от Netflix, от които да избираш. Със сигурност това е добре
– Не, всичко си струва да се гледа, Старче. Тогава, усещайки отчаянието ми, тя ми подхвърля кокал
– Виждам, че се измъчваш. Пишеш как да се остарява красиво, но не знаеш как. Защо просто не направиш салто и не напишеш различна глава Как да не остаряваме Нефизически, а душевно. Не е лесно, признава тя. Когато млади хора носят карирани панталони или слушат винилови плочи, това се нарича „ретро“, но ако възрастен човек се облича като тийнейджър, това се нарича жалко. Добре де, питам, ако остаряването е трагедия и обществото няма дами позволи да се правя на млад, поне не без да бъда жестоко подиграван, какво ми остава
– Остава ти да го приемеш.
– Да го приема
– Да, трябва да напишеш Как да приемем остаряването или някакви такива глупости. Детето май напипва нещо.
– И как човек приема, че е стар Какво би ме посъветвала
226
Пачинко е вид японска механична игра, подобна на игрален автомат, която често се използва като хазартно устройство. Пачинко салоните са широкоразпространени в Япония.

240
– Просто се остави на течението, не разстройвай мозъчните вълни.
– Мозъчни вълни
– Образно бе, Старче, образни мозъчни вълни. Ако мозъкът ти казва Ей, братче, остарели сме. Дай да я караме по-полека“, ти трябва да я караш по- полека. Това, което Соня предлага, е много стоическо. Ако същината на мъдростта е, както вярват стоиците, да разграничаваме това, което е под нашия контрол, от онова, което не е, променяйки първото и приемайки второто, тогава старостта е отлична тренировъчна площадка за стоическа мъдрост. С напредване на възрастта балансът се измества от контрола към приемането. Приемането не е същото като примирението. Примирението е съпротива, маскирана като приемане. Да се преструваш, че приемаш нещо, е катода се преструваш, че обичаш някого. Приемането се появява рядко в работата на Бовоар. Бобърът била толкова заета да избира проектите си, да ги осъществява ида ги разработва, че рядко имала време просто да е. Проектите могат да вземат различна форма. Понякога те изискват трудолюбие, наподобяващо трудолюбието на бобъра, но невинаги. Да се научиш на приемане – не примирение, а истинско и открито приемане, – само по себе си е проект. Може би най-важният от всички.
*** Намирам се в „Cafe de Flore“, на Левия бряг. Имам две основателни причини да съм тук. Първата писна ми от “Le McDonald’s”. Не мога да го понасям повече. (Оставих Соня на нейните устройства и чипсове в хотела) Втората това е било едно от любимите кафенета на Бовоар и Сартр. Те разговаряли тук, пиели тук, мислели тук. Те пишели и своите книги тук – отначало защото кафенето, за разлика от следвоенните им апартаменти, било отоплявано, а по-късно, защото, ами те обичали да пишат в кафенетата. Екзистенциализмът е философия, основана на живия опита никъде няма опит, по-жив, отколкото в кафене в Париж. Няма по-добра лаборатория на човешките слабости и възможности. Това е било вярно по времето на Бовоар, вярно е и днес. Един поглед към посетителите на кафенето разкрива живота във всичките му проявления. Младата двойка, която клюма над еспресото си по-възрастните мъже, увлечени в интелектуален двубой елегантно облечената жена, сама с шардонето си и със своите мисли. Неминуемо животът на кафенето прониква във философията на Бовоар и
Сартр. Да разгледаме сервитьора, казва Сартр в един пасаж за значимостта на автентичността.

241 Сервитьорът не е сервитьор по начина, по който чашата е чаша или писалката е писалка. В природата му няма нищо, което да го прави сервитьор. Не сее събудил един ден, откривайки, че е сервитьор в кафене. Той е избрал този животи доброволно е приел неговите обичаи. Не е нужно да се събужда в пет сутринта всяка сутрин. Той може да остане в леглото дори ако това означава, че ще бъде уволнен. Да гледаш на работата си като на нещо различно от свой избор, означава да се самозаблуждаваш, да си нелоялен към себе си.
Сартр наблюдава по-отблизо сервитьора. Това е добър сервитьор, малко прекалено добър, малко екстра, както би казала дъщеря ми. „Движенията

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: