География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| му са бързи и изпреварващи, малко прекалено прецизни, малко прекалено чевръсти – казва Сартр. – Той се навежда напред малко по-ревностно от необходимото; гласът му, очите му изразяват малко прекалена загриженост за поръчката на клиента.“ 227 Той не е сервитьор в кафене, заключава Сартр. Той играе ролята на сервитьор в кафене. Иго прави, за да е част от обществото. Ако обществото не признае ролята му на сервитьор, той просто няма да е такъв, защото всъщност не е. Много от нас се лутат през живота по този начин. Ние бъркаме социалните си роли с нашата същност. Ние сме уловени от другите, казва Сартр, и виждаме себе си само по начина, по който те ни виждат. Ние губим свободата си и ни липсва автентичност (дума, извлечена от гръцкото authentes, означаваща човек, който действа независимо. Тази абдикация е особено присъща според мен на възрастните хора. Другите ги възприемат като безпомощни и като хора без значение, и скоро те започват да виждат себе си по този начин. Те играят ролята на възрастни хора. Поръчват си специалното меню с отстъпка за възрастни в ресторанта, правят карибски круизи с намаление за Златна възрасти карат пет километра с включен ляв мигач, защото се предполага, че така правят старите хора. Дръжте се, казва Сартр. Наистина ли харесвате специалното меню за възрастни Това е избор, който сте направили съзнателно, целенасочено, или е капан, в който просто сте се плъзнали Не е нужно да е така. Да вземем пенсионирането. След като цял живот сме играли определена роля – на банкер, журналист, сервитьор, – изведнъж сме лишени от тази идентичност. Кои сме тогава Може би, подобно на Иван Илич в новелата на Толстой, стигаме до осъзнаването, че животът ние бил лъжа – и още по-лошо, – лъжа, която сами сме измислили. Сблъсквайки се с окончателността, ние сме по-склонни да отхвърлим ролите си, като актьор, който излиза от образа след края на пиесата. Можем, подобно на Иван, да изживеем един моментна освобождение дори ида е дошъл твърде късно. 227 Jean-Paul Sartre, Being and Nothingness, превод Hazel Barnes (New York: Washington Square Press, 1992), 101. 242 *** Решавам да прочета отново Старостта на Бовоар. Може би книгата не е чак толкова мрачна в края на краищата Този път маркирам пасажи или с О за отрицание, или с П за проблясък, като проблясък на надежда. След това преброявам маркировките. Оса много повече от П. Случаят е приключен, нали По-полека. Аз съм свободно и автентично същество, действащо добросъвестно, лоялно към себе си. Мога да избера върху какво да се съсредоточа. Не мога да не избера. Затова решавам да се съсредоточа върху П. Взети заедно, те образуват една много по-кратка, но значително повесела книга. Прочетох мемоарите на Бовоар, и четирите, както и няколко нейни биографии. Това, което откриваме една история в историята, като едно от онези съобщения, написани с невидимо мастило, видими само когато го държите под определен ъгъл към светлината. Когато поднасям Бовоар към светлината, виждам някой, който е остарял изключително добре. Страхът ѝ от старостта постепенно избледнява, заменен от спокойно приемане и дори от радост. Бовоар, като горда френска интелектуалка, никога нямаше да се унижи да състави списък на Десетте най-добри начина да остарееш. Аз, тъй като не съм нито горд, нито французин, нямам такива притеснения. Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|