География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| 13. Как да остареем като Бовоар 13:42 ч. Във високоскоростния влак TGV, номер 8534, пътуващ от Бордо до Париж Една мъгла от зелено – предполагам, земеделска земя – лети край прозореца. На хоризонта белите крила на гигантски вятърни мелници се въртят лениво в жегата. Срещу мен седи тийнейджърка, облечена в суитчър, на който пише Реалността е гадна. Дано какво е реалността, изкушавам се да кажа, ако успея да си събера френския. Оглеждам се и откривам, че съм най-старият човек наоколо. Това се случва често напоследък. Намирам това внезапно изобилие от младежи за смущаващо. Не мога да си го обясня. Сигурен съм, че няма нищо общо с мен. Не съм стар. Преди няколко седмици реших да пиша в кафене в близост до един университет. Голяма грешка. Бях в лъскаво море от младост перфектни екземпляри с перфектни зъби, перфектна коса и перфектно, пълно с възможности бъдеще. Те носеха памучни анцузи и скъпи слушалки и се поздравяваха един друг, като удряха силно юмруци. Майната им, почти си помислих аз, но се сетих, че това е точно мисъл, която би хрумнала на един кисел стареца аз не съм стар. Когато жизнерадостната млада бариста обяви, че моят чай „Ърл грей е готова аз не отговорих, защото мислех за екзистенциализма или може би за Платон, и тя трябваше да повтори, се притесних, че тя сигурно заключи, че съм стара аз не съм стар. Не като този дядка, който поиска вестник Ню Йорк Таймс – хартиената версия, – която баристата измъкна изпод тезгяха като порнография или като онзи жалък рошав човек с калкулатора – калкулатор, – подпрян на масата му като някакъв древен артефакт. Не, това не съм аз. Аз не съм стар. Влакът ни ще пристигне със закъснение в Париж. Кондукторът обявява 20- минутно закъснение, след това час, след това два. Младите хора на борда стават неспокойни и натрапчиво проверяват часовниците си, сякаш това ще ускори пристигането ни. По-възрастните пътници не гледат часовниците си. Когато кондукторът съобщи, че за съжаление закъснението ще е още по- голямо, извивам китката си и гледам нарочно часовника си, защото, нали разбирате, аз не съм стар. *** 229 Старостта е голям неподвижен предмети е по-близо, отколкото изглежда. Срещите с нея никога не са деликатни. Не можеш да се докоснеш леко до нея. Не можеш да минеш покрай нея. Винаги се сблъскваш се с нея челно. Една сутрин Симон дьо Бовоар се погледнала в огледалото, както правела всяка сутрини видяла в него една непозната. Коя била тази жена с вежди, увиснали надолу към очите, с торбички отдолу, с прекомерно пълни бузи и стоя тъжен видна устата, който бръчките винаги носят Не можело да е тя. И все пак била. Възможно ли е да съм се превърнала в различно същество, докато все още оставам себе си, чудела сетя. Бовоар била на петдесети една години по това време, красива жена, но възрастта, както твърди тя в своята книга по темата, е в очите на онези, които ни гледат. Тя се тревожи, че тези очи не одобряват това, което виждат, или, още по-лошо, не виждат нищо. За двадесетгодишните, предполага тя, е вече мъртва и мумифицирана. Последният остър удар дошъл, когато, малко след епизода с огледалото, млада жена я спряла на улицата и казала Напомняте миза майка ми. Бовоар се почувствала объркана и предадена. Времето, някога неин приятел, сега интригантствало срещу нея. Винаги била живяла с перспектива, протегната към бъдещето, планирала следващия си голям проект или експедиция, но сега тя се обърнала назад, гледайки през рамо в миналото. Бовоар се сблъскала с възрастта си. Ще си помислите, че би трябвало да е очаквала сблъсъка. Тя била обсебена от остаряването още от младо момиче. Страхувала се от старостта дори повече от смъртта. Смъртта е абсолютно нищо и затова е странно утешителна, разсъждава тя. Но старостта Старостта е пародия на живота. Старостта е това, което нейният дългогодишен партньор, философът Жан- Пол Сартр, нарича „неосъзнаваемо“. Неосъзнаваемо е такова състояние на съществуване, в което се намираме, но не можем да го интернализираме, за нас то не придобива субективен характер. Само другите го осъзнават по отношение на нас. Може да изглеждаме стари, да се държим като стари и по всяка обективна мярка да сме стари, но ние никога не се чувстваме стари. Никога не осъзнаваме своята старост. Така, десетина години след като се сблъсква с възрастта си, Бовоар отбелязва Аз съмна шестдесети три и тази истина остава чужда за мен. *** Има малко пътни карти за старости още по-малко ролеви модели. Разбира се, има много стари хора, представящи се за млади хора, но теса пример за подражание застари хора, представящи се за млади хора. Те не са ролеви модел за остаряване. 230 Симон дьо Бовоар, романистка, философи феминистка героиня, е малко вероятен кандидат за такъв модел, признавам. Нейните съчинения за старостта са мрачно четиво. Тя не остарява грациозно. Тя остарява неохотно, войнствено. Яростна, тя беснее срещу умирането на светлината и срещу онези, които отричат правото ѝ да изпитва тази ярост. Нов крайна сметка тя се помирява със старостта, приема я и макар че вероятно би отрекла това, я харесва. За мен ще е полезен един такъв модел за подражание, защото усещам, че идва и моят сблъсък. Предупредителните знаци са тук. Точно тази сутрин малко кафяво петно се материализирана лявата ми буза, като се присъедини към близнака си от другата буза, братята и сестрите на главата ми и далечните си братовчеди на врата ми. Не беше там вчера. Не мисля, че беше там. Честно казано, не се гледам в огледалото много често. Когато го правя, това е по-скоро бегъл поглед, отколкото истинско разглеждане. От огледалото до мозъка ми се импортират достатъчно визуални данни, за да потвърдят, че продължавам да съществувам във физическата вселена, но няма достатъчно данни зарегистриране на неудобни истини като това новородено петно. Сега, като се замисля, всъщност не съм се виждал от години. Но можеш ли да ме обвиниш Не съм мъж на определена възраст, а на неопределена. По-възрастен, но не и стар. Как да наречем този неудобен интервал Късна средна възраст не е идеално поради думата късна, но е далеч за предпочитане пред ранна старост поради думата старост. А и аз не съм стар. Когато видя действително стар човек, виждам това, което Бовоар нарича Другия някой толкова чужд, че ние го разглеждаме като обект, нещо несъществено. Той е стар, казвам си, а аз не съм. В това твърдение се подразбира и никога няма да бъда. Знам, че е лъжа, но тя е полезна, защото ми позволява да ставам от леглото всяка сутрин, подобно на Марки да продължа битката. Това е изгубена битка, знам. Оттеглянето ми вече започна. Когато брадата миза първи път посивя, всяка седмица я боядисвах в кафяво. Постепенно започнах да я боядисвам надве, а след това натри седмици. Вече мога да си представя деня, когато ще се предам на сивото. Виждам как идва и моят сблъсък. Но не сега. Все още не. Не съм стар. Моята способност за самозаблуда не се появи с първите кичури сиво. Както отбеляза римският философ Цицерон, много от недостатъците, за които обвиняваме старостта, са всъщност недостатъци на характера. Старостта не толкова създава нови черти наличността, колкото усилва съществуващите. С напредване на възрастта ние ставаме по-интензивно себе си. Обикновено не по добър начин. Предпазливият по отношение на 231 финансите младеж става стиснат стар мърморко. Възхитително решителната млада жена се превръща във вбесяващо упорита старица. Трябвали обаче това усилване на характера винаги да е отрицателно Не можем ли да обърнем траекторията с напредването на възрастта Не можем ли да станем по-стари, но подобри версии на самите себе си *** Интересно защо повечето философи мълчат за старостта. Казвам интересно не само защото остаряването е толкова важна част от живота, но и защото толкова много философи са живели дълъг продуктивен живот. Платон все още работел с пълни сили, когато починал на 80 г. Изократ доживял дог. и написал най-известното си произведение на 94. Горгий ги накарал всички да изглеждат като тийнейджъри; той живял до 107 години и работил до последния си ден. Браво на тях, ще кажете, но наистина ли ни трябва философия на остаряването В края на краищата няма недостиг на научни изследвания за успешното стареене. (Такъв нелеп термин. О, сега ще трябва ида Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|