1. Растителните белтъчини имат по-висока биологична стойност, отколкото животинските. Например белтъчините на картофите биологически превъзхождат белтъчините на месото, яйцата или млякото.
2. Суровите белтъчини имат по-висока биологична стойност, отколкото сварените. Организмът ще се задоволи само с половината количество белтъчини, ако те се консумират сурови, вместо сварени (сготвени) животински такива.
Относно използването на белтъчините препоръките на диетолозите са 2/3 от тях да бъдат от растителен произход, биологично превъзхождащи животинските. Употребявани в сурово състояние, те задоволяват човешкия организъм, само с половината от необходимото количество. Диетата от сурови плодове, зеленчуци, житни храни, черупчести плодове плюс мляко и млечни продукти напълно осигурява незаменимите аминокиселини. Оказва се, че точно тази растително-млечна диета доставя на организма всичко необходимо за нормалното му съществуване - не само белтъчини, но и въглехидрати, витамини, соли, микроелементи, мастни киселини, ензими и т. н.
Д-р Пааво Айрола, привърженик и последовател на нискобелтъчната диета, прави своето заключение: храненето с по-малко белтъчини и с повече натурални въглехидрати предоставя най-голямата възможност за оптимално здраве, предпазва от болести, води до голяма издръжливост и продължителен живот. Това е не само теория, хипотеза или пожелание, а строго установено заключение, основаващо се на най-последните изследвания и факти от практиката."
Същите изследвания за нискобелтъчната диета като по-здравословна направи и руската лекарка, кандидат на медицинските науки, д-р Галина Шаталова: „Аз препоръчвам нискобелтъчна диета, при която съдържанието на белтъчините е по-ниско два и половина до три пъти от общоприетото." При нея белтъчният минимум се свежда до 20-30 грама дневно. Самата тя е вече на 80 години, намира се в отлично здравословно състояние, активно се занимава със спорт, напълно работоспособна е и с неизчерпаема енергия - ползва тази форма на хранене и доказва на практика своите препоръки.
Но ето какво споделя в едно от последните си изказвания върху белтъчините руският професор д-р Николай Амосов: „Все повече се говори за ограничаване на белтъчините в храната. Ние проверяваме нашите идеи върху мишките, които имат кратък живот -2 години. Опитите потвърдиха, че животните, които получават в дажбата си по-малко белтъчини и живеят в лишения, имат по-дълъг живот от своите събратя, които ядат колкото искат. Хората у нас се нахвърлят върху месото, маслото, млякото, защото мислят, че това е нужно за здравето. Необходима е по-сериозна информация и разяснителна работа."
Това ориентиране към месото, яйцата, млечните продукти съществува и у нас. Все още шества предразсъдъкът, че те са храни от първа необходимост. Броят на болните, поразени от прекомерното им консумиране, водещо до токсичност, алергии, склероза, повишена киселинност, артрити, запек и пр., непрекъснато расте. И най-трагичното е, че с тези храни се претоварват и насилват децата, като така се полага началото на бъдещи тежки ситуации. До пълно единодушие по отношение на необходимото количество белтъчини учените все още не са стигнали - както и по отношение на техния вид: животински или растителни. Може би, за да се разреши този въпрос, трябва да се надникне там, където е постигнато добро здраве при дълголетие - здравите столетници, които спазват постите и ограничават ползването на белтъчините по традиция.
При поставяне на въпроса за ограничаването на храната към диетолозите се отправя един съвсем уместен конкретен въпрос:
Сподели с приятели: |
